Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076
гр. Пловдив, 18.11.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание
на двадесет и първи
октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
С участието на
секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от
съдията Костадинова в.т. дело № 304/2020 год.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 117 от
26.02.2020 година, постановено по т. дело № 962/2018 година по описа на Окръжен
съд – П., е осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на И.Н.Д., със съгласието на попечителя му
Н.И.Н., със съдебен адрес ***, офис 9 – адв. Вл. М., сумата 60 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 01.01.2018 г. в гр. Х., по вина на И.Т.В.,
управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДРН ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до окончателното й плащане,
като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 165 000 лева.
Осъдено
е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н.М.Й. ЕГН
**********,***, офис 9 – адв. Вл. М., сумата 20 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата 1980 лева – обезщетение
за имуществени вреди – заплатени медицински консумативи, които вреди са
претърпени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.01.2018 г. в гр.
Х., по вина на И.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДРН
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до окончателното
й плащане, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 60 000 лева.
Осъдено
е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат В.Д.М., с адрес: ***,
офис 9, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен
съд П. на ищците И.Н.Д. и Н.М.Й., съобразно 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, в размер на 2989.40 лева без ДДС.
Осъдено
е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати по сметка на Окръжен
съд П. държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 3279.20
лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца И.Н.Д.
чрез процесуалния му представител адвокат В.М. в частта, с която е
отхвърлен предявения от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 60 000 лева до 165 000 лева, ведно със законната лихва от
28.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са за
неправилност и необоснованост на решението в тази част. Жалбоподателят твърди,
че съдът неправилно, в противоречие със събраните доказателства, е преценил
интензитета и продължителността на болките, неудобствата и страданията, претърпени
от жалбоподателя. Не била съобразена приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, от която било видно, че става дума за много на брой увреждания по
различни части на тялото, причиняващи различни по интензитет болки. Не били
взети предвид и извършените оперативни интервенции. Твърди се, че негативното
отражение на болките и страданията върху жалбоподателя е в много по-голяма
степен от приетата от съда, тъй като ставало дума за млад човек, чийто живот се
е влошил значително след ПТП. Неправилното оценяване на неимуществените вреди
довело до определяне на обезщетение в значително занижен размер, недостатъчен
да обезвреди пострадалия. Неправилно бил приложен от съда принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Неправилно били оценени и показанията на разпитаната
по делото свидетелка Т.К., а и въз основа на приетата съдебномедицинска
експертиза, установяваща многобройните и тежки травми и извършената сериозна
операция с отстраняване на орган се установявали интензивните болки и страдания
на жалбоподателя. При тези оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 165
000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2018 година до
окончателното ѝ изплащане, както и да се присъди на процесуалния
представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 и ал.
1, т.2 от Закона за адвокатурата съобразно уважената част от исковете за първата
и за въззивната инстанция.
Ответникът в
първоинстанционното производство З. „Б.И.” АД е обжалвал
първоинстанционното решение в частите, с които предявените искове са уважени в
размера над 15 000 лева до 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
дължимо на ищеца И.Д. и в размерите над 5000 лева до 20 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и от 495 лева до 1980 лева обезщетение за имуществени вреди
за ищеца Н.Й., ведно със съответните лихви и разноски, дължими на ищците в
обжалваната част. С подадената от З. „Б.И.”АД въззивна жалба се
изразява становище за правилно определяне на размерите на дължимите обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди в първоинстанционното решение, като се
твърди, че те са съобразени с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и със събраните доказателства. Оплакванията са за
неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда,
касаещи приложение на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Твърди
се, че изводите за липса на съпричиняване не са съобразени със събраните
доказателства, закона и съдебната практика. Поддържа се, че има доказателства,
че шофьорът на лекия автомобил, причинил ПТП, при което са пострадали ищците, е
бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,25 промила, че не е имал свидетелство
за правоуправление, както и за знание у ищците за тези
обстоятелства и предприемане на пътуването въпреки това,
като именно в поемането на риска се изразявало съпричиняването на вредоносния
резултат от тяхна страна. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за
липса на съзнание у ищците за посочените факти и обстоятелства, свързани с
употребата на алкохол и липсата на свидетелство за правоуправление у водача на
МПС. Твърди се също, че ищците са съпричинили вредоносния резултат, тъй като не
са били с поставени предпазни колани, които можели да
предотвратят вредите при установения механизъм на настъпване на ПТП.
Жалбоподателят З. „Б.И.” АД поддържа съпричиняване в размер на 75% въз основа
на изложените по-горе доводи и счита, че на основание чл. 51 ал. 2
от ЗЗД дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с
този размер. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се
постанови ново решение по същество, с което да се
отхвърлят предявения от И.Д. иск за неимуществени вреди за разликата
над 15 000 лева до 60 000 лева и предявените от Н.Й. искове за неимуществени
вреди за разликата над 5000 лева до 20 000 лева и за имуществени вреди за
разликата над 495 лева до 1980 лева, както и да се присъдят на
жалбоподателя З. „Б.И.” АД направените по делото разноски и адвокатски хонорар
пред двете съдебни инстанции.
С въззивните жалби не
са направени доказателствени искания.
Срещу въззивните
жалби не са подадени писмени отговори от насрещните страни.
В проведеното пред
въззивната инстанция открито съдебно заседание адвокат В.М. като процесуален
представител на ищците в първоинстанционното производство И.Д. и Н.Й. е изразил
становище за неоснователност на въззивната жалба на З. „Б. И.” АД.
Съдът, съобразявайки
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема следното:
Въззивните жалби
са процесуално допустими, подадени са от
лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца И.Д. срещу
решението в отхвърлителната му част досежно претендираното от
него обезщетение за неимуществени вреди и от ответника по предявения
иск срещу решението в осъдителната му част частично. При
подаването на въззивните жалби е
спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция,
с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С представените по
делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, по-конкретно с
намиращата се на стр. 12 от първоинстанционното
дело писмена претенция, изпратена до ответника от адвокат М. в качеството му на
представител на И.Д. и Н.Й. на
28.03.2018 година, се установява,
че ищците са сезирали ответното дружество с
искане за заплащане на обезщетение за претърпените от
тях неимуществени и имуществени
вреди при ПТП, станало на 01.01.2018 година. При застрахователя
е заведена щета №
**********. Претенцията е основана на съществуващата
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за автомобила, с който е
причинено ПТП – застрахователна полица ***.
Безспорно е между
страните, а и от представеното писмо / стр. 15/ се установява, че
до заплащане на обезщетение от застрахователя по
застрахователната претенция на ищците по реда, предвиден в чл. 380
от КЗ не се е стигнало. От цитираното писмо е видно, че отказът на
застрахователя да заплати застрахователни обезщетения е мотивиран с липсата на
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача. При положение, че
ищците не са получили сума от застрахователя
по заведената от тях застрахователна претенция, предявеният пред съда иск е
допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 предложение трето от КЗ.
Не се отразява на
допустимостта на първоинстанционното решение и обстоятелството, че ищецът
И. Н.Д., който е роден на *** година, е бил непълнолетен
към датата на завеждане на исковата молба на 03.12.2018 година,
поради което подаването ѝ и упълномощаването на адвокат В.М. като негов
процесуален представител е извършено лично от него и със съгласието на неговия
попечител Н.И.Н. съгласно изискването на чл. 28 ал. 2 от ГПК. В хода
на процеса, след провеждане на първото съдебно заседание на 29.02.2019 година,
И.Д. е навършил пълнолетие и е продължил да осъществява процесуалните действия
лично, като е отпаднала необходимостта от съгласие на попечителя му.
Обстоятелството, че при постановяване на съдебното решение е посочено, че
обезщетението се присъжда на И.Д., действащ лично и със съгласието на
попечителя си, не се отразява на допустимостта на съдебното решение, доколкото
при разглеждането на делото и постановяването му са били налице
законовите предпоставки за допустимост на предявения иск,
включително активната процесуалноправна легитимация на И.Д..
По отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена
от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за
приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за
интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т.
1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои
правомощия съдът ще се произнесе само по въведените с
въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе.
Оплакването, въведено
с въззивната жалба на И.Д., касае размера на обезщетението за неимуществени
вреди, които застрахователят му дължи. Спорният въпрос между страните, очертан
с въззивната жалба на З. „Б.И.” АД е за наличието на съпричиняване от страна на
пострадалите поради това, че са се качили в автомобила, знаейки, че водачът му
е употребил алкохол и е без свидетелство за правоуправление и поради това, че
са били без поставени предпазни колани.
