РЕШЕНИЕ
N.
гр. София 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 22.04.2021
г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7745/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивни
жалби от всички страни по делото срещу Решение 74119/ 21.04.2020г. по
гр.д. 18723/2018г.
на СРС.
Р.Б.Б., С.Н.Б. и М.Н.Б. и тримата с адрес: *** чрез особения си
представител адв. Д. обжалват решение в частта, с която са осъдени да заплатят сумите предявени
с исковата молба от „Т.С.“ЕАД.
„Т.С.” ЕАД обжалва решението в частта за отхвърляне на исковете за мораторна
лихва.
Въззивниците ответници излагат
съображения за липса на договор за извършване на дялово разпределение с третото лице помагач, за необоснованост на заключенията
на вещите лица, за недоказване на облигационно отношение поради липса на доказателства да са приели наследството на Николайчо Б., за
липса на надлежни счетоводни документи. Оспорват жалбата
на въззивника-ищец с аргументи, че в нея се позовава на Общи условия, които не са приложими по делото и не са представени,
както и че не са канени след смъртта на Николайчо.
Въззивника ищец обжалва с оплаквания, че вземанията за периода ставали
изискуеми
след както се издаде обща фактура, което става след приключване на съответния отчетен период и
издаване на изравнителните сметки. Посочва, че разполагал с
констативни протоколи от Нотариус за датите на обявяване на сметките на потребителите на интернет
страницата му от когато почвал да тече и срока за плащане и с изтичане на последния ден от месеца са изпаднали в забава.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че
решението е валидно, и допустимо По отношение на правилността на решението
въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните
материални норми.
По жалбата на ищеца. Същата е неоснователна. Твърденията
в жалбата досежно действието на ОУ от 2008г. са напълно нови. В исковата молба
ищецът се позовава на ОУ от 2014г. Оплакването, отнасящо се до писмените
доказателства-констативни протоколи е фактически невярно. Тези протоколи са
приети като доказателства от първата инстанция. По ОУ от 2014г. публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. Преди да поиска изпълнение не може да има забава. Представените по
делото констативни протоколи съставени от Нотариус по ГПК не доказват
твърдението на ищеца, че за процесния абонатен номер месечните сметки и общите
фактури са били обявени и датата на която са били обявени те в интернет-сайта
на дружеството. Доказателствената стойност на нотариалното удостоверяване се отнася
само за извършените от и пред нотариуса действия, а видно от тези протоколи
пред нотариуса е извършван достъп до интернет сайта на дружеството само за
посочените в съответните протоколи абонатни номера, между които липсва абонатния
номер за имота предмет на делото.
По жалбата на ответниците:
Тази жалба също е неоснователна. Дали има или не
договор с лице по чл. 139в от ЗЕ е ирелевантно и не може да доведе до отпадане
на задълженията за плащане на ползвана ТЕ. Освен това Договорът между ищеца и
ТЛП е представен по делото. Дали има договор между самата ЕС и ТЛП също е без
значение. Важното е да се установи, че дяловото разпределение е извършено и е
извършено съобразно с нормативно установената методика. Това е установено от
СТЕ, която и СГС кредитира. СТЕ е установило и годност на средствата за
търговско измерване и дала заключение, че са годни, тези изводи е направило на
база представени му официални документи от лица оправомощени да извършват
проверка на такива средства. СТЕ е установила и че ползваната ТЕ е само за БГВ,
както и че не е бил осигурен достъп от ответниците за отчет на уредите, което се
потвърждава и от представените от ТЛП писмени доказателства – протоколи за
неосигурен достъп, подписани от живущ в блока и неоспорени за автентичност по
делото.
Неоснователни са оплакванията за недоказване на
приемането на наследство- по делото е представен договора с който първата ответница
и починалия нейн съпруг (баща на другите двама ответници) са придобили имота.
Съпругът е починал още през 2005г. и негови наследници са именно ответниците.
Те не са твърдели да са направили отказ от наследство, а и видно от адресните
им справки техните адреси са именно в процесния имот. От оформените призовки е
видно, че призовкаря е установил чрез съседи и чрез домоуправител, че лицата
живеят на адреса но не отварят. От горното се налага извод, че щом са
продължили да ползват имота след смъртта на своя наследодател, те са приели
наследството.
Липсата на първични счетоводни документи е без
значение. По делото са приети СТЕ и СЧЕ, които установяват доставката на ТЕ в
сградата и стойността ѝ. Представени са и издаваните фактури на името на
първата ответница. Цените на ТЕ са ноторно известни.
Неотносими са оплакванията за липса на данни за
показанията на общ водомер и топломер и на уреди за дялово разпределение.
Установено е под делото, че не е бил осигурен достъп до имота за отчет и че е
ползвана само топла вода. При неосигурен достъп са приложими специални правила
на наредбата и методиката към нея за изчисляване на дължимите суми и реда е
спазен според вещото лице. В тези им части наредбата за топлоснабдяването и
методиката имат и санкционна функция- за неизпълнение на задължението на
клиентите да осигурят достъп, което е законово установено.
По изложените съображения и двете жалби са неоснователни
и решението следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото ответниците нямат право на
разноски за въззивна инстанция, тъй като не са сторили такива.
Въззивникът ищец има право на половината от сторените
разноски за особен представител на ответниците, тъй като депозита е за представителство
по въззивното дело, тоест и по двете жалби, което означава, че половината
депозит е във връзка с жалбата на ответниците. Същият е внесъл 218,00 лева и
има право общо на 109 лева, от които Р.Б. 72,66, от М.Н.Б. 18,16 и от С.Н.Б. 18,16 лева
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 74119/ 21.04.2020г.
по гр.д. 18723/2018г.
на СРС, 138 с-в
ОСЪЖДА Р.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.С.” ЕАД 72,66 лева –
разноски за особен представител във въззивното дело
ОСЪЖДА С.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.” ЕАД 18,16 лева разноски за особен представител във въззивното дело
ОСЪЖДА М.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.” ЕАД18,16 лева разноски за особен представител във въззивното дело
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2