Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
К., 13.04.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К.,
гражданска колегия, в публично заседание на десети април 2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 242 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно осН.ние чл. 127, ал.2 от СК вр. чл. 143 и чл. 149 от СК.
Ищецът
твърди, че с ответницата съжителствали от 2005 г. на семейни начала в дома на
родителите му. От съвместното им съжителство на 29.05.2006 г. се родил сина им Й.
Ю. И., който на *****.2006 г. починал, а в последствие се родила дъщеря им С..Ю.
И.с ЕГН **********. Твърди, че по време на съвместното им съжителство,
ответницата по няколко пъти годишно се връщала в дома си в с. К., общ. Н.З.за
около 2-3 месеца, без да взима дъщеря си
със себе си. Сочи, че през м. юни 2017г. ответницата заживяла на семейни начала
с негов братовчед, като оставила детето си при ищеца. От този момент същата не
била виждала дъщеря си, като от тогава изцяло ищецът полагал грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, като получавал подкрепа и от родителите
си. Сочи, че през 2005г. родителите му дарили недвижим имот в с. В., в който
вложил значителни средства, за да го устрои и да живее там заедно с дъщеря си.
Моли
съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето С..при бащата,
на него да бъдат предоставени упражняването на родителските права спрямо детето,
а на майката да се определи режим на лични отношения, както следва: всяка първа
и трета събота от месеца от **.00 часа до 17.00 часа.
Моли
съда на осн. чл. 143 и чл. 149 от СК да осъди ответницата да заплаща на
малолетното дете С., чрез нейния баща и законен представител месечна издръжка в
размер на 140 лв., считано от м. юни 2017 г., с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законни осН.ния за нейното изменение или прекратяване.
Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответницата, в който сочи, че искът е допустим, но
неосН.телен. Оспорва родителските права на малолетната С..Ю. И.да се
предоставят на бащата Ю.Й.И., оспорва и предложения режим на лични
контакти с детето от страна на неговата майка. Сочи, че не е съгласна с размера
на претендираната издръжка, моли да се отхвърли искането за издръжка за минал
период, тъй като дебитните карти, по които получавала трудовите си
възнаграждения и детски надбавки били при семейството на Ю. – той и баща му
получавали изцяло тези средства. Твърди, че не отговаряло на истината
твърдението, че по няколко пъти в годината ходила при родителите си в с. К.,
общ. Н. З., твърди, че си ходила по 2-3 дена. Сочи, че родителите на мъжа, с
който живяла постоянно се месили и управлявали съвместния им живот, обиждали я.
Твърди, че с ищеца взели решение да напуснат жилището, в което живеели с
неговите родители и се преместили в друго жилище, което било неугледно и без
удобства за живеене с малко дете, но се била примирила с това. Твърди, че
работила на много места, но нито веднъж не била получила заплатата си, свекърът
й отивал при работодателите и вземал това, което била изработила. Когато
заплатата се превеждала по банков път, той й взимал картата. Сочи, че когато
ходила при родителите си, ищецът никога не ходил с нея, не позволявал и дъщеря
им да ходи с нея. Твърди, че дванадесет години търпяла всички обиди. Сочи, че
още след 40- тия ден след като се родило
детето, й казали, че дъщеря й нямала нужда от майчина грижа, че бабата ще я
гледа и я изпратили на работа. Твърди, че през месец юни, 2017г. не била
напуснала доброволно жилището, а била изгонена с обиди. Сочи, че правила опити
да се види с дъщеря си, но не й позволявали. Правила опити да види детето,
когато баба й я водила на детска градина, но бабата я стискала, детето
започвало да плаче и да се разстройва. Твърди, че държат детето без контакти с
нея, говорили грозни неща за нея, настройват детето срещу нея. Твърди, че иска
да живее с дъщеря си ида я вземе при себе си. Сочи, че подала жалба в полицията
на РУ-М. срещу Ю.Й.И., имало издаден протокол за лошо отношения към нея, за
това, че я изгонил, че не й позволява да види и да живее с детето си и че я
заплашвал. Твърди, че въпреки, че взимали всичките й пари, винаги до средата на
м.06.2017г. се грижила за детето си, обгрижвала го и следяла здравословното му
състояние. Получавала финансова помощ от своите родители. Твърди, че към
момента детските надбавки били получавани от Юлиан и от свекъра й, картата й
била у тях. Сочи, че от м. 06.2017 г. живеела с лицето И.А.на семейни начала,
същият я подкрепял, искали да се оженят като вземат и детето при тях. Твърди,
че се чувствала много добре при него, никой не я обиждал, домът им бил на два
етажа. Сочи, че й предстояло да роди дете на И.А.в края на месец март.
Моли съда на осн. чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 от СК да постанови решение, с което да предостави упражняването на
родителските права спрямо С..Ю. И.с ЕГН ********** на нея като нейна майка и
законна представителка и да постанови детето да живее в нейния дом. Оспорва режима за лични контакти с майката, поискан в
исковата молба, поради което желае разширен контакт на лични отношения – всяка
седмица от петък от 17.00 часа до неделя до 17.00 часа с преспиване на детето
при майката в петък и събота, ако съдът уважи искането на ищеца родителските права
да се предоставят на него. Моли относно
същия режим да ѝ се предоставят 25 дни през лятото на майката, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск; Всяка четна година Великденската
ваканция и Великденските празници детето да е при майката; Всяка четна година
Коледните празници и коледната ваканция детето да е при майката; Всяка нечетна
година Новогодишните празници детето да е при майката; Рождения ден на детето
06.03 – да се празнува заедно от двамата родители и детето.
Моли съда, ако предостави
родителските права на майката на детето да определи режим на лични отношения
между детето С..Ю. И.с баща ѝ Ю.Й.И., както следва: Всяка първа и трета
събота от месеца от **.00 часа до 17.00 часа без преспиване при бащата, две
години след влизане на решението в сила, след което режимът за лични отношения
с бащата да е всяка първа и трета събота и неделя от месеца от **.00 часа в
събота до 17.00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и 20 дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, за други празници, след
предварителна уговорка с майката. Моли съда да остави без уважение иска за плащане на
издръжка за минал период. Моли съда ако предостави родителските права на
майката на детето да определи на бащата Ю.Й.И. да заплаща на малолетното си
дете С..Ю. И.ежемесечна издръжка в размер на 130.00 лева месечно, платима до **
число на текущия месец, считано от датата на завеждане на настоящото
производство до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното изплащане.
Претендира за разноските по делото.
Дирекция
„Социално подпомагане“ община М., дава становище, че е констатирала, че бащата Ю.Й.И.
отговорно изпълнява родителските си ангажименти към детето. Всички потребности
на С..Ю. Й.ова се задоволяват в достатъчна степен в семейството на бащата.
Именно той притежава необходимите жилищно-битови условия и финансови средства
за полагане на добра грижа за детето. Осигурена е добра среда за емоционалното,
психическо и физическо развитие на С..и е налице силна емоционалната връзка на
детето с бащата, като в същото време връзката с майката е прекъсната. Семейството
на бащата определя образованието като основна ценност и полага необходимите
грижи С..да развие цялостния си потенциал.
От събраните по делото доказателства
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Ю.Й.И. и С.М.Г. нямат сключен
граждански брак. Видно от твърденията на ищеца, в исковата молба, които се
потвърждават от твърденията на ответницата дадени в отговора на исковата молба,
страните заживяват на семейни начала през 2005 г. в дома на неговите родители в
с. В., община М., ул. „*****“ № **.
Видно от представеното и прието по
делото Удостоверение №********** г, издадено въз осН. на Акт за раждане № *******.2012
г. от община К., област С.З., детето С..Ю. И.с ЕГН **********, е родено на *** г.
в гр. К., от майка С.М.Г. с ЕГН ********** и баща Ю.Й.И. с ЕГН **********. Видно от
представените
и приети по делото Епикриза на С.М.Г. и Епикриза на новородено, ответницата на *****.2018
г. е родила дете.
Съвместното съжителство на Ю.Й.И. и С.М.Г.
не протичало гладко. Няколко пъти годишно ответницата се връщала в дома си в с.
К., общ. Н.З.за около 2-3 месеца, без да взима дъщеря си със себе си. От м. юни
2017 г. ответницата е заживяла на семейни начала с И.А.Ю. /братовчед на ищеца/,
от което съжителство на *****.2018 г. се родило дете. След напускане на дома, в
който ответницата съжителствала с ищеца, същата е оставила детето при баща си. От този момент същата не била виждала дъщеря
си, като от тогава изцяло ищецът полагал грижи по отглеждането и
възпитанието на детето.
Тези изводи, съдът установява от
разпитаните по делото свидетели С.Г.Ж., Е.И. Е., М. И.Й.ова и И.А.Ю..
В показанията си пред съда, свидетел
С.Г.Ж., водим от ищеца, без родство със страните, твърди, че страните са
разделени от 9-** месеца, като към момента ответницата има друго дете. Св. Ж.
твърди, че С. многократно е напускала семейното жилище по свое желание за около
месец, като детето през това време остава при баща си, баба си и дядо си и същите
се грижели много- добре за С.. От показанията на св. Ж. се установява, че като
съсед на ищеца не е чувала скандали и не знае да е сигнализирана полицията.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля Ж., която не е заинтересована и
нейните показания са последователни и логични и кореспондират с
останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетел Е.И. Е.,
водим от ищеца, без родство със страните, се установява, че от 9-** месеца
страните не живеят заедно, като ответницата е заживяла на семейни начала с друг
мъж, братовчед на ищеца, от което съжителство имат и дете. След раздялата между
страните, детето С..живее при дядо си и баща си, като детето е добре гледано и
обгрижвано. Свидетелят заявява, че след раздялата майката не е давала средства
за детето и не знае майката да е търсила дъщеря си. Св. Е. също твърди, че
ответницата често е ходела в нейното село К. за около месец, като е ходела сама,
а детето е оставяла при ищеца и неговия баща. След раздялата свидетелят Е.
заяви, че не знае ответницата да е ходила да вижда детето, същият не е чувал за
скандали и не знае Ю. и неговите родители да са обиждали ответницата, за което
да е сигнализирана полицията.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля Е., който не е заинтересован и
неговите показания са последователни и логични и кореспондират с
останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетел М. И.Й.ова,
водим от ответницата и нейна майка, също се установява, че ответницата
многократно по два, три, четири месеца се е връщала в с. К., като никога не е
ходила с детето. Св. Й.ова твърди, че ответницата е била препятствана да взима
детето със себе си при тези посещения. Също така установява, че тя
като баба няма изградена връзка с детето. Според свидетеля Й.ова, ответницата не
дава друго на детето освен детските добавки.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля Й.ова в частта, в която твърди, че ответницата многократно се връщала
в с. К. и стояла там по два, три, четири месеца без детето, както и в частта в
която твърди, че ответницата не е давала средства за издръжка на детето С..от
месец юни 2017 г., която макар и заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172
от ГПК, посочените по-горе показания кореспондират с останалите доказателства
по делото. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Й.ова в частта, в
която се твърди, че ответницата е била препятствана да взима детето, предвид
нейната заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, както и липсата на
каквито и да било доказателства в тази насока.
От показанията на свидетел И.А.Ю.,
водим от ответницата, с която живее на семейни начала и братовчед на ищеца, се
установява, че ответницата живее с него от около 9 месеца, а детето С..е при
баща си. Според св. Ю. страните прекратили съвместното си съжителство, тъй като
имало противоречия между тях, защото ищецът все е гонел ответницата при майка
си. От показанията на свидетеля Ю. се установява, че трудовите възнаграждения,
които е следвало да получава ответницата са взимани от ищеца и от неговия баща.
След раздялата между страните детските ги получавали бащата и дядото на С.. Според
св. Ю. ответницата много добре се грижила за малкия им син. Свидетелят заяви,
че ответницата не давала пари за детето С., тъй като не били й позволявали.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля Ю. в частта, в която твърди за фактическата раздяла между страните,
както и в частта, в която твърди, че ответницата не е давала средства за
издръжка на детето С..от месец юни 2017 г., който макар и заинтересован
свидетел по смисъла на чл. 172 от ГПК, посочените по-горе показания
кореспондират с останалите доказателства по делото. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Ю. в
частта, в която се твърди, че ответницата е била препятствана да взима детето,
предвид неговата заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, както и липсата
на каквито и да било доказателства в тази насока.
По делото е прието като
доказателство Писмо от ОД на МВР С.З., РУ-К. с вх. № ******. по описа на РС-К.
с приложени копия от посетен сигнал, подаден от А. Ю. А. от с. В.,
за възникнал скандал между него и племенника му – Ю.Й.И., както и два броя
копия на сведения и два броя копия на протоколи за предупреждение. От същото не
се установява на ищеца да е съставян протокол за предупреждение за въздържане
от противоправни действия спрямо ответницата.
Не се спори от страните, че
фактическата раздяла е настъпила през месец юни 2017 г., когато С.М.Г. се
установява в дома на И.А.Ю., с който заживява на съпружески начала.
След месец юни 2017 г. ответницата не
доказа да е осъществявала грижи за детето, да е изплащала издръжка до завеждане
на делото, да е купувала за детето храни, дрехи и всички други необходими вещи.
Видно от представеното от ищеца
Удостоверение за доходи изх. № 2 от *****.2018 г. от ЗП П. Б.. А. за месец януари, ноември и декември 2017 г., същият
е получил брутен доход общо в размер на 748.62 лв. Видно от представеното от
ищеца Удостоверение за изплатени обезщетения с изх. № **********-1/*****.2018
г. от Национален осигурителен институт Териториално поделение – С.З., на същия
са изплатени парични обезщетение за безработица за периода м. януари 2017 г. –
м. декември 2017 г. общо в размер на 1983.96 лв.
Липсват доказателства за доходите на
ответницата. Прието като доказателство е Удостоверение за получен брутен доход
на лицето, с което ответницата съжителства към момента – И.А.Ю., издадено от
Община М. – ПВЗ.
Минималната за страната работна
заплата възлиза на 5** лв. от 01.01.2018 /ПМС № 316/20.12.2017 г./. Минималната
издръжка за едно дете, определена при условията на чл.142, ал.2 от СК, възлиза
на една четвърт от минималната за страната работна заплата и е в размер на 127.50
лева месечно, считано от 01.01.2018 г. Исковата молба е подадена на 22.01.2018
год.
От така приетите за установени факти
и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Родителите на детето С..Ю. И.не
живеят заедно от месец юни 2017 г.
Детето С..Ю. И.е силно привързано
към баща си, а връзката с майката е прекъсната. Бащата е осигурил спокойна и
благоприятна среда за развитието на детето С., като основната цел на
семейството на бащата е разгръщане на цялостния й потенциал. Това е средата, в
която детето живее от раждането си до настоящия момент и в тази среда детето се
чувства спокойно, тъй като е позната за него. Бащата всеотдайно и ежедневно
полага грижи в отглеждането на детето С..като задоволява всичките й потребности,
в което е активно подпомаган от своите родители. В същото време се установи, че
ответницата още по време на съвместното съжителство с ищеца многократно е
напускала жилището като безпричинно е прехвърляла грижите около детето изцяло
на бащата. След раздялата между страните, ответницата е пренебрегнала
задълженията си като майка, въпреки че в същността на жената природно е
заложено да бъде изцяло отдадена на детето си и да бъде неотлъчно до него,
ответницата не е проявила тази всеотдайност. Ответницата е поставила личното
щастие пред интересите и нуждите на детето С., като е създала ново семейство – заживяла
на съпружески начала с друг мъж, от който има дете. Всички тези обстоятелства
мотивират съда да предостави упражняването на родителските права спрямо детето С..Ю.
И.на бащата Ю.Й.И.. Детето следва да живее при бащата на адреса, на който той живее
– с. В., община М., на адрес ул. “*****“ № **. Майката следва да има възможност
да осъществява лични контакти с детето. Режимът се определя както в интерес на майката,
така и в интерес на детето, поради което при определянето му съдът изхожда от
действителното поведение на заинтересованите от този режим субекти, целите,
които той има /да поддържа връзката дете-родител/ и отражението, което той има
върху всеки от тези субекти. Предвид обстоятелството, че детето С..е момиче и е
на сравнително ниска възраст – шест години и предвид становището на Дирекция
„Социално подпомагане“ община М., че връзката с майката е прекъсната, мотивират
съда да приеме, че подходящият режим на лични контакти на детето С..Ю. И.с ЕГН **********,
с майката С.М.Г. с ЕГН ********** следва да бъде по-разширен:
- всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от **:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя /с преспиване/, както и 25 /двадесет и пет/ дни през лятото, когато това
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата;
-
по време на Коледа, Н. година и Великден, както следва: за Коледа в четните
години майката да взима детето от **.00 часа на 24.12. /двадесет и четвърти
декември/ на съответната календарна година, с преспиване и да връща детето при бащата
до 11.00 часа на 26.12. /двадесет и шести декември/ на същата календарна
година; за Н. година в нечетните години майката да взима детето при себе си от
11.00 часа на 31.12. /тридесет и първи декември/ на съответната календарна
година, с преспиване и да връща детето при бащата до 11.00 часа на 02.01.
/втори януари/ на следващата календарна година; на Великден през първите три
дни от официалните празнични дни майката да взима детето при себе си от **.00
часа на първия ден с преспиване и да връща детето при бащата до 17.00 часа на последния
от трите дни. - на рождения ден на
детето С..06.03. – майката да взима детето от 12.00 ч. до 16.00 часа.
Детето С..Ю. И.е на шест години.
Ответницата следва да участва в отглеждането на дъщеря си като й заплаща
издръжка в размер съобразен с нейните възможности, потребностите и възраст. Възможностите
на ответницата да участва в издръжката на детето съдът, поради липса на данни
доходите на ответницата, преценява на база минималната за страната работна
заплата. Също така съдът има предвид, че ответницата има друго дете, за което следва
да се грижи и да издържа. Поради изложеното, съдът счита, че от датата на
депозиране на исковата молба в съда 22.01.2018 г. ответницата следва да заплаща
месечна издръжка в размер на 127.50 лева за детето С..Ю. И... В частта до 140.00
лева месечно, претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като недоказана по
отношение на възможността на ответницата да участва с повече средства.
По претенцията на ищеца за заплащане на
издръжка за минало време, съдът счита че следва да присъди такава в размер на
115.00 лева месечно, считано от месец юни 2017 г., когато е фактическата
раздяла между страните до 21.01.2018 г., включително, или общо в размер на
1 000,00 лева. В частта до 140 лева
месечно /или общ размер 1 218.00 лева/, претенцията на ищеца следва да
бъде отхвърлена като недоказана по отношение на възможността на ответницата да
участва с повече средства.
За периода,
за който е претенцията на ищеца за заплащане на издръжка за минало време, а
именно от м. юни 2017г. - издръжката на едно дете не може да бъде
по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК)., която до 31.12.2017г. съгласно Постановление № ПМС № 372/22.12.2016 г. на
Министерски съвет, е в размер на 460 лв.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО:
Ответникът С.М.Г.,
предвид изхода на спора следва да заплати сумата от 183,60 лева, окончателна
държавна такса по иска с правно осН.ние чл.127, ал.2 от СК и сумата от 55,20
лева, окончателна държавна такса по иска с правно осН.ние чл.149 от СК.
Страните
своевременно са заявили претенции за разноски. На осН.ние чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца Ю.Й.И., следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 389,25 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и
съдействие и представен по делото списък за разноските по чл.80 от ГПК и вносна
бележка за заплатена такса и банков превод в размер на 50,00, съгласно
уважената част от иска.
На ответника
също на осн. чл. 78, ал. 3 следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а именно в размер на 47,25 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на Ю.Й.И. с ЕГН ********** с адрес: ***,
упражняването на родителските права спрямо детето С..Ю. И.с ЕГН **********, родено на *** г. в гр. К..
ПОСТАНОВЯВА
С..Ю. И.с ЕГН ********** да живее при бащата Ю.Й.И. с ЕГН **********, на адрес: ***.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на майката С.М.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** да взема и вижда
детето, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от **:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя /с преспиване/, както и 25
/двадесет и пет/ дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата;
- по време на Коледа, Н. година и
Великден, както следва: за Коледа в четните години майката да взима детето от **.00
часа на 24.12. /двадесет и четвърти декември/ на съответната календарна година,
с преспиване и да връща детето при бащата до 11.00 часа на 26.12. /двадесет и
шести декември/ на същата календарна година; за Н. година в нечетните години
майката да взима детето при себе си от 11.00 часа на 31.12. /тридесет и първи
декември/ на съответната календарна година, с преспиване и да връща детето при
бащата до 11.00 часа на 02.01. /втори януари/ на следващата календарна година;
на Великден през първите три дни от официалните празнични дни майката да взима
детето при себе си от **.00 часа на първия ден с преспиване и да връща детето
при бащата до 17.00 часа на последния от трите дни.
- на рождения ден на детето С..06.03. –
майката да взима детето от 12.00 ч. до 16.00 часа.
ОСЪЖДА С.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на С..Ю. И.с ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител Ю.Й.И. с ЕГН **********, издръжка
от 127.50 лева /сто двадесет и седем
лева и нула ст./ месечно, считано от 22.01.2018
г., датата на депозиране на исковата молба в съда, до настъпване на осН.ния
за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
в частта й до 140.00 лева.
ОСЪЖДА
С.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С..Ю. И.с ЕГН **********, чрез
нейния баща и законен представител Ю.Й.И. с ЕГН **********, за периода от месец юни 2017 г. до 21.01.2018 г.
издръжка в размер на 115.00
лева месечно, или в общ размер на
1 000,00 лева /хиляда лева и нула ст./, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в частта й до 140.00 лева, или в общ размер на 1218.00 лева.
ОСЪЖДА С.М.Г. с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати по сметка на съда сумата от 238,80 лева /двеста тридесет и осем лева и осемдесет
ст./, представляваща окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА С.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ю.Й.И. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 389,25 лева /триста осемдесет и девет
лева и двадесет и пет ст./, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.Й.И. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.М.Г. с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 47,25 лева
/четиридесет и седем лева и двадесет и пет ст./, представляващи разноски по
делото, съгласно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд - С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: