РЕШЕНИЕ
№ 2260
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110202438 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П М” ЕООД срещу наказателно
постановление /НП/ № ЗППР-00029/30.09.2021г., издадено от член на
Комисията за защита на потребителите/КЗП/, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 230д от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 192а, ал. 1, т.
1 ЗЗП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и че неправилно е
приложен материалният закон. Сочи се, че сумата на потребителя е
възстановена, както и че до дружеството не е достигало писмо от КЗП за
предоставяне на информация. В случай че съдът счете, че е извършено
нарушение, се моли да се приложи чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от адв. К, която моли НП да бъде
1
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи, че е извършено нарушение на чл.
192а, ал. 1 ЗЗП, като дружеството е възпрепятствало длъжностните лица на
КЗП да извършат необходимата проверка. Доводите в жалбата, че сумата на
потребителя е възстановена, адв. К сочи, че нямат отношение към вмененото
нарушение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В КЗП е постъпила жалба с вх. № Ц-03-1181/03.02.2021г. от потребител,
който е посочил, че на 24.11.2020г. от банковата му карта без негово съгласие
и потвърждение търговецът „П М“ ЕООД е изтеглил сумата 147 лева.
Потребителят е приложил към жалбата документ, от който е видно, че сумата
е изтеглена на 23.11.2020г. в 13.06 часа с автоматичен код В30646 от ПОС с
номер на устройството F141490V.
В проведена писмена кореспонденция с „П М“ ЕООД търговецът е поел
ангажимент да възстанови сумата на потребителя, но до датата на подаване на
жалбата това не се е случило.
С писмо с изх. № Ц-03-1181/03.02.2021г. от „П М“ ЕООД е изискано да
предостави в КЗП на адрес в гр. София, ул. „Врабча“ № 1 и на посочен имейл
адрес в срок до 15.03.2021г. становище и документи по случая. Писмото е
изпратено както на адреса, посочен в Търговския регистър като седалище и
адрес на управление, така и на електронната му поща. До 15.03.2021г.
изисканата информация и документи не са постъпили в КЗП.
С изх. № Ц-03-1181/13.05.2021г. е изпратено писмо до „П М“ ЕООД, с
което дружеството е уведомено на 25.05.2021г. да се яви представител за
съставяне на АУАН. Писмото е получено на 14.05.2021г.
На 25.05.2021г. в КЗП не се явил представител на „П М“ ЕООД и
свидетелката М.М. съставила АУАН № ЗППР-00029/25.05.2021г. за
нарушение на чл. 192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП на „П М“ ЕООД в отсъствие на
нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Впоследствие АУАН е връчен
на 07.06.2021г. на упълномощено от „П М” ЕООД лице.
Със заповед № 410 ЛС/22.04.2015г. М.М. е оправомощена да съставя
2
актове за установяване на административни нарушения по ЗЗП.
Видно от заповед № 1011/11.11.2016г. на председателя на КЗП членът
на КЗП К Р е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗЗП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП №
ЗППР-00029/30.09.2021г., с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към материалите
по делото на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. М.М.. Събраните по делото
гласни и писмени доказателства единно и непротиворечиво изясняват
възприетата фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният
им анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи видно от приобщените по делото заповеди № 410
ЛС/22.04.2015г. и № 1011/11.11.2016г. и чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, намира, че не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, обуславящи отмяната на атакуваното НП на формално
основание. Наказателното постановление и съставения АУАН са издадени от
компетентни длъжностни лица в законоустановения срок, като са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – посочване на място, време, характер и
индивидуализиращи белези на вмененото административно нарушение.
3
Съдът счита, че при издаване на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление са спазени всички изисквания
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, с оглед на което следва да се произнесе по същество
по спора.
Доводът в жалбата, че сумата, за която е подадена жалбата до КЗП, е
възстановена на потребителя, е неотносим към процесното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП длъжностните лица от
КЗП имат право на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено
с нарушение на този закон, независимо от формата на документа.
Съгласно разпоредбата на чл. 230д ЗЗП за възпрепятстване на
длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и
за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на лицата се
налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
С оглед на това според цитираната разпоредба извършеното нарушение
по чл. 230д ЗЗП е налице, респективно е съставомерно, когато
санкционираното лице е възпрепятствало длъжностни лица да осъществят
правомощията си по чл. 192а ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че при изискване на становище и документи от страна на контролните
органи на КЗП търговецът „П М“ ЕООД е бездействал – не е предоставил
изисканата информация и документи, с което е възпрепятствал длъжностните
лица да се снабдят, респективно да проверят документи, свързани пряко или
косвено с нарушение на ЗЗП. От обективна страна е осъществен състав на
нарушение по чл. 192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП.
Нарушението е на просто извършване и деянието се осъществява чрез
бездействие от страна на субекта на отговорността, когато от него се изисква
активно поведение - предоставяне на информация и документи. Причините,
поради които не е изпълнено задължението, нямат отношение към
съставомерността на деянието, респективно не изключват отговорността на
дружеството, което не изпълнява задължението си да представи документите
при поискване от контролния орган.
С оглед обстоятелството че нарушителят е юридическо лице, не следва
да се обсъжда субективната страна на деянието, тъй като отговорността на
4
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя за наличие на маловажен
случай. Нарушението не може да бъде преценено като маловажно. Касае се
за нарушение, свързано с препятстване на контрола на КЗП, поради което
макар и формално, нарушението се отличава с висока степен на обществена
опасност. Отделно от това нарушението не се отличава от други нарушения
от същия вид и съдът приема, че не са били налице основания за приложение
на чл. 28 ЗАНН.
Обосновано от административнонаказващия орган е определена
имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 1000 лв.
Поради това съдебният състав намира, че не са налице предпоставки за
намаляване на имуществената санкция.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Въззиваемата страна е била представлявана от адвокат, а не от
юрисконсулт, с оглед на което не са налице основания за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като не са представени доказателства за
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ЗППР-
00029/30.09.2021г., издадено от член на КЗП, с което на „П М“ ЕООД е
наложена на основание чл. 230д ЗЗП имуществена санкция в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаването от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6