Р Е Ш Е Н И Е
Номер 741 /18.11. Година
2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и втори октомври Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Даниела
Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01144 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-002084/31.05.2019г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на К.К. А. ***, с ЕГН ********** са наложени
административни наказания глоба, в размер 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
това, че на 04.05.2019 г., в 19.05 часа, в гр. Перник, ул. „Софийско шосе“, като
водач на МПС – лек автомобил „Тойота Карина“ с рег. №****-, управлява ППС под
въздействието на алкохол, с концентрация 0.96 промила, установена чрез проверка
с техническо средство “Дрегер 7510”, фабр. №ARBB-0038. – нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от К.А., в която се излагат възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателната процедура, ограничаващи правото му на защита, обуславящи
незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт.
В съдебните прения процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. Л.Н., поддържа и допълва доводите в жалбата. Навежда
възражения за липса на императивни реквизити от съдържанието на АУАН, оспорва
компетентността на актосъставителя,
позовава се и на нарушения на реда за
установяване концентрацията на алкохол,
съгласно приложимата наредба. Въз основа на тях пледира за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и
доводите на страните от НПК, намира за установено следното:
На 04.05.2019г.,
в 19.05 часа, К.К.А. управлявал МПС – лек автомобил „Тойота
Карина“ с рег. №****-, негова собственост, движейки се по ул. Софийско шосе“,
гр. Перник. В района на кръстовището с ул. „Марина бара“ бил спрян за проверка
от служители на Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник – свидетелите Р.Г.А. и Д.К.С. .
При извършената проверка била установена самоличността му, а при непосредствения
контакт с контролните органи последните констатирали мирис на алкохол. Извършили
проверка с техническо средство “Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB-0038, което отчело съдържание на
алкохол в кръвта на А. в концентрация 0,96 на хиляда.
Въз
основа на установеното на място фактическо положение контролните органи приели,
че К.А., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което свид.
А. образувал срещу него административнонаказателно производство със съставяне
на акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0643367/04.05.2019г.
Свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, контролния талон към него,
свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели на автомобила били иззети.
При
предявяване на акта А. заявил, че няма възражения, което било отразено в
съдържанието му. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед
съставения АУАН и установената с техническото средство концентрация на алкохол,
свидетелят Р.А. попълнил талон за изследване с № 0037224. При предявяването му
на жалбоподателя същият собственоръчно вписал, че приема показанията на
техническото средство и подписал талона.
Впоследствие,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна
отговорност на Г. Л. Р. за нарушението
по-горе.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели, установили нарушението Р.Г.А.
и Д.К.С. изцяло потвърждават констатациите отразени в АУАН.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на посочените свидетели, показанията на М.С.Г., както и
приетите писмени доказателства:
съставеният АУАН серия Д, №0643367/04.05.2019г. талон за медицинско изследване
№ № 0037224/04.05.2019г., заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-1158-000352/04.05.2019г., заверено копие на заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, правка за
нарушител, издадена от С ПП – ОД МВР – Перник, писмо, рег. № 115800-9461 от 23.07.2019г. на
началник сектор ПП при ОД МВР – Перник, протокол за извършена периодична проверка на
средства за измерване – анализатори на алкохол от 15.11.2018г., разпечатка от
техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510, с фабр. № ARBB0038 за периода 28.04.2019г. - 13.05.2019г..
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни
по делото обстоятелства.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При
извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в
развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му
на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Възраженията в тази насока не се
приемат за основателни.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по
делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1
и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник, е
оправомощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за
налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, тъй като същият попада в категорията длъжностни
лица, определени в т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Същата
заповед доказва и компетентността на
началник сектор ПП при ОД МВР – Перник да издава наказателни
постановления за констатирани нарушения
по ЗДвП на обслужваната територия /т.2.7/, доколкото е определен като
длъжностно лице със съответната компетентност от министъра на вътрешните
работи, правомощията на когото произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и
на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано
ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към
фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което
правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено.
Не представлява съществен
недостатък и неозначаването в акта ЕГН на свидетеля, подписал АУАН, тъй като не
се касае за реквизит, който да ограничава възможността за персонификация на
това лице, особено след като е означен служебният му адрес.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното си
средство под въздействието на алкохол в концентрация 0.96 промила, в нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие,
жалбоподателят не е направил каквито и да било възражения относно това, че при
изложените обстоятелства като водач на посоченото моторно превозно средство е бил обект на проверка от страна на служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник, както и относно резултата
от нея, а именно, че при извършената му проверка за употреба на алкохол,
техническото средство - „Алкотест Дрегер
7510“ е отчело резултат 0.96 промила. Същият е подписал съставения против него
АУАН без възражения, подписал е талона за изследване като собственоръчно е вписал
в съдържанието му, че приема отчетеното
показание. Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани. Свидетелите
Р.А. и Д.С. при разпита им в съдебното
следствие потвърждават констатациите в АУАН, като първият ги детайлизира и
допълва. Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства – показанията на свидетелите, изготвените документи: акт за установяване на
административно нарушение №06433367/04.05.2019г., талон за изследване,
разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510. Съдът кредитира изцяло посочените
доказателствени източници, доколкото противоречия между тях не се откриват, а
фактическите обстоятелства, които установяват не са спорни.
Годността и техническата
изправност на средството за измерване, с което е установена концентрацията на
алкохол, както и точността на отчетеното показание също не се оспорват от
жалбоподателя, а въз основа на събраните доказателства съдът ги приема за
доказани .
Приетото писмено доказателство – списък,
рег. №328вр-53949 от 19.11.2018г. на средствата за измерване, преминали последваща проверка удостоверява, че техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARBB 0038 е сред успешно преминалите
проверката в Лабораторията за проверка на СИ към ГД “Полиция” – София. Същата е
със срок на валидност 6 месеца, считано от извършването й, поради което съдът
приема, че към датата на нарушението 04.05.2019г., анализаторът на алкохол, сертифициран
и одобрен по реда на Закона за измерванията като годно средство за
установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, е бил технически изправен. В приетата разпечатка от техническото
средство, извършената на жалбоподателя проба за алкохол е обективирана под № 3204/04.05.2019
г., като от гледна точка отчетената стойност и фиксирания точен час на пробата,
всяко съмнение относно относимостта й към процесния
акт и обективността на констатациите на контролните органи, закрепени в него, е
изключено.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
…. контролният
орган попълва и талон за изследване
по образец съгласно приложение № 1“. В случая, след проверка с “Дрегер
7510”, фабр. №ARBB-0038 и предвид отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за
изследване по образец съгласно Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /с оглед § 25 от ПР на Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., обн. в ДВ бр. 81 от 02.10.2018г./,
като в него е вписана точната стойност на установения с техническото
средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.96 на хиляда. Водачът е подписал без възражения изготвения талон за изследване, като в
предвидената графа е попълнил, че приема резултата. Така
обективираното изявление не е спорно.
В тази хипотеза, по аргумент от
разписаното в нормата на чл.3а, т.2 от
Наредбата, установяване употребата на алкохол с някой
от алтернативните способи – измерване с доказателствен анализатор или медицинско
и химическо изследване не се извършва, а концентрацията на алкохол се
установява въз основа на приетото от водача показание на техническото средство.
Приемането на показанието на техническото средство е равносилно на отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване, в която хипотеза съгласно нормата на чл.6, ал.4 от наредбата, отново се приема отчетеното показание от техническото
средство. В случай на несъгласие на жалбоподателя с него същият е можел да
заяви това и да се възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване
точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил.
В този смисъл, при вписано изявление
на водача, че приема отчетения с
техническото средство резултат и съгласно действащата нормативна уредба, свид. А.
не е имал задължение да попълва талона в останалата част.
След като проверката е извършена с годно и изправно
техническо средство и жалбоподателят изрично е приел показанието му, отказвайки
се от проверка точността на измерването чрез изследване с доказателствен
анализатор или с химическо лабораторно изследване, то съдът приема, че редът за
установяване употребата на алкохол е спазен и концентрацията на алкохол, като
обективен признак от състава на нарушението, е
установена точно.
Предвид изложеното, доводите на пълномощника в насока причините, поради които жалбоподателят не се е явил в лечебното заведение за даване на кръвна проба, са ирелеванти и не следва да се обсъждат. Същият нито е имал задължение, нито възможност да стори това, доколкото изявлението му по отношение отчетеното показание на Дрегера не е предпоставяло установяване употребата на алкохол с медицинско и химическо изследване, а и с доказателствен анализатор, предвид изчерпателно регламентираните в разпоредбата на чл.3а от Наредба №1/2017г. хипотези, в които тези способи се прилагат. По същата причина са ирелевантни възраженията на пълномощника по отношение изискванията в чл.8, ал.1 и ал.7 от наредбата, доколкото те касаят реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор, какъвто в случая не е използван, доколокото концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установена с различно техническо средство - Алкотест Дрегер“ 7510 ARBB 0038.
Изложеното мотивира извод, че
отразените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление фактически
обстоятелства съответстват на действителното положение, формирани са
професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Следователно, административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на К.А. за извършеното от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По отношение вида и размера на
наложените административни наказания:
За управление на МПС след
употреба на алкохол в установената концентрация 0.96 промила, е приложима
санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП, която предвижда за управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително, кумулативно
лишаване на нарушителя от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Всяко от наказанията за
административното нарушение са определени от законодателя в посочените
абсолютни размери и тъй като такива са наложени в случая, наказването на
жалбоподателя е законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №19-1158-002084/31.05.2019г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на К.К. А. с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, са
наложени административни наказания глоба, в размер 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