Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
29.09.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети
наказателен |
състав |
|
На |
Трети септември |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в
следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм.
характер дело номер |
528 |
по описа за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП №517195-F545089/10.06.2020г.,
издадено от Зам.Директора на ТД на НАП-Пловдив с което на „БМ ХЪРБС ПРОДАКТС”
ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
обл. Пловдив, ул. „Шейново” №10, представлявано от Б.К.М., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС, е била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева /три хиляди лева /, за нарушение на чл. 7, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, като на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС,
НАМАЛЯВА размера на наложена
имуществена санкция от 3000 лева /три хиляди лева / на 500 лева /петстотин
лева/.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА „БМ ХЪРБС ПРОДАКТС” ЕООД, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл.
Пловдив, ул. „Шейново” №10, представлявано от Б.К.М., с ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ СОФИЯ сумата от 120.00 / сто и двадесет / лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №517195-F545089/10.06.2020г.,
издадено от Зам.Директора на ТД на НАП-Пловдив с което на „БМ ХЪРБС ПРОДАКТС”
ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
обл. Пловдив, ул. „Шейново” №10, представлявано от Б.К.М., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС, е била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева /три хиляди лева /, за нарушение на чл. 7, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС.
Управителят на „БМ
ХЪРБС ПРОДАКТС” ЕООД не се явява лично в
съдебно заседание. Чрез изразеното становище в писмената жалба счита, че
обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно, а освен това и издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Сходно е
становището на адв. П.П., който се явява в хода на съдебното производство, като
повереник на дружеството жалбоподател. Претендира да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Представителят на
въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
След преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено
следното:
Извършената спрямо
дружеството жалбоподател проверка била инициирана във връзка с подадено по
електронен път Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.
№303912001222797/22.03.2020г. Установеното в хода на тази проверка било
документирано в съставения от проверяващите от ТД на НАП Пловдив Протокол №
**********/06.04.2020г. От съдържанието на същия става известно това, че за
нуждите на проверяващите, на 23.03.2020r. по електронен път,
на дружеството жалбоподател е било връчено Искане с изх. № 303912001222797/ 22.03.2020г.,
за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице /ЗЛ/. В посочения и определен от данъчния орган 7-дневен
срок по чл. 22. ал. 1 от ДОПК, изисканите от ЗЛ документи са били представени,
за което е бил съставен опис. Според посоченото в протокола, в хода на проверката
са били снети и обяснения, в които лицето е посочило, че основен предмет на
дейност на дружеството е търговия на
дребно през интернет с хранителни добавки. Относно вида на доставките е посочил,
че те са облагаеми с място на изпълнение на територията на страната. В хода на
проверката е бил представен и договор /пълномощно/ от 12.03.2020г. с „Еконт Експрес”
ООД, в качеството си на подател на пратки и получател на наложени платежи и
пощенски парични преводи от „Еконт Експрес” ООД, като са били представени и
„Справки за извършени продажби” издадени от „Еконт Експрес” ООД по месеци. ЗЛ е
декларирало, че осъществява онлайн продажба на стоките. Доставката на стоките
към клиента се извършвали чрез “Еконт Експрес” ООД, а разплащането на стоките се
осъществявало, чрез наложен платеж /за период: 12.09.2019г.-17.02.2020г./
и чрез пощенски парични преводи /за период 18.02.2020г.- 21,03.2020г./. Според
установеното, събраните суми се превеждали по разплащателната сметка на
дружеството от лицензирания пощенски оператор “Еконт Експрес” ООД. От страна на
дружеството било декларирано, че има регистриран оборот за периода от дата
12.09.2019г./датата на вписване на дружеството в Търговски регистър /до
21.03.2020г./датата, предхождаща датата на подаване на заявлението за
регистрация по ЗДДС/ в размерна 13 364,54лв. Било установено, че дружеството
има открита на 13.09.2019г. банкова сметка *** „ОББ“ АД-
BG5IU13BS80021086777640. На проверяващите било представено и извлечение от
разплащателната сметка за периода от 13.09.2019г. до 21.03.2020г. /която дата
предхождала датата на подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС/. По сметката
за проверявания период били постъпили плащания чрез „Еконт Експрес” ООД от
клиенти -с наложен платеж възлизащи на общ размер от 12 085,39лв. ЗЛ е
декларирало, че определя за дата на данъчно събитие, датата на предаване на
пратката към куриерската фирма „Еконт Експрес” ООД /което било отразено в колона
2 и колона 3 от Таблица 1 изготвена към цитирания протокол/. ЗЛ е декларирало и
това, че справката за оборота е формирана на база издадените от „Еконт Експрес”
ООД месечни отчети за изпратени от „.БМ ХЪРБС ПРОДАКТС” ЕООД към клиенти
пратки. ЗЛ е декларирало и това, че през месец ноември 2019г. управителя на
дружеството, като физическо лице за периода от 11.11.2019г.-14.11.2019г. е
изпратил 20бр. пратки от името на „БМ ХЪРБС ПРОДАКТС” ЕООД с наложен платеж
чрез „Еконт Експрес” ООД. Тъй като ФУ на дружеството е въведено в експлоатация
на 15.11.2019г. то е очевидно според проверяващите, че тези продажби на
стойност общо 628,80лв. не са отчетени на ФУ на дружеството. От представените
от ЗЛ документи, справки, писмени обяснения и обяснения от трети лица, според
посоченото в протокола, е видно, че първата продажба на стоки -5бр. екстракт от
“Бабини зъби”, свързана с дейността на дружеството е направена на 11.11.2019г.
към И.п.и е на стойност 69,90лв.За полученото плащане чрез наложен платеж не е
издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. тъй като липсва регистрирано ФУ.
Фискалното устройство на „БМ ХЪРБС ПРОДАКТС” ЕООД е въведено в експлоатация на
15.11.2019г. С оглед установеното в хода
на проверката, на 05.05.2020г. спрямо „БМ ХЪРБС ПРОДАКТС” ЕООД бил съставен
АУАН № F545089, в който установеното нарушение било квалифицирано като такова
по чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.чл.118, ал. 4, т.1 от ЗДДС. В съставения АУАН, освен другите обстоятелства, било конкретизирано, че дружеството
в качество на ДЗЛ по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. „За
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин” на МФ, е допуснало
нарушение на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало
в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните
продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на -
11.11.2019г. Според актосъставителя, нормативно установеното задължение за
проверявания субект е възникнало на основание разпоредбата на чл.7, ал. 1 от
Наредба Н-18, предвиждаща, че „лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта”. В акта били цитирани и установените в хода на проверката
обстоятелства във връзка с представените от ДЛ документи от които се установява,
че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е направена на
11.11.2019г. Направено е и уточнение във връзка с чл. 3, ал. 16 от Наредба
Н-18, касаещ продажбите чрез електронен магазин, където е предвидено, че „лице
по ал. 1 на чл. 3, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез
електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на
фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на
хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е
длъжно да съхрани данни за изпращането му. Според посоченото в акта, фискален/системен
бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на
продажби чрез електронен магазин”. Направено било и уточнение, свързано със Заключителните
разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ, и по конкретно в Приложение №1,
раздел VI6 „Специфични функционални изисквания към фискални устройства за
отчитане на продажби и чрез електронен магазин” (Нов - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в
сила от 29.03.2019 г.), където в т.1 е предвидено, че „фискално устройство за
електронен магазин трябва да регистрира и отчита всяка продажба чрез
отпечатване на фискален бон или чрез генериране на фискален бон в електронен
вид”. Според актосъставителя, за ЗЛ е налице предвидена правна възможност да не
издават ФКБ на хартиен носител от ФУ, а само такава в електронен вариант, но
тези разпоредби не дерогират вмененото задължение на лицата за използване на
фискално устройство и за издаването на съответен документ за извършените
продажби. В акта е посочен и резултата от извършена справка в информационната
система на НАП, от която се установило, че „БМ ХЪРБС ПРОДАКТС” ЕООД, вече има
регистрирано фискално устройство с № DY436551, ФП №36594587, peг.№4360037 на
„Обект за продажба на хранителни добавки”, в гр. Асеновград, ул. “Шейново” №10,
същото въведено в експлоатация на 15.11.2019г. Според актосъставителя нарушението
е извършено на 11.11.2019г. в гр. Асеновград и е довело до не отразяване на
приходи. Въз основа на акта, въпреки депозироното възражение, по-късно било
издаденото и обжалваното НП№517195-F545089/ 10.06.2020г., издадено от
Зам.Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителката-св. Г.К.Б. и св. Стоян Николаев Николов.
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок, като съдържа
и необходимите реквизити, а разгледана по същество по отношение на цялостната
отмяна на обжалваното НП за неоснователна.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е започнало
своята дейност състояща се в търговия чрез електронен магазин през есента на
2019г. Легалната дефиниция за това какво е „електронен магазин” към 11.11.2019г. е била дадена в т. 87 от §1 от ДР на ДДС, където е посочено, че това е
„интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване
на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и
който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на
стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача,
адреса на доставка и за избор на метод за плащане”. С изм., ДВ бр. 96 от 2019
г., в сила от 10.12.2019 г. дефиницията на даденото определение в т.87 е
изменено, като под „Електронен магазин” вече следва да се разбира „ софтуер,
достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер
или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги
посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от ЗЗП, като се
предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска
кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с
купувача, адреса на доставка и метода за плащане”. Видно е, че направеното в
т.87 изменение не влече някакви благоприятни последствия относно разглеждания
по настоящето дело казус. Изискванията към лицата извършващи продажби, чрез
електронен са определени в Наредба №Н-18
от 2006 г. на МФ.
Тъй като е извършвало
търговия, дружеството е било задължено и по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно този
текст / в сила към 11.11.2019г./ „всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ”. С изм. с ДВ бр. 96 от
2019 г., в сила от 10.12.2019 г. има внесени промени и в този текст, но задължението за
посочените лица /включително и дружеството жалбоподател/ не е отпаднало.
Направеното с жалбата възражение, че дружеството вероятно не е адресат на тази
норма, тъй като извършените продажби,
чрез поддържания от търговеца електронен магазин, не следва да считат като
извършени продажби от „конкретен търговски обект”, се явява несъстоятелно. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 15.11.2019г. дружеството
е регистрирало в ТД на НАП Пловдив фискално устройство с №
DY436551, ФП №36594587, peг.№4360037, като то се води на посочен от търговеца адрес „Обект
за продажба на хранителни добавки”, в гр. Асеновград, ул. “Шейново” №10. Т.е.макар и определен четири дни след
първата продажба която е била на 11.11.2019г., обекта от където се извършва
търговията е бил налице и същия е бил в достатъчна степен индивидуализиран.
Като задължено лице по
чл.118, ал.1 от ЗДДС, за дружеството жалбоподател е относим в пълна степен и чл.118,
ал.2 във връзка с фискалният и системният бон.
Съгласно изречение трето от този текст, „ в случаите на продажби на
стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ
продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави
на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и
по начин, определени с наредбата по ал. 4”. С изм., ДВ бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г. има
внесени промени и в този текст, но те не се създават положение по- благоприятно
на страната жалбоподател.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. / в сила към 11.11.2019г./ е посочено, че „всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Същия текст е бил
последователно допълван с ДВ бр. 8 от 2020 г., бр. 9 от 2020 г., бр. 68 от 2020
г., 31.07.2020 г., но задължението не е отпаднало и реално за дружеството не е
възникнало по-благоприятно положение.
Легалната дефиниция на понятието „наложен
платеж” е дадена в § 1, т. 12 от ЗПУ, където е посочено, че това е „пощенска
услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на
определена от подателя сума. Т.е. доставчикът на стоката я предава на куриера,
който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от
подателя сума. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в
зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща
в брой.
При осъществяване на
такава дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. дефиниция
за „разносна търговия”. Там е посочено, че тя се „състои в продажба на стоки
или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката
се извършва от нает от доставчика персонал. При тази хипотеза за дружеството е било
налице задължение да регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално
устройство. В разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. е
посочено, че „при разносна търговия фискалната касова
бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача,
който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато
плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на
мястото на предаване на стоката или услугата”.Т.е. задължението за издаване на
фискалната касова бележка е на продавача при окомплектоване на заявката, като
тя се предава на разносвача,
който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на
плащането.В този смисъл, несъстоятелно се явява и твърдението на жалбоподателя,
че продажбата на стоки не била започнала на 11.11.2019г., а това е било няколко
дни по-рано, когато били получени заявките от купувачите. Съгласно цитираните
норми, тъй като доставката е чрез куриер, то задължението за търговеца да
издаде фискалната касова бележка е възникнало именно в
момента на окомплектоване на доставката и нейното предаване на куриера, т.е.
това е датата 11.11.2019г.
Съгласно текста на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. /към
11.11.2019г./ относно задълженията на търговеца да издаден фискална касова
бележка има изключения, като те са разделени на няколко хипотези. Съгласно този
текст „ Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.“ В последната хипотеза попадат и елементи на настоящия
случай, при който се установява, че куриерът на когото на 11.11.2019г. са били
връчени пратките за събиране чрез наложен платеж е „Еконт Експрес” ООД, Това че
дружеството е лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по ЗПУ, се установява от подържания по чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от
Комисията за регулиране на съобщенията, Публичен регистър на оператори,
лицензирани за извършване на услугите по чл. 39 от ЗПУ. От друга страна
легалната дефиниция на „Пощенски парични преводи” е посочена в т. 9 от §1 от ДР
на ЗПУ. От тази разпоредба става ясно, че това са „пощенски услуги за изпращане
на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за
извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя”.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към момента на
регистриране на първите продажби от страна на дружеството то между него и
пощенския оператор не е имало подписан договор за извършване на пощенски
услуги. Приложеното на лист 37 от съд. дело пълномощно с което дружеството
упълномощава „Еконт Експрес” ООД да приема и доставя пратки с
„наложен платеж“ е от 12.03.202г. Явно е, че извършените от пощенския оператор
доставки на дружеството до тази дата, включително и тези от 11.11.2019г. не са
обект на договорни отношения между тях. Дори както се установи по делото, както
самото ЗЛ е декларирало, то първите 20 бр. пратки са били занесени лично от
страна на управителя, в качеството му на физически лице и изпратени от името на дружеството. Каква е
била договорката относно „доставката с наложен платеж“ не става ясно тъй като
липсва писмен документ регламентиращ отношенията между дружеството и пощенския
оператор за това. Доколкото по делото обаче безспорно е установено, че за
периода от 12.09.2019г. до 17.02.2020г. , доставката на изпратените от
дружеството стоки към клиентите се извършвали чрез “Еконт Експрес” ООД, а
разплащането на стоките се осъществявало, чрез наложен платеж , то е ясно, че към
11.11.2019г. задължението на дружеството за издаване на касови бележки е било
налице. По друг начин би стоял въпроса, ако още преди предаването на стоката на
куриера, е било договорено между доставчика и куриера, че определената от
подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на
доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод. В този случай
за дружеството не би било възникнало и задължението съгласно чл.3 от Наредбата
издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката
на куриера. Тези обстоятелства обаче към 11.11.2019г. за дружеството
жалбоподател не са били налице, направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. Доколкото изпратените от продавача пратки са били доставени от
куриера с наложен платеж, то за него е било налице и задължението да издаде
касова бележка, още при връчването на пратката. В този смисъл,относно
нарушението и неговата квалификация, съдът намира за правилни твърденията възведени
с обжалваното НП и съставения АУАН.
От разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, става
ясно, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. От обжалваното НП, се установява, че наложената на дружеството
санкция е определена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, който гласи, че „Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1”. Според изложеното в обжалваното НП, АНО е счел, че
констатираното нарушение е довело до неотразяване на приходи. Доколкото обаче липсват мотиви в тази насока,
съдът следва да прецени и дали санкцията е определена правилно. Внимателния
анализ на събраните по делото доказателства, дава основание да се направи
извод, че все пак установеното с обжалваното НП нарушение не е довело до „неотразяване
на приходи” от страна дружеството жалбоподател. В тази насока, няма как да не
се отчете това, че повода за извършване на проверката спрямо дружеството е било
подаденото от тяхна страна Заявление за
регистрация по ЗДДС с вх. №303912001222797/22.03.2020г. От представените
документи от страна на дружеството, се установява, че те добросъвестно са
декларирали всички облагаеми от тях обороти за месец Ноември 2019г. ,включително
и тези за които не са били издадени касови бележки. Такава е била и констатацията
на контролните органи, при извършената проверка. При това положение явно е, че
санкцията за дружеството жалбоподател следва да бъде определена по
по-благоприятния за тях текст, който се явява този по чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
Предвид това, че нарушението е първо такова за дружеството, както и факта, че
от тяхна страна е оказано пълно съдействие при извършване на проверката, то
съдът счита, че първоначално наложената санкция в размер на 3000лв. следва да
се измени, като тя определи в размер към минимума предвиден в закона, а именно 500лв.
Съдът намира, че не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. В случая с НП е наложена
съответна имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й
дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да
се изисква някаква минимална стойност на предмет на нарушението. С оглед на
изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административно-наказателна отговорност. Направеното искане в тази насока се
явява неоснователно. Действително периода през който дружеството е работело без
касов апарат е само четири дни, но трябва да се отбележи и това, че за това
време от тях са бил изпратени чрез куриера „Еконт
Експрес” ООД общо 20 пощенски пратки с наложен платеж на обща стойност 628,80
лева, за които не са били издадени касови бележки.
При този изход на делото основателно се явява
искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът макар и да се отличава с особена фактическа и правна
сложност, съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 120 лева на основание чл. 144
от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ЦУ на НАП София.
С оглед изложените мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: