Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на петнадесети януари през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
Д.Ковачев
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 1 761 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 01868/14.01.2020 г. длъжникът
Д.Д.Г., гр. София – действащ чрез процесуалния му представител адв.И., обжалва отказ
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ по изп.дело № *********-00478,
обективиран в съобщение с изх.№ 1209/07.01.2020 г. да прекрати изпълнението, като
са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на същия.
Под-държа се, че в случая е изтекла давност от две години по чл.433, ал.1, т.8 ГПК след като е извършено последното валидно реално изпълнително действие,
прекъсващо тази давност – на 21.10.2016 г. , когато е наложена възбрана върху
идеални части на недвижими имоти на длъж-ника, и ЧСИ е следвало служебно да
констатира прекратяването на изпълнителното производство на това основание, е
продължил действията след изтичане на близо тригодишен давностен период, във
връзка с което са релевирани подробни съображения и е извършено позоваване на
разясненията, дадени в т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС кои действия не са изпълнителни и не прекъсват давността.
Моли съда да отмени изцяло атакувания
отказ на ЧСИ и да се прекрати изпълнител-ното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Претендира присъждането на разноски по делото. производство по реда на
чл.448 ГПК.
Ответникът по жалбата – Д.Л.И.,
гр.София, в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал възражение, в което оспорва
изцяло жалбата като неоснователна, инвокирайки съображения за необоснованост на
наведените в нея доводи и за липсата на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
тъй като взискателят регулярно е искал извършването на изпълнителни действия по
делото и не може да бъде упрекнат в бездействие. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ рег.№ 863 – С.Х.по реда на чл. 436, ал.3 ГПК е отразено, че постановеният
отказ да се прекрати изпълнителното производст-во е съобразен с изискванията на
закона, предвид това, че не са налице посочените в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
условия – предвиденият в тази норма двугодишен срок не е изтекъл.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгле-дана по същество
същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че
атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя такива във
визираната норма. В действащата нормативна уредба не е налице изискване
съдебният из-пълнител да мотивира разпорежданията си, с които отказва
прекратяване на принудителното изпълнение, поради което липсата на такива
мотиви не може да обоснове отмяната на този акт като незаконосъобразен.
Неоснователни са и инвокираните в
жалбата доводи, че в случая са налице предпос-тавките на разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното произ-водство, поради това, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, в случая: в периода, считано от 21.10.2016 г. От книжата по
изпълнителното дело се констатира, че след наложената възбрана с постановление
на съдебния изпълнител от 19.10.2016 г. /вписано на 21.10.2016 г. в АВ,
СВ-София/, от който мо-мент е започнала да тече нова погасителна давност,
последната е била прекъсната с действия-та по молба на взискателя с вх.№ 84050
от 01.09.2017 г., с която е заявено искане за налагане на запори върху
трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите сметки на съшия в „И.А.Б.”
АД. Преди изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК – на
02.07.2019 г. с молба с вх.№ 40433 взискателят е предприел нови изпълнителни
действия, като е поискал налагането на възбрани върху всички недвижими имоти на
длъж-ника, с което давността отново е била прекъсната и е започнала да тече
нова погасителна давност. Към датата на заявеното от жалбоподателя искане от
06.01.2020 г., въз основа на кое-то е постановен атакуваният отказ от
07.01.2020 г., са били изтекли малко повече от шест месеца от новия двугодишен
срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
От горните обстоятелства е видно,
че не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да
обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“.
Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече
от всяко поискано/предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпъл-нителни
действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частния съде-бен изпълнител по възлагане от
взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насоч-ването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на креди-тора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъп-ването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица, като предп-риемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ прекъсва давността. Такива действия в случая са
предприети с посочените по-горе молби на взискателя, всяко едно от които е в
интервал от време по-малък от две години. За поддържане на висящността на
изпълнителния процес не е необходимо поисканите или предприетите из-пълнителни
действия да са успешно приложени, като във връзка със същото взискателят може
да иска, както повтаряне на неуспешни изпълнителни действия, така и прилагане
на нови из-пълнителни способи.
Безспорно е, че прекратяването
поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на зако-на, а съдебният изпълнител
само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в
конкретния казус не са налице.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че
обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, предвид което
подадената от Д.Г. жалба се явява неоснователна и като такава последната трябва
да бъде оставена без уважение.
При приетия изход от разглеждане на жалбата на жалбоподателя
не се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Поради липсата на искане по
чл.78, ал.3 ГПК съдът не дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Д.Д.Г.
с вх.№ 01868/14.01.2020 г. по изп.дело
№ 20138630400478 по описа на Частен съдебен изпъл-нител С.Х.с рег.№ 863 на
КЧСИ, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.