№ 1144
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ася Събева
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500314 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. И. К. и Н. В. К.
срещу решение № 263810/09.06.2021г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по
гр.д. № 10700/18г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове
по чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.146 от ЗЗП, за нищожни като неравноправни
на разпоредбите на чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2 от договор за потребителски
кредит от 14.08.2015г. и чл.23 от договора за потребителски кредит от
27.06.2008г., поправено с решение № 263325/17.11.022г.
Жалбоподателите К. твърдят, че в обжалваното от тях
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочат, че
съдът е дал неправилно тълкуване на приложимите национални и съюзни
правни норми като поглешно е приложил практиката на СЕС и ВКСК.
Неправилни са изводите му, направени в обжалвоното решение.
Затова жалбоподателите К. молят въззивния съд да отмени решението
на СГС, постановено по реда на чл.250 от ГПК и да уважи исковете, които са
предявили.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
1
си представител „Юробанк България“ АД оспорва жалбата на ищците К..
Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че клаузата на чл.23,
ал.1 и ал.2 от първия договор не е неравноправна, както и тази по чл.2, ал.3,
пар.1 и пар. 2 от договора от 2015г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
СГС е сезиран с искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от
ЗЗП, чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и отрицателни установителни искове по чл.124,
ал.1 от ГПК. В исковата молба и молбите уточнения на същата ищците Н. и
А. К. твърдят, че на 27.06.2008г. са сключили с ответната банка договор за
потребителски кредит № НL 40522/ процесен договор/, с който банката е
поела задължението да им предостави потребителски кредит за текущи нужди
в швейцарски франкове в размер на равностойността им на 180 000евро по
курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита. Съгласно чл.6, ал.1 от договора те са се задължили да го
погасяват с месечни вноски съгласно погасителен план за 276 месеца при
първоначален лихвен процент на възнаградителната лихва от 6, 15 %. В
последствие ответникът е неколкократно е увеличил размера на
погасителната вноска с увеличение на лихвения процент. Той не е спазвал
погасителния план и е отнасял суми за погасяване на лихви за сметка на
главницата, с което е нарушил правата им на кредитополучатели. По силата
на чл.2, ал.1 и ал.3 от договора швейцарските франкове се предоставят по
блокирана сметка и се превалутират в евро. В резултат на тези уговорки за
ищците са настъпили изключително неблагоприятни последици от
прехвърлянето върху тях изцяло на валутния риск от покачването на курса на
швейцарския франк спрямо лева. На 14.08.2015г. между същите страни е
сключен втори договор за банков кредит № HL 72764, по силата на който
банката се е задължила да предостави на ищците 491 000 лв. Съгласно чл.2,
ал.3 от него на датата на откриване на заемната сметка, сумата по кредита или
съответната част от нея, равна на левовата равностойност на задълженията в
швейцарски франкове по процесния договор за кредит се усвоява по
блокирана разплащателна сметка в лева на кредитополучателите. Общият
2
размерна кредита, който се усвоява, е посочен в Приложение № 1 към
втория договор. Ищците твърдят, че по първият договор за кредит са
получили 180 000евро и оспорват, че са го получили в швейцарски
франкове. Служители на банката са ги убеждавали, че за тях е по- изгоден
договор в швейцарски франкове поради по- ниската лихва в сравнение с
другите валути. Предоставена им е подвеждаща информация относно
размера на лихвата, който към момента на сключване на договора е бил
увеличен и той се е променял непрекъснато. Служителите на банката не са
им разяснили, че франкът се определя като „валута убежище“, което означава,
че всички големи играчи на борсите и спекулантите в моменти на кризи
започват да купуват швейцарски франкове, за да запазят стойността на парите
си и това ще доведе до поскъпването му. Твърдят, че те са потребители и се
ползват от закрилата на ЗЗП. Считат, че чл.1, ал.1 в частите, регламентиращи
задължение в швейцарски франкове, на чл.6, ал.2 изр.1 и на чл.23, ал.1 и ал.2
от договора от 2008г. са неравноправни. С тях се възлага тежестта на
икономическа неизгода. Те не са имали възможност никога да усвоят и
получат в собственост франкове, тъй като усвояването на кредита е станало
по „блокирана сметка“, открита на името на А. К.. Съгласно чл.6, ал.2 от
договора кредитът се погасява във валутата, в която е разрешен и усвоен-
швейцарски франкове. Банката се е лишила от имущество в евро, но
кредитът е индексиран в швейцарски франкове. Така върху потребителите се
прехвърля валутния риск при реално усвоени суми в евро. Тези клаузи не
отговарят на изискванията за добросъвестност и натоварват потребителите
със задължения асиметрични на поетите от банката, като й гарантират
печалба, което е довело до нееквивалентност на насрещните престации в
противоречие с добрите нрави. Горните клаузи са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП, тъй като налагат на
потребителите да поемат задължение, с което не са имали възможност да се
запознаят преди сключването му, а именно валутният риск, който следва да
носят. Ищците са сключили договора за кредит в швейцарски франкове без
да подозират риска за тях от покачване на курса на франка, което ще доведе
до повишаване на главницата. Неуведомяването им от страна на банката за
това обстоятелство е в нарушение на чл.58, ал.1 и ал.2, чл.59, ал.2 от ЗКИ и
чл.147, ал.1 от ЗЗП. Процесните клаузи са неравноправни по смисъла на
чл.143, т.18 от ЗЗП. На ищците не са били разяснени икономическите
3
последици от постигнатите уговорки. Банката не им е предоставила цялата
релевантна информация на ясен и разбираем език, така че те да разберат
валутния риск и как евентуалните промени в обменния курс ще рефлектира
върху възможността да престират в швейцарски франкове. Декларациите,
обективирани в чл.23, ал.2 от процесния договор не са равнозначни на
реално изпълнение на задължението на търговеца да предостави достатъчно
преддоговорна информация за възможното увеличаване на курсовата
стойност и това да се повлияе на задължението им. Търговецът не е
разяснил на ищците икономическите причини за въвеждане на механизма на
индексация на кредита в чужда валута, икономическите последици от
въвеждането му и конкретните икономически дадености към момента на
сключване на договора, а именно исторически ниските нива на швейцарския
франк, високите курсови разлики в периода на кризата през 1997г. и
очакваните тенденции за повишаване на курса му. При липса на
прозрачност търговецът е въвел механизъм за промяна на стойността на
задължението в чужда валута и е възложил върху кредитополучателите
валутния риск. Клаузите на чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 от процесния договор не
отговарят на изискването за добросъвестност предвид различното ниво на
информираност, професионална подготовка и възможност на двете страни да
преценят последствията към момента на сключването му. К. поддържат, че
чл.2, ал.3 в частта, регламентираща начина на определяне на размера на
левовата равностойност на задълженията в швейцарските франкове и чл.2,
ал.3 в частта, в която регламентираща начина на определяне на размера на
левовата равностойност на задълженията в швейцарските франкове от втория
договор за кредит са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП във
връзка с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Целта на този договор е била погасяване на
задължението по първия договор за кредит. В него е предвиден механизъм
за усвояване, служебно превалутиране и погасяване на франковия кредит без
реално банката или кредитополучателите да използват ресурс в такава
валута. Механизмът, приет във втория договор, предполага откриване на
земна сметка и усвоените пари по нея в лева служебно да се превалутират от
банката по курс „безкасов продава“ към датата на откриване на сметката и се
превеждат по сметка на ищците в швейцарски франкове за погасяване на
франковия кредит. По този начин стойността на левовия кредит е поставен в
зависимост от стойността на дължимата сума в швейцарски франкове,
4
изчислена в лева на база курса на банката към датата на усвояване на новия
кредит. В този случай ищците отново понасят валутния риск за отпуснатия
кредит в швейцарски франкове. Те получават ресурс в лева, но на стойност,
отговаряща на завишената цена на швейцарския франк. По този начин се
елиминира валутния риск за банката. Ищците считат за неравноправни и
чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от процесния договор от 2008г. на основание
чл.143, т.3 от ЗЗП, чл.143, т.9 от ЗЗП ичл.143, т.10, т.12, т.13 и т.18 от ЗЗП. В
тази връзка излагат, че в договора не е посочена методика, по която ще се
определя лихвеното ниво и основанието за такава промяна се характеризира с
неяснота и неопределеност, която навежда на извода, че кредитополучателите
не са запознати с каквато и да било методология на банката за начина на
определяне на лихвата. Едностранната промяна на стойността на
предоставения финансов ресурс е довела до значителна неравностойност на
договорните престации и оттам до невъзможност за погасяване на кредита.
Съгласно задължителната практика на СЕС и ВКС съдът е длъжен служебно
да се произнесе по неравноправни клаузи от договорите. Ищците твърдят, че
банката е получила сума над възнаградителна лихва по процесния договор,
формирана от курсовата разлика швейцарски франк/ евро при
превалутирането в периода от 07.08.2013г. до 01.09.2015г. е платена без
основание и подлежи на връщане в размер на 33 251, 82 лв. От подписването
на договора за кредит от 2008г. до 01.09.2015г. всички месечни вноски са
платени. Затова ищците претендират връщането на курсовите разлики на 26
месечни вноски за периода 07.08.2013г. до 01.09.2015г. при начална липса на
основание. Ищците твърдят, че банката е получила сума за пълното
предсрочно погасяване на дължимата по процесния договор за кредит в
швейцарски франкове, формирана от курсовата разлика швейцарски
франк/евро, лев при превалутирането на 01.09.2015г., която е платена без
основание и подлежи на връщане в размер на 157 858, 55лв. на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. К. поддържат, че поради едностранно завишаване на
БЛП от страна на банката въз основа на нищожни клаузи за периода
07.08.2013г. до 01.09.2015г. ежемесечните вноски за погасяване на кредите
са завишени с размера на лихвата и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
подлежи на връщане в размер на 10 309, 50лв., представляващи общия
завишен размер на лихвите по 26 месечни вноски. В исковата молба е
направено материалноправно възражение за прихващане по чл.103, ал.2 от
5
ЗЗД, поради което предявяват отрицателни установителни искове за
недължимост на 2 172, 58 лв. като част от цялото вземане на ищеца К. от 13
758, 66 лв. по договора за кредит от 2008г., която сума се прихваща с
вземане за неолихвяема главница от договора за кредит от 14.08.2015г. в
размер на 73 443, 94лв. Направено е материалноравно прихващане от ищеца
К. с надплатени лихви по договора за кредит от 2008г. за периода 07.09.2010г.
до 07.07.2013г. в размер на 11 406, 08 лв., представляваща част от вземането
му от 13 578, 66 лв. с вземане на банката по договора за кредит от
14.08.2015г. за олихвяема главница от 385 580, 71 лв. Направено е
прихващане с вземане на А. К. от заплатените от него на банката суми за
курсови разлики в периода от 07.09.2010г. до 07.07.2013г. поради нищожност
на договорни клаузи в размер на 6 385, 66 лв. , представляваща част от цялото
вземане от 39 910, 37лв. и вземане на банката по договора за кредит от
14.08.2015г. за неолихвяема главница в размер на 73 443, 94лв. Част от
вземането на ищеца К. за заплатените от него суми за курсови разлики за
горния период в размер от 33 524, 71 лв. и вземане на банката по договора за
кредит от 14.08.2015г. за олихвяема главница от 385 580, 71лв. Затова А. К. и
Н. К. молят съда да признае за установено по отношение на „Юробанк
България“ АД са нищожни като неравноправни : чл.1, ал.1 в частите,
регламентиращи задължение в швейцарски франкове, чл.6, ал.2 в частта на
изречение първо и на изречение второ и на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за
кредит от 27.06.2008г. Молят да се признае за установено по отношение на
ответника, че са нищожни чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.12 от договора за кредит
от 27.06.2008г. Да се признае за установено по отношение на ответника, че
чл.2, ал.3, пар.1 в частта, регламентираща на начина на определяне на
левовата равностойност на задължението в швейцарски франкове и на чл.2,
ал.3, пар.2 в същата част от договора за кредит от 14.08.2015г. са нищожни.
Ищецът К. моли съда да осъди „Юробанк България“ АД да му заплати на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 33 251, 82 лв., представляващи
курсови разлики за периода 07.08.2013г. до 01.09.2015г. по договор за
потребителски кредит от 27.06.2008г., в едно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът К.
моли съда да осъди ответната банка да му заплати на основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД сумата от 157 858, 55 лв., представляваща недължимо платени
курсови разлики на 01.09.2015г. по договор за кредит от 14.08.2015г.,
6
включително курсови разлики по договор за кредит от 27.06.2008г., в едно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Ищецът К. моли съда да осъди ответника да му заплати на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 10 309, 50лв., представляваща
разликата за периода от 07.08.013г. до 01.09.2015г. между предварително
уговорената и реално заплатена възнаградителна лихва по договор за кредит
от 27.06.2008г., в едно със законната лихва до окончателното й изплащане.
Н. и А. К. молят съда да признае за установено по отношение на „Юробанк
България“ АД., че не й дължат 2 172, 58лв., представляваща част от цялото
вземане от 13 578, 66 лв. за надплатени лихви за периода 07.09.2010г. до
07.07.2013г. с вземането на банката по договора за кредит от 14.08.2015г. за
неолихвяема главница в размер на 73 443, 94лв. Ищците молят съда да
признае за установено, че не дължат на ответника сумата от 11 406, 08лв.,
представляваща част от цялото вземане на А. К. и вземането на банката по
договора за кредит от 14.08.2015г. олихвяема главница в размер на 385 580,
71лв. Ищците молят съда да признае за установено, че не дължат на
ответника сумата от 39 910,37 лв., представляваща курсови разлики,
платени по договора за кредит от 2008г. без основание за периода от
07.09.2010г. до 07.07.2013г., а именно: 6, 385, 66 лв. и вземане на банката по
договора за кредит от 14.08.2015г. за неолихвяема главница в размер на 73
443, 94лв. и вземане за сумата от 33 524, 71 лв., представляваща част от
цялото вземане от 39 910, 37 лв. и вземане на по договор за кредит от
14.08.2015г. олихвяема главница в размер на 385 580, 71 лв. Претендират
разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК ответникът
„Юробанк България“ АД счита, че два от исковете са недопустими. Счита, че
направеното материалноправно изявление за прихващане е недопустимо.
Ищците нямат правен интерес да го направят, тъй като срещу тях не е
предявен осъдителен иск от банката срещу тях, нито е започнало
принудително изпълнение. Поради това по отношение на тези искове
производството следва да бъде прекратено. В отговора се поставя въпроса за
това дали исковете за нищожност на клаузи от договорите за кредит като
неравноправни са оценяеми или не. Не оспорва, че между страните са
сключени два договора за кредит. Първият е от 27.06.2008г. за текущи
нужди в швейцарски франкове , а вторият от 14.08.2015г. в лева. Последният
7
е бил с цел да се погаси задължението по първия договор. Не е спорно, че и
по двата договора кредитите сумите са усвоени. Към договора от 2008г. е
сключено приложение № 1, в което са посочени конкретният размер на
сумата по кредита в швейцарски франкове и след подаденото от ищеца А. К.
искане по сметка в швейцарски франкове е постъпила сумата по кредита.
Тази сметка е блокирана защото първият договор е целеви. Това, че
кредитополучателите не са могли да ползват сума в швейцарски франкове, не
означава, че договорът за кредит не е валутен. Оспорва, че ищците са
потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП като излага довод, че от
копие от електронната система на Имотния регистър се установява, че те са
сключили и други договори за кредит, обезпечени с ипотеки. С тях са
закупували жилища, офиси и позелени имоти в гр. София, гр. Пловдив, гр.
Лом и гр. Видин. За това ищците не са сключили договорите за кредит за
задоволяване на техни потребителски нужди, тъй като те вече са били
собственици на многобройни жилища и те не могат да търсят защита по ЗЗП.
Не е вярно, че и двата договора са типови, изготвени са били предварително и
е липсвала възможност за промяна. Банката твърди, че договорите са
сключени след индивидуално договаряне. Оспорва, че кредитът по първият
договор от 2008г. е усвоен в евро, а не в швейцарски франкове. Самите ищци
са изпълнявали задължението си за плащане на погасителните вноски във
франкове. Ответникът твърди, че нито той, нито ищците са могли да
предвидят какво ще бъде движението по курса на швейцарския франк спрямо
еврото или лева. К. като средно информирани потребители с висше
медицинско образование са били наясно , че движението на валутните
курсове е постоянно. Банката не е била длъжна и не е била в състояние да
предвиди и занапред какви биха били конкретните изменения на
обективните обстоятелства, които определят валутните курсове. Клаузите на
чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2 от втория договор са ясни, разбираеми и не
противоречат на закона и добрите нрави. Оспорва, че чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и
чл.12 от договора в швейцарски франкове позволявали на банката да
увеличава едностранно възнаградителната лихва. Промяната на лихвата е
ставала по Методология за определяне на БЛП. В отговора на исковата молба
се оспорва дължимостта на суми за курсови разлики за месечни анюитетни
вноски. Договорът от 2008г. е сключен при променлива, а не фиксирана
лихва. Всички клаузи от двата договора са ясни и разбираеми. Не е налице
8
значително неравновесие между правата и задълженията на сключилите ги.
Не са неравноправни клаузите, свързани с валутата на кредитите и
разпределението на валутния риск. Позовава се на практика на СЕС.
Не се спори, че между страните по делото са сключени два договора за
кредит. Първият е за потребителски кредит от 27.06.2008г., с който на К.
като кредитополучатели им е предоставен финансов ресурс за текущи нужди
в швейцарски франкове на равностойността им на 180 000евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към еврото на банката. Предвидено е
кредитът да се усвои по блокирана сметка в швейцарски франкове. Кредитът
е следвало да се изплати за 276 месеца. Към договорът за потребителски
кредит от 2008г. е сключено Приложение № 1 от 07.07.2008г. Вторият
кредит е сключен на 14.08.2015г., с който на ищците се отпуска финансов
ресурс в размер на 491 000лв. за предсрочно погасяване на задължението по
договора от 2008г. Крайният срок на издължаване на кредита е 192 месеца.
Към договора е подписано Приложение № 1 от 01.09.2015г., погасителен
план.
Не се спори, че ищците са учредили договорна ипотека като
обезпечение на договора от 2008г. с нот. акт № 153/30.06.2008г.
Безспорно е, че като обезпечение на договора за кредит от 14.08.2015г.
ищците са учредили договорна ипотека в полза на банката с нот. акт №
136/14.08.2015г.
Към отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства.
Страните са представили и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията си.
В хода на съдебното дирене е допусната счетоводна експертиза-
основна и допълнителна във връзка с предмета на спора, която не следва да
се обсъжда в настоящото производство.
В съдебното заседание, проведено на 08.12.2020г. ищецът А. К. е дал
обяснения по делото на основание чл.176 от ГПК.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. К. е син на ищците и желае да свидетелства. Заявява, че
е запознат с кредитите на родителите си, предмет на делото. При сключването
9
на франковия договор са получили евро. Поради това, че е бил неизгоден са
сключили по-късно друг договор в лева. Договор в швейцарски франкове е
предложен на ищците от банката като най- добрият за тях. Вторият договор е
сключен отново по предложение на банката, за да се облекчи първия кредит.
При сключването на договорите банковият служител им е предоставял
готови документи, които са били подготвени предварително само са били
разпечатвани и са им давани да ги подпишат. Родителите му не са ги чели
в детайли. Не са имали физическа възможност да ги прочетат. Банката не им
е предложила да вземат конкретно кредит от нея, а им е предложила това,
което тя предлага като услуга. Родителите му са сключили договор с банката,
тъй като са знаели, че тя предлага изгодни условия. Не са имали
необходимост от швейцарски франкове, а от евро и такава валута са
получили.
Съдът кредитира показанията на свидетелят като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага. Прецени ги при условията на
чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка между него и ищците, а
именно техен син, но ги намира за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства СГС е уважил част от исковете, а
другите е отхвърлил. С решение № 263810/09.06.2021г.
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожност на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за кредит от
2008г. и на разпоредбата на чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2 от договора за кредит от
14.08.2015г. като неравноправни в частта, регламентираща на начина на
определяне на левовата равностойност на задължението в швейцарски
франкове .
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно обжалване са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143
от ЗЗП за нищожност като неравноправни на чл.23 от договора за кредит от
2008г. и чл.2, ал.3, пар.1 и 2 от договора за кредит от 2015г. като
неравноправни в частта, регламентираща начина на определяне на левовата
равностойност на задължението в швейцарски франкове.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
10
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност е обвързан от посоченото в жалбата –
чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Не се спори, че страните са били обвързани от договор за
потребителски кредит, сключен на 27.06.2008г. , който има своята легална
дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката отпуска на заемателя парична
сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит
се отпуска с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За
отпусната сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков
кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му.
Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласието. От това
легално определение като характеристики на договора за банков кредит
могат да се посочат, че той е двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен.
Процесният договор за кредит е действителен като сключен в изискуемата от
закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените
му елементи- размер на кредита, начин на погасяване вноски, срок на
издължаването му.
Не се спори, че са сключили с ответника и договор за банков кредит от
14.08.2015г. във връзка с този от 2008г.
Ищците посочват в исковата молба, че договорът от 27.06.2008г
съдържа неравноправни клаузи, една от които е чл.23, ал.1 и ал.2 . Ищците
имат качеството на потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП,
поради което могат да се ползват от неговата защита.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от
ЗЗП за нищожност на чл.23, ал.1, и ал.2 от договора за кредит от 27.06.2008г.
Тази клауза следва да се разгледа във взаимна връзка с чл.6, ал.2 от договора,
тъй като препраща към него. Разпоредбата на чл.23 от договора за кредит от
27.06.2008г. съдържа декларация от страна на кредитополучателят, че
промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или продава на
швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането по
11
чл.21 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл.6,
ал.2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
като приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихва. От друга страна разпоредбата на чл.6,
ал.2 от същия договор определя валутата, в която отпуснатия и усвоен
кредит ще се погасява, както и начина, по който това ще стане. Но от друга
страна предвижда право на банката служебно да превалутира средствата по
сметка на кредитополучателите в швейцарски франкове по нейния курс
„продава“. В първата си част клаузата не е нищожна, доколкото се отнася до
основния предмет на договора. Това служебно превалутиране може да се
приравни на едностранна промяна на условията по договора, доколкото курс
„продава“ на валутата, която се купува, се определя от банковата
институция, в чието правомощие е да го прави. Този курс е валиден за
всички потребители, които се възползват от тази услуга. Курсовата разлика по
този начин остава за сметка на кредитополучателя. Тя рефлектира
непосредствено върху размера на погасителната вноска, респективно върху
стойността на кредита. Определянето на курсовете „купува“ и „продава“
става едностранно от банката, тъй като това е в правомощията й като
институция, която оперира с парични средства в национална или чужда
валута. Тя има право да извършва валутна търговия, а поради това и
превалутиране. Съотношението между курс „купува“ и курс „продава“ е
променлива величина и може да бъде различна към момента на падежа на
всяка една месечна анюитетна вноска. Според решение по дело С-186/16г. на
СЕС кредитните институции трябва да предоставят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани
на добра информираност и благоразумие. Клауза, съгласно която кредитът
трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа страна, но
и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
може не само да установи възможно поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. Според определение по дело С-119/17г. клауза
12
от договор за потребителски кредит, в следствие на която целият риск от
обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена
прозрачно, така, че той да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и
разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на този
договор е неравноправна. Както чл.6, ал.2, така и чл.23, ал.1 и ал.2 създава
значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора,
като е сключена в ущърб на една от тях и поставя единствено в нейна
тежест повишаването на курс купува и/или продава, по който да се
превалутира задължението в чуждестранна валута. Не са ангажирани
доказателства, че банката е предоставила на кредитополучателя преди
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна
информация, която би му позволила да извърши разумна преценка относно
икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо
задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо
чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Включената в договора
уговорка, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на
повишаването им, не води до извод, че потребителят е достатъчно
информиран по смисъла на тълкуването на горепосочените правни норми,
дадено от СЕС. Кредитополучателят е физическо лице - потребител и е
икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в
договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това ответната банка като икономически по-силната страна в
правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и познания
относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в
краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало
при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на потребителя
достатъчна информация относно прогнозите за промяната на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, предвид професионалната й
13
дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за
минимализиране на валутния риск / в този смисъл решение № 168 от
29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 170 от
16.03.2021 г. по т.д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ Предвид липсата на
информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, въззивниците като кредитополучатели не са могли да
преценят потенциално значимите икономически последици върху
финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със сключването
на договора за кредит в чуждестранна валута. По този начин банката като
икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност,
като впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение
на клаузата на чл. 23, ал.1 и ал.2 е вменила изцяло риска от повишаването на
валутния курс „купува“ или „продава“ в задължение на кредитополучателя. /
Р № 60108/28.01.2022г. по т.д. № 1159/20г., ВКС, II т.о., Р . 170/16.03.2021г.
по т.д. № 1901/19г., ВКС, II т.о., № 168/29.01.2021г. по т.д. № 2184/19г., ВКС,
II т.о., Р № 314/29.07.2019г. по т.д. № 1766/16г., ВКС, II т.о / Поради това
чл.23, ал.1, и ал.2 от договора за кредит от 27.06.2008г. е неравноправна.
В исковата молба и молбата- уточнение от 20.11.2019г. ищците К.
изрично са уточнили, че претендират нищожност на чл.2, ал.3, пар.1 и пар. 2
от договора, сключен на 14.08.2015г. като неравноправни. Въззивният съд
се е произнесъл по този въпрос с решение № 943/27.06.2022г., постановено по
гр.д. № 2128/21г., поради което в тази част въззивната жалба е недопустима
поради липса на правен интерес и следва да се остави без разглеждане.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен
искът за нищожност на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за кредит от 27.06.2008г.
и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи.
В останалата част решението следва да се потвърди.
По разноските.
На страните се дължат разноски съобразно уважената и отхвърлена част
от исковете според правилото на чл.78, ал.1 от ГПК.
На ищците се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на
40лв.
На ответника „Юробанк България“ АД не се дължат разноски за САС,
14
тъй като такова искане не е направено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263810/09.06.2021г. на СГС, ГО, 28 състав,
постановено по гр.д. № 10700/18г., поправено с решение №
263325/17.11.022г. в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.26,
ал.1, пр.1 във вр. с чл.146 от ЗЗП, за нищожна като неравноправна на
разпоредбата на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит от
27.06.2008ги вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от А. И. К., ЕГН
********** и Н. В. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, бул. „***“
№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ № 58, вх. С, ет.1, офис 1 чрез адв. Д. Р. срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.„ Околовръстно шосе“ № 260,
че клаузата на чл.23,, ал.1 и ал.2 от договор за потребителски кредит № НL
40522/27.06.2008г. е нищожна като неравноправна на основание чл.26,
ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба по отношение на иска
по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП за прогласяване на
нищожни като неравноправни на чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2 от договора за
банков кредит от 14.08.2015г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.„
Околовръстно шосе“ № 260 да заплати на А. И. К., ЕГН ********** и Н. В.
К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. *** и със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 58, вх.С, ет.1,
офис 1 чрез адв. Д. Р. сумата от 40 лв. / четиридесет лева / разноски по
делото пред САС
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16