Определение по дело №536/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260022
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20201500500536
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260022

                                    гр.Кюстендил, 12.01.2021г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                   Председател: Ваня Богоева

                                                                                                             Членове: Евгения Стамова

                                                                                                                  Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№536/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на „***********“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в ***********************, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Г.Ч., против определение №1171 от 08.09.2020г., постановено по гр.д.№1584/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, в която е прекратено производството по делото по предявените от „***********“ ЕАД срещу ХР.ИВ.ИВ. с ЕГН ********** искове да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на дружеството спрямо него за такси и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№559/2020г. по описа на КнРС.

В частната жалба се сочи, че определението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Възразява се срещу извода на съда за недопустимост на поисканите с исковата молба разноски, които ищецът – заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№559/2020г. по описа на КнРС, е сторил. Жалбоподателят се позовава на константна съдебна практика, скрепена и с Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС, според което разноските по заповедното производство се установяват за дължими и се присъждат от съда, разглеждащ установителните искове. Счита се, че с исковата молба е било поискано присъждане на разноските, сторени в предхождащото заповедно производство, съобразно нормата на чл.78 от ГПК и се твърди, че същите не са били предмет на установителния иск. прави се оплакване и за допуснато от страна на съда процесуално нарушение, доколкото вместо да констатира наличие на нередовност на исковата молба и да даде на страната указания, съдът е приел, че е налице недопустимост на иска.      

С оглед етапа, на който се намира производството по делото, препис от частната жалба не е бил изпращан на насрещната страна – ответник по предявените искове.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Гр.д.№1584/2020г. по описа на Районен съд-Кюстендил е било образувано по подадена от „***********“ ЕАД, с ЕИК ******** срещу ХР.ИВ.ИВ. с ЕГН ********** искова молба, предявена по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с която са били предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение на ответника съществуване на вземания на дружеството спрямо него, за които е била издадена заповед за изпълнение в производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№559/2020г. по описа на КнРС за суми, представляващи незаплатена стойност на потребена топлинна енергия, незаплатени суми за дялово разпределение и лихви за забава. В петитума на исковата молба дружеството е поискало спрямо Иванов да бъде установено, че дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С определение №1171/08.09.2020г. РС-Кюстендил, от една страна е оставил исковата молба без движение, указвайки на ищеца да доплати дължимата за разглеждане на исковете държавна такса, а от друга е констатирал, че искът за установяване съществуване на вземане от заповедното производство, представляващо сторените там разноски, е недопустим и е прекратил производството в тази му част.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт–определение с №1171/08.09.2020г. - за валиден и допустим в обжалваната му част такъв. 

Същият, преценен по същество, е правилен и изцяло съответстващ на задължителната за съдилищата практика, съдържаща се в т.10в от цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК. Според същата, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. Пояснено е, че предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл.410 ал.1 от ГПК, като вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 от ГПК. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение, като в  исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска.

Тъй като в конкретния случай, с исковата си молба дружеството е поискало съдът да установи съществуване на вземане на същото спрямо ответника и за направените в заповедното производство разноски, което – както е видно от Тълкувателното решение – е недопустимо, правилно съдът е прекратил производството по отношение на недопустимата искова претенция. Това процесуално действие ще очертае допустимия предмет на иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, и при наличието на направено искане за разноски по никакъв начин не би довело до компроментиране правата на ищеца да му се присъдят такива като законна последица от уважаване на исковете – изцяло или отчасти. В този смисъл е и би следвало да намери приложение разрешението на т.12 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК, според което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато процесуално нарушение от съда, тъй като при явната недопустимост на исковата установителна претенция за разноските в заповедното производство, за съда не е съществувало задължение да дава указания на ищеца за отстраняване на нередовности, тъй като формално такива по отношение на тази част от иска не са били налице. 

Изложените аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КнРС следва да бъде потвърдено.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, не подлежат на обжалване, ако решението по делото не подлежи на касационно такова – чл.274 ал.3 т.1 във вр. с ал.4 от ГПК. С оглед цената на иска и естеството на делото, настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване. 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение №1171 от 08.09.2020г., постановено по гр.д.№1584/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, в която е прекратено производството по делото по предявените от „***********“ ЕАД, с ЕИК ********, срещу ХР.ИВ.ИВ. с ЕГН ********** искове да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на дружеството спрямо него за такси и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№559/2020г. по описа на КнРС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                    2.