Присъда по дело №553/2024 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ
към присъда №38 по НЧХД №553 по описа на КРС за 2024г.

Б. Й. В., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. е предявил против А. З. С., с
ЕГН **********, с адрес в гр.К. тъжба за извършено от последния
престъпление по чл.147, ал.1 НК.
Предявен е и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за
причинени от престъплението неимуществени вреди.
Тъжителят, чрез повереника си адв.П. поддържа обвинението и иска да се
признае подсъдимия за виновен по предявеното обвинение и да се уважи
предявения граждански иск.
Подсъдимият лично и чрез защитника си адв.Л.-П. не се признава за
виновен и иска от съда да бъде оправдан, а гражданския иск да се отхвърли.
След анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителят и подсъдимия са роднини, като обитават триетажна къща на
посочените за двамата адреси.Тъжителят и семейството му живеят на втория
етаж, като подсъдимият и неговото семейство са на третия, а родителите на
подсъдимия на първия.Отношенията между тях от дълго време били влошени
и съпътствани с конфликти по повод ползването на общите части на сградата и
дворното място.До силно обтягане на отношенията довел и факта, че
подсъдимият поставил камери за виденаблюдение върху сградата, с което
тъжителят не бил съгласен.Многократно водили разговори да премахне
камерите, тъй като не му е приятно да бъде сниман.По този повод, тъжителят
започнал да подава жалби до различни институции.Подсъдимият от своя
страна също започнал да подава сигнали до полицията, като в сведение от
02.01.2024г. заявил за тъжителя, че „извършва икономически измами с
търговските обекти, които притежава със семейството си“.
Горната фактическа обстановка се установява от приложената по делото
преписка по жалба №УРИ 191000-66/02.01.2024г.и сведение с рег.№УРИ
191000-67/02.01.2024г. по описа на РУ Кюстендил.
При така описаната по-горе фактическа обстановка подс.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.147, ал.1
НК, като на 02.01.2024г.. в гр.Кюстендил в писмено сведение с №УРИ 191000-
67/02.01.2024г., дадено пред полицейски служител е посочил, че тъжителят
„извършва икономически измами с търговските обекти които притежава със
семейството си“.
Непосредствен обект на това посегателство са обществените отношения,
1

свързани с репутацията, доброто име на засегнатия, оценката на обществото
за неговата обществена стойност.В случая подсъдимият е разгласил
обстоятелството, че тъжителя извършва икономически измами.В случая съдът
счита, че квалификацията на извършеното е именно разгласяване на позорно
обстоятелство, доколкото се касае до търговската му дейност, липсва
конкретика за извършено престъпление и квалификацията-“приписване на
престъпление” е неприложима.
По същество това представлява клевета по чл.147, ал.1 НК, доколкото
отново /както се посочи по-горе/, се довежда до знанието на трето лице
позорно обстоятелство за пострадалия.Тези обстоятелства са позорни, тъй
като несъмнено са от естество да уронят престижа и доброто име на лицето, с
което се ползва в обществото.Това не представлява приписване на
престъпление, както се твърди в тъжбата, а е позорно обстоятелство, че
извършва икономически измами.Проследявайки хронологията на написаното
за съда се налага извод, че в случая е налице разгласяване на позорно
обстоятелство, но не и приписване на престъпление.Извършването на
икономически измами в търговски обекти е насочено към служебна проява на
пострадалия, свързана с неговата търговска дейност и укоримо от гледна точка
на господстващия в обществото морал.
На следващо място от обективна страна е необходимо позорните
обстоятелства да са неистински, като законът въвежда оборимата презумпция,
че всяко позорно обстоятелство е неистинско, като установяването на
противното-че позорното обстоятелство е истинско е в тежест на подсъдимия
и подобни обстоятелства не се доказаха по делото.
Клеветата е резултатно престъпление и е довършена, когато поне едно
трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно за
жертвата обстоятелство и тези твърдения са възприети от адресатите.В
случая това е полицейският служител.
Събраните данни, от обясненията на подсъдимия и показанията на св.С., че
в магазина, стопанисван от тъжителя не се издават касови бележки по никакъв
начин не променя горните изводи на съда.В случай, че подобно обстоятелство
е мотивирало подсъдимия за това деяние, то следвало е да се отрази конкретно
същото.Посоченото от него „извършва икономически измами“ пряко се
отразява на доброто име на тъжителя и представлява „клевета“ по смисъла на
чл.147, ал.1 НК.
Изпълнително деяние се изразява в разгласяване на неистинско позорно за
другиго обстоятелство.Разгласяването представлява довеждането до знанието
на трето лице приписвано другиму неистинско позорно обстоятелство, което
се извършва в отсъствието на засегнатия.В случая това разгласяване е
извършено писмено.
За да е осъществен съставът на престъплението клевета е необходимо от
обективна страна разгласените обстоятелства да са неистински.Следва да се
2

посочи, че в самото определение на чл.147, ал.1 НК това не е отразено.Този
въпрос е решен с отделна алинея 2 на чл.147, според която разпоредба “деецът
не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства”.На
практика по този начин законодателят установява оборима презумпция, че
всяко разгласено позорно обстоятелство е неистинско.Установяването на
противното-истинност на разгласените обстоятелства изключва наказателната
отговорност на дееца за клевета.
В конкретния случай, съдът счита, че не се доказа по делото, че тъжителя
извършва икономически измами.От множеството събрани доказателства се
установява, че отношенията между страните са обтегнати до степен
нетърпимост и то по повод ползването на общите части от имота.
Деянието е извършено умишлено, при форма пряк умисъл.С. е съзнавал, че
довежда до знанието на трети лица неистински позорно обстоятелство.В
случая голата, субективна увереност на дееца, че подсъдимия, че се извършват
измами, тъй като не издава касови бележки не е основание да се приеме
различна форма или липса на вина.
Престъплението е довършено със самия факт на разгласяването, без
значение дали някои се е убедил в основателността на разгласеното или дали
честта на засегнатия е била действително уронена.
За извършеното от С. престъпление по чл.147, ал.1 НК се предвижда
наказание глоба от 3 000 до 7 000 лв., както и обществено порицание.
Видно от приложения по делото бюлетин за съдимост, към момента на
деянието С. не е осъждан нито освобождаван от наказателна отговорност и от
извършеното престъпление не са налице имуществени вреди.В този смисъл
налице всички предпоставки на чл.78а НК.При индивидуализиране размера на
наказанието по този ред съдът отчита като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство дългогодишната вражда и обтегнатите отношения по повод
общите имоти, доколкото тези обстоянтелства са способствали и улеснили
процеса на формиране на умисъла, както и добрите характеристични
данни.При липса на други, извън състава на престъплението, отегчаващи
обстоятелства съдът наложи наказание в минималния размер от 1000 лв.
глоба, което счита, че изцяло ще изпълни целите на наказанието по чл.36 НК.
Пред съда е предявен за разглеждане и приет граждански иск с правно
основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за причинени от престъплението неимуществени
вреди-уронване на доброто име, честта и достойнството на тъжителя.
При гореизложената фактическа обстановка са налице всички признаци на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.Налице е поведение на подсъдимия С.,
което е противоправно.Разгласил позорно обстоятелство за тъжителя, че
извършва икономически измами в притежаваните от него търговски
обекти..От това поведение тъжителят е претърпял неимуществени вреди,
видно от показанията на св.Х. и И., представляващи уронване на честта,
достойнството на личността, доброто име, с което се ползва в обществото и
3

оценката на обществото за неговата личност.Затворил се, ограничил е
контактите си, избягвал да общува с приятелския си кръг.Изпитвал е паника,
тревожност, безизходица и безперсрективност8 заключението на вл.В./.Имал е
нарушения в съня и повишаване на кръвно налягане /показанията на св.Х./.
Налице е и причинна връзка между поведението на С. и претърпените от В.
неимуществени вреди.В този смисъл налице са всички признаци на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.При определяне размера на
обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД, съдът отчита обстоятелството, че
позорните обстоятелства са разгласени пред полицейски орган.Следва да се
отчете и обстоятелството, че тъжителя извършва търговска дейност и в този
смисъл засягайки личността му неминуемо се засята и името, с което се ползва
сред клиентите си.С оглед изложеното за съда се налага извод, че справедливо
и обосновано е за причинените неимуществени вреди да се присъди
обезщетение в размер на 1000 лв., като до пълния предявен размер на иска от
5000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Доколкото
отговорносттта е деликтна съдът присъди и законна лихва, считано от датата
на деянието-02.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото подсъдимия С. следва да заплати на тъжителя В.
направените от него деловодни разноски в размер на 1343.80 лв.-заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение за повереника адвП., както и
изплатеното възнаграждение на вещото лице В..Върху размера на уважения
граждански иск подсъдимия следва да заплати и държавна такса в размер на
50 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

20.12.2024г.
Председател:

4

Номер на акта:	38
Дата:	12 декември 2024 г.
Съдия:	Чавдар Андреев Тодоров

Дело:	20241520200553
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 май 2024 г.

Присъда по дело №553/2024 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите