№ 767
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20201100509840 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 163118 от 11.07.2019 г. по гр.д. № 44202/2018 г. Софийски
районен съд, 88 състав признал за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т.Р.
В., ЕГН **********, дължи на „С.В.” АД, ЕИК ****, сумата 534.38 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатени доставени ВиК услуги за
периода м. 12.2014 г. – 08.09.2017 г. в имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата 62.67 лв. – мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода м. 12.2014 г. – 08.09.2017 г., за
които суми в производството по ч.гр.д.№ 84116/2017 г. на СРС, 88 състав е
издадена заповед за изпълнение, като отхвърлил главния иск за разликата до
пълния предявен размер от 2 173.10 лв., както и акцесорния иск - за разликата
до пълния предявен размер от 497.06 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 115.17 лв. - разноски
за производството, както и сумата от 22.75 лв. – разноски в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ищецът е
осъден да заплати на адвокат С.К. сумата 234 лв. – адвокатско
1
възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Т.Р. В.,
която го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност. Твърди се по делото да не било доказано наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, евентуално – че не било
установено реално доставеното количество вода в имота. Приетата СТЕ била
изготвена въз основа на непредставени документи, както и въз основа на
частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни факти за автора им.
Не били представени доказателства за реално отчетено количество вода, респ.
протокол за неосигурен достъп и правилно начисляване на база
пропускателна способност. Моли съда да отмени решението в атакуваните
части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство
представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „С.В.” АД не е депозирала отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415 ГПК и са допустими. Въззивният съд намира, че
при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед наведените в жалбата
непреклудирани доводи е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
2
и канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004 г.), потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. Според легалната дефиниция в § 1, т. 2 ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр.
18/25.02.2005 г.), „потребители“ са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост.
По аргумент от разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че
потребители на ВиК услуги могат да бъдат и правни субекти, които ползват
на облигационно основание водоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор при публично
известните общи условия директно с водоснабдителното
предприятие. Изрично и в чл. 2, ал. 3 от ОУ на „С.В.“ АД е предвидена
възможността потребители да бъдат и наемателите на имота при декларирано
съгласие от собственика до ВиК оператора.
В случая от приетите и неоспорени настанителна заповед и декларация
– съгласие от кмета на СО – район „Люлин“ се установява, че ответницата е
била в процесния период наемател на процесния имот – общинска
собственост, като собственикът е дал изрично съгласието си за смяна на
титуляра на партидата. Поради това доводите в жалбата по делото да не било
доказано наличие на валидно правоотношение между страните са
неоснователни.
За неоснователни съдът намира и доводите във връзка с доказване на
реално доставеното количество вода в имота. От заключението на СТЕ, което
не е оспорено от страните се установява, че в периода – предмет на въззивна
проверка количеството е отчитано по 2 бр. водомери в имота, а в случаите на
неосигурен достъп е определяно по изчислителен път. Вещото лице е
изготвило заключението си на база приложени към заключението карнети,
както и електронни от общия водомер. Обстоятелството, че към края на
периода не е извършена корекция по реален отчет на водомерите е
3
ирелевантно, тъй като при осигуряване на достъп до водомерите отчет ще
бъде извършен и съответно - изравняване.
Поради това правилно районният съд, съобразявайки своевременно
релевираното възражение за погасяване по давност на част от вземанията, е
уважил главния и акцесорния иск до размерите, посочени от заключението на
ССЕ. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
При този изход, разноски за въззивното производство на въззивницата
не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163118 от 11.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 44202/2018 г. на Софийски районен съд, 88 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т.Р.
В., ЕГН **********, дължи на „С.В.” АД, ЕИК ****, сумата 534.38 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатени доставени ВиК услуги за
периода м. 12.2014 г. – 08.09.2017 г. в имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата 62.67 лв. – мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода м. 12.2014 г. – 08.09.2017 г., за
които суми в производството по ч.гр.д.№ 84116/2017 г. на СРС, 88 състав е
издадена заповед за изпълнение.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. №
44202/2018 г. на Софийски районен съд, 88 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5