Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.01.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №10585/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за
застраховането/отм/.
Ищцата С.И.Г. излага в исковата
молба, че на
23.08.2013 г., около 18.30часа, брат й Г.Г.пътувал
като пътник в л.а. „Рено Еспейс“ с рег. № ******, когато водачът му Л.К.предприел
изпреварване при непрекъсната линия, след което се ударил
челно в т.а. „Волво“, движещ се с превишена скорост. Вина за настъпване на произшествието имал водачът на л.а. „Рено
Еспейс“ с рег. № ******, който предприел маневра изпреварване и пресякъл
непрекъсната линия, след което се ударил в насрещнодвижещия се товарен
автомобил "Волво",модел "ФХ 42Т" с рег.№ ******, който се
движел с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и не могъл да
предотврати сблъсъка.
Местопроизшествието е посетено от органите на МВР и е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №20/13.08.2018г. Образувано е ДП № 631/2013г.
по описа на 02 РУ на МВР, гр. Благоевград. Пристигналият на място екип на Бърза
помощ установил смъртта на Г.И.Г.. Ищцата е сестра на починалия, с когото
тя имала много близка връзка. Изпитвала към него любов, грижовност
и всеотдайност, търсела съветите и помощта му. Помагал й в къщната работа,
чакал я след училище да се приберат заедно и винаги й носел чантата. Тя също се
грижела за него. Носела му сутрин закуска, чистела стаята му, гладела дрехите
му. Имали общи планове и мечти за бъдещето. Били неразделни, живеели заедно с
родителите си. Имали общи приятели и компания, с която заедно излизали. Били
заедно при настъпване на процесния инцидент. Внезапната му смърт, на която била
пряк очевидец я сломила. Изпаднала в шок на мястото на катастрофата.Дни наред
се събуждала с плач , молейки случилото се да е било сън. Отказвала да приеме
загубата му. В първите месеци след инцидента постоянно плачела и тъгувала.
Появили се симптоми на тревожност, потиснато настроение и безпокойство. Появил
се силен емоционален стрес, не се
хранела, отслабнала, повече от година се обличала в траур. Изпитвала чувство на
вина пред родителите си и близки, обвинявала затова, че в катастрофата починал
брат й, а тя останала жива. Изолирала се от близките си и се вглъбила в себе
си. Отказвала да излиза и да се среща с приятели. От весело и жизнерадостно
дете се превърнала се в отчаяна девойка, загубила вяра в живота. След загубата му се отчуждила от
хората, чувствала болка и тъга от липсата му.
Към датата на събитието двамата водачи на автомобилите, участвали в ПТП, са
застраховани по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в
ответното дружество.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лева,
настъпили вследствие смъртта на Г.И.Г., в качеството на застраховател по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на Л.П.К., водач на лек автомобил "Рено
Еспейс" рег.№******, ведно със
законната лихва върху тази сума от 13.08.2013г. - датата на произшествието до окончателното й плащане.
При условията на евентуалност е
предявен иск за постановяване на
решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лева, настъпили вследствие
смъртта на Г.И.Г., в качеството на застраховател по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на Р.Ц.Х. , водач на т.а. "Волво"
с рег.№******, ведно със законната лихва
върху тази сума от 13.08.2013г. - датата на произшествието до окончателното й плащане.
Ответникът "З.Л.И." АД в писмения
си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Поддържа
липса на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, липса на
близост между ищцата и брат й. Прави възражение за изтекла давност и
съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан от постарадалия. Счита
иска за прекомерен предвид законово установената граница от 5 000 лв.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 28.10.2019г. е прието за безспорно наличието
на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ответното дружество и собственика на "Рено
Еспейс" рег.№****** и т.а. "Волво" с рег.№******.
Представени са писмените доказателства по ДП
№631/2013г. по описа на 02 РУП -Благоевград и пр.пр.№313182013г. на
ОП-Благоевград.
Приета е автотехническа
експертиза, по която е направено следното заключение:
-На база документите от досъдебното производство е направен
извод за механизма на ПТП, което е настъпило на 13.08.2013г. около 18,30часа на
ГП Е79 в района на Кресненското дефиле в посока гр.Благоевград към гр. Кресна
се е движел т.а."Волво ФХ-42Т" с рег.№ ****** с прикачено полуремарке. По същото време в обратната
посока се е движел лек автомобил "Рено Еспейс", рег. №******. В
района на километър 389 водачът на лекия автомобил предприел изпреварване на
неизвестно МПС в зоната на десен за него завой. При забелязване на движещия се
срещу него автомобил, водачът на товарната композиция предприема аварийно
спиране, но късото разстояние не му позволява да спре и е последвал челен удар на
лекия автомобил в предната част на товарния. Според вещото лице причина за
настъпване на произшествието е предприетото изпреварване от водача на лекия
автомобил на място с ограничена видимост и наличие на пътен знак В24,
предвиждащ забрана на изпреварването.
-автомобилът е оборудван с предпазни колани на всички
места,
-Г.Г.е пътувал на втори ред седалки на автомобила зад
водача.
-Вероятно уврежданията му са настъпили от навлизане вътре в купето на автомобила части от
предната му част, както и въздействието на предпазния колан.
-В случая обезопасителния колан не е изиграл превантивна
роля, тъй като е ефективен при по-ниска скорост. При по-високи скорости няма
превантивно действие и в резултат от инерционните сили настъпват счупвания на
ребра и кости от торса, както и разкъсвания на коремните кухини.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, по която са
дадени следните отговори:
-Описани са настъпилите увреждания при починалия Г.ев и е
описан конкретен механизъм, по който е получена всяка една.
-Според вещото лице с оглед механизма на ПТП и при
поставен колан биха настъпили тежките и фатални увреждания с травмиране на
вътрегръдни и коремни органи.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл.226, ал.1
от КЗ /отм/ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не е спорно между страните, че ответното дружество е имало сключен договор
за застраховка Гражданска отговорност със собственика на лек автомобил "Рено Еспейс", рег.№ ******.
От заключението на АТЕ, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, се установява, че вина за настъпване на ПТП има изцяло
водачът на лек автомобил "Рено Еспейс", рег.№ ******, който е
предприел изпреварване на място с ограничена видимост и наличие на пътен знак
В24, предвиждащ забрана на изпреварването, след което се е блъснал челно с
движещия се в насрещното движение товарен автомобил. В резултат от настъпилото
ПТП е починал Г.И.Г., брат на ищцата, видно от представеното удостоверение за
родствени връзки.
По въпросът дали братя и сестри на
починалия при пътнотранспортното произшествие могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди са налице тълкувателни актове, които следва да се
вземат предвид при решаване на настоящия спор. При смърт, настъпила в резултат
от ПТП възниква въпросът кои негови близки са материално правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм/. С Постановление
№ 4/25. V. 1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на
закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките
на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с
Постановление № 5/24. ХI. 1969 г., Пленумът на ВС е признал право на
обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия
го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия
при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради
противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с
право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление №
2/30. ХI. 1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право
на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен
изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението
му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на
неговите братя и сестри.
С оглед развитието на обществените
отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава
членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и
Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при определяне
кръга на лицата с право на обезщетение. С Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5
от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
В мотивите цитираното по горе
тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС се посочва, че когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единият от родствениците, в случая брат, е причинила на другия, в случая сестра, морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В посоченото решение е прието, че това право възниква
по изключение, като в тежест на претендиращият е да докаже, че е изградил с
починалия особена близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални
болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.
Следователно когато е предявена
претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва
да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между
тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищците. В тази връзка са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Илиев, който дава
показания, че познава С. и брат й, тъй като е втори братовчед на баща им. Знае за инцидента, при който починал Г.. С. и
брат й били неразделни, всичко си споделяли. Той много й помагал - с дрехи,
обзавеждане и всичко. Купил й легло, завивки, обувки. С. била много тъжна след
смъртта му и до днес е така. Като има празници тя плаче, когато свидетелят
минава покрай тях чува нейните крясъци и плач. Когато я попитал защо плаче,
обяснявала, че идват празници и й е мъчно за брат й. Заедно израснали, помагали
си. Баща им също починал в катастрофата
и тя страда и за него. Заедно ходели на училище, той и носел
чантата.
От
анализа на събраните гласни доказателства следва да се направи извод за наличие
на наличие на особено близка и трайна житейска връзка между ищцата и брат й, тъй като когато е починал все още са били деца, които
са живеели заедно в дома на родителите си. Нормално е да са привързани помежду
си, да са неразделни и да си помагат, да ходят заедно на училище, да имат общи
приятели и компания. Съдът приема за доказано, че ищцата търпи значителни
морални болки и страдания от смъртта на брат си. Напълно житейски оправдано е
да тъгува за неговата загуба, да се натъжава особено по време на семейни
празници, които преминават без неговото присъствие след смъртта му.
С оглед на това следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 000лева, като предявеният иск следва да се отхвърли до
пълния предявен размер.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че починалият е бил без обезопасителен колан. При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по
пътищата. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се
установява, че независимо дали е с поставен обезопасителен колан или е без
такъв, установените сериозни увреждания са щели да настъпят с оглед механизма
на ПТП. Поради изложеното възражението за съпричиняване е неоснователно, поради
което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 15 000лева и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 30 000лева.
Отговорността на застрахователя
произтича от застрахователния договор, поради което съгласно чл. 271, ал.5 от КЗ/отм/ увреденото лице има право на законната лихва за забава върху размера на
обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока по ал. 1 на чл.271
от КЗ според която срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да бъде по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото не се установява ищцата да е подала
уведомление до ответното дружество за определяне размера и изплащане на
застрахователно обезщетение, поради което ответникът дължи законна лихва върху
обезщетението от датата на исковата молба.
С оглед на изложеното не следва да се обсъжда
основателността на предявения при условията на евентуалност иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, но
доказателства в тази връзка не са ангажирани поради освобождаване от държавна
такса и разноски на ищцата.
Направено е
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена
безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважения размер на иска , а именно 980,00лева, което да се присъди на адвокат Николова.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски, от заплащане на които
ищеца е освободен, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 600,00лева
държавна такса и 150лева разноски, общо 530лева.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 550,00лева, от които следва да се присъдят 275,00лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З." Л.И."АД с ЕИК ******да заплати на С.И.Г. с ЕГН ********** на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лева, настъпили вследствие
смъртта на брат й Г. И.Г. при ПТП от 23.08.2013г., ведно със законната лихва от
02.08.2018г. до окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 15 000,00лева до 30 000,00лева.
ОСЪЖДА
З." Л.И."АД с ЕИК ******да заплати на адв.М.Б.Н. от САК на основание
чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 980,00лева.
ОСЪЖДА
З." Л.И."АД с ЕИК ******на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 750,00лева.
ОСЪЖДА
С.И.Г. с ЕГН ********** да заплати на З." Л.И."АД с ЕИК ******на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете е размер на 275,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: