Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 689 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на „Пенемат“ ООД против решение № 425 от
05.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 1478 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, девети състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на служителя Е. А.П., отразено в заповед № ZO1000000249 с поставена дата 05.12.2017 г., издадена от работодателя „Пенемат“ ООД, с което е прекратено трудовото
правоотношение между страните по делото по трудов договор № 00406 от 11.08.2017 г., на записано в заповедта основание „чл. 71, ал. 1 КТ“, на
основание член 344, алинея 1, точка 1 от Кодекса на труда /КТ/; допусната е промяна на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение между Е. А.П. и „Пенемат“ ООД по трудов договор № 00406 от 11.08.2017 г., а именно от „чл. 71, ал.1 КТ“ по отменената заповед № ZO1000000249
от 05.12.2017 г., на „чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ“ по подадената от ищеца молба, получена на 06.12.2017 г., на основание член 344, алинея 1, точка 4 от КТ; осъдено е въззивното дружество да заплати на Е. А.П. сумата 500 лева, представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовия
договор на ищеца № 00406 от 11.08.2017 г. при условията на член 327, алинея 1, точка
2 във връзка с член 221, алинея 1 от КТ; осъдено е дружеството да заплати на Е.
А.П. сумата от 2 931,46 лева, представляваща останала неплатена част от дължимото обезщетение за командироване
в чужбина в периода 14.08.2017 г. – 19.11.2017 г. въз основа на устна уговорка и
заповед № 201 от 14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата от предявяване на иска /01.02.2018 г./ до пълното изплащане на сумата; отхвърлено е възражението за съдебно прихващане
на задължението на „Пенемат“
ООД към Е. А.П. за сумата от 2 931,46 лева, представляваща останала неплатена част от дължимото обезщетение за командироване
в чужбина в периода 14.08.2017 г. – 19.11.2017 г. въз основа на устна уговорка и
заповед № 201 от 14.08.2017 г., с вземането на „Пенемат“ ООД срещу Е. А.П. за сумата 2 931,46 лева, представляващо обезщетение за умишелно причинени
от служителя на работодателя вреди, изразяващи се в стойността на допуснатия
през време на командировката при управлението на повереното му МПС преразход на
дизелово гориво, с общо 1 481,54 литра, на стойност 2931,46 лева, на основание член 203, алинея 2 от КТ във връзка
с член 298, алинея 4 от ГПК; осъдено е дружеството да заплати на Е.
А.П. сумата от 700 лева, представялваща направените от него разноски пред ВРС, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; осъдено е въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС следните суми: 160 лева държавна такса по неоценяемите искове по член 344, алинея
1, точки 1и 4 от КТ; 50 лева
държавна такса по иска по член 221, алинея 1 от
КТ; 117,26 лева държавна такса по иска по член 215 от КТ; 320 лева депозити за две съдебни експертизи, платени от бюджета на съдебната власт; 50 лева част от депозит за САТЕ, платен от бюджета
на съдебната власт, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Първоинстанционният съд не е направил преценка на всички доказателства
по делото – с отговора на исковата молба ответното дружество е направило искане
за назначаване на съдебноавтотехническа и счетоводна експертиза за изчисляване
на действително изминатите от ищеца по време на командировката му километри,
определената разходна норма на автомобила, реално изразходваното гориво,
размерът на преразхода и неговата парична стойност, като това искане е
повторено и в съдебно заседание; с протоколно определение от 28.09.2018 г.
съдът е допуснал исканата експертиза, а заключението на вещото лице е изслушано
в съдебно заседание на 21.01.2019 г., като същото не е отговорило на въпроса
каква е паричната стойност на преразхода, тъй като тази задача е от
компетентност на икономист; съдът не уважил искането на пълномощника на
въззивника за поставяне на допълнителна задача на вещото лице. Въз основа на
изложеното счета, че с допуснатото процесуално нарушение ответникът е в
невъзможност да докаже и реализира направеното от него възражение за
прихващане. Излага се и довод за необосновано кредитиране на едната експертиза,
същевременно кредитирайки другата, като и двете са изготвени на база писмени
документи. Наведени са доводи във връзка твърдяната незаконосъобразност на
решението – че безспорно се доказано в хода на процеса, че в края на отчетния
период на ищеца е имало липси на гориво, които имат характер на вреди,
причинени при отчетническа дейност съгласно нормата на член 207 от КТ, поради
което възражението неправилно е било квалифицирано по член 203, алинея 2 от КТ.
Намира, че възражението за прихващане е доказано и основателно по подробно
развити съображения. Също така възразява против направения извод в решението,
че изявлението на ищеца е произвело прекратителен ефект върху трудовото
правоотношение.
Иска се отмяна на
обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което исковете на ищеца
да бъдат отхвърлени, като бъде уважено направеното възражение за съдебно
прихващане, както и присъждане на разноски.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от Е. А.П., с който жалбата се
оспорва и се иска се
потвърждаване на така
постановеното първоинстанционно решение. Излага се подробно становище защо се счита, че решението е правилно и
законосъобразно и се иска потвърждаването му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение –
първи състав, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2017 г. Ищецът сключил трудов договор с ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил“, като договорили брутно трудово възнаграждение /БТВ/ в размер на 500 лева, платимо до седмо число на съответния месец, а устно се уговорили
работодателят да плаща още 2 000 евро на месец на
служителя. След устно указание и със заповед № 201 от 14.08.2017 г. на
служителя било възложено в периода 14.08.2017 г. – 30.11.2017 г. да извърши превоз на товари в чужбина с
камион с ДК№ В2160РР по
маршрут на движение „по инструктаж на диспонента“. В изпълнение на заповедта служителят изпълнил изцяло задачите,
поставени от работодателя, в периода 14.08.2017 г. – 19.11.2017 г., а на следващия ден дал и пълен отчет за
това. За този период твърди, че следвало да получи от ответника възнаграждение
от общо 9 026,23 лева, от които обаче получил само три превода от
по 1 500 лева и още 1 594,77 лева на
24.11.2017 г.
Разликата до дължимите и спорни 2 931,46 лева не му били платени, били му „удържани“ от
работодателя с твърдения за
умишлено нанесени на работодателя щети в резултат на направени от ищеца
непланирани зареждания и преразход на гориво от общо 1481,54 литра дизелово такова. Тези твърдения
ищецът оспорва изцяло и счита, че му се следва и така „удържаната“ от
работодателя част от командировътчните пари. На 05.12.2017 г.
служителят изпратил съобщение до ответника, с което го уведомил, че прекратява
трудовия си договор на основание член 327, алинея 1, точка 2 от КТ поради неплащане на горепосочената дължима
сума. Това съобщение било получено на 06.12.2017 г., поради което от тази дата и на това
основание счита договорът за прекратен. На 11.12.2017 г. на ищеца била връчена заповед № ZO1000000249 от дата
05.12.2017 г., с
която договорът на ищеца се прекратявал от ответника, на основание член 71, алинея 1 от КТ въз
основа на клауза за изпитване. Работодателят обяснил, че не приема твърденията
за неплащане на дължимо парично вземане, защото ищецът имал задължение да
компенсира гореспоменатите
умишлено причиниени щети, за които на същата дата бил връчен и протокол
за липси от 22.11.2017
г. За това ответникът вписал в
трудовата книжка на ищеца и твърдяното от него
основание по член 71, алинея 1 от КТ. Ищецът оспорва задължението си към ответника, оспорва да е надвишавал
лимита за гориво, оспорва проведения от ответника ред за удържане на суми.
