РЕШЕНИЕ
№ 1517
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110212745 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 406 от
18.08.2021 г. на Директор на РД по Горите, упълномощен със Заповед №
РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400.00 лева на Р. Б. АНГ., ЕГН: ********** за нарушение по
чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за горите във връзка с чл.9а от Заповед №
142 от 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите.
В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и моли
да се уважи депозираната жалба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
1
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят Р. Б. АНГ. е оправомощено длъжностно лице стражар и
представител на ДЛС Искър по чл.211, ал.2, т.1 от Закона за горите от
Директора на ТП Държавно ловно стопанство И. да издава превозни билети.
В периода от 16.10.2020 г. до 18.12.2020г. с протокол за освидетелстване на
сечище № 0546847 от 09.09.2020 г. към позволително за сеч №
0535534/06.01.2020 г. за очакван добив на 193.00 куб.м. при действително
отсечено количество дървесина от 148 метра кубични за дърва за огрев, при
налични на склад 11 метра кубични, в периода от 28.10.2020 г. до 06.11.2020
г. са издадени четири броя превозни билети с общ обем експедирана
дървесина от 72.05 куб.м. за дърва за огрев и на основание протокол за
освидетелстване на сечище № 0537056/07.05.2020 г. към позволително за сеч
№ 0534583/03.01.2020 г.при очакван добив от 1126.00 куб.м. при
действително отсечено количество дървесина от 494.00 метра кубични за
дърва за огрев, при налични на склад 299.75 метра кубични в периода от
12.08.2020 г. до 18.12.2020 г. са издадени 76 броя превозни билети с общ обем
експедирана дървесина от 1 199.82 куб.м. за дърва за огрев.
За част от този период жалбоподателят А. е бил в болничен престой за
времето от 24.07.2020 г. до 15.08.2020 г., от 15.09.2020 г. до 21.09.2020 г.,
01.09.2020 г. до 11.09.2020 г., от 02.12.2020 г. до 15.12.2020 г. Ползвал е
отпуск на 08.07.2020 г., на 23.06.2020 г., 17.06.2020 г., за периода от
04.06.2020 г. до 08.06.2020 г., от 03.12.2020 г. до 04.12.2020 г.,
По този начин жалбоподателят А. не е надвишил количеството
дървесина с 700.97 куб.м. спрямо същите, посочени в протоколите за
освидетелстване на сечището и доколкото в тях не се съдържат данни за
надвишаване на количествата на разрешените по позволителните билети
дърводобиви в метри кубични.
Въз основа на проверката срещу жалбоподателя А. бил съставен АУАН
№ 002745 от 21.05.2021 г. на актосъставителя Н. АНГ. Н. и свидетеля по акта
И.М. И. на длъжност експерти в РД по горите гр.София.
Въз основа този АУАН е постановено и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 406 от 18.08.2021 г. на Директор на РД по
Горите, упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.53 от ЗАНН,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева на Р.
Б. АНГ., ЕГН: ********** за нарушение по чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от
Закон за горите във връзка с чл.9а от Заповед № 142 от 14.02.2020 г. на
2
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставителя Н. АНГ. Н. и свидетеля по акта И.М. И. на
длъжност експерти в РД по горите гр.София и от приложените по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на
които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало
време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Безспорно е и в
теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното
производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което
нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на
нарушителя за запознаване е аналог в административнонаказателното
производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в
3
наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на
обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да
прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му
обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна
квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в
АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация
нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо
нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде
запознат с фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на
административнонаказателното производство, т. е към монета на съставяне и
връчване на АУАН. Изрично за това разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН
изисква освен фактическите обстоятелства в акта да се посочат и законовите
разпоредби, които са нарушени.
Съдът намира, че липсва извършено от жалбоподателя А.
административно нарушение по чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за
горите във връзка с чл.9а от Заповед № 142 от 14.02.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите. Според съда доказателствата по
делото не сочат, че количествата дървесина в ДЛС Искър са превишени от
жалбоподателя А. по данните от позволителните билети за сеч и протоколите
за проверка на сечището. Освен това в АУАН и НП се очертават
противоречиво обстоятелства, че са надвишени количествата дървесина по
протокол за освидетелстване на сечище № 0546847 от 09.09.2020 г. и че има
надвишаване на количествата дървесина от порядъка на 700.97 метра куб.
Налице са противоречия и при описване на нарушението в АУАН и НП за
броя на позволителните билети по този протокол – 4 броя и отделни 53 броя.
Данните от този протокол са различни, още повече, че възприетите от съда
обстоятелства, отразени по-горе в мотивите на решението са коренно
различни и сочещи на извод, ако се преценят само твърденията от АУАН и
НП и по тяхната логика да има основание за две административни нарушения
по чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за горите във връзка с чл.9а от
Заповед № 142 от 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите по двата протокола за освидетелстване на сечище №
0546847 от 09.09.2020 г. и № 0537056/07.05.2020 г. Доказателствата по делото
сочат на извод, че няма нарушение по нито един от тези протоколи, които не
са и подписани от лицата в тях, респ. същите не са официални
удостоверителни документи и не се ползват с материална доказателствена
сила. Още повече че на единият от тези протоколи има отбелязани ръкописни
данни за позволителния билет и количествата дървесина, но самите тези
отбелязвания не се ползват с доказателствена стойност.
Поради неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя А.
процесното НП следва да се отмени.
Страните не претендират разноски и такива не им се присъдиха.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 406 от 18.08.2021 г. на
Директор на РД по Горите, упълномощен със Заповед № РД 49-
199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните , с което на
основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400.00 лева на Р. Б. АНГ., ЕГН: ********** за нарушение по
чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за горите във връзка с чл.9а от Заповед №
142 от 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5