Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Никопол, 23.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
съдебно заседание, на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
гражданско дело № 149/2020г. по описа на
НРС, за да се произнесе взе предвид следното :
РС Никопол е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищеца М.А.Т. *** твърди, че ответникът „К.И.И.БГ” ЕАД е образувал срещу
него изп.дело № ******/2020г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, с район на
действие ПлОС по изпълнителен лист от
02.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 350/2010 г. на НРС за сумите от 510.08 лв. главница по Договор
за потребителски кредит с номер ******/20.09.2006г., мораторна лихва за периода от 28.12.2007г. до
01.07.2010г., в размер на 132.75лв., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на вземането,
както и съдебни разноски в размер на 25лв., и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., или
сума в общ размер на 767.83лв.
Ищеца твърди, че посоченият изпълнителен лист бил издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по чието искане е било образувано през 2013г., изпълнително дело № 20138150400339 по описа на същият ЧСИ- Татяна Кирилова. По това изп. Дело, ищеца твърди, че бил получил покана за доброволно изпълнение на 28.02.2013г., след получаването на която било постигнато споразумение за начина на погасяване на задължението по процесният ИЛ и изплащането на дължимите суми по вноските.Ищеца твърди, че по така постигнатото споразумение извършил три плащания, съответно: 200лв. на 29.03.2013г., 50лв. на 05.06.2013г. и 100лв. на 26.07.2017г., когато е било последното плащане от страна на ищеца. След това не са извършвани изпълнителни действия, за които ищцата да е разбрала.
След сключена цесия между кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „К.И.И.БГ” ЕАД, последното дружество е
образувало изп.дело № ****** от 2020г. ,
по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, за сумата от общо
1 763.94лв., въз основа на същият
изпълнителен лист от 02.08.2010г., издаден по ч.гр.д. 350/2020г. на НРС.
Твърди, че не бил уведомен за
извършената цесия, както и за молбата за конституиране на ответното дружество
като нов взискател по изпълнително
дело.
Ищеца счита, че т.к. за периода от
последното извършено плащане на 26.07.2013г., до депозирането на ИМ в съда, не
са били извършвани изпълнителни действия спрямо него, то изпълнително производство
е прекратено по право на 26.07.2015г., поради настъпила т.н. „ перемция“ и
вземането на взискателя по изпълнителнитя титул е прекратно по давност.Твърди
че давността за вземането за главница е изтекла на основание чл.110 от ЗЗД на
26.07.2018г., а за лихвите на 26.07.2016г.
Моли съда да
признае за установено, че ищцата не дължи на ответника вземанията по
изпълнителен лист, издаден на 02.08.2010г., издаден по ч.гр.д. 350/2020г. на НРС, за сумите в размер на 510.08лв. – главница по
Договор за потребителски кредит, мораторна лихва
за периода от 28.12.2007г. до 01.07.2010г., в размер на 132.75лв., ведно със
законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебни разноски в
размер на 25лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., или сума в общ размер на 767.83лв., поради погасяване по давност на
вземанията.представя доказателства.прави доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, „К.И.И.БГ” ЕАД, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен.Признава, наличието на договорни отношения между страните по
ч.гр.д. № 350/2010г. на НРС въз основа на които е издаден ИЛ. Твърди, че по
отношение на вземанията по изпълнителния лист не е изтекла петгодишната погасителна
давност, като излага редица правни доводи в тази връзка. Цитира Тълкувателни
решения, множество съдебна практика на ВКС както и на Европейският съд за
правата на човека. Сочи, множество
извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен
срок.Моли за отхвърляне на предявения иск.Претендират разноски, за които
представят списък.
Съда, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Няма
спор между страните относно това, че ищеца
М.А.Т. е бил осъден да заплати на „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - София
суми по ч. гр.д. № 350/2010 г. по описа на РС Никопол, въз основа на което е издаден изпълнителен
лист на 02.08.2020г..Няма спор, че въз основа на така издаденият ИЛ и подадена
от взискателя „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е било образувано изпълнително
производство по изпълнително дело № 201381504000339 по описа на ЧСИ № 815 на
КЧСИ – Татяна Кирилова, с район на действие ПлОС. Няма спор и относно извършената цесия на
процесните вземания в полза на настоящия въззивник/ответник в
първоинстанционното производство „К.И.И.БГ“ ЕАД.
Ищеца основава иска си по чл. 439 ГПК на твърдения, че от последната
платена вноска от негова страна на 26.07.2013г., взискателят не бил предприел
никакви действия по събиране на вземанията си, поради което е настъпила на
26.07.2015г., т.н. „перемция“ и вземането
на взискателя по изпълнителният титул е погасено по давност. Т.к. молбата на
новият взискател – ответното дружество за насрочване и опис на имуществото на
ищеца е подадена пред септември 2016г., след настъпване на перемцията на
изпълнителното дело, то извършените след тази дата изпълнителни действия са
незаконни. Следователно общата
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД била изтекла за главницата на 26.07.2018г.,
а за лихвите кратката погасителна давност е настъпила на 26.07.2016г., поради
което за ответното дружество, липсвала
правна възможност за образуване на нов изпълнителен процес.
Предвид горната установеност от
правна страна, съдът приема следното:
Относно срока на погасителната давност, приложима в настоящия случай
следва да се посочи, че по отношение на вземанията, представляващи неизплатени главници по договора за кредит е приложим петгодишния давностен срок по чл.110
от ЗЗД. Вземането за разноски, като акцесорно вземане се
счита погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното
вземане. Следва
да се посочи, че не се касае за вземания, установени със съдебно решение,
поради което не е приложим е давностния срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД.
В съответствие с разпоредбата на
чл.114 от ЗЗД посочените давностни срокове са започнали да текат от момента, в
който вземанията са станали изискуеми.
Съдът приема, че процесното вземане
е станало изискуемо към датата на депозиране на заявленията на кредитора по
чл.410 от ГПК – 01.07.2010г.
От този момент
до датата 01.07.2016година, когато настоящият ответник е уведомил ЧСИ за
извършената цесия, не е било извършено нито едно изпълнително действие, годно
да прекъсне течението на давността. Според мотивите на Тълкувателно решение №
2/2013 година на ОСГТК (т. 10) прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител). В същото време е прието, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Видно от материалите на
изпълнителното дело, след образуването му ЧСИ е изпратил до длъжника
М.Т. покана за доброволно изпълнение. Но и това действие не е от категорията на
прекъсващите давността. Същото се отнася и за различните справки и уведомления,
правени по делото.Всички последващи молби или действия с категоричност са
незаконосъобразни, тъй като не се извършват във връзка със съществуващо
изпълнително производство.
Въпреки, горното, въз основа на
изложеното, съдът счита, че предявеният иск, в едната си част е погасен чрез
плащане, тъй като по делото се
установява с категоричност, че от страна на ищеца са били извършвани плащания
на суми, с оглед погасяване на вземанията по изпълнителния лист. От приложените
по изп. дело документи, се установява, че са извършени плащания в размер на общо
350 лева, съответно на 29.03.2013г, на 05.06.2013г. и на 26.07.2013 г. Те са
извършени преди изтичане на давността и следва да бъдат съобразени от съда.
Тези плащания, се признават изрично от ответника, като направени по ИЛ, като
платени за съдебни разноски, видно от молбата му за конституиране като нов
взискател от 01.07.20216г. по изп. Д . № 339/2013г. Съдът приема,
че от сумата от общо 350лв., 125лв. са били отнесени като погасили
разноските по заповедното производство, а останалата част ЧСИ ги е отнесло като разход в нейна полза
по воденото изпълнителното
производство, поради което и съдът
намира, че иска в частта за сумата от общо 350лв., като погасена чрез плащане преди
изтичане на давността.
Въпреки, че частичните плащания на ищеца, представляват действия по изпълнението,
годни да прекъснат срока по чл. 433 ГПК, респ. давностния такъв, част от вземанията по листа отново следва да
се приемат за погасени по давност към момента на предявяване на иска. Това е
така, тъй като при това положение срокът по чл. 433 ГПК е започнал да тече
най-късно на 26.07.2013 г. когато е
извършено, последното плащане от
длъжника и към 15.06.2020г., е изтекъл.
От приложеното по делото копие на
изпълнително дело ******/2020г. по описа на ЧСИ Т.Кирилова, се установява, че същото е било образувано за събиране на същите вземания – предмет на
перемираното изпълнително дело № Както
вече бе посочено по-горе, самото образуване на изпълнителното дело (а и
изпращането на ПДИ, което ищцата не отрича) не прекъсва течението на давността.
Други доказателства за предприето изпълнително действие, годно да прекъсне
давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. (т. 10 от ТР 2/2015 година по т.д. № 2/2013 година), по делото
не се представят.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че е предвиденият в чл. 110 ЗЗД срок на общата петгодишна
давност е изтекъл и за кредитора вече не съществува правото да събере вземането
си по реда на принудителното изпълнение по процесният изпълнителен лист, поради
което предявеният иск с правно основание
чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
Ищеца не претендира присъждане на
разходи и такива не му се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че М.А.Т.
с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „К.И.И.БГ” ЕАД с
ЕИК ******, гр. София, сумите за които
е издаден ИЛ от 02.08.2010г. по ч.гр.д.
№ 350/2010г. по описа на НРС и е образувано изп.д. № ****** по описа на ЧСИ Татяна Кирилова с рег. № 815
на КЧСИ и район на действие ОС –Плевен, както следва: сумата от 510.08 лв.
главница по Договор за потребителски кредит с номер ******/20.09.2006г., мораторна лихва за периода от 28.12.2007г. до
01.07.2010г., в размер на 132.75лв., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-
01.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на
вземанията по давност, а сумите за
съдебни разноски в размер на 25лв., и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., са НЕ ДЪЛЖИМИ като погасени чрез плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: