Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
21.02.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря И. С.
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 14 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Началникът
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №269 обжалва решението по а.н.д.№834/2019г. на РС- Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с доказани деяния и спазена процедура
за издаване на НП. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
Адв.А.И. *** като пълномощник на
ответника М.Р.Н. намира жалбата за неоснователна и претендира деловодни
разноски.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. са налице съществени
процесуални нарушения в процедурата по ЗАНН поради липса на описание за нападение на водача от
куче, довело до ПТП. Счита, че решението на районния съд е съобразено с
доказателствата по делото, поради което моли да бъде потвърдено.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №18-1139-001767/24.10.2018г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на М.Р.Н. за наложени следните
административни наказания:
-по т.1 за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от закона е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв. и
-по т.2 за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от закона е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.
От фактическа страна съдът е
установил, че на 16.10.2018г. св.Босачки като мл.автоконтрольор е изпратен от
дежурния полицай да посети настъпило ПТП в гр.Кюстендил, ул.“Гюешевско шосе“ по
сигнал за паднал моторист. В съставения АУАН срещу Н. е повдигнато обвинение за
управление на мотоциклет марка „Хонда пантеон“ с несъобразена скорост, в
следствие на което водачът е изгубил контрол над мотоциклета и при падането се
е самонаранил.
При тези фактически установявания
съдът е приел от правна страна допуснати нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП,
свързани с липса на реквизити досежно пътната обстановка и атмосферните условия
във връзка с извода на органите за управление с несъобразена скорост. Съдът е
посочил, че в материалите по преписката се съдържа твърдение на касатора за
нападение от куче, в следствие на което същият е загубил контрол върху МПС,
което твърдение не е обсъдено от органа и не е взето предвид като случайно
събитие. Съдът е коментирал факти по съществото на спора за недоказани деяния,
т.к. по време на проверката, водачът на МПС е бил в болница и няма как да се е
намирал на мястото на нарушението. По този начин, според съда е останала неизяснена
фактическата обстановка около нарушенията, което е нарушило правото на защита
на дееца. По посочените доводи съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е
правилно.
За нарушението по т.1 от НП:
Правилен е извода на районният съд,
че в съдържанието на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на правилата
по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
задължава водачите на МПС при избиране на скоростта за движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Отговорността на водача
по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е ангажирана в първата хипотеза на санкционната
норма – за движение с несъобразена скорост. Деянието е резултатно, т.к.
поведението се санкционира при причиняване на ПТП.
В АУАН е посочено единствено, че движението
на дееца е с несъобразена скорост, което описание е възпроизведено дословно в обстоятелствената
част на НП. По този начин на изписване, правилен е извода на районния съд за
неясно обвинение. Описанието на деянието не е достатъчно, т.к. няма данни за
конкретната пътна обстановка и скоростта на движение на МПС. Само наличието на
подобно описание би могло да формира извод дали скоростта е била съобразена с
пътните условия и да обоснове връзка между движението на автомобила,
неизпълнение на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилото ПТП.
АНО не е обсъдил и твърдението на
дееца в писменото обяснение, че по време на управление на мотоциклета е бил
нападнат от куче и това е причината за възникналото ПТП. Това твърдение не е
опровергано от доказателствата по делото. При достоверност на твърдението
деянието би се явило несъставомерно като случайно деяние. При разпита на
актосъставителя и свидетеля по АУАН същите не установяват релевантни за
нарушението обстоятелства, т.к. не си спомнят за случая. Следователно, обвинението
освен че е неясно е и непълно, т.к. не е в обема, позволяващ проверката за
материална законосъобразност на НП.
Допуснатите съществени процесуални
нарушения в описание на съставомерните елементи от обективна страна на деянието
нарушават правото на защита на дееца да разбере обвинението и да се защити
срещу него, в каквато насока са изводите и на районния съд. Процесуалната
незаконосъобразност на НП не налага разглеждане на спора по същество.
За нарушението по т.2 от НП:
Деянието по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е недоказано. Видно от доказателствата по делото на районния съд, управлението
на МПС не е установено на място от контролните органи. В материалите по
административнонаказателната преписка липсват доказателства за това, че по
време на управлението на мотоциклета водачът не е носил контролния талон към
СУМПС. Недопустимо е доказване на противоправно деяние по предположение.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН във
вр. с чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на ответника на
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №392/22.11.2019г.
по а.н.д.№834/2019г. на РС-Кюстендил.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на М.Р.Н.
деловодни разноски в размер на 300лв.
/триста лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.