Определение по дело №3/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството пред БОС е ВЪЗЗИВНО, по реда на Глава 21 НПК, и е образувано по жалба на А. Е. Д., от Г.П. – подсъдим в първоинстанционното производство, срещу ПРИСЪДА № 76/25.01.2011г по НОХД № 1639/2009г по описа на РСП..

С атакуваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия (сега жалбодател) Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.346а,т.2 НК във връзка с чл.346,ал.2,т.4 във връзка с ал.1 НК , за това, че на 08.04.2009г в град П., противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ СС 8918 СС, собственост на И. К. Г., на стойност 878,00 (осемстотин седемдесет и осем) лева, без негово съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е извършено с цел имотна облага от връщането на отнетото моторно превозно средство, а именно И. К. Г. да заплати на подсъдимия А. Е. Д. сумата от 400,00 (четиристотин) евро с левова равностойност 782,33 /седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство е върнато. За това деяние на подсъдимия е наложено, при условията на чл.55,ал.1т.2,б.”Б” НК, наказание „ПРОБАЦИЯ” , изразяващо се в пробационните мерки по чл.42а,ал.2,т.1,2 и 6 , а именно : Задължителна регистрация по настоящ адрес, изпълнима чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично за срок от 1/една/ година;Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100/сто/ часа за срок от 1/една/ година.

Същевременно първоинстанционния съд е ОПРАВДАЛ подсъдимия по повдигнатото (след направеното по реда на чл.287 НПК изменение в с.з. на 25.01.2011г ) спрямо същия обвинение за престъпление по чл.346,ал.2,т.4 във връзка с ал.1 НК.

Освен това подсъдимия е осъден да заплати сторените деловодни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна. Изразява се становище, че деянието на подсъдимия представлява маловажен случай, поради което са налице предпоставките на чл.9,ал.2 НК за оправдаване на лицето, тъй като деянието само от формална страна осъществявало признаците на престъпление ,но не било обществено опасно. Твърди се, че тази малозначителност на деянието се определяла от редица обстоятелства (малката продължителност (само 2 часа) на отнемането на превозното средство; близките отношения между дееца и пострадалия; предходните им имуществени взаимоотношения; оказаното от подсъдимия съдействие на полицейските органи и тежкото му материално положение), които обаче не били правилно оценени от първоинстанционния съд.

Ето защо се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде оправдан. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказание „ПРОБАЦИЯ” и вида на наложените пробационни мерки до минимума ,предвиден в закона.

Пред въззивната инстанция жалбодателя (подсъдим в първата инстанция) се явява лично и със служебен защитник. Поддържа жалбата, като сочи, че по принцип си намира работа в Г. и му е невъзможно два пъти седмично да се явява в Г.П., за да полага подпис пред пробационен служител, поради което иска да полага тези подписи в Р Г. Служебният защитник поддържа жалбата и настоява за оправдателна присъда, поради липса на обществена опасност на деянието.

ОП изразява становище,че жалбата е неоснователна; че деянието е безспорно установено и че не е налице маловажност на случая. Поради това пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правила и законосъобразна.

Пред въззивната инстанция не бяха събирани нови доказателства и не е провеждано съдебно следствие.

След като извърши собствен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт , въззивната инстанция приема следното:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежно лице, в установения законов срок и до компетентния съд.

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел пълноценно съдебно следствие, в хода на което при спазване на съответните процесуални изисквания е събрал максималния обем относими към деянието доказателства, след чиято задълбочена оценка е приел за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивната инстанция , а именно:

Подсъдимият Д. е мъж на средна възраст, безработен, женен. Към момента на инкриминираното деяние подсъдимия е бил осъждан няколко пъти за различни други престъпления, а именно :

1). С Определение № 844/26.05.2006 година, постановено по нох дело № 1267/2006 година по описа на РС Г.П., влязло в сила на 26.05.2006 година, за престъпление по чл.345 от НК извършено на 28.09.2004 година му е наложено наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева, което видно от стореното отбелязване върху бюлетина за съдимост е изтърпяно на 04.02.2008 година;

2). с Присъда № 643/01.06.2007 година, постановена по нох дело № 90/2007 година по описа на РС Г.П., влязла в сила на 19.06.2007 година за престъпление по чл.195 ал.1 т. 2 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 от НК извършено на 04/05.02.2004 година, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

Освен това подсъдимия е бил освобождаван по реда на чл.78а НК от наказателна отговорност и му е било налагано административно наказание глоба с Решение № 1561/26.09.2005 година, постановено по нах дело № 42/2005 година по описа на РС Г.П. и с Решение № 489/15.12.2005 година, постановено по нах дело № 295/2005 година по описа на РС Г.С.

