Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………….2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, I касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Владимирова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. адм. д. № 1369 по описа за
2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Теленор
България” ЕАД със седалище гр.София, ж.к.“М.“ - 4, Бизнес парк София, сграда 6
против Решение № 566/09.04.2020г., постановено по НАХД № 59/2020г., с което е потвърдено НП № В – 0047589 от 02.12.2019г. на
директора на РД на КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева за нарушение на чл.113, ал.1, във
вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП на основание чл. 222а от с.з.
В жалбата са изложени доводи за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Релевират се твърдения, че наказателното постановление не съдържа реквизитите
по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението. Посочва се, че въззивният съд неправилно е посочил мястото на
извършване на нарушението. Навеждат се доводи, че изводът на районния съд, че
търговецът е отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, е
неправилен. В този смисъл се посочва, че несъответствие между стоката и
договора не е била констатирана, тъй като след изпращането на апарата в
сервиза, сервизните специалисти не са открили несъответствия. Твърди се, че
проверката е направена на 25.09.2019 г., а административното нарушение е
установено на същия ден, т.е. преди изтичане на законоустановения срок.
Посочва, че неправилно административно-наказващият орган е приел, че
нарушението е съставомерно още преди да са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Навеждат се доводи, че: въззивният
съд неправилно е приел, че едномесечният срок по ал.2 не е елемент от състава
на нарушението по ал.1, тъй като не е налице просрочие, а отказ от изпълнение
на задължението, както и че при определяне на наказанието не са взети предвид
тежестта на нарушението и смекчаващите вината обстоятелства. Посочва, че санкцията
е определена над законово определения минимум, поради което е несъразмерно
тежка. Според касатора, не са налице отегчаващи вината обстоятелства, за да
бъде наложена санкция в максимален размер. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касационната
жалба РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез процесуален представител е депозиран писмен отговор
на касационната жалба. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата, като
се твърди, че възстановяването на функциите на устройството следва да се
извършат от търговеца чрез ремонт, сал като е установено, че на 25.09.2019 г.
устройството е прието за последно в обект на търговеца. Според него, изводът на
въззивният съд, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН,
е правилен. Иска се от съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1
от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в
същата представляват касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК,
приложим по препращане от чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Производството пред районния
съд е образувано по жалбата на „Теленор България“ ЕАД срещу НП № В-0047589 от 02.12.2019 г., издадено от
Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на дружеството, за нарушение на чл.113, ал.1, вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП,
на основание чл.222а от ЗЗП, е наложена "имуществена
санкция" в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
С обжалваното
пред настоящия съд решение, ВРС е потвърдил НП. От фактическа страна, съдът е установил следното:
При извършена проверка на 10.10.2019 г. във връзка с
подадена жалба от 08.10.2019г. в гр.Варна, бул. Вл.Варненчик № 81, в обект – магазин
е установено, че потребителката г-жа Г. е предявила до дата на извършване на
проверката три рекламации на следните дати – 27.09.2019г. с проблем „On/Off , а апаратът е върнат на 03.09.2019 г., като „не е
открит дефект“; на 06.09.2019 г. с
проблем „On/Off, а апаратът е върнат на 18.09.2019г. след смяна на батерия и на
25.09.2019 г. с проблем „On/Off , когато апаратът е върнат на 04.10.2019 г. „неотремонтиран“.
При третата рекламация телефонът не е приведен в съответствие с договора за
продажба. Било получено писмо от дружеството, в отговор на съставен констативен
протокол от 10.10.2019 г., като въз основа на установеното актосъставителктата
Спасова приела, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.113, ал.1, вр. ал.2
от ЗЗП. Бил съставен АУАН за
констатираното нарушение. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният съд е анализирал приложените по делото
доказателства и обосновано е приел, че както АУАН, така и НП имат съдържанието,
съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като в тях при пълна
идентичност са описани нарушението с посочване на обстоятелствата по
извършването му и датата на извършването му. Приел, че събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин извършването на административно
нарушение.
При извършената проверка, касационният състав при
Административен съд Варна установи законосъобразността на оспореното решение. Същото е постановено при правилно приложение на
материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.
Касационната
инстанция възприема изцяло установените факти и правните изводи на районния
съд.
Като неоснователни се възприемат изложените в касационната жалба доводи,
сочещи на незаконосъобразност на оспореното въззивно решение. Така, защото в решението се съдържат собствени мотиви както
относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за
приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за повдигнатото
обвинение. Правилно, в унисон със събраните доказателства, е възприет изводът
за съставомерност на деянието, вменено с разпоредбата на чл.113, ал.1, вр. ал.2
от ЗЗП.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че наказателното
постановление не съдържа място на извършване на нарушението. Посочено е
изрично, че проверката се е състояла в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №81, в
обект-магазин, именно където рекламациите са предявени и в който е закупена
стоката. Макар и неспоменато изрично,това разбиране се извежда от
възприемането, че нарушението е осъществено чрез бездействие в същия търговски
обект.
Необосновано се явява възражението за допуснато съществено нарушение в
хода на административнонаказателното производство, изразяващо се в стартиране
на административната проверка преди изтичане на законоустановения едномесечен
срок, считано от датата на рекламацията. С обжалваното наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
за отказ да изпълни задължението си да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба съобразно изискванията на чл.113, ал.1 от ЗЗП, както правилно е приел и
въззивния съд. Административно наказващият орган е приел, че нарушението е
извършено на 25.09.2019 г., на която дата със сервизен протокол № *********
дружеството е постановило отказ да отремонтира потребителската стока. Доколкото
касаторът не е санкциониран за неспазване на срока по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, а
за отказ да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от с. з., който отказ е
обективиран в посочения по-горе сервизен протокол от 25.09.2019 г., в който е вписано
заключение „рекламация на ремонт, върнахме устройството на клиента, като го
включихме да се зарежда – даде индикация, но след това отново не работи, нито
се включва, нито тръгва да се зарежда, клиентът смята да се обърне към КЗП“,
съответно потребителската стока се е намирала в магазина към момента на
проверката неотремонтирана. Правилен е изводът на наказващия орган, че
процесното неизпълнение на административно задължение е осъществено именно на 25.09.2019
г., а не с изтичане на регламентирания в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП едномесечен
срок. В този смисъл, наказващият орган не е допуснал соченото от касатора
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в НП изрично е посочена
датата на извършване на нарушението и същата е индивидуализирана правилно.
Настоящият касационен състав споделя мотивите на ВРС, че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като характеристиките на извършеното
нарушение не го отличават по степен на обществена опасност от останалите
нарушения от същия вид.
Завишеният размер на наказанието е мотивиран от административно
наказващия орган с редица предходни нарушения от същия вид. Обстоятелството, че
дружеството е извършило нарушение, за което в предходните години също е
санкционирано е индиция, че налаганите наказания не са достатъчни за изпълнение
на целите, разписани от законодателя в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Предвид
изложеното касационният състав намира за правилно разбирането на въззивния съд,
според което определеният размер на санкцията е основателен и мотивиран.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че липсват мотиви в
оспореното решение, както и че въззивният съд не се е произнесъл по всички
възражения в жалбата срещу наказателното постановление. В изводите, направени
от районен съд Варна, се субсумират произнасяния по всички изявления, направени
пред него във въззивната жалба. Неоснователен е доводът на процесуалния
представител на касатора, че в акта за установяване на нарушението, така и в
наказателното постановление не са описани в достатъчна степен всички признаци
от състава на нарушението. Твърдението, че не е индивидуализиран договорът за
продажба, сключен между касатора и потребителя не се възприема като
основателно. Достатъчно е, че и актосъставителят и наказващият орган са посочили
датата на закупуване на часовника, от която се установява кога е сключен Договора
за покупко-продажба, което е достатъчно, за да може да се извърши преценка за
срока на гаранционното обслужване. Самото устройство, което е предявено за
рекламация е в достатъчна степен индивидуализирано с посочване на датата на
закупуването му, вид, модел, а и с посочване на номера на протокола, с който е
прието за извършване на гаранционно обслужване, при което не е налице неяснота и
относно него.
С оглед всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила.
Относно претенцията на ответната страна за
присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С
оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото. Производството
пред касационната инстанция е разгледано в едно съдебно заседание, като
ответната страна е изразила становище, чрез депозиране на писмен отговор на
касационната жалба. Не е представлявана
в съдебно заседание, а видът на производството и предмета на спора не
обосновават извод за фактическа и правна сложност. В този смисъл разноските следва
да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно спецификите на правния спор и въз основа
на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното
касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП разноски по делото в
размер на 80 лева.
Мотивиран от което и на основание чл.221
ал.2 предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 566/09.04.2020 г. , постановено от Районен съд – Варна по АНД № 59/2020 г. по описа на ВРС, ХLV състав, с което е потвърдено НП № В – 0047589 от
02.12.2019г. на директора на РД на КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за
нарушение на чл.113, ал.1, във вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП на основание чл. 222а от
с.з.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Ж.К. „М.“ 4, Бизнес парк София, сграда
6, да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по делото в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.