Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 13,02,2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.а
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело № 5066 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от П. Г. П.
срещу Г.К. И. и „К.е.“ЕООД иск с пр. кв. чл. 464 от ГПК за установяване спрямо ответниците
недължимост на вземане за сума в размер на 53798,01лв., посочена
в постановление за разпределение по изпълнително дело №20168510402162 по описа на ЧСИ М.П.и
разпределена в полза на присъединения взискател Г.К.И. /съдът намира неточно да е посочен сборът от вземанията за
присъединения взискател 55427,11лв.,
вместо 53798,01лв./.
Релевират се доводи ищецът да е
взискател по изп.д.№20168510402162 по описа на ЧСИ М.П., въз основа на
изпълнителен лист от 13,06,2016год.,
издаден по гр.д.№801/2016, 7с-в на САС, по силата на който „К.е.“ЕООД е осъден
да заплати парично задължение. По
изпълнителното дело ответникът-Г.И. е присъединен взискател въз основа на изпълнителен лист от
06,12,2016год., издаден по гр.д.№69722/2016год., СРС, 70 състав за суми предмет на
споразумение с нотариална заверка на подписите от 14,09,2016год., които
съставляват –трудово възнаграждение в размер на 4815,24лв., допълнително възнаграждение по т.1,1 от споразумение от 29,12,2014год. в
размер на 31358,67лв. и допълнително възнаграждение по т.1,2 от споразумение
от 29,12,2014год. в размер на 17624,10лв.
Поддържа вземане в посочения размер да не е възникнало, тъй като не е
възникнало трудово правоотношение между
присъединения взискател и длъжника, оспорва се автентичност на трудов договор и
допълнително споразумение от
29,12,2014год., респективно наличието на достоверна дата. При условията на
евентуалност сочи посочените документи да са създадени с цел установяване на
привидно правоотношение между ответните страните, с оглед легитимацията на Г.И.
като кредитор на длъжника. Поддържа С.С., П.
В. и Г. И. да се свързани лица,
които съзнателно са извършил действия за увреждане интересите на П.П.. Поддържа
вземанията на присъединения взискател да са погасени по давност.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Г.К.И. в указания
законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Излага доводи за валидно възникнало
трудово правоотношение с „К.е.“ЕООД по
безсрочен трудово договор №27/20,10,2011год. за длъжността „оператор-въвеждане
на данни“, към който впоследствие са сключени допълнителни споразумения от
30,11,2012год., 01,11,2013год., 02,01,2014год., 29,12,2014год. и 01,04,2015год.
Със споразумение от 29,12,2014год. е уговорено допълнително възнаграждение за
постигнати резултати в размер на 4% месечно от
реализирания оборот на магазин,
находящ се на адрес гр.София, бул.“*******,
считано от 01,01,2015год., както и допълнително възнаграждение в размер на 10%
от годишната печалба на дружеството,
платимо до 10-то число на месец януари
на следващата година. Поддържа недопустимост на релевираното възражение за
давност, тъй като същото е лично правопогасяващо възражение относно вземането,
което не може да бъде релевирано от трети
за правоотношението лица. При
условията на евентуалност твърди
давността да не е изтекла.
Съобразно изложеното е заявено
становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-„К.Е.“EООД е заявил становище за
неоснователност на исковата претенция.
Поддържа изложените фактически твърдения от Г.К. И.
относно съществуване на трудово правоотношение, възникване, изменение и
прекратяване на същото.
Съобразно изложеното е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, че е
издадена заповед за изпълнение,
допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по гр.д.№69722/2016год.
по описа на СРС, 70 състав, с който „К.е.“ЕООД е осъден да заплати на Г.К. И. сума в размер на 53798,01лв. от които
4815,24лв.-трудово възнаграждение за периода от м.01,2015год. до м.11,2015год.
по трудов договор №27/20,10,2011год., 31358,67лв.-допълнително
възнаграждение по т.1,1 от допълнително споразумение от 29,12,2014год. и
17624,10лв.-допълнително възнаграждение
по т.1,2 от допълнително споразумение, дължими съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите
с рег.№3741/14,09,2016год., ведно със законната лихва за периода от 30,11,2016год. до изплащане
на вземането.
Не се спори между страните, че
изпълнително дело №20168510402162 по
описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба на П. Г. П. от
22,06,2016год., въз основа на изпълнителен лист от 13,06,2016год., издаден по
гр.д.№ 801/2016, 7 състав при САС, по силата на който „К.е.“ ЕООД е осъден да
заплати на ищеца парично задължение /сума в размер на 263200лв., ведно със
законна лихва върху главницата от
24,06,2013год., която към 15,03,2017год. възлиза на 99579,81лв./
Не се спори между страните и от приложените писмени доказателства се
установява, че по изпълнителното дело е
наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника,
проведена е публична продан в периода от
19,12,2016год. до 19,01,2017год. като за купувач на недвижимия имот е обявен
Г. К. И.. По изпълнителното дело са присъединени
като взискатели на 09,12,2016год. М.Н.К., на 18,01,2017год.- Г.К.И., В.К.Ц., А.Е.Ц., С.П. С., Д.Р.Д., Н.Б.В., Ц.А.Б.,
Р.С.Г., А.Г.Р., на 31,01,2017год. М.Н.К., на 23,03,2017год. ОББ факторинг.
Съгласно удостоверения на СО и НАП за публични задължения на длъжника са
присъединени Столична община и Национална
агенция за приходите.
На 15,03,2017год. е извършено
разпределение на постъпилите по делото
суми от 450000лв. като по т.3 от
разпределението на Г.К. И. е разпределена сума в размер на
53798,01лв.
От горните мотиви се установява активната процесуална легитимация на
страните по делото конкуриращи се взискатели и длъжник по изпълнението.
При служебна проверка на дело №5566/2017год. по описа на СГС се
установи по жалба на П. Г. П.,
с влязло в сила решение да е отменено разпределение от 15,03,2017год., в частта
с която са определени за погасяване вземания на взискателите П.Г.П.,***, ОББ Факторинг, М.Н.К. като
разпределената на П.Г.П. сума е
115062,88лв. за частично погасяване на дължимата главница по изп.лист от 13,06,2016год. по
гр.д.№801/2016год. по описа на САС.
Приложен е трудов договор №27/20,10,2011год. сключен между „К.е.“ ЕООД-работодател и Г.К. И.-работник за длъжност „оператор
въвеждане на данни“ на осн.чл.67,
ал.1, т.1 от КТ. Договорено е основно
месечно възнаграждение в размер
на 440,00лв.
С допълнително споразумение №8/30,11,2012год. страните са договорили
основното месечно възнаграждение, считано от 01,11,2013год. да е 550,00лв.
На 01,11,2013год. е подписан
договор за бригадна отговорност с Г.К. И..
С допълнително споразумение от 02,01,2014год. е постигнато съглашение
между „К.е.“ЕООД и и Г. К. И., считано от 01,01,2014год. трудовото
възнаграждение да е 565,00лв.
С допълнително споразумение към трудов договор №27/20,10,2011год. от 29,12,2014год.
е договорено допълнително възнаграждение
както следва:
Чл.1, ал.1 от ДС допълнително
трудово възнаграждение за постигнат
резултат в трудовата дейност в размер на 4% месечно от реализирания
оборот на магазин, находящ се на
адрес гр.София, бул.******, считано от 01,01,2015год., което
ще се изплаща от К.е. ЕООД до 10-то число на следващия месец.
Чл.1, ал.2 от ДС-10% бонус от годишната печалба на дружеството за
съответната година, който ще се
изплаща от „К.е.“ЕООД на Г. К. И.
до 10-то число на месец януари от годината, следваща годината за която се
дължат бонуса.
С допълнително споразумение от
01,04,2015год. е договорено месечно възнаграждение в размер на 590,00лв., считано от 01,04,2015год.
Със заповед №77/09,11,2015год. е прекратено трудовото правоотношение
между ответниците на осн.чл.325, ал.1, т.1 от
КТ по взаимно съгласие и на основание молба от Г.И. от 30,09,2015год.
Със споразумение от 08,09,2016год. „К.е.“ЕООД и Г.К. И. са постигнали съгласие за дължими на И. суми в размер на 53798,01лв.