Подсъдимият и пострадалия И. Г. се познавали. Тъй като не могъл да си намери работа в страната и да осигури издръжката на семейството си, а знаел, че св.Г. работи в Р Г., подсъдимия се обърнал към него с молба да му осигури работа. Пострадалият Г. се съгласил, завел подсъдимия в Р Г., в Г.А. и му намерил работа като овчар. Само няколко дни след като започнал работа подсъдимия бил ухапан от кучето на неговия работодател (собственика на овцете), поради което напуснал работата и се завърнал в България, без да получи възнаграждение за положения труд.

На 08.04.2009 година пострадалия Г., свидетеля А. А. и свидетелката Й. Н. (които се познавали помежду си и работели в Г.) посетили Г.П. с лекия автомобил на св.Г. – „Опел Астра „ с рег. № СС 8918 СС. Тримата посетили автосервиз в град П., където срещнали и подсъдимия Д.. Последният, виждайки свидетеля Г., му разказал какво се е случило в Г., как бил ухапан от кучето на работодателя и не е получил възнаграждение, след което настоял св.Г. да го овъзмезди и да му плати обезщетение за претърпения инцидент с кучето ,както и заплата за неколкодневния труд. Подсъдимият оценил дължимото според него обезщетение на 400 евро и настоял св.Г. да му заплати тази сума, като считал ,че именно той (Г. ) е отговорен както за инцидента с кучето, така и за незаплащането на труда. На този разговор присъствали свидетелите А. и Н., които чули претенциите на подсъдимия. Свидетелят Г. обяснил на подсъдимия, че не му дължи заплащане на каквато слеи да било сума и че ако има претенции следва да се обърне към гръцкия работодател, при който подсъдимия бил започнал работа. Докато пострадалия и подсъдимия разговаряли в сервиза, свидетелите А. и Н. отишли в заложна къща „Софи” в град П., за да пазаруват ,като се уговорили с Г. по късно да мине оттам с автомобила и да ги вземе. Тъй като пострада къща, за да го упътва. Двамата се качали в управлявания от пострадалия Г. лек автомобил, марка „Опел”, модел „ Астра” с рег.№ СС 8981 СС, собственост на пострадалия и тръгнали в посока заложната къща. В автомобила рабговора помежду им продължавал, като подсъдимия продължавал да настоява, че Г. е отговорен за станалото и следва да му заплати сумата от 400 евро, а Г. съответно отказвал да заплаща каквито и да било суми. Пристигайки пред заложната къща Г. слязъл от автомобила за да помогне на свидетелите А. и Н., които били закупили музикална уредба, а подсъдимия останал вътре в автомобила. Същият видял, че св.Г. е оставил ключовете на контактното табло и решил да се възползва. Незабавно се преместил на шофьорската седалка, запалил автомобила и потеглил в посока дома си, като същевременно при потеглянето заявил на пострадалия, че ще му върне автомобила когато последния (св.Г.) му заплати сумата от 400 евро . Подсъдимият прибрал автомобила на пострадалия в дома си. Междувременно пострадалия,заедно със свидетелите А. и Н. се придвижили до РПУ –П. и уведомили полицейските органи за случая. След тяхната намеса и видно от показанията на свидетелите Ж. Д. и М. Г., както и от протокол за доброволно предаване от 08.04.2009 година, след около два часа автомобила бил намерен в дома на подсъдимия, предаден доброволно от същия и е върнат на неговия собственик – пострадалия И. Г..

От приетата по делото съдебно – оценителна експертиза се установява по несъмнен начин, че стойността на лекия автомобил е в размер на 878,00 лева (осемстотин седемдесет и осем лв), а от приетото като доказателство пред първата инстанция писмо изх.№ 429/03.07.2009г се установява, че левовата равностойност на претендираните от подсъдимия 400 евро е 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лв и 33 ст), съгласно фиксиран курс на БНБ.

Именно тази е фактическата обстановка възприета и от първоинстанционния съд,като извършения собствен анализ на въззивната инстанция установи нейното съответствие с доказателствата по делото. Същата се установява по категоричен начин от всички гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. По същество тази фактическа обстановка не се оспорва и от самия подсъдим, но се потвърждава и от неговите обяснения.

С оглед установената фактическа обстановка правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че деянието на подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.346а,т.2 НК във връзка с чл.346,ал.2,т.4 във връзка с ал.1 НК . Касае се до противозаконно отнемане на чуждо МПС от владението на другиго (св.Г., който се явява и негов собственик), без негово съгласие и с намерение да се ползва, като самото отнемане е извършено с цел получаване на имотна облага от връщането на МПС – подсъдимия е целял да получи от св.Г. сумата от 400 евро . Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице по-леко квалифицирания състав на чл.346а,т.2 НК, тъй като е безспорно установено, че отнетото МПС е било върнато на собственика преди приключване на съдебното следствие в първата инстанция и това връщане е станало доброволно от подсъдимия (съгласно съставения и приет като доказателство протокол за доброволно предаване).

Решаващата инстанция е изложила обстойни мотиви относно наличието на всички елементи от състава на престъплението, които мотиви въззивната инстанция споделя и не намира за необходимо да приповтаря.

За извършеното от подсъдимия престъпление първоинстанционният съд му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ (с посочените по горе пробационни мерки и срокове), като е приел, че наказанието следва да бъде наложено при условията на чл.55,ал.1,т.2 ,б.”Б” НК , тъй като били налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Като такива обаче първоинстанционния съд е приел единствено ниската степен на образование на подсъдимия и обстоятелството, че същия е трайно безработен. Първоинстанционият съд правилно е посочил,че липсата на вредни последици от деянието не следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като именно тя е основание за прилагане на по –благоприятния състав на чл.346а НК. Същевременно въззивната инстанция намира извода на решаващия съд за наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства за неправилен. Изложените от първата инстанция смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни ,нито изключителни по характер, за да обусловят замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с наказание „ПРОБАЦИЯ” . Първоинстанционният съд не е ценил като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство признанието на подсъдимия (относно фактите), но дори и при неговото наличие отново не са налице предпоставките за приложението на чл.55 НК. Твърде подценено е наличието на предходни осъждания на дееца, които го характеризират като личност с изградено негативно отношение към обществените порядки и законовите норми. Ето защо въззивната инстанция намира, че законосъобразно в казуса би било на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода”. Поради липсата на съответен протест обаче тази неправилност на присъдата не може да бъде отстранена.

Видът и продължителността на пробационните мерки, наложени на подсъдимия са в размер, близък до минималния, поради което не са налага тяхното изменение в търсената от подсъдимия насока. Очевидно е, че до момента поправянето на дееца не е било постигнато с налаганите предходни наказания „Глоба”, както и с условно наказание „Лишаване от свобода”. Поради това въззивната инстанция споделя становището на решаващия съд, че чрез тези пробационни мерки, изискващи съзнателно съдействие от страна на подсъдимия и неговата постоянна ангажираност, би се постигнало неговото поправяне и възпиране от извършване на други престъпления.

По оплакванията в жалбата.

По същество единственото оплакване в жалбата е ,че в случая деянието представлява маловажен случай и са налице предпоставките за приложението на чл.9,ал.2 НК, тъй като се касаело за краткотрайно отнемане на МПС ,породено от предходни финансови взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия. Подобни съображения са наведени и пред първата инстанция, същите са обсъдени в мотивите на обжалваната присъда и законосъобразно са отхвърлени. Тези мотиви се споделят изцяло и от въззивната инстанция . Самото обстоятелство, че деянието е извършено в изпитателния срок на наказанието „Лишаване от свобода” наложено с предходна присъда, изключва възможността това деяние да бъде оценявявано като маловажен случай. Освен това – за съставомерността на деянието по чл.346 НК (и производните му норми) са ирелевантни както взаимоотношенията между дееца и пострадалия, така и продължителността на отнемането на превозното средство.Ето защо това оплакване е неоснователно.

При извършената служебна проверка не се констатираха процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора или за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

С оглед изложеното по горе, са налице основания присъдата на РС да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334,т.6 НПК и чл.338 НПК , въззивния съд

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 76/25.01.2011г, постановена по НОХД № 1639/2009г по описа на РСП.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.