Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-178 31.07.2020
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На тридесети юни две
хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1964 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от С.Д.Т., ЕГН **********, от
гр. А., ул. „С.“ бл.**, вх.*, ет.* чрез адвокат Александър Събев, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, партер, против Решение № 2681 от
24.10.2019 г., постановено по гр. дело № 4454/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивницата против „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4 – 6,
управлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, с които се иска от съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
15064,72 лева по изпълнителен лист по ч.гр.д. №122/2014 г. на АРС, от които
сумата от 12336,17 лева – главница по договор за потребителски кредит от
26.01.2011 г., сумата от 1652,80 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 26.02.2011 г. до 22.01.2014 г., сумата от 148,23 лева, представляваща лихва
за просрочие за периода от 26.02.2013 г. – 22.01.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 19.02.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 927,52 лева – съдебно-деловодни разноски, на основание
договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г. с „Юробанк България“ АД, по който е
образувано изпълнително дело № 20148380404864 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
както и предявения в условията на евентуалност иск за приемане за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 15064,72 лева по издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. №122/2014 г. на АРС, поради изтекла погасителна
давност на вземанията.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивницата, която го намира за неправилно. Излага подробни
съображения. Моли съда за отмяна на решението и удовлетворяване на претенциите.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петров –
Казанджията“ № 4 – 6, управлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, чрез
юрисконсулт Петя Кантарска, с който намира подадената жалба за неоснователна, а
постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно. Излага
съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение като присъди на страната
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Бургас е с правно
основание чл.124 ал.1, във вр. с чл.439 ал.1 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Изпълнително
дело №20148380404864/2014 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег.№838 и район
на действие – Софийски градски съд е образувано по молба на първоначалния
взискател „Юробанк България“ АД, по изпълнителен лист от 25.02.2014 г. издаден
по ч.гр.д. №122/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос за сумата от
12336,17 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 26.01.2011 г.,
сумата от 1652,80 лв. – договорна лихва начислена за периода 26.02.2011 г. –
22.01.2014 г., сумата от 148,23 лв. – лихва за просрочие за периода 26.02.2013
г. – 22.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2014 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 282,74 лв. – държавна такса и 639,29
лв. – възнаграждение за адвокатски хонорар.
Изпълнителното
дело е образувано на 16.05.2014 г., а на 23.05.2014 г. въззивницата е получила
покана за доброволно изпълнение. На 16.05.2014 г. са изпратени запорни
съобщения до всички банки за запор на банковите сметки на длъжниците С.Т. и Т.Л..
Въззиваемото дружество е поискало на 25.02.2016 г. да бъде конституирано в
качеството му на взискател по изпълнителното дело, тъй като вземането му е било
цедирано от първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, в това число и копие на
изпълнително дело № 4864/2014 г. на ЧСИ Милен Бъзински, на 18.01.2016 г. между „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и „Юробанк България“ АД е сключен договор за цесия на вземане, с приложение
на дължимите суми, сред което фигурира и вземането спрямо С. Т. в общ размер от
16283,14 лв. Първоначалният кредитор е упълномощил последващия такъв - „ЕОС
Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжника съобразно изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд е събрал доказателства, изяснил е делото от
фактическа страна и е стигнал до изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първостепенния съд. Сключеният на 18.01.2016 г. договор за цесия между
въззиваемото дружество и първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД не е
съобщаван на длъжницата Т.. За първи път това е станало с предявяване на
исковата молба с правно основание чл.439 от ГПК, като с отговора на исковата
молба на страната е връчен препис от договора за цесия и пълномощно за
извършване на уведомяването по договора за прехвърляне на вземането.
Действително страната представяща договора за цесия е ответник по делото, но това
не означава, че уведомяването за цесия може да бъде направено само в случаите,
в които цедентът е ищец. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника по
цесията, уреден в разпоредбата на чл.99 от ЗЗД е свързан с валидното изпълнение
по първоначалния договор, т.е. съобщаването на цесията цели да предпази
длъжника от ненадлежно плащане по сключения договор за заем. До съобщаването на
длъжника за цесията, той може валидно да изпълни на предишния кредитор и това
би имало погасителен ефект. В този смисъл целта на закона е надлежно
уведомяване на длъжника от цедента, поради което няма пречки същият да
упълномощи изрично цесионера за посоченото действие. Законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, съобразно изискванията на чл.235 ал.3 от ГПК /в този
смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. – Второ т.о. на ВКС/. В
този смисъл настоящата съдебна инстанция намира първото оплакване във
въззивната жалба, касаещо предявения главен иск по делото, за неоснователно. Не
е налице нарушение на разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗПК, уреждащо прехвърляне
на вземане по договор за потребителски кредит, съгласно която разпоредба
кредиторът е задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането. По
мнение на настоящата съдебна инстанция разпоредбата не предпоставя различни
последици и е допълнение към тази по чл.99 ал.3 от ЗЗД, поради което
извършването на упълномощаване досежно съобщаване на цесията между лицата,
участващи в сделката по прехвърляне на вземането, не се дерогира от
разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗПК.
Що се отнася до
предявения евентуален иск за погасяване на задълженията по давност, тъй като се
изтекли повече от две години от последното изпълнително действие по
изпълнителното дело и че е налице хипотезата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК,
настоящата съдебна инстанция намира, че и това оплакване във въззивната жалба е
неоснователно. Действително на 25.02.2016г. е входирана молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД за конституирането му като кредитор, тъй като същият има качеството на
цесионер по прехвърленото вземане, в изпълнителното производство. Във въззивната
жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.дело №2/20134г. на ОСГТК на ВКС – т.8, приравнявайки присъединяването
на кредитор по смисъла на тълкувателното дело на ВКС, на конституиране на
страната като взискател, респективно заместване на стария кредитор по силата на
частно правоприемство с новия в лицето на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Излагат се
съображения, че съдебният изпълнител е предприемал действия по искане на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, което съвсем не означавало, че порочността на предприетите в
хода на изпълнението действия е била санирана. Според страната новата
погасителна давност е започнала да тече от последното изпълнително действие,
което е било предприето на 16.05.2014 г., когато е било образувано
изпълнителното дело и когато е било изискано налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника, като давността е изтекла на 16.05.2016 г.
Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод изложен във въззивната
жалба. Видно от приложените по делото доказателства, изпълнителното дело е
образувано на 16.05.2014 г. по молба на „Юробанк България“ АД, а на 25.02.2016
г. е входирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане да бъде конституиран като
взискател по изпълнителното дело, с оглед прехвърляне на вземането – предмет на
изпълнителното дело и искане да бъде насочено изпълнителното действие срещу
всички задължени лица. Безспорно е, че съгласно направеното от ВКС тълкуване в
цитираното по-горе тълкувателно дело, присъединяването на нов кредитор
представлява действие прекъсващо давността, поради което на посочената във
въззивната жалба дата – 16.05.2016 г. не е било налице основание за прекратяване
на изпълнителното дело по силата на закона. в този смисъл съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено ,като на въззиваемото дружество
се присъдят разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2681 от 24.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4454/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН **********, от гр. А., ул. „С.“
бл.**, вх.*, ет.* чрез адвокат Александър Събев, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Пиротска“ № 26, партер, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4 – 6, управлявано от Райна Иванова
Миткова-Тодорова, сумата от 300 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.