от които 4815,24лв.-трудово възнаграждение за периода от м.01,2015год. до
м.11,2015год. по трудов договор №27/20,10,2011год., 31358,67лв.-допълнително
възнаграждение по т.1,1 от допълнително споразумение от 29,12,2014год. и 17624,10лв.-допълнително
възнаграждение по т.1,2 от допълнително
споразумение от 29,12,2014год., като
сумите са платими на Г. И. в срок три дни от сключване на споразумението като същото е с нотариална заверка на
подписите от 14,09,2016год.
Приложени са заповеди за
разрешаване на Г.И. на платен годишен отпуск през 2013, 2011,2015,2014год.,
както и ведомости за заплати за периода от 2011-2014год., в които фигурира и
ответника.
От изслушаното по делото заключение на съдебно счетоводна експертиза
неоспорено от страните и прието от съдът, което като компетентно изготвено
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че във връзка със сключения на
20,10,2011год. между „К.е.“ЕООД и Г.К.И. трудов договор № 27 на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ,
работодателят „К.Е.“
ЕООД е уведомил Националната агенция по приходите за сключения Трудов договор с
Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ- Вх. № 22388113343690 от 24.10.2011г. След
получаване на уведомлението, Националната агенция по приходите е издала Справка с Изх. № 22388113343690 от 24.10.2011г., от която е видно
списък на заверените уведомления и няма отхвърлени такива. Във връзка с
прекратяване на същото трудово правоотношение на основание заповед № 77/09.11.2015г. работодателят „К.-Е.“
ЕООД е уведомил Националната агенция по приходите за прекратения Трудов договор
с Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ Вх. № 22388153480970 от 11.11.2015г.
като Националната агенция по приходите е
издала Справка с Изх. № 22388153480970 от 11.11.2015г., от която е видно списък
на заверените уведомления и няма отхвърлени такива.
Предвид изложеното се
обосновава извод между Г.К.И. и „К.Е.“ЕООД
да е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 20.10.2011г. на
основание сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т.1 КТ, прекратено със
Заповед № 77/09.11.2015г. на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, считано от
10.11.2015г.
В периода на действие на
посочения трудов договор след извършване на проверка на предоставени
извлечение от сметка 7020-“Приходи от продажби на магазин на бул.*******“, /
където се твърди И. да е упражнявал трудовите си функции и във връзка с
приходите на който се твърди да е дължимо допълнително възнаграждение на Г.И./ се констатира отчетен оборот от продажба на стоки в общ
размер на 861341,85лв., конкретизиран по месеци в т.2 от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
Дължимото по т.1,1 от
допълнително споразумение от 29,12,2014год. допълнително възнаграждение на работника , а именно 4% от реализирания
оборот за периода от 01,01,2015год. до
30,11,2015год. би било 34453,67лв.
Видно от предоставените оборотни ведомости, Отчет за приходи и разходи,
Счетоводен баланс и подадени Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за
данъчния резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2012г., 2013г.,
2014г. дружеството е декларирало печалба
от търговска дейност. В счетоводния баланс, Отчет за приходи и
разходи за 2015г., дружеството не е декларирало печалба от търговска дейност, такава е посочена единствено в
Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.
Съобразно предоставените
доказателствата, експертизата констатира печалба, както следва:
За 2012г. 58 275,59
лв;
За 201Зг. 52 791,70
лв;
За 2014г. 30 760,40
лв;
За 2015г. 4 606,55 лв;
За периода от годината на сключването на трудовия
договор до прекратяването му размерът на допълнителното трудово възнаграждение
от 10% бонус от годишната печалба на дружеството за съответната година е както
следва:
За
2012г. 58 275,59лв х 10% = 5 827,56лв;
За 201 Зг. 52 791,70 лв х 10% = 5 279,17лв;
За 2014г. 30 760,40 лв х 10% = 3 076,04 лв.;
За 2015г. 4606.55лв
х 10% = 460.66лв:
Общо допълнителното възнаграждение би било 14643.43лв.
От предоставената ведомост за заплати, за периода от месец
януари 2015год. до месец ноември 2015год. за ответника Г.И. има начислено трудово възнаграждение,
лични удръжки за осигурителни плащания и
ДОД по ЗДДФЛ и сума за изплащане 4880,09лв. от каса, без данни за плащането й.
В оборотната ведомост и в баланса на дружеството за 2015год. няма
начислени задължения към персонала за
трудови задължения.
Видно от годишната оборотна ведомост на „К.-Е.“ ЕООД за 2016г., дружеството
е отчело задължения в общ размер 638 785,30 лева, от които:
-Отчетени задължения, като
кредитно салдо по с/ка 4010 ,.Доставчици“ в
размер 444173,30лева;
-Отчетени задължения, като
кредитно салдо по с/ка 4991 „Други
кредитори- служители“ в размер 194 612,00 лева;
Отчетените задължения в
счетоводството на ответника „К.-Е.“ ЕООД, като кредитно салдо по с/ка 4991 „Други кредитори- служители“,
сумата в общ размер 194 612,00 лева е формирана от:
-
45 610,96 лева- задължения
за заплати, натрупани от 2015г. и 2016г.;
-
149 001,04лева-задължения по Допълнителното споразумение от
29.12.2014г.;
В баланса на „К.-Е.“ ЕООД за 2016г., официално обявен в Търговския
регистър на Агенция по вписванията, дружеството
е посочило в раздел „В“ Задължения, т. 4 „Задължения към доставчици и
клиенти до 1 година“ задължения в общ
размер 638 хил.лв, от които 194 хил.лв са отчетени по с/ка 4991 „Задължения
към доставчици- служители“, като част
от тях в размер 149 001,04 лв. представляват сумите по Допълнителното споразумение
от 29.12.2014г.
Счетоводният
баланс на „К.-Е.“ ЕООД за 2015г., който е
официално публикуван в Търговския регистър на Агенцията по вписванията има
посочен Актив от 136 хил.лв и Пасив от 258 хил.лв, т.е. налице е неравнение от 122 хил.лв., което е недопустимо от счетоводна
гледна точка.
В Пасива на баланса за 2015г. на „К.Е.“ ЕООД, са
посочени в т.2 „Задължения
към финансови предприятия над 1 година“ в
размер 222 хил.лв.
В Пасива на баланса за 2015г. на „К.Е.“ ЕООД, който
е официално публикуван с неравнение, в раздел „В“ „Задължения“ няма посочени „Задължения към
доставчици“ и „Задължения към
персонала“, което не съответства на
задълженията по Допълнителните споразумения, подписани с работниците.
В баланса за 2015г. на „К.Е.“ ЕООД, който е
официално публикуван с неравнение, няма посочен финансов резултат. Няма
сключени договори с контрагенти за извършване на услуги и доставки, отчети за
приет обем и качество на свършена работа, свързана с дейността „въвеждане
на данни“.
Констатирано е да липсва уведомление от
работодателят за допълнително споразумение към трудов договор №27 от
20,10,2011год. към НАП.
Видно от годишната оборотна ведомост на „К.-Е.“ ЕООД за 2015г., дружеството
е отчело задължения в общ размер 637 819,58 лева, от
които: Отчетени задължения, като
кредитно салдо по с/ка 4010 ,.Доставчици“ в
размер 516
254,86лева; Отчетени задължения, като кредитно салдо по с/ка 4991 „Други кредитори- служители“
в общ размер 121
564,72 лева, от тях 37964,41 лева задължения за заплати и 83 600,31 лева задължения по Допълните
споразумения от 29.12.2014г.
Годишният
финансов отчет за 2015г. на „К.Е.“ ЕООД, официално
публикуван в Търговския регистър на Агенция по вписванията, представлява:
- Счетоводен баланс към 31.12.2015г.;
- Отчет за приходите
и разходите към 31.12.2015г.;
- Отчет за паричните
потоци на към 31.12.2015г.;
- Отчет за
собствения капитал към 31.12.2015г
В Пасива на баланса, раздел „В“ „Задължения“
са посочени в т.2 „Задължения към финансови предприятия над 1 година“ в
размер 222 хил.лв.
В баланса на дружеството „К.-Е.“ ЕООД за 2015г.
няма посочени задължения към персонала, което не съответства на посочените задължения в
Допълнителните споразумения, подписани с работниците. Отчетът за приходи и
разходи за 2015г. и Отчетът за паричните потоци за 2015г. е с нулеви стойности,
което означава, че
дружеството не е извършвало дейност през годината.
Съобразно предоставените от
дружеството справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от Кодекса на труда, експертизата посочва датата на регистрация в НАП на
трудовите договори, сключени с работници, за
които са представени допълнителни споразумения за допълнително
възнаграждение като се установява сборът от неизплатените възнаграждения по
допълнителните споразумения от 29.12.2014г. и споразумения от 08.09.2016г.,
подписани между „К.-Е.“ ЕООД и В.К.Ц., М.Н.К., Д.Р.Д., А.Г.Р., Ц.А.Б., А.Е.Ц.,
Г.К.И., Н.Б.В., Р.С.Г. и С.П. С. да е 149
001,04 лева=/96 128,74 лв + 52 872,30 лв/, а общият
размер на задълженията е 194 612,00 лв. от които 149 001,04
лева задължения по допълнителните споразумения от 29.12.2014г. и 45 610,96 лева
неизплатени заплати.
Изложено е становище на вещото
лице допълнително трудово
възнаграждение по т. 1, ал. 1 и т.1,
ал.2 от допълнително споразумение от
29,12,2014год. да е с характер на допълнително възнаграждение с постоянен
характер, което е следвало да се отрази във ведомостта за заплати
на физическите лица, да формира брутното трудово възнаграждение, върху което да
се удържат личните вноски за осигурителни плащания, съобразно КСО, да се удържи
дължимия ДОД по ЗДДФЛ и да се определи нетното възнаграждение, дължимо на
лицето.
Не са предоставени доказателства, от които да е
видно, че във ведомостта са начислявани възнаграждения по т.1, ал.1 и ал.2 от
Допълнителните споразумения, сключени на 29.12.2014г., за период от
01.01.2015г. до датата на прекратяване на трудовото възнаграждение.
В
баланса на дружеството „К.-Е.“ ЕООД за
2015г., официално публикуван, няма посочени задължения към персонала,
което не съответства на посочените задължения в Допълнителните споразумения,
подписани с работниците.
В
баланса на дружеството „К.-Е.“ ЕООД за
2016г., официално публикуван, няма посочени задължения към персонала, което не
съответства на посочените задължения в Допълнителните споразумения, подписани с
работниците.
В
баланса на дружеството „К.-Е.“ ЕООД за
2016г. са посочени задължения към доставчици в общ размер 638 хил.лв, от които
194 хил.лв са отчетени в оборотната ведомост по с/ка 4991 „Задължения към доставчици-
служители“.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез показанията на П.П./
управител на дружество К.е. ЕООД в периода до септември 2016год./, от които се установява
същата да не е подписвала споразумение с ответника И. за изплащане на
допълнителни възнаграждения или бонуси. Сочи формално да е била управител на
фирмата, а действително тя се ръководела от С.С. и К. И..
Ответникът
Г.И. по реда на чл.176 от ГПК излага
обяснения да е полагал труд при ответника К.е. ЕООД като системен администратор
и управител на магазин на бул.*******, в периода от 01,05,2015год. до
09,11,2015год. К. И. е баща на ответника Г.И..
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл. 464 от ГПК за установяване недължимост на вземане за сума в размер на общо 53798,01лв.,
посочена в постановление за разпределение по изпълнително дело №20168510402162 по описа на ЧСИ М.П.и заделена за присъединения взискател Г.К. И.. Съгласно чл.464 ал.(2) от ГПК искът може да бъде основан и на факти, които
предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са
свързани с установяване на твърденията
на ищеца
досежно привидност на
споразумение от 29,12,2014год., неавтентичност на трудов договор и
допълнително споразумение от
29,12,2014год., липса на достоверна дата на трудов договор и споразумение от
29,12,2014год.
В тежест на ответника е да установи наличието на договорно основание за
възникване на задължения към ответника И. за трудово възнаграждение и
допълнително споразумение, при установяване на предпоставките на допълнителното
възнаграждение, а именно реализиран месечен оборот от дейността на обект на К.е. ЕООД, основание
за начисляване на месечен „бонус“ от 4% от
оборота и печалба на дружеството, основание за начисляване на
възнаграждение в размер на 10% върху същата.
По основателността на исковата претенция:
Доводите на ищеца за липса на
съществувало трудово правоотношение между К.е. ЕООД и Г.К.И. са
неоснователни. Видно от представените по делото доказателства се
установява сключването на трудов договор между ответниците с
№27/20,10,2011год., за заемане от И. на длъжността „оператор въвеждане на
данни“, поради което и с оглед формалния характер на трудовия договор съгласно
чл.62 от Кодекса на труда, съдът приема да е възникнало трудово правоотношение
между страните. Този факт се потвърждава и от установеното в съдебно-счетоводната
експертиза за своевременно регистрирано
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до НАП.
По вземането за трудово възнаграждение за сума в размер на 4815,24лв.,
съдът намира същото да не е установено по делото. Същото е начислено за периода от 01,01,2015год. до
м.30,11,2015год. Видно от материалите по
делото трудовото възнаграждение за ответника е за длъжност „оператор въвеждане
на данни“ с основно с трудово
възнаграждение от 565,00лв., което считано от 01,04,2015год. е променено на
590,00лв. Не се установяват твърденията на ответника дадени по реда на чл.176
от ГПК да е изпълнявал длъжността при К.е. ЕООД-управител *** 50. В тази връзка
е представен единствено договор за поемане на бригадна отговорност, но без
промяна на длъжността, която лицето е заемало. Начисленото по оборотна
ведомост за заплати възнаграждение по
отношение на ответника И., за периода от 01,01,2015год. до датата на
прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 10,11,2015год. е 4880,09лв. /т.5 от основно
заключение по съдебносчетоводна експертиза/, което не съответства на
установеното с допълнително споразумение от 08,09,2016год. в размер на 4815,24лв.
Не се установява последното да е частично задължение от общия размер, доколкото
няма данни за изплащане на начисленото по оборотна ведомост на каса или по друг
начин.
Установи се от заключението на ССчЕ,
че в пасива на баланса на дружеството за 2015год. липсват „Задължения към
доставчици“ и „задължения към
персонала“. Фигурират задължения в
размер на 222000лв. като „задължения към финансови предприятия над 1 година“.
Задълженията за неплатени трудови възнаграждение фигурират за първи път
видно от годишна оборотна ведомост на „К.Е.“ЕООД за 2016год. като част от общите
задължения на дружеството по сметка 4991“други кредитори-служители“ в размер на
194612,00лв., от които 45610,96лв.-задължения за заплати натрупани 2015год. и 2016год. и 149 001,04лв.-възнаграждения
по допълнително споразумение от
29,12,2014год.
Ето защо съдът обосновава извод от ответника да не е установено
безспорно и по категоричен начин съществуване на задължение на К.е. ЕООД към И.
за трудово възнаграждение в процесния размер от 4815,24лв., поради което
исковата претенция съдът намира за основателна.
По отношение на възнаграждение определено по допълнително
споразумение от 29,12,2014год. по чл.1,
ал.1 и по чл.1, ал.2.
На първо място съдът приема споразумение от 29,12,2014год. да не е
подписано от законен представител на
дружеството. В този смисъл заявление на свидетеля П.П., /изпълняваща
длъжността управител на К.е. ЕООД до м.септември 2016год. в съдебно заседание от 04,06,2018год./, както
от нея, така и от представител на дружеството. Въпреки това и доколкото не е оспорена действителността на
трудовото правоотношение или отделни клаузи от съдържанието на договора, в
частност договаряне на бонуси, то съдът приема в отношенията между К.е.
ЕООД и работника клаузите да са
обвързващи на осн.чл.74, ал.6 и чл.75 от КТ.
Въпреки това съдът приема допълнително споразумение да е с достоверна дата,
датата на нотариална заверка на
подписите по споразумение от 08,09,2016год., а именно 14,09,2016год. на
осн.чл.181, ал.1 от ГПК.
На първо място доколкото се касае до съществен елемент от трудовия договор
по смисъла на чл.66, т.7 от КТ-допълнително възнаграждение, което има постоянен
характер, то същото е следвало да бъде регистрирано с уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ пред НАП, което не е сторено през 2014год. Съгласно становището на
ССчЕ след сключване на споразумението 2014год. е следвало да фигурира в оборотната ведомост за 2014год., трябва да се отрази в баланса за 2014год. би следвало да се отрази и през
2015год., което не е сторено, поради което съдът обосновава извод за липса на
достоверна дата.
Допълнително възнаграждение по доп.споразумение от 29,12,2014год. за
месечно възнаграждение в размер на 4% от
месечния оборот, съдът приема да
е неустановено. Възнаграждението в размер на 4% от оборота следва да се
отразява месец по месец, начислява се
задължението за месеца, следва да е отразено с натрупване към края на годината.
Задължението за 4 % от оборота и 10% от печалбата
в 2015год. са отразени по сметка 499
като „други“. От друга страна възнаграждението в размер на 4% върху оборота на
магазин на бул.Витоша считано от 01,01,2015год. до 10,11,2015год. върху
отчетения оборот от продажби от 861341,85лв. би било 34453,67лв., а не
посоченото в споразумение от 08,09,2016год. в размер на 31358,67лв.
Допълнително възнаграждение в размер на 10% от годишната печалба на
дружеството, съдът намира същото да е недължимо, предвид горните мотиви за
липса на счетоводна отчетност за периода, липса на достоверна дата. Дори да би било дължимо
същото следва да е за период след сключването на споразумение или след 29,12,2014год. за
2015год. би било 460,66лв., с оглед декларирана печалба за годината от
4606,55лв.
Отделно от изложеното, съдът намира да е житейски и икономически
необосновано договаряне на допълнително възнаграждение като процент и то
значителен от печалбата на дружеството с лице заемащо длъжността „оператор
въвеждане данни“ с договорена заплата в размер на 565,00лв./590,00лв., което
възнаграждение всъщност е аналогично на разпределяне на дивиденти между съдружниците
в търговско дружество.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото, включително и като
съобрази, че на една дата са сключени
споразумения с общо 9 на брой работници на дружеството, които общо формират
задължение на дружеството към тях от 194612,00лв. и като съобрази фактът, че
приема за достоверна дата датата на нот. Заверка от 14,09,2016год., когато всички те са с вече прекратени трудови
правоотношения с дружеството, включително и фактът, че С.С., К. Г. и Г.И. са
свързани лица-съдът приема да е налице привидно създадено правоотношение, при
което страните са целели да създадат у трети лица убеждение за съществуване на
вземане към дружеството в размер на процесната сума от 53798,01лв.
Ето защо доколкото привидното споразумение не поражда права и задължения,
то вземането на Г.И. към К.е. ЕООД,
съдът приема да не е установено.
Предвид горните мотиви безпредметно е обсъждането на релевираното от ищеца
възражение за погасителна давност относно процесните вземания.
Съобразно изложеното
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изхода от спора на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 2588,17лв., от които 2228,17лв.-д.т. с банкова такса,
305,00лв.-ССчЕ и 55,00лв.-свидетел,
дължими от ответниците.
На
осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. В. В. Т. се дължи адв. възнаграждение в размер на общо 2343,94лв., от които
2143,94лв. определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ и 200,00лв. за проведено трето и четвърто с.з./. На втори упълномощен
процесуален представител адв.Билева –възнаграждение не се дължи по арг. на
чл.78, ал.1 от ГПК сочещ на възлагане на разноски за ответната страна за
един процесуален представител.
На ответниците К.е. ЕООД и Г.И. на осн.чл.78, ал.4
от ГПК се дължат разноски по прекратената евентуално заявена искова претенция.
От Г.И. не са ангажирани доказателства за платено
адв. възнаграждение за изготвяне на отговор на ИМ, поради което разноски не се
дължат /платените от 400,00лв. са във връзка с главната искова претенция/.
На К.е. ЕООД се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 300,00лв., с оглед нормата на чл.9 от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
предявения от П.Г. П., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Г.К. И., с ЕГН **********, с адрес *** и К.е.
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** иск с правна квалификация чл.464, ал.1 от ГПК, че не
съществуват вземания на Г.К. И. срещу К.е.
ЕООД в размер на 53798,01лв.
ОСЪЖДА Г.К. И., с ЕГН **********, с адрес *** и К.е.
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да заплатят на П.Г. П., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.78 ал.1 от
ОСЪЖДА Г.К. И., с ЕГН **********, с адрес *** и К.е.
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да заплатят на адв. В.В.Т. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер
на 2343,94лв.-адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Г. П., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К.е. ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес *** на осн.чл.78,
ал.4 от ГПК сума в размер на 300,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: