МОТИВИ по АНД
№ 811/2018г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е
внесла постановление, с което предлага обвиняемата Т.Й.П., родена на *** ***, български
гражданин, българка, с висше образование, омъжена, работи като общопрактикуващ лекар, ЕГН: **********, неосъждана (реабилитирана), да бъде освободена от
наказателна отговорност, за извършено от нея престъпление по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно, за това, че на 17.06.2016 и 03.08.2016г., в град Русе,
в условията на продължавано престъпление – на два пъти, като родител, оставила
сина си С.-С.С.С., ЕГН: **********, намиращ се под нейните родителски грижи,
без надзор и достатъчно грижа и с това създала опасност за неговото физическо
развитие като и
бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно
заседание представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на
обвинителната теза. Заема становище, че въз основа на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства и частично от обясненията на обвиняемата, дадени в хода на съдебното
производство напълно се подкрепя и доказва фактическата обстановка, изложена в
постановлението, която от своя страна сочи на осъществен състав на
престъплението, за което е ангажирана отговорността на обвиняемата. По
отношение на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемата се поддържа, че същото следва да бъде определено, при отчитане като
отегчаващи отговорността обстоятелства – липсата на критично отношение и
съжаление за извършеното от нея, каквото отношение обвиняемата е проявила и
непосредствено след деянието, а като смекчаващи такива да бъде отчетен фактът,
че същата полага грижи за своите две по-малки деца и заплаща издръжка на
другите две по-големи деца, като за постигане както на индивидуалната, така и
на генералната превантивна функция на наказанието, размерът на
административното наказание се предлага да бъде определен към средата на
предвиденото.
Защитникът
на обвиняемата, в хода и по реда на съдебните прения, моли обвиняемата да бъде
призната за невинна и оправдана по така повдигнатото и обвинение, за
престъпление по чл. 182, ал. 1 НК, като бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК,
доколкото извършените от обвиняемата деяния, макар и формално да осъществяват
субективните и обективни признаци на съответния състав, самото деяние не е в
достатъчна степен общественоопасно и не накърнява обществените интереси, тъй
като не е имало опасност за живота и здравето на детето. При първия случай
обвиняемата е предположила, че лицето, на което е оставила детето, ще упражни
надзора, а във втория случай е била мисловно ангажирана, не само с детето си, а
и с останалите си проблеми, които е следвало да реши, за да може да гледа и
издържа децата си. Алтернативно се моли, ако не бъде приложена разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НК, то при определяне размера на наказанието да бъде отчетен
фактът, че обвиняемата полага грижи отделно и за другите свои деца, които са
по-големи.
Упражнявайки
правото си на лична защита обвиняемата иска за бъде оправдана. Заявява, че не е
вярно изнесеното от прокуратурата, че няма укор и че не се признава за виновна.
Заявява, че е виновна, но е била принудена, тъй като сама отглежда децата си и
от Отдел „Закрила на детето“ не са й подсигурили гледачка, нито има възможност
детето да посещава детско заведение. Заявява, че грешката й е, че се е
предоверила и желае да бъде оправдана, за да може да упражнява професията си.
Заявява, че й е непосилно да плаща големи глоби.
Упражнявайки
правото си на последна дума, заявява, че иска да бъде оправдана.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като извърши
оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, по отделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемата Т.Й.П. е родена на *** ***,
български гражданин, българка, с висше образование, омъжена, работи като общопрактикуващ лекар, ЕГН: **********, неосъждана (реабилитирана).
През лятото на 2012 г. обвиняемата П. се
запознала със свидетеля С., а скоро след това, отношенията им преминали в
интимни. Към този момент свидетелят С. се намирал в граждански брак с друго
лице, но от връзката си с обвиняемата им се родили две деца- С.-Е.С.А., родена
на *** г. и С.-С.С.А., роден на *** г. Относно произхода на бащата, за всяко от
децата бил воден съдебен процес, в хода на който било признато за установено,
че именно свидетелят С. е баща на децата. Поради липсата на постоянна подкрепа
и грижа за децата от страна на техния баща – свидетелят С., през 2016 г.
по-голямото дете – С.-Е., посещавало седмична детска ясла, а С.-С.се намирал
под постоянните грижи на обвиняемата. Обвиняемата притежавала собствено жилище
в гр. Русе, но ползвала същото предимно през почивните дни, когато вземала
дъщеря си от детската ясла. През останалата част от седмицата обвиняемата живеела
със сина си в жилище в град Две Могили, обл. Русе, където работела като
„общопрактикуващ лекар“.
На 17.06.2016 г. след обяд, около 15.30
часа, обвиняемата П. ***, като заедно с нея в управлявания от нея лек автомобил
марка „БМВ“ с рег. № Р 67 37 ВС - черен на цвят, пътувал и малкият й син- С.-С.,
който към този момент бил на 7-месечна възраст. Детето било седнало и закопчано
в детско столче на задната седалка на автомобила, управляван от обвиняемата.
Обвиняемата паркирала автомобила по бул.
„Придунавски“, срещу № 38, в непосредствена близост до Музея на градския бит, като
в този момент детето спяло. Обвиняемата решила да не събужда детето, а да го
остави да спи само в автомобила, докато тя посети институциите, заради които
пристигнала в града. Тъй като времето било горещо и температурата на въздуха
достигала стойности между 37,1 и 38,5 градуса по целзий, обвиняемата оставила
прозореца на задната дясна врата леко отворен, при което се формирал отвор от
около 3-4 см.
Около 15,45 часа посетител на музея, който
бил чужд гражданин, уведомил свидетелката Т. - уредник в музея, че в лек
автомобил, паркиран на улицата отпред, има бебе, което плаче силно.
Свидетелката Т., излязла веднага навън и когато отишла до автомобила на обвиняемата
П. видяла, че в автомобила наистина имало дете, което плачело силно и пищяло, а
лицето му било силно зачервено, като се въртяло в столчето и правило опити да
се освободи от коланите. Свидетелката Т. направила опит да отвори вратите на
автомобила или да смъкне още прозореца, но тъй като те били заключени, тя се
опитала да успокои детето като му правила отвън различни мимики и жестове. Тъй
като тези й действия не успели да успокоят детето, свидетелката се върнала до
музея и позвънила на телефон 112, където съобщила за създалата се ситуация. В
един момент, от бурните действия на детето и опитите му да се освободи от
коланите на столчето, същото се наклонило на една страна и заедно с детето „се
захлупило“ на седалката. Тогава, за кратко, момченцето спряло да плаче, а само
хлипало. Това силно изплашило свидетелката Т. и тя отново позвънила на тел.
112. Скоро след това на мястото пристигнал полицейски екип, в състава на който
бил свидетелят П.И.П.. След справка с ОДЧ при Първо РУ на ОД на МВР-Русе свидетелят
Павлов, установил самоличността на собственика на автомобила и телефона му и
направил опит да се свърже с обвиняемата П., но същата не отговорила на позвъняванията.
След като не могъл да осъществи връзка с обвиняемата и за да предпази детето от
задушаване и/или прегряване, свидетелят Павлов, с полицейската си палка счупил
предното дясно стъкло на автомобила и извел момченцето извън превозното
средство. В този момент на мястото пристигнал и екип на ЦСМП, който веднага
откарал детето в УМБАЛ „Канев“- Русе.
Обвиняемата П. се върнала при автомобила
едва в 16,40 часа и след като видяла, че стъклото на автомобила й било счупено,
същата грубо изразила своето недоволство от факта, че полицейските служители са
счупили стъклото на автомобила й, като към този момент, същата не проявила
интерес относно местонахождението и здравословното състояние на детето.
При приемане на детето С.-С.в УМБАЛ
„Канев“ – Русе, в листа за преглед на пациент в КДБ/СО-№ 428129/17.06.2016 г.
било отразено като обективно състояние, че детето е със средно увредено общо
състояние, неспокойно, фебрилно – температура 37,7 градуса, кожа - еритемна,
топла, видими лигавици - влажни, глава и шия - б.о., пулмо - везикуларно дишане
двустранно, Д- ок.30/мин., Кор - ритмична сърдечна дейност, ясни тонове,
СЧ-120/мин., корем- б.о.
Въпреки установената основна диагноза за
детето - топлинен и слънчев удар, обвиняемата П. отказала провеждане на
болнично лечение, поради което още същата вечер, тя се прибрала в дома си,
заедно с детето.
На 03.08.2018г. след обяд, обвиняемата П. ***,
тъй като следвало да посети Регионалната Здравна каса в града. Заедно с нея отново
бил и малолетният и син - С.-С., който към този момент бил на 9 месеца. Около
15,10 часа, обвиняемата паркирала автомобила си - марка „БМВ“ с рег. № Р 67 37
ВС - черен на цвят, на паркинга на площад „Света троица“. В момента, в който
паркирала автомобила, към обвиняемата се насочила свидетелката С. - служител на
ОП „Комунални дейности“, която обслужвала паркинга и събирала таксите за
паркиране, но обвиняемата П. бързо излязла от превозното средство и го
заключила. Без да се спира при свидетелката С. и без да уточни и плати престоя
на паркинга, докато вървяла към централната част на града, обвиняемата заявила
на свидетелката, че скоро ще се върне, тъй като работата й изисквала кратко
време, а и детето й спяло в автомобила. Тогава свидетелката погледнала през
прозореца и видяла, че действително на задната седалка спи момченце - голо,
само с памперс. В следващите около 15- 20 минути, тъй като обвиняемата не се
върнала на мястото, свидетелката С. с притеснение наблюдавала детето през
прозореца на автомобила, тъй като времето било горещо и температурата на
въздуха достигала стойности 31,3 градуса по целзий, а въздух в купето влизал
единствено през малки отвори на задните прозорци. В един момент детето се
събудило и започнало силно да плаче, като тялото му силно се зачервило и
изпотило. Около автомобила се събрали множество хора, между които и свидетелите
К.Ц.Е.и Ж.Т.П., които безуспешно се опитвали да отворят вратите или прозорците.
В 15,42 часа свидетелката С. подала сигнал на телефон 112, а междувременно,
свидетелят Е. поставил сенника от неговия автомобил на задното стъкло на
автомобила на обвиняемата, за да предпази от допълнително нагряване превозното
средство и детето в него. Наред с това, свидетелят Е. и други минувачи
започнали да пръскат вътрешността на автомобила и момченцето с вода от бутилки
с минерална вода - за да го охладят. Тъй като отворите били изключително малки
и през тях било невъзможно прокарването дори на отвора на бутилките, свидетелят
Е. стискал шишето, за да може водата да проникне вътре. Когато полицейският
екип, в състава на който бил свидетелят И.Б.Т., пристигнал на мястото, с цел
запазване здравето и живота на детето, предприел действия по незабавното му
извеждане от превозното средство. Той промушил слънцезащитното фолио на свидетеля
Е. през прозореца, за да предпази детето от нараняване, след което счупил
стъклото на задната дясна врата. Така, вече около 16,00 часа, детето било
извадено от автомобила и предадено за преглед на пристигналия на мястото екип
на ЦСМП - Русе.
Обвиняемата Т.П. се върнала при автомобила
си едва около 16,15 часа, като при разговора й с органите на полицията, отново поискала
обяснение не за състоянието на детето, а на счупения прозорец на превозното
средство.
За случая незабавно били уведомени и
Дирекция „Социално подпомагане“ - Отдел „Закрила на детето“ - гр. Русе, поради
което на мястото на инцидента бил изпратен дежурен социален работник- свидетелката
З.Т.В.. Докато последната се запознавала с казуса и състоянието на детето С.-С.,
към автомобила на ЦСМП- Русе се приближила обвиняемата, която изразила
недоумение от завишения интерес на хора и институции към стореното от нея,
както и възмущението си относно счупеното стъкло на автомобила й.
По препоръка на спешния медик, детето С.-С.било
отведено до УМБАЛ „Канев“ – Русе, за преглед, а веднага след това, със Заповед
№ ЗД- 133/03.08.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Русе, считано от същата дата - 03.08.2016г., било постановено детето да ползва
социалната услуга „спешен прием“ и С.-С.бил настанен в КСУДС- Русе за срок от 1
месец. В последствие, срокът за ползване на посочената социална услуга бил
удължен с още един месец, а в края на месец септември 2016 г., детето било
върнато на обвиняемата.
Съгласно заключенията на назначените и
изготвени в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и
допълнителна такава, чиито заключения съдът кредитира като компетентни и
обосновани, се установява, че на 17.06.2016 г., в резултат на престоя му в
лекия автомобил (в следобедните часове), С.-С.на 7 месеца е бил в средно
увредено общо състояние с фебрилитет 37,7 градуса, дихателна честота 30/мин,
сърдечна честота 120/мин и данни за топлинен удар, а на 03.08.2016 г., след престоя
му на задната седалка в затворен лек автомобил, паркиран на слънце, същият е
бил в запазено общо състояние, без патологични отклонения на изследваните
показатели. Според вещото лице престой на дете в кърмаческа възраст, в затворено
пространство, без климатизация, какъвто е паркираният автомобил, особено през
летните месеци, може да доведе до сравнително бързо прегряване с развитие на
топлинен удар, който може да доведе до състояние, опасно за живота на детето,
каквото състояние в конкретния случай няма данни да е настъпило. Съгласно
експертното заключение, не би могло с категоричност да се прогнозира какво би
било състоянието на детето С.-С., в случай, че на 17.06.2016 г. и на 03.08.2016
г. същият би престоял при същите условия по още един час, но с оглед
конкретното установено физическо състояние на детето на 17.06.2016 г.- със
симптоми на топлинен удар, престоя му при същите условия за още около час, би
довел до влошаване на състоянието с голяма вероятност до състояние, опасно за
живота.
От заключението на назначената и изготвена
съдебно психиатрична-психологична експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано, Т.Й.П. не се води на диспансерен учет и не е
провеждала стационарни лечения в ЦПЗ- Русе- ЕООД. Същата не страда от психично
заболяване, като липсват данни за някаква зависимост, и не е налице
разстройство на осъзнаване на постъпките. Дадено е заключение, че по време на
извършване на деянията - на 17.06.2016 г. и на 03.08.2016 г., както и към
момента на извършените преглед и експертна оценка и изготвяне на експертизата, П.
не е била с нарушени годности и е разбирала свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Според вещото лице психическо
и физическо състояние на обвиняемата дава основание да бъде прието, че тя е
способна правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, както и да носи наказателна отговорност. Посочено
е от вещите лица, че маркираните личностови акцентуации в структурата на
личността на обвиняемата обясняват поведението й по време на инкриминираното
деяние, а именно - склонността й да действа импулсивно, своенравно, като остава
некритична към последиците от своите действия.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на обвиняемата Т.Й.П. и
показанията на свидетелите Десислава И. Т., П.И.П., Д.Ц.С..,
К.Ц. Е., Ж.Т.П., И.Б.Т., З.Т.В., Р.Й.С., Ю.М.Ф.и С.А.С., както и от писмените доказателства
и писмените доказателствени средства - Протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум към него, Решение на Окръжен съд – Русе, Акт за раждане на С.-С., метеорологични
справки, социални доклади, съдебномедицинска експертиза по писмени данни, допълнителна
съдебномедицинска експертиза, комплексна съдебно психиатрична- психологична
експертиза, справка съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
съдът намира следното:
Преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
досежно фактите, включени в предмета на доказване в настоящото производство,
съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, се съдържат в показанията на свидетелите Десислава
И. Т., П.И.П., И.Б.Т., Д.Ц.С.., К.Ц. Е., Ж.Т.П.и Ю.М.Ф., а косвени
доказателства в подкрепа на изнесеното от тази група свидетели се съдържат в
показанията на свидетелите З.Т.В. и С.А.С. и в заключението на назначените и
изготвени съдебномедицински експертизи, както и от протокола за оглед на
местопроизшествие и метрологичните справки.
На тези гласни доказателства противостоят обясненията
на обвиняемата Т.Й.П..
За да прецени достоверността
на събраните в хода на производството гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, да възприеме фактите, за които свидетелства, възможната
заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Десислава
И. Т., П.И.П., И.Б.Т., Д.Ц.С.., К.Ц. Е., Ж.Т.П.и Ю.М.Ф.като депозирани от лица,
пряко и непосредствено възприели фактите от обективната действителност, включени
в предмета на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, за които
свидетелстват. Показанията на тези свидетели са вътрешно единни, в хронологична
последователност, лишени от нестабилност на изложеното и без в същите да се
съдържат противоречия по отношение на възприетите от всеки един от свидетелите
факти. Налице е и единство в показанията на тези свидетели, при съпоставяне на изнесеното
от всеки един от тях с показанията, депозирани от останалите свидетели.
Косвени доказателства, досежно обективността в
показанията на всички свидетели във връзка с възприетите от тях факти се
съдържат и в протокола за оглед на местопроизшествие, метрологичните справки и
заключенията на назначените и изготвени съдебномедицински експертизи.
Всеки един от свидетелите добросъвестно изнася пред
съда само и единствено неговите непосредствени възприятия, като същевременно не
са налице данни, въз основа на които да бъде направен и най-общ извод за
наличие на възможна заинтересованост в депозираните от свидетелите показания.
Съдът намира, че всички тези гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, образуват такава логически хармонична
верига, която напълно подкрепя възприетата от съда фактическа обстановка,
осъществила се на инкриминираната дата.
На тези доказателства противостоят обясненията на обвиняемата
Т.Й.П..
При оценката на обясненията
на обвиняемата, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствена
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на обвиняемата в частта им, че на
двете дати, същата е оставила детето под надзора на други лица, тъй като в тази
им част обясненията на обвиняемата напълно се сугестират от показанията на
свидетелката Десислава И. Т. и свидетелката Ю.М.Ф., всяка една, от които две
свидетелки, изрично изнася в своите показания, че обвиняемата не ги е молила да
полагат грижи за малолетното дето на посочените дати, поради и което съдът
намира за напълно опровергани обясненията на обвиняемата П. в тази им част. В
подкрепа на този извод на съда са и дадените от обвиняемата обяснения, че не е
оставила ключовете на автомобила си на
някоя от тях, както и че не е оставила телефон за връзка на свидетелката Т.. От
показанията на свидетелката Ф. категорично се опровергават обясненията на
обвиняемата, че на 17.06.2016 г. свидетелката е била заедно с обвиняемата в
град Русе и че обвиняемата е оставила грижите за детето на тази свидетелка. Съдът
кредитира обясненията на обвиняемата, че на посочените дати, действително е
посетила Регионалната здравна каса, доколкото в тази им част, обясненията и не
са опровергани от останалите събрани в хода на производството доказателства. От
заключението на изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, напълно се опровергават и обясненията на обвиняемата, че не е
имало данни за влошено състояние на детето, а напротив на дата 17.06.2016 г.
същото е имало симптоми на топлинен удар. Този извод на вещото лице намира
подкрепа и в представената по делото метрологична справка за дата 17.06.2016г.,
съгласно която на тази дата, около 15,45 часа, температурата в град Русе е била
между 37,1 и 38,5 градуса по целзий.
Внимателният анализ на всички доказателства, прякото
им съотнасяне едни спрямо други формира единна верига от факти, изграждащи без
всякакво противоречие и в синхронично единство, всеки един от основните
пунктове, свързани с предмета на доказване по делото и допринася в пълна степен
за формиране на убеждението на настоящия съдебен състав относно доказаността на
възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, която
обосновава и следните изводи
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Въз основа на
така установеното от фактическа страна и повдигнатото от страна на
прокуратурата обвинение, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна на 17.06.2016 и 03.08.2016г., в град Русе
в условията на продължавано престъпление – на два пъти, като родител, оставила
сина си С.-С.С.С., ЕГН: **********, намиращо се под нейните родителски грижи,
без надзор и достатъчно грижа и с това създала опасност за неговото физическо
развитие.
Непосредствен обект на защита са
обществените отношения, които възникват по повод правилното физическо и
психическо развитие на подрастващите.
Обвиняемата е майка на малолетното дете С.-С.С.С.,
ЕГН: ********** и носител на родителските права и задължения по отношение на
детето, съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 СК. В качеството си на родител,
същата има задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, което задължение и е вменено съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 1 СК и е длъжна да осигури постоянен надзор по
отношение на малолетното дете, съгласно чл. 125, ал. 3 СК.
Изпълнителното деяние е извършено от
обвиняемата, чрез бездействие и се е изразило в оставяне на малолетното дете,
което към него момент е било на възраст, съответно седем и девет месеца, само в
лек автомобил, лятото, в следобедните часове, при температура на въздуха над 31 градуса по
целзий, като по този начин е поставила в опасност физическото развитие на
детето, каквато опасност, с оглед конкретните особености на всяко едно от двете
деяния категорично е налице.
Изложените от страна на обвиняемата
причини, а именно фактът, че сама полага грижи за детето и необходимостта
същата да посети административни учреждения във връзка с изпълнение на работота
си, не са от категорията на фактите, изключващи наказателната отговорност.
Обвиняемата е имала възможост, както да вземе детето със себе си, така и да
повери грижите за същото на някой възрастен.
Не е извинително и
обстоятелството, че на обвиняемата не била осигурена детегледачка от Отдел
„Закрила на детето“.
Изложеното от обвиняемата,
че в случая не е настъпило реално увреждане е ирелевантно за състава на това
престъпление, тъй като се касае за престъпление на поставяне в опасност и за
неговата съставомерност не е необходимо установяване на реално настъпило
увреждне (в този смисъл Решение № 475/20.10.1980г. по н. д. № 482/1980г. на ВС).
Касае се за продължавано
престъпление, тъй като са налице две отделни деяния, конкретизирани по време,
място и начин на извършването им, всяко едно от които поотделно осъществява
състава на престъплението по чл. 182, ал. 1 НК. Деянията са извършени през
непродължителен период от време – 2 месеца, при една и съща обстановка и
еднородност на вината – евентуален умисъл, като всяко следващо се явява от
обективна и субективна страна продължение на предходното, доколкото са насочени
към един и същи обект на наказателноправна защита, а именно обществените
отношения, които възникват по повод правилното физическо и психическо развитие
на подрастващите.
Субект на престъплението е
пълнолетно и наказателноотговорно лице, което има качеството родител на
малолетно дете.
Престъплението е извършено
от обвиняемата виновно, при форма на вината евентуален умисъл. Обвиняемата е
съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, както и настъпването на
общественоопасните последици, като е допускала тяхното настъпване, но се е отнесла
безразлично към тях. Обвиняемата е съзнавала, че детето се намира под нейните
родителски грижи, както и че го оставя в условия без надзор и грижа, заключено
в лек автомобил при високи външни температури, което неминуемо ще доведе до
възникване на опасност за неговото нормално физическо развитие.
Съдът намира за неоснователни доводите на
защитата, че липсва осъществен състав на престъпление, тъй като извършеното от
обвиняемата деяние не е общесвеноопасно. Освен, че се касае за две
самостоятелни деяния, всяко едно от които осъществява състава на престъплението
по чл. 182, ал. 1 НК, всяко едно от деянията с оглед неговите конкретни
особености – оставяне на няколкомесечно бебе, само в автомобил при външна температура
над 31 градуса по целзий, сочи на висока степен на обществена опасност на
деянието, поради и което доводите на защитата за приложение на чл. 9, ал. 2 НК
са несъстоятелни.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички,
предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл. 78а НК по отношение
на обвиняемата. Същата е пълнолетно лице, което е реабилитирано по реда на чл.
86 НК, във връзка с извършено от нея престъпление от общ характер. Не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
до този момент, предвид настъпила реабилитация (ТР № 2/28.02.2018г. на ОСНК),
като едновременно с това, престъплението, за което е предадена на съд обвиняемата
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години и от деянието
не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемата,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и съобрази тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
Извършената от обвиняемата престъпна
проява, с оглед конкретните особености, които разкрива извършеното от нея деяние,
разкрива и по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с типичните
деяния от този вид. Касае се за поставяне на опасност на малолетно дете, в
кърмаческа възраст, при което е била налице реална опасност за настъпването на
по-тежки последици за неговото здраве и едновременно с това се касае за две
деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, което също повишава степента
на обществена опасност на деянието.
Обществената опасност на дееца също следва
да бъде отчетена като завишена, с оглед предходните осъждания на обвиняемата,
макар и по отношение на тях да е настъпила реабилитация.
Като отегчаващи отговорността на обвиняемата
обстоятелства, съдът отчете нейното поведение, след като се е върнала при
детето, което поведение е било насочено към спор във връзка с причинените вреди
върху лекия автомобил и в двата случая. Липсата на критично отношение към
извършеното деяние, в никой случай не може да бъде отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като това предполага обвиняемата да е признала неговото
извършване и не може от упражняване правото си на защита от страна на обвиняемата
да бъдат правени изводи в нейна вреда. Привлечените към наказателна отговорност
лица нямат нормативно установено задължение да съдействат на органите на
досъдебното производство и съда и това, че обвиняемата не признава вината си, а
счита, че не е осъществила състава на престъплението, за което е предадена на
съд не би могло да бъде отчетено като отегчаващо нейната отговорност
обстоятелство, тъй като е част от упражняваното от нея право на защита.
Смекчаващи отговорността на обвиняемата
обстоятелства не бяха установени и отчетени.
Съдът съобрази и имотното състояние на
обвиняемата, а именно, че същата видно от нейните обяснения реализира месечен
доход около 3000 лева и притежва в своя патримониум недвижим имот, а така също
и наличието на алиментни задължения за издръжка на низходящи на обвиняемата.
При отчитане на всички тези релевантни за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, съдът намира, че размерът на
административното наказание „Глоба“, което следва да бъде наложено на обвиняемата
следва да бъде определен, в размер над средата на предвиденото, а именно 3000
лева, като именно един такъв размер на административното наказание, се явява
напълно съобразен освен с всички обстоятелствата, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието, а така също и с имотното състояние на обвиняемата
и в най-пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по
отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието като бъде въздействано предупредително и възпитателно, както по
отношение на обвиняемата, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемата бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 707,36 лева, която сума следва да бъде
заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Русе, както и сумата
в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: