Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на пети февруари 2020г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 3264/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „А. 70“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Константин Иречек“
№ 22, представлявано от управителя В.А.Ч., против Заповед № 464-ФК/19.11.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е
наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван от
същото търговски обект: павилион за фурнети, находящ се в гр.Варна,
ул.“Илинден“, пав.14, за срок от 14 дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно сочи липса на мотиви
за налагане на принудителната административна мярка, както в частта за
запечатване на търговския обект, така и относно срока, за който същата е
наложена. Излага, че липсата на мотиви лишава страната и съда от възможността
да установя дали акта е постановен съответствие с целта на закона, предвид
минималната установена разлика в касовата наличност и ниската стойност на
покупката, за която е посочено, че не е издаден касов бон. Счита, че
административния орган не е отчел конкретиката на случая, а само декларативно е
посочил наличието на особено важни интереси, които следва да се защитят с
налагането на ПАМ. Намира за недоказано твърдението на финансовия орган, че
става въпрос за неиздаване на касов бон, както е посоченото в процесната
заповед, като няма и данни за други нарушения в съставения констативен
протокол. На изложените основания моли за отмяна на акта. Претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник – адв.И,
поддържа жалбата. Сочи, че заповедта е мотивирана с неиздаването на касови
бонове, което не отговаря на истината, тъй като видно от протокола за извършена
проверка и от АУАН, става въпрос само за един касов бон. Счита, че това
нарушение е маловажно по своя характер, поради което наложеното наказание е
несъразмерно.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в
депозирани чрез процесуален представител – ст.ю.к.Д.П. писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че процесната заповед е
правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и на административно-производствените правила, постановена е
в съответствие с материалния закона и с целта на закона. Сочи, че процесното нарушение,
с което безспорно е засегнат държавен интерес, е установено по несъмнен начин;
в случая органа действа при условията на обвързана компетентност; мярката е
обоснована от изложените мотиви, а срокът за налагането й се определя по
целесъобразност и в случая е съобразен с тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото, като не засяга прекомерно правната сфера на дружеството.
Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима за
разглеждане.
По основателността:
На 19.11.2019г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП – София, сектор „ОД“-Варна извършили проверка на търговски обект – павилион
за фурнети, находящ се в гр.Варна, ул.“Илинден“, пав.14, стопанисван от „А. 70“ ООД. Резултатът е обективиран в Протокол №
0353479/19.11.2019г., съгласно който в 12.35ч. на
посочената дата в обекта е извършена контролна покупка чрез плащане в брой на форнети
и 1 бр.сок на обща стойност 2.60 лв. Плащането е прието от управителя и същото не
е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. От последното
е изведен ДФО за дата 19.11.2019г., при което е установено, че регистрирания
оборот е в размер на 166.66 лв., а касовата наличност е в размер на 231.88 лв.,
в т.ч. служебно въведени в касата 50 лв., т.е. констатирана е положителна
разлика от 15.22 лв. При направената разпечатка на КЛЕН е констатирано, че не е
отразено издаване на касова бележка за извършената продажба на стойност 2.60
лв. за посочения ден и час.
В хода на проверката
са събрани: Дневен финансов отчет; КЛЕН от ФУ в обекта, и опис на налични
парични средства, всички към датата на проверката - 19.11.2019г.
Процесната заповед е
издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява
състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че срока на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и
последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект – централната част на града, на
главна улица, свързано със значителен поток от хора; характера на дейността;
установената при проверката разлика между касовата и фактическата наличност.
Посочено е, че срока е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта. Както и че с изпълнението на ПАМ ще се
защитят важни обществени интереси, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
С
преписката е представен и АУАН № F528923 от 26.11.2019г., за констатираното с Протокола за извършена проверка № 0353479/19.11.2019г. нарушение за неиздаден касов
бон, квалифицирано в същия като такова по чл.25 ал.1 т.1 и по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма,
поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване
на оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви и противоречие на изложените такива с констатациите от проверката.
Заповедта безспорно съдържа мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи
особеностите на процесния случай. Същите отговарят на изискването на чл.186
ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона. В
тази връзка, като неоснователно се преценява и възражението за жалбоподателя за
липса на яснота на обвинението. Както от самата заповед, така и от
доказателствата към преписката, категорично се установява, че се касае за
неиздаден касов бон за покупка на стоки на стойност 2.60 лв. Допълнително следва да се посочи, че
доколкото органът изрично се е позовал и на Протокола за проверка от 19.11.2019г.,
респ. на констатациите и установяванията в същия, последните следва да се
приемат за част от мотивите на оспорения акт, съдържащи в подробност и
конкретната фактическа обстановка – контролната покупка, лицето приело
плащането и неиздало касов бон, установената разлика в касовата и фактическата
наличност в обекта и др.
Издадената
ЗПАМ е подробно мотивирана и по отношение на срока. Посочено е, че с мярката се
цели да се защитят особено важни държавни интереси – а именно интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект, като безспорно в тази връзка
са съобразени времето и мястото на
извършване на нарушението, големината и местоположението на обекта, както и
установената разлика между касова и фактическа наличност. В този смисъл срокът
на ПАМ е определен към средния такъв с оглед тежестта на нарушението и целите
на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя
за спазване на установения правов ред.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Неоснователно се твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая
административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано
именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения,
разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от това, независимо
от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.
„а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната
касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално
устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.
Описаната по-горе
фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаванена ФКБ,
се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и
не е издадена фискална касова бележка.
Предвид горното,
съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали
да наложи ПАМ или не, без значение каква е стойността на покупката, за която
не е издаден касов бон.
Другите
основни възражения се свеждат до несъответствие на мярката с целта на закона и
до нарушаване принципа на съразмерност. Същите съдът намира за неоснователни:
принудителните мерки имат преустановителни, възстановителни или превантивни
функции. В случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови
извършването на следващи нарушения. Същата се налага с оглед обективното
извършване на посоченото нарушение свързано с нарушаване финансовата дисциплина
на Държавата, респ. с нанасяне вреди на фиска и има за цел именно неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния, както
изрично е посочено и в самата заповед. Допълнително следва да се посочи и това,
че установената положителна разлика в касовата наличност, макар и не на
значителна стойност, представлява приблизително 10 % от оборота в заведението,
като управителят на дружеството е направил писмено изявление, че същата се
дължи на неиздавани фискални касови бонове, което е допълнителен аргумент за
целесъобразността на мярката.
Наложената
в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22
от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК. Както беше посочено, целта на
мярката е да се преустанови и предотврати извършването на административни
нарушения, и в случая правилно административният орган е приел, че запечатване
на търговския обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели.
Твърденията на
оспорващото дружество за маловажност на случая са неотносими в настоящото
производство. Този институт на правото е приложим в производствата по Закона за
административните нарушения и наказания, каквото настоящото производство не е.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен орган,
съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразна.
Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора на основание чл.143
ал.4 от АПК, вр. чл.78
ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
такъв, установен в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. 70“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Константин Иречек“ № 22, представлявано от управителя
В.А.Ч., против Заповед № 464-ФК/19.11.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186
ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ запечатване на стопанисван от същото търговски обект:
павилион за фурнети, находящ се в гр.Варна, ул.“Илинден“, пав.14, за срок от 14
дни.
ОСЪЖДА „А. 70“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Константин Иречек“
№ 22, представлявано от управителя В.А.Ч., да
заплати в полза на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: