Р Е
Ш Е Н
И Е № 275
гр.Стара Загора, 16.10.2020
година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на шестнадесети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Зорница
Делчева
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 255 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Г.Л. *** против
Решение №306/03.07.2020г. по АНД №226/2020г. на Районен съд – Стара Загора, с
изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, и необоснованост. Според касатора, в решението не са обсъдени
всички изложени от него възражения, а изводите на съда са неверни и са
направени без съпоставка на събраните писмени и гласни доказателства, и
заключението на съдебната експертиза. Сочи се, че нито в констативния, нито в
санкционния акт е посочено качеството на лицата свидетели – дали те са
свидетели на нарушението или на съставянето на акта, като не е посочено и кога
точно е спряна колата и кога е извършен тестът с дрегер. Твърди се, че в акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление
не са описани точно и ясно нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, с което са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Обосновава се, че отразеното в АУАН и наказателното постановление, че
около 23 часа нарушителят е шофирал автомобила не отговаря на фактите, тъй като
към момента на теста същият не шофирал, а е чакал служителите на КАТ не по
малко от 40 минути. В тази връзка се сочи, че за времето от спирането на
автомобила до теста с дрегер е изминал голям период от време, през който
изпитото количество алкохол се усвоява в кръвта и покачва показателите и ако
тестът е бил извършен в момента на спирането, той би показал не повече от 0,30
промила в каквато насока е и заключението на назначената по делото експертиза.
Сочи се също, че при изготвяне на талона за изследване е използвана стара
бланка в нарушение на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, като на същата не са поставени и стикерите,
които задължително следва да се поставят. Заявява се, че на нарушителя не е
указано ясно къде да даде кръв, като посоченото в талона за медицинско
изследване лечебно заведение не съществува, а самия талон за изследване е така
откъснат, че не личи какъв документ е връчен. Твърди се, че след съставяне на
АУАН на санкционираното лице не е дадена възможност да се защити, тъй като
същият е оставен сам да паркира автомобила си, което същият не е посмял да
стори и е изчакал свидетелят Г.В. да дойде и да паркира, с което са изтекли
предоставените му 40 минути за даване на кръвна проба. В заключение се сочи, че
в случая недоказано се явява точното определяне на съдържанието на алкохол в
кръвта, която величина следва да бъде установена по несъмнен начин с
предвидените в закона средства.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си
представител преповтаря доводите, изложени в касационната жалба, като
подчертава, че към 23:00 часа санкционираното лице не е шофирало, а е чакало
служителите на КАТ, което е продължило 40 минути. Моли се съда да отмени
оспореното съдебно решение на Районен съд Стара Загора.
Ответникът
по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли
съда да остави в сила първоинстанционното решение.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на С.Г.Л. *** против Наказателно
постановление №19-1228-003309/09.01.2020г., издадено от Началник група в сектор
ПП към ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия „АА“, №19-25171/25.12.2019г.,
на С.Л. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. От фактическа страна административното обвинение се
основава на това, че С.Л. на 25.12.2019г., около 23:00 часа, в гр.Стара
Загора, по бул.„***, в посока север-юг, като водач на лек автомобил марка Мерцедес
Е220, рег. № ***, негова лична
собственост, управлява автомобила под въздействие на алкохол. Тестван е с
техническо средство Дрегер „Алкотест 7510-0019“, който отчита концентрация на
алкохол в кръвта 0,85 промила в 23:06ч., като пробата е под №00100. Издаден е талон
за медицинско изследване №0060184. Жалбоподателят не е дал кръв за изследване. С
това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд Стара Загора е потвърдил изцяло посоченото наказателно
постановление. Прието е за безспорно установено, че с действието
си жалбоподателят е осъществил противоправно и виновно деяние, което е в
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, потвърждаващо се и от
събраните по делото гласни доказателства и приетата съдебномедицинска
експертиза по писмени данни. Обсъдени са, макар и лаконично, възраженията на
санкционираното лице. Съдът е, счел за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че в АУАН и наказателното постановление не е посочен точният час
на спиране на автомобила, тъй като такова изискване за валидност на тези два
акта в чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН липсва. Според съда административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е приложил материалния закон като е квалифицирал
деянието като административно нарушение. Констатирано е, че наложените
административни наказания съответстват на абсолютно определените санкции и не
подлежат на индивидуализация. Посочено е, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и компетентно
длъжностно лице по смисъла на
чл.189, ал.4 ЗДвП. При извършената от съда служебна проверка не са констатирани
нарушения при издаването на атакуваното наказателно
постановление. Обосновано е, че същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон и няма основания за изменение в
частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието. По тези
съображения съдът е потвърдил изцяло издаденото
наказателно постановление.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
В разпоредбата чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е предвидена
забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Контролните органи
проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда,
предписан с Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредба №1). Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174 от ЗДвП
като в ал.1 на този текст е предвидено да се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок
от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително
– за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
В разглеждания случай е
безспорно установено, че на посочените в санкционния акт дата и място касатора
е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0019, който е отчел 0,85
промила. Установено е също, че преди извършване на пробата с техническото
средство същият е управлявал собствения си лек автомобил. Тези обстоятелства са
достатъчни, за да обосноват приложението на санкционната норма на чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП, като множеството възражения от касационната жалба за противното
настоящия касационен състав намира за неоснователни, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.9 от Наредба №1, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа
на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. При тази нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на
отговорността по чл.174, ал.1 от ЗДвП на водача С.Л., управлявал пътно превозно
средство под въздействие на алкохол и който не е дал кръв за медицинско
изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата от
направения на водача тест с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0019, още
повече че при извършената от контролните органи проверка, водачът на МПС
собственоръчно е посочил и удостоверил с подписа си, че приема отчетения с
техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта. Доводи за
противното не се съдържат и съставения на водача АУАН, тъй като същият е
подписан от проверяваното лице без възражения.
Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.4 от Наредба №1, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето
дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се
приемат отчетените показания от техническото средство, а контролният орган
отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл.3а. Съгласно последно
текста на чл.3а от Наредба №1 установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В
разглеждания случай очевидно не е налице хипотезата, при което лицето не е
приело показанията на техническото средство, с оглед на която следва да бъдат
приети отчетените от същото стойности. В този аспект се следва извод, че некоректното
отразяване на мястото за извършване на кръвна проба и изтичането на 40-те
минути за явяване за медицинското изследване, поради необходимост да бъде
преместен автомобила от друго лице, не се отразяват на правото на защита на
наказаното лице в административнонаказателното производство, тъй като същият
изрично е приел отчетения с техническото средство резултат за
концентрация на алкохол в кръвта.
Съгласно разпоредбите на чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН в АУАН и наказателното постановление
следва да бъде посочена датата на извършване на нарушението. Това означава в
мотивната част на постановлението да се съдържа или точно и конкретно
отразяване на момента на извършване на нарушението, или приблизителното му
посочване (период от време, месец, начален момент или краен такъв), като то
може да включва и неустановени обстоятелства (например от неустановена до
установена дата), но винаги наказващия орган следва да се стреми към максимално
прецизиране на това обстоятелство, съобразно наличната по преписката
доказателствена съвкупност. Посочване на часа на извършване на нарушението не е
сред изискуемите реквизити нито на констативния, нито на санкционния акт.
Такова изискване се съдържа към контролния орган в разпоредбата на чл.6, ал.2
от Наредба №1 относно часа на извършване на проверката. В случая това изискване
е спазено, като е посочено, че пробата с техническото средство е извършена в
23:06 часа. В санкционния акт е посочен също и ориентировъчен час на извършване
на нарушението – около 23:00 часа, което обстоятелство съответства и на
събраните гласни доказателства, че именно по това време касаторът е управлявал
собствения си лек автомобил. Тъй като посочения час не е точно фиксиран, а е
означен като приблизителен период от време, то възраженията, че точно в това
време касаторът не е шофирал, а е чакал контролните органи на КАТ се явяват
неоснователни.
Непосочването на качеството на свидетелите е
несъществено нарушение на процесуалните правила, което не е годно да обуслови
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В случая е
приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като по безспорен начин е
установено нарушението. Несъществено е и нарушението, свързано с използването и
попълване на бланка на талона за изследване – Приложение №1 към чл.3, ал.2 от
Наредба №1, която е със съдържание от преди изменението с ДВ, бр.81 от 2018г.,
тъй като в този документ ясно е посочено какво е установено при проверката.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №1
талонът за изследване се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на
номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Задължение за
изпълнението на регламента на тази разпоредба има контролният орган и пропускът
му безспорно съставлява нарушение на предвидената административнонаказателна
процедура. Поставянето на стикери върху талона за изследване обаче е свързано
преди всичко с гарантиране на правата на проверяваното лице при изследване на
пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол. В този смисъл допускането
на такова нарушение при липса на взета проба от кръв не опорочава извършената
проверка с техническо средство и не следва да се квалифицира като съществено
нарушение на процесуалните правила, годно да обоснове незаконосъобразност на
издадения санкционен акт.
Доводите, свързани с констатациите на заключението на
назначената във въззивното производство съдебно медицинска експертиза следва да
се коментират дотолкова, доколкото да се отчете, че една част от стойностите на
извършените със заключенията изчисления по формулата на Видмарк (количеството
на консумирания алкохол) са изведени изцяло от субективните възприятия на един
от свидетелите по делото – Г.В., а за друга (телесното тегло на употребилия
алкохол и приетата с алкохола храна) – липсват каквито и да било обективни данни
по делото. Това изключва възможността за кредитиране на приетото с
експертизата, че към 22:30 часа концентрацията на алкохол в кръвта на касатора
е била значително под 0,50 промила. Поради това
твърденията за недоказаност на точното определяне съдържанието на алкохол в
кръвта, при наличие на извършена проверка с годно техническо средство, се
явяват неоснователни. Следва да се отбележи също, че разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП изрично
предвижда, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта
на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. В тази наредба възможност за допускане на експертиза, която да
установява стойности по писмени данни и по метода Видмарк не е предвидена.
Неоснователни се явяват и
възраженията от касационната жалба, че районният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения при постановяване на акта си. Във въззивното решение са обсъдени
всички събрани доказателства, както и направените възражения по жалбата, с която
е сезиран съда, направени са правни изводи относно установените въз основа на
тях правнорелевантни факти и като последица са изложени мотиви относно
законосъобразността на АУАН и наказателното постановление, както и за наличие
на доказаност на извършеното административно нарушение.
В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи
също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на
съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва
да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №306/03.07.2020г.,
постановено по АНД № 226/2020г. по
описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.