Между страните са
безспорни, а и от събраните по делото доказателства се установяват следните
обстоятелства, имащи значение за ангажиране на отговорността на застрахователя
по предявения срещу него пряк иск:
Първото от тях е
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответното дружество за автомобила, с който е причинено
ПТП, станало на 01.01.2018 година, а именно автомобил марка Ф.Г. с
рег. № ***, управляван от И.Т.В..
Вината на И.Т.В. за
настъпване на ПТП, при което са пострадали ищците, се установява от
представената по делото и влязла в сила на 22.11.2018 година
присъда № 246 от 06.11.2018 година по НОХ дело № 5990/2018 година на
РС – П.. С нея И.Т.В. е признат за виновен в нарушаване на правила
за движение, установени в шест отделни разпоредби на ЗДвП,
довело до ПТП на 01.01.2018 година, при което са
причинени по непредпазливост телесни повреди на И.Д. и средна телесна повреда
на Н.Й.. В присъдата е посочено, че И.В. е нарушил общите задължения
по чл. 5 ал.1, т. 1 от ЗДвП за несъздаване на опасност и пречки за движението и
за живота и здравето на хората и за непричиняване на имуществени
вреди; на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, задължаващи водача да контролира
непрекъснато ППС, чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, свързани с избиране на
скоростта за движение. Освен това И. В. е признат за
виновен за нарушаване на чл. 5 ал. 3 т. 1 предложение 1 от ЗДвП,
която разпоредба забранява на водача да управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, като в присъдата е прието, че
концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1,25 промила. Признат е
за виновен в за нарушаване на чл. 150 от ЗДвП, която разпоредба изисква ППС да
се управляват от правоспособен водач.
Съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл установеното с
присъдата противоправно поведение на водача И.В.,
включващо управление на МПС след употреба на алкохол – 1,25 промила
и без свидетелство за правоуправление обвързва съда по настоящото дело.
Пред въззивната
инстанция е допуснат и разпитан в качеството на свидетел водача на автомобила
И.В.. Пред съда той заявява, че преди ПТП е бил на празненство, на
което са присъствали и ищците. Свидетелят бил на една маса с ищците,
употребявал алкохол заедно с тях и те виждали, че той пие. След като
алкохолът свършил, присъстващите поискали от свидетеля И.В. да отиде и да купи
още алкохол. Той решил да тръгне сам с колата, не искал
никой да го придружава, но въпреки това ищците се качили в колата
му. Свидетелят установява, че се познава и с двамата ищци
от дълго време, че е неправоспособен водач и че ищците са знаели това. Липсата
на свидетелство за правоуправление била обсъждана от свидетеля с ищците преди
ПТП.
При така установената
по делото фактическа обстановка съдът намира за основателно направеното от
ответника възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
ищците са се качили в управлявания от И.В. автомобил въпреки знанието си, че
той е употребил алкохол и че е неправоспособен водач. Употребата на алкохол е
възприета лично от ищците, тя е станала в тяхно
присъствие непосредствено преди качването им в
автомобила. Освен това от заключението на приетата по делото комплексна съдебна
експертиза се установява, че при концентрация на алкохол в кръвта 1,25 на
хиляда, колкото е установена при шофьора на автомобила, човек е в
състояние, в което може да бъде възприет като употребил алкохол от околните.
По тези съображения
съдът приема съпричиняване на вредата от страна на пострадалите
ищци, които са пътували в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
установения минимум и без свидетелство за правоуправление, които факти са им
били известни. Обективният принос на пострадалите, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, се изразява в поемането
на предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано
игнориране. / т. 7 от ТР 1/2014 от 23.12.2015 година на
ОСТК на ВКС/. Това съпричиняване е основание за намаляване на дължимото
обезщетение на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Съдът ще се произнесе
общо по въпроса за размера на съпричиняването, след като обсъди и другото
направено от ответника възражение за съпричиняване, свързано
с обстоятелството, че ищците са пътували в
автомобила без поставени предпазни колани.
Чл. 137 а от ЗДвП
установява задължение за водачите и пътниците в МПС, които са в движение, да
ползват обезопасителни колани, с които са оборудвани МПС.
Ищците не са оспорили
твърденията на ответника, че са се возили в управлявания от И.В. автомобил без
поставени предпазни колани. Това обстоятелство е установено и от приетата по
делото комплексна експертиза. От нея е видно, че автомобилът, с който е
причинено ПТП, е бил оборудван с предпазни колани както за водача и пътника до
него, така и за пътниците на задните седалки. Към момента на ПТП ищците са били
без предпазни колани, в каквато насока са категоричните изводи на вещите лица.
Те са направени въз основа на установения по делото механизъм на настъпване на
ПТП и вида на травмите, причинени на ищците. Отразеното в т. 7 от заключителната
част на експертизата, че не е изключено закопчалката на колана на
И.Д., което се е возел на предната дясна седалка до шофьора, да се е счупила в
момента на удара, е хипотеза, която не е потвърдена с други
доказателства. Поради това и доколкото самият ищец Д. не
е оспорил възражението, че е бил без предпазен колан и не е въвел твърдения за
счупване на закопчалката в момента на удара, съдът намира, че тази хипотеза не
може да бъде възприета. Според вещите лица травмите на ищците са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно по начин и време да са
възникнали за тях като пътници в лекия автомобил
при процесното ПТП. Вещите лица, както в заключението си, така и при
изслушването си в съдебно заседание са категорични, че правилното поставяне на
технически изправен предпазен колан би ограничило в значителна степен
настъпването на травмите на пострадалите, доколкото става дума за челен удар на
автомобила в намираща се встрани от пътя крепостна стена. В заключението е
отразено, че предпазните колани са най-ефективни при челен удар и скорост на
движение на автомобила от 55-60 километра в час. От установения по делото
механизъм на ПТП е видно, че до удара на автомобила в стената се е стигнало,
след като при движение със скорост около 74-75 километра в час водачът на
автомобила не е успял да направи ляв завой, за който допустимата
максимална скорост за преминаване е 53,10 километра в час съобразно радиуса му.
Автомобилът е напуснал пътното платно, преминал е около 23 метра и след това се
е ударил в крепостната стена. Съобразявайки така описания механизъм
на ПТП и посочените по-горе условия за максимална ефективност на предпазните
колани, вещите лица са направили извода, че в конкретния случай те биха
ограничили в значителна степен телесните увреждания на
ищците.
Комплексната съдебна
експертиза, изготвена от вещи лица автоинженер и лекар, е допустимо
доказателствено средство относно обстоятелството били ли са или не
пострадалите с поставени предпазните колани и съдът я
възприема като компетентна и незаинтересована. Отговорът на този въпрос е
основан на специалните знания на вещите лица.
Съобразявайки
изложените по-горе мотиви за основателност на
възраженията на ответника за съпричиняване и разпоредбата на чл. 51
ал. 2 от ЗЗД, съдът намира, че дължимите от застрахователя обезщетения следва
да бъдат намалени с 50%, на колкото общо оценява приноса на
пострадалите за настъпване на вредоносния резултат. Техният принос, изразяващ
се в пътуване в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол и без
свидетелство за правоуправление, за което те са имали съзнание, както и без
поставени предпазни колани според съда е равен на приноса на самия
водач, допуснал описаните по-горе нарушения на правилата за движение.
Между
ищеца Н.М.Й. и ответника З. „Б.И.” АД не съществува спор
относно размера на обезщетението за неимуществени и имуществени
вреди, по който настоящата съдебна инстанция да се произнася.
Първоинстанционният съд е определил обезщетение от 20 000 лева за неимуществени
вреди и от 1980 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
28.03.2018 година на ищеца Й.. Н.Й. не е
обжалвал решението в отхвърлителната му част, касаеща размера на обезщетението
за неимуществени вреди.От своя страна ответникът З. „Б.И.” АД във въззивната
жалба изрично е посочил, че е съгласен с така определените
размери, но искането му е те да бъдат намалени на
основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД заради съпричиняването. Приемайки съпричиняване в
размер на 50%, съдът следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с
която на Н.Й. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 10 000 лева до 20 000 лева и за имуществени вреди за разликата
над 990 лева до 1980 лева, ведно със законната лихва от 28.03.2018
година до окончателното изплащане на сумите и следва да постанови
ново решение по същество, с което да отхвърли исковете за тези
размери.
Вторият спорен
въпрос, очертан с въззивната жалба на И.Д., на който настоящия
съдебен състав следва да отговори, е за размера на дължимото му
обезщетение за неимуществени вреди.
От представената по
делото медицинска документация и от приетата комплексна експертиза в
медицинската й част, която съдът възприема като компетентна, незаинтересована и
неоспорена от страните се установява, че при ПТП на И.Д. са причинени следните
увреждания: коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване
на черния дроб, с вторично умъртвяване на чернодробна тъкан и образуване на
ограничен възпалителен процес в паренхима му /абсцес/ и кухина, изпълнена с
кръв / чернодробен хематом/; образуване на нетипичен анатомичен
канал /фистула/ между артериалния съд и жлъчната система; наличие на кръв в
коремната кухина; наличие на кръв в жлъчната система. Освен това на ищеца Д.
при ПТП е причинена гръдно-поясна травма, изразяваща се в наличие на въздух в
гръдната кухина, контузия в поясната област, счупване на страничните израстъци
вдясно на първи, втори и трети поясни прешлени. Причинена му е и травма на
главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око
и дясната вежда със следи от оздравителни процеси на дълбоки охлузвания по
главата и шията и контузия на ляво коляно със следи от оздравителни
процеси на дълбоки охлузвания по лявото коляно.
В заключението е
посочено, че описаните по-горе увреждания в коремната
област са наложили оказване на многократна спешна и
специализирана медицинска помощ в съответно специализирано медицинско
заведение. Те са наложили извършването на следните
спешни хирургични интервенции - оперативно премахване на увредената чернодробна
тъкан, премахване на жлъчния мехур и зашиване на стомаха. Ищецът е
бил на лечение за травмите от ПТП през периода от 01.01.2018 година
до 13.01.2018 година в УМБАЛ „С.“ – П., където е извършена
оперативна интервенция заради разкъсването на черния дроб и наличието
на кръв в коремната кухина. Вторият болничен престой на ищеца Д. във Втора
хирургия на същата болница е през периода от 05.02.2018 година до 15.02.2018
година, където е постъпил по спешност, изписан е без ефект от терапията в тази
клиника, с персистиращо кървене от жлъчната система и е насочен за лечение във
ВМА – С.. Лечението в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и
трансплантология при ВМА – С. е проведено през периода от 15.02.2018 година до
02.03.2018 година, където отново е извършена оперативна интервенция. При
постъпването си в тази клиника ищецът е бил с клинична картина на остра
кръвозагуба – ускорена сърдечна дейност и непрекъснато намаление на кръвните
показатели, бледи кожа и видими лигавици, при което според вещото лице
неизвършването на спешна медицинска интервенция би довело до смърт на лицето.
Поставената диагноза е: травматично разкъсване на черния дроб в 7 сегмент,
некроза и абсцес между 5 и 7 сегмент на черния дроб, кръвоизлив след разкъсване
от 5 до 7 сегмент на черния дроб, фистула между артерията и жлъчните пътища,
кръв в жлъчните пътища, състояние след шев на черния дроб и премахване на
жлъчния мехур след травма на черния дроб. След това лечение ищецът Д. е изписан
с подобрение и с препоръки за хигиенно-диетичен режим. Премахнатият жлъчния
мехур, както е посочило вещото лице, е основен орган,
участващ в метаболизма на мазнини, холестерол и мастно разтворими витамини.
От експертизата е
видно, че счупването на страничните израстъци вдясно на първи, втори и трети
поясни прешлени е довело до трайно затрудняване на движението на снагата. По
отношение на частичното наличие на въздух в дясната гръдна кухина е посочено от
вещото лице, че не се е наложила оперативна интервенция и няма данни за
дихателна недостатъчност, поради което не става дума за тежка или средна
телесна повреда по смисъла на чл. 128 и чл. 129 от НК. Разкъсно-контузната рана на горния клепач на дясното око и
дясната вежда е причинила разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Всички описани
по-горе увреждания, причинени на И.Д., са в пряка причинна връзка с настъпилото
на 01.01.2018 година ПТП, в каквато насока е заключението на вещото лице.
В заключението е
посочено, че лечението на И.Д. е продължило общо 3-4 месеца. След
този период липсват медицински документи за настъпили усложнения и провеждано
лечение, поради което вещото лице е приело, че ищецът се е възстановил.
Непосредствено след ПТП той е имал значителни до нетърпими по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес
са намалявали до пълното им изчезване след неговото приключване.
По
делото в качеството на свидетел за болките и страданията на ищците е
разпитана Т.К. – майка на ищеца Н.Й.. От нейните
показания се установява, че И.Д. е претърпял чернодробна операция и се е
възстановявал около три месеца, като възстановяването му
продължавало и след това, тъй като последиците от увреждането му не
са напълно възстановими. През първия месец болките му били интензивни, приемал
болкоуспокояващи лекарства. И до момента И.Д., а и другият
пострадал - Н.Й. не били напълно възстановени, те все още
преживявали тежко станалото, като страданията им вече били по-скоро
психически.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца И.Д. съдът
съобразява броя и вида на установените по делото и
описани по-горе травми – физически и психически, интензитета и
продължителността на болките и страданията, които са
значителни, както и обстоятелството, че става дума за млад човек,
който към момента на ПТП е бил на ненавършени 17 години и който е лишен за
целия си живот от един орган, какъвто е жлъчния мехур. Липсата на
жлъчен мехур, ведно с премахването на увредените участъци от черния дроб и
оперативната интервенция на стомаха според вещото лице представляват
постоянно разстройство на здравето, макар и неопасно за живота.
Общият
възстановителен период от физическите травми е продължил около
три-четири месеца, през които обаче ищецът е преминал през серия от
оперативни интервенции и е бил в животозастрашаващи
състояния. Съобразявайки всичко това и данните за постоянното разстройство на
здравето, което ще съпътства ищеца през целия му живот, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е 90 000
лева.
Освен с
обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания, размерът
на обезщетението от 90 000 лева е съобразен и
с конкретните икономически условия в страната
и общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. До 01.01.2010 година нормативно определените
минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като
от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След
тази дата са определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса
за застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от
1 000 000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две
или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ /
отм., в сила от 11.06.2012 година/, задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или
повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в
сила на 01.01.2016 година, приложим към настоящия случай, в чл. 492
предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр.
101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен критерий за
икономическите условия в страната, имат значение и следва да бъдат взети
предвид при определяне на размерите на обезщетението по справедливост, което
становище се застъпва и в съдебната практика.
При общо дължимо
обезщетение на И.Д. в размер на 90 000 лева, определено от съда по
изложените по-горе съображения и с оглед установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливост и при прието съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50
%, ответникът дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
45 000 лева, ведно със законната лихва от 28.03.2018 година до
окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционното
решение в частта, с която на ищеца Д. е присъдено обезщетение над размера от
45 000 лева до 60 000 лева ведно със законната лихва от
28.03.2018 година следва да бъде отменено и следва да се постанови ново по
същество, с което да се отхвърли иска в тази му част.
Решението в
останалите обжалвани части следва да бъде потвърдено. Това на първо
място е частта, с която е отхвърлен иска на И.Д. за разликата над 60 000
лева до 165 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 28.03.2018 година, предмет на обжалване с
въззивната жалба на ищеца.
Следва да бъде
потвърдено първоинстанционното решение и в обжалваната с въззивната
жалба на ответника З. „Б.И.“ АД част, с която на И.Д. е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 45 000 лева,
както и в частта, с която на ищеца Н.Й. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 10 000
лева и за разликата над 495 до 990 лева обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху всички тези обезщетения, считано от
28.03.2018 година до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на
спора дължимото по съразмерност адвокатско възнаграждение на адвокат
М. в качеството му на процесуален представител на двамата ищци за първата
инстанция, определено съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА и чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е общо 1740,94 лева. От тях
1317,27 лева е дължимото адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на И.Д. / при предявен иск с цена 165 000 лева, уважен до
размера на 45 000 лева/ и 423,67 лева е възнаграждението за процесуално
представителство на Н.Й./ при искове с обща цена 61980 лева, уважени за общ
размер от 10990 лева/. Първоинстанционното решение, с което на адвокат
М. е присъдено адвокатско възнагарждение за първата инстанция за разликата над
1740,94 лева до 2989,40 лева следва да бъде отменено. Следва да се
отмени решението и в частта, с която З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати държавна
такса за първата инстанция над размера от 2239,60 лева до 3279,20 лева.
При разпределяне
на отговорността за разноските, направени от страните пред въззивната инстанция
съдът намира следното:
Адвокат М. като
процесуален представител на И.Д. няма право на адвокатско възнаграждение по
жалбата, подадена от негово име, доколкото тя е неоснователна като краен
резултат / не се стига до присъждане на по-висок от присъдения с
първоинстанционното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди/.
Жалбата, подадена от
З. „Б.И.“ АД е с общ обжалваем интерес от 45 000 лева / разликата от
15 000 леда до 60 000 лева/ по субективно съединения иск,
предявен от И.Д. и с обжалваем интерес 16 485 лева по исковете на Н.Й. /
от 5000 лева до 20 000 лева за обезщетението за неимуществени вреди и от
495 лева до 1980 лева за обезщетението за имуществени вреди/. З. „Б.И.“ АД е
претендирало присъждане на разноски и адвокатски хонорар за двете
съдебни инстанции. С първоинстанционното решение не
са присъдени разноски на ответника З. „Б.И.“ АД, няма и искане за
изменение и допълнение на решението в тази част, поради което
настоящият съдебен състав не следва да се произнася по въпроса за разноските за
първата инстанция.
За въззивната
инстанция единствените направени и установени с доказателства разноски на З.
„Б.И.“ АД са за държавна такса в размер на 1229,70 лева, от които 900 лева по
жалбата срещу решението, касаещо предявения от И.Д. иск и 329,70 лева по
жалбата срещу решението по иска на Н.Й.. И.Д. следва да бъде осъден да заплати
на З. „Б.И.“ АД съобразно изхода на спора 1/3 част от
заплатената държавна такса, или сумата от 300 лева. Н.Й. следва да
заплати съобразно изхода на спора разноски за държавна
такса за въззивната инстанция в размер на 219,80 лева.
З. „Б.И.“ АД дължи
адвокатско възнаграждение на адвокат М. в качеството му на представител на
ответниците по подадената от него въззивна жалба съобразно обжалваемия интерес
и частите, в които жалбата е неоснователна. Адвокат М. като
процесуален представител на ответника по въззивната жалба И.Д. има
право на адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38 ал. 2 от ЗА във връзка
с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1253,33 лева. В качеството си на процесуален
представител на Н.Й. адвокат М. има право на адвокатско възнаграждение в размер
на 341,52 лева, или общо за двамата 1594,85 лева.
По изложените
съображения П.ският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 117 от
26.02.2020 година, постановено по т. дело № 962/2018 година по описа на Окръжен
съд – П., В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
-е
осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на И.Н.Д., със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Вл.
М., сума в размера над 45 000 лева до 60 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.01.2018 г. в гр. Х., по вина на
И.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДРН ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до окончателното й
изплащане;
-е
осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н.М.Й.
ЕГН **********,***, офис 9 – адв. Вл. М., сума в размера над 10000 лева
до 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, както и сума в размера над 990 лева до 1980
лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатени медицински консумативи, които
вреди са претърпени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.01.2018
г. в гр. Х., по вина на И.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“
с ДРН ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г.
до окончателното й плащане;
- е
осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат В.Д.М., с
адрес: ***, офис 9, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред Окръжен съд П. на ищците И.Н.Д. и Н.М.Й., съобразно 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, в размера над 1740, 94 лева до 2989.40 лева без ДДС;
- е съдено
е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати по сметка на Окръжен
съд П. държавна такса съобразно уважената част от исковете в размера над
2239,60 лева до 3279.20 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Д., ЕГН
**********,***, чрез адвокат В.М., с адрес ***, офис 9, против З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за сума в размер на
15 000 лева / разликата между дължимите 45 000 лева и присъдените с
първонистанционното решение 60 000 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 01.01.2018 г. в гр. Х., по вина на И.Т.В., управлявал лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДРН ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.М.Й., ЕГН
**********,***, чрез адвокат В.М., с адрес ***, офис 9, против З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** за
сумата от 10 000 лева/ разликата между дължимите 10 000
лева и присъдените с първоинстанционното решение 20 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 990
лева / разликата между дължимите 990 лева и присъдените с първоинстанционното
решение 1980 лева/ обезщетение за имуществени вреди, причинени при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.01.2018 г. в гр. Х., по вина на
И.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДРН ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 117 от
26.02.2020 година, постановено по т. дело № 962/2018 година по описа на Окръжен
съд – П., В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА И.Н.Д., ЕГН
**********,***, чрез адвокат В.М., с адрес ***, офис 9, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, разноски по съразмерност за въззивната инстанция в
размер на 300 лева, представляващи част от
заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Н.М.Й. ЕГН
**********,***, чрез адвокат В.М., с адрес ***, офис 9, да заплати
на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** разноски за въззивната инстанция по
съразмерност в размер на 219,80 лева, представляващи част
от заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат
В.Д.М., с адрес: ***, офис 9, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Апелативен съд П. на
И.Н.Д. в размер на 1253,33 лева и на Н.М.Й. в размер на
341,52 лева, или общо 1594,85 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.