В срока по член 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва
сключването на трудовия договор с твърдяния предмет и БТВ от 500 лева; не оспорва командироването на служителя в чужбина в периода 14.08.2017 г. – 30.11.2017 г.; не оспорва
реалното осъществяване на командировката в периода 14.08.2017 г. – 19.11.2017 г.; не оспорва
изпълнението от ищеца на възложените задачи; не оспорва и че съгласно Наредбата
за командироването в чужбина на ищеца по принцип се следвали сочените от него
общо 9 026,23 лева, от които били направени три превода от по 1 500 лева и още 1 594,77 лева; не оспорва и че спорната разлика от 2 931,46 лева не е платена на служителя. Оспорва исковете изцяло, като по иска по член 215 от КТ прави възражение за прихващане, с правно основание член 203, алинея 2 от КТ с твърдения, че през времето на командироването служителят допуснал
преразход на гориво за
повереното му МПС с общо 1 481,54 литра дизелово гориво на стойност 2 931,46 лева, с което причинил умишлено щети на работодателя. Работодателят счита, че това му дава
правото да откаже плащане на останалото възнаграждение за командироването
на ищеца, евентуално – право да прихване чрез съда задължението си със своето
вземане на същата стойност. По исковете по член 344, точка 1 и точка 4 от КТ сочи, че след като не е имал парично
задължение към ищеца, то съобщението на последния по член 327, точка 2 от КТ не е
произвело действие, а работодателят валидно е прекратил договора на основание член 71, алинея 1 от КТ въз
основа на валидна и действаща клауза за изпитване. По горните причини счита и
че не дължи обезщетение по член 221, алинея 1 от КТ, тъй като условието за плащане на същото не е възникнало.
Няма спор по следните обстоятелства:
1/ Че между страните е имало сключен трудов договор с твърдяния предмет и
уговорено БТВ;
2/ Че ищецът е бил командирован в чужбина в периода 14.08.2017 г. –
30.11.2017 г.;
3/ Че командировката е реално осъществена в периода 14.08.2017 г. –
19.11.2017 г.;
4/ Че ищецът е изпълнил възложените му задачи за превоз на товари;
5/ Че ответникът дължи на ищеца на общо сумата от 9 026,23 лева, от
които са заплатени 6 094,77 лева;
6/ Че спорната разлика от 2 931,46 лева не е платена на служителя.
По иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ
По първият иск ищецът съобразно разпределението на доказателствената
тежест по правилото на член 154, алинея 1 от ГПК следва да докаже, че между
него и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, че към
06.12.2017 г. е имал изискуемо вземане от ответника за възнаграждение или
обезщетение по КТ и че съобщението му по член 327, алинея 1, точка 2 от КТ е
произвело прекратителен ефект. По вторият иск освен посочените предпоставки
следва да докаже и, че в трудовата му книжка е записано друго основание за
прекратяване на договора. Ответникът по делото следва да докаже валидността и
приложимостта на клаузата за изпитване, на която се позовава, както и твърдяното
прекратително основание.
Неплащането на спорната разлика от 2 931,46 лева в полза на
служителя е същественото обстоятелство за преценката за законност или не на
извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно
член 203 от КТ за умишлено причинени вреди на работодателя, каквито твърдения
са изложени в отговора на исковата молба, се носи пълна имуществена отговорност
по правилата на гражданския закон. Пълната имуществена отговорност на работника задължително следва
да се осъществи по съдебен ред според нормата на член 211 от КТ. След като
работодателят може да реализира тези си права единствено по съдебен ред, то
очевидно той не може да ги осъществява извънсъдебно, освен с изричното съгласие
на служителя, каквото в случая няма. Като извод се налага, че ответникът не
може да основава отказа си да плати свое парично задължение към служителя на извънсъдебната
си претенция по член 203, алинея 2 от КТ, още по–малко да прави с него
„удръжки“. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че по правилата на член 272
от КТ работодателят изобщо не може да удържа, задържа, забавя или отказва
плащане на трудово възнаграждение или заместващо същото обезщетение, поради
свое вземане към служителя по член 203 от КТ. Тоест, към началото на месец
декември 2017 г. само ищецът е имал изискуемо парично вземане от своя работодател.
Установява се от приетите телепоща и разписка за връщането й, че на
05.12.2017 г. ищецът е изпратил до ответника уведомление за прекратяване на
трудовия си договор на основание член 327, алинея 1, точка 2 от КТ поради
неплащане на останалата част от горепосоченото обезщетение. Съобщението е било
получено от ответника на 06.12.2017 г. и в отговор на същото на 08.12.2017 г.
работодателят изпратил писмо, с което от своя страна е направил изявление за
прекратяване на договора. Инициативата за прекратяване на договора е на
служителя, който първи е поискал прекратяването, а едва след получаване на това
искане ответникът е предприел действия по прекратяване на трудовия договор с
оспорената по делото заповед, в която е вписал по–ранна дата – 05.12.2017 г.,
която очевидно не може да се приеме за валидна, още повече, че в заповедта е
записано като причини за прекратяване на договора „отправено писмено
предизвестие до работодателя“, което не е било получено от работодателя към
05.12.2017 г. .
От изложеното следва, че с получаване на телепощата на 06.12.2017 г. от
работодателя преобразуващото изявление на служителя по реда на член 327, алинея
1, точка 2 от КТ е произвело прекратителен ефект, а по–късно оформената заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение е била издадена при вече прекратено
правоотношение.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, то решението по този иск
следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 4 от КТ
При предявен иск по член 344, алинея 1, точка 1 от КТ се твърди незаконност на уволнението, като
се иска да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено,
както и отмяна на прекратяването. В този случай няма твърдение за неточно
отразено основание на иначе законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка
след уважаване на иска по член 344, алинея 1, точка 4 от КТ. Тази последица се следва по право и
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че прекратяването е
признато за незаконно. По настоящото дело с оглед установеното по иска по член 344, алинея 1, точка 1 от КТ, работодателят ще следва да заличи вписаното
основание по точка 7 от член 190, алинея 1 от КТ. При отказ на работодателя или при
приключена ликвидация териториалната инспекция по труда извършва вписването в
трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в сила
съдебно решение - член 5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж. За
несвоевременно вписване работодателят носи имуществена отговорност по член 226 от КТ, както и административнонаказателна отговорност съгласно член 414, алинея 1 от КТ за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство.в този смисъл е
и решение № 193 от 16.07.2014 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.д.№ 5948/2013
г.
Поради изложеното разгледаният
иск с правно основание член 344, алинея 1, точка 4 от КТ се явява недопустим и
на основание член 270, алинея 3, изречение първо от ГПК следва да обезсили
първоинстанционното решение в тази му част и да прекрати производството по този
иск.
По иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член
221, алинея 1 от КТ
Предвид направеният извод за основателност на иска за признаване на
уволнението за незаконни и неговата отмяна, то искът по член 344, алинея 1, точка
3 във връзка с член 221, алинея 1 от КТ се явява доказан по основание.
Въззивният съд намира, че тъй като решението в тази му част следва да
бъде потвърдено, то следва на основание член 272 от ГПК да препрати към
мотивите, изложени от ВРС.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, то решението по този иск
следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание член 215 от КТ и възражението за прихващане
по член 203, алинея 2 от КТ
Между страните няма спор относно извършеното
валидно командироване, изпълнение на задълженията на ищеца през периода на
командироване, основанието и размера на дължимите му суми за командироването. При
това положение ответникът с оглед наведените от него доводи следва да установи
уговорения лимит за зареждане на гориво при командировката, надвишаването на
същия с посочените допълнителни 1 481,54 литра дизелово гориво на стойност 2 931,46
лева, заредени от ищеца при и по повод задълженията му по командироването,
умишленото причиняване чрез последното на вреди на работодателя, разписаните в
закона ред и процедура за реализиране на имуществената отговорност на ищеца за
тях.
Фактическият състав на член 203, алинея 2 от КТ включва
противоправно деяние, вреда, причинена от работника или служителя по повод
изпълнение на трудовите му задължения, причинно-следствена връзка между
деянието и вредата, както и наличие на вина във формата на умисъл. В отговора
на исковата молба се твърди, че са налице нанесени от ищеца умишлени вреди при
и по повод трудовите задължения, поради което именно това подлежи на доказване,
а доводи досежно вреди от събития, вината и причините за които не са ясни, но
които щети са под формата на липси /неустановени по произход и основание/ -
намаляване и недостиг на материални активи на работодателя – хипотезата на член
207, алинея 1, точка 2 от КТ -, които са ирелевантни за процеса, доколкото
такива твърдения не са заявени изобщо с отговора на исковата молба. По
съставомерността на отговорността по член 203, алинея 2 от КТ е налице трайна
съдебна практика, че деянието, противоправността, вредата и умисълът подлежат
на пълно и главно доказване от работодателя.
В настоящия случай не може да се приеме за
несъмнено доказан доводът, че служителят реално е извършил твърдяния от
работодателя преразход на гориво. Съставеният протокол за липси е изготвен от
работодателя и е оспорен от служителя. Тъй като същият е съставен от ответника
и съдържа изгодни за него факти, при оспорването му тежестта за доказване е за
страната, която го е представила, тоест работодателя. Последният не е представил
други доказателства - изходящи от ищеца или обективни по своя характер -, които
да водят до извод за извършен преразход на гориво. Заключението на вещото лице
по назначената по делото съдебна експертиза се основава изцяло на документи,
издадени от работодателя, сред които е и оспорения протокол за липси, като
вещото лице изрично е посочило, че заключението му е базирано на фактурираното,
а не на реално изразходваното гориво, което фактуриране също е извършено от ответника;
определените от последния норми за гориво вещото лице намира за приемливи с
леко завишаване, но и с уговорката, че амортизацията на самия товарен автомобил
и състоянието на гумите му, твърдения за което също има и те не са изрично
оспорени, водят до завишени разходни норми. Също така се явява и недоказано обстоятелството
ищецът да е извършил умишлени действия по повод соченото от ответника деяние.
С оглед изложеното искът с правно основание член
215 от КТ следва да бъде уважен, следователно възражението за прихващане –
отхвърлено.
Не без значение е и факта, който следва да
се спомене само за пълнота на изложението, че съгласно член 272 от КТ не може
без съгласието на служителя да се правят удръжки с вземанията му, произтичащи
от положен труд, с негови задължения към работодателя по член 203, алинея 2 от КТ.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, то решението по този иск
следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред
настоящата инстанция разноски, които съобразно представеният списък по член 80
от ГПК и доказателства за плащането им са в размер на 600 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № № 425 от 05.02.2019 г., постановено по гр.д.№
1478 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с
която e допусната
промяна на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между Е. А.П. ЕГН********** и „Пенемат“ ООД ЕИК148096171 по
трудов договор № 00406
от 11.08.2017 г.,
а именно от „чл.71, ал.1 КТ“
по отменената заповед № ZO1000000249 от 05.12.2017 г., на „чл.327, ал.1, т.2 КТ“ по
подадената от ищеца
молба, получена на 06.12.2017 г., на основание член 344, алинея 1, точка 4 от КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Е. А.П. ЕГН********** ***
против „Пенемат“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в град Варна - ул. „Д-р
Пискюлиев ” № 1, представлявано от Е.Ц.П. и Тихомир Ц.П., за допускане промяна
на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между Е. А.П. и „Пенемат“ ООД по трудов договор № 00406 от 11.08.2017 г., а именно от „чл.71, ал.1 КТ“ по отменената
заповед № ZO1000000249 от 05.12.2017 г., на
„чл.327, ал.1, т.2 КТ“ по подадената от ищеца молба, получена на 06.12.2017 г., на основание член 344, алинея 1, точка 4 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 425 от 05.02.2019 г., постановено по гр.д.№
1478 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в останалите му
обжалвани части по исковете с правно основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ,
член 344, алинея 1, точка 3 във връзка
с член 221, алинея 1 от КТ и по член член
215 от КТ и възражението за прихващане по член 203, алинея 2 от КТ.
ОСЪЖДА „Пенемат“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град Варна - ул. „Д-р Пискюлиев ” № 1, представлявано от Е.Ц.П. и Тихомир Ц.П., да заплати на Е. А.П. ЕГН ********** *** сумата 600 /шестстотин/ лева, представляващи сторени от последния разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.