№ 325
гр. Варна, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20223100500013 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:29 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ГД „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“,
редовно призован, не се явява. Представлява се от ст.юр. П. , редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
Въззиваемата страна К. АНГ. АТ., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът докладва Молба вх. № 4158/18.02.2022 г., с която процесуалният
представител на въззиваемата страна адв. Б. е заявил, че няма да се яви в с.з. поради
служебна ангажираност и не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Изразява
становище по жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 370 лв. и договор за
правна защита и съдействие от 18.02.2022 г.
Съдът връчи копие от молбата на процесуалния представител на въззивника.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
1
Производството е образувано по въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Силвия П., срещу
решение № 1535/02.11.2021г. по гр.д.№6088/2021г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да
заплати на К. АНГ. АТ. сумата от 1672,15лв., представляваща сбор от дължимо и
незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.01.2018г. – 20.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5 ЗМВР и сумата от
313,52лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2018г. – 26.04.2021г.. на
основание чл.86 ЗЗД и 370лв. разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, като при постановяването му съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила не се е произнесъл по своевременно направеното от
въззивника възражение за погасяване на исковете по давност. Съдът не е обсъдил в цялост и
реално не е проложил относимите нормативни актове, действали и уреждали дейността на
слжителите в МВР през процесния период. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държевните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 на
чл.187 е установено 8 часова продължителност на нощния труд, полаган на смени, от
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, поради което и в случая
не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. По
отношение на служителите в МВР за процесния период е действала наредба, в която липсва
изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална уредба по отношение на отчитането и заплащането на
нощен труд в МВР, поради което са неприложими разпоредбите на НСОРЗ. Посочва, че от
ангажираните по делото доказателства безспорно се установява, че не са налице отработени
часове над нормата, съгласно разпоредбите на ЗМВР. Изложени са аргументи, че
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Въззъвникът счита, че
съдът не е обсъдил спецификата на служебните правоотношения на държавните служители
в МВР и предвидените компенсаторни механизми, като допълнителни възнаграждения за
прослужено време, размер на платен отпуск, обезщетение за неизползван отпуск, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд и др. Заплащането на трудово
въэзнаграждение за нощен труд е със самостоятелна функция и значение, като предвидените
условия за разграничаване на нощен и извънреден труд в ЗМВР, кореспондират с Директива
2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. Твърди се, че от представените по делото
доказателства се установява заплащане на часовете нощен труд, положени от ищеца. Въз
основа на посочените аргументи се претендира отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни,
като се присъдят разноските по делото.
С въззивната жалба е отправено искане съдът да спре производството по делото,
поради образувано преюдициално дело С-262/20 на Съда на ЕС, Люксембург по искане на
2
РС Луковит на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС за тълкуване на
нормите на Директива 2003/88/ЕО от 04.11.2003г. по въпросите: ефективната защита по
чл.12, б.»а» от Директива 2003/88/ЕО от 04.11.2003г. изисква ли нормална продължителност
на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня; принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от
Хартата за основните права на ЕС изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор; ефективното постигане на целта по §8 на Директивата – да
се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба
изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд.
Въззиваемата страна К. АНГ. АТ., чрез адв. Ц.Б., е депозирал писмено възражение в
срока по чл.263, ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Съдът се е произнесъл по направените искания с определението си от р.з.
ЮРИСКОНСУЛТ П. : Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Правя
искане за повторно ревизиране на определението, с което е оставено без уважение искането
за спиране на делото. Подробни аргументи съм изложила във въззивната жалба. С
протоколни определения вече са спрени две дела на ВОС.
Съдът не намира основание да измени становището си относно искането за спиране
на производството по делото, т.к. поставените за тълкуване пред ЕС въпроси са неотносими
към предмета на настоящото производство, което е за заплащане на извънреден труд, а не за
работно време.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото, до
приключване на дело С-262/20 на Съда на ЕС.
ЮРИСКОНСУЛТ П. : Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по
чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
3
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да уважите въззивната жалба като отмените
първоинстанционното решение като неправилно по съображения подробно изложени в
същата. Считаме, че продължителността на работното време от 8 часа през нощта е еднаква
с тази през деня и следва да бъде с коефициент 1, а не с преизчисляване на коефициент 1,43,
съобразно разпоредбите на КТ и подзаконовия нормативен акт към него. Считаме, че
решението на ВРС отнасяйки го спрямо разпоредбите на структурите и организацията на
работната заплата е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Доколкото
съдът не се е произнесъл относно направеното възражение за давностен срок, моля да
разгледате същото като за първото тримесечие за 2018 г., съобразно експертизата дала
конкретни стойности. Моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.34 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4