Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 03.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 4202/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Със заповед № 934 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.05.2019 г. по ч. гр. дело №
1736/2019 г. Добричкият районен съд е разпоредил Длъжникът С.Т.М. ЕГН **********,***
да заплати на кредитора „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ***, следните суми: сумата
195.24 лева, представляваща възстановяване на заплатено застрахователно
обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от 15.05.2019г. /датата на
подаване на заявлението/ до изплащане на вземането; сумата от 25.00 лева –
внесена държавна такса при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК; сумата от
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК когато заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като в
случай, че не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 25.09.2019 г. е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
4202/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно посочените по-горе суми.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно
заседание от пълномощника на ищеца на 09.04.2016 г. в гр. Д., С.Т.М. – ответник
по делото причинил виновно пътно-транспортно произшествие управлявайки лек
автомобил марка „М.“, ***, което са нанесени вреди по автомобила. Съставен е
протокол за пътно-транспортно произшествие
на 09.04.2016 г. Според този протокол ответникът е управлявал без
да притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство.
С оглед наличието на сключен договор за *** ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение на увредения автомобил в качеството на
застраховател по договор за застраховка *** като застрахователното обезщетение
възлиза на сумата от 117,00 лв. Ищецът претендира и сторените от него разходи
във връзка с образуваната от него преписка, като общата сума, която се
претендира е в размер на 195,24 лв.
Ищецът сочи, че по реда на чл. 410 от ГПК се е снабдил със Заповед за
изпълнение, въз основа на същата не би могъл да се снабди с изпълнителен лист,
тъй като заповедта не е връчена на длъжника, поради което за него е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск, за да бъде установено
вземането му, предмет на настоящото дело.
С оглед на така изплатеното обезщетение, на основание чл. 500 Кодекса
за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка „***”, ищцовото дружество претендира правото си на регрес срещу
виновния водач – С. Т. М., за сумата от 195,24 лева, представляваща възстановяване на
заплатено застрахователно обезщетение по щета № ***.
Предвид извършеното плащане ищецът счита, че има право да встъпи в
правата на увредения към деликвента, в случая ответникът, който носи
отговорност за причинените вреди. В тази връзка настоява да му бъде присъдена
сума, представляваща размера на изплатеното обезщетение.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представил адвокат М.И. ***, е депозирал писмен отговор, според който
предявеният иск е недопустим и неоснователен. Оспорват се твърденията, изложени
в исковата молба, като се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
както по основание, така и по размер. Ответникът счита, че не са налице
доказателства относно начина на формиране на исковата претенция; отрича се
наличието на виновно поведение у С.Т.М. при настъпването на описаното в
исковата молба ПТП, както и съществуването на причинно-следствена връзка между
това поведение и настъпилия вредоносен резултат.
По искане на ищеца към доказателствения материал по делото са приобщени
следните писмени доказателства: Протокол за ПТП № *** г.; Застрахователна полица № ***; Свидетелство за
управление на МПС на П.Д.П., контролен талон, свидетелство за регистрация на
т.а. „М.” с рег. № *** и удостоверение за техническа изправност на ППС;
Уведомление за събитие по застраховка с полица № ***; 17 броя снимки на
увредения т.а.; Опис на щети по МПС; Опис на претенция по щета; Калкулация по
претенция; Доклад по щета; Платежно нареждане за платено обезщетение; Платежно
нареждане за платени разноски на „Ауто 3П” ООД; Платежно нареждане за платени
разноски на „Корис” ООД; Регресна покана.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 09.04.2016 г. в гр. Д. С.Т.М., като водач на л.а. марка „М.”, модел ***,
движейки се по ул. ..***” на кръстовището с ул. „***”, отнема предимството и
виновно причинява ПТП
с л.а, марка „М.”, ***,
нанасяйки имуществени вреди на последния автомобил.
За настъпилото ПТП е съставен по
законоустановения ред Протокол за ПТП №*** г. по описа на РДВР - гр, Д.. в
който е отбелязано, че виновният за
ПТП водач С. е управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно
превозно средство. За л.а. марка „М.”, ***, управляван от ответника е имало сключена застраховка „***” при „Групама
Застраховане” ЕАД, с полица № ***, валидна за срок от 23.01.2016 г. до 23.01.2017 г., с изплатена застрахователна премии.
След отправени заявления към „Групама Застраховане” ЕАД за изплащане на
обезщетение на увредените л.а., в качеството му на застраховател но застраховка
„***” на виновния водач,
ищцовото дружество
образувало производство по щета № ***, като е извършен оглед и е съставен Опис на претенции и калкулации на претенциите за
определяне на стойността на имуществените вреди и с доклад по щетата застрахователят
одобрил за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 117 лв.
Установено е, че за ликвидационни нужди по щетата са платени и допълнителни
разходи за експертно становище в размер на 66,50 лв., както и обичайни
ликвидационни разноски в размер на 11,74 лв. С тези разходи общият размер ни
имуществените вреди, причинени от С.М. възлиза на 195,24 лв.
На ответника е изпратена регресна покана от 30.03.2017 г., но след като не
последвало доброволно изпълнение, ищецът потърсил реализация на правата си по
реда на чл. 410 от ГПК. След като издадената от ДРС по ч. гр. дело № 1736/2019
г. е връчена на длъжника – ответник по настоящото дело при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, за кредитора – ищец по делото, възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск.
С оглед установяван наличието на причинно-следствена връзка на
причинените на увредения лек автомобил вреди с описаното ПТП, съдът е назначил
съдебно-авто-техническа експертиза, каквото искане се съдържа в исковата молба.
Според заключението на в.л. инж. Н.Н., което не е оспорено от страните
и като обективно и професионално изготвено, е кредитирано от съда, механизмът
на настъпване на процесното ПТП е следния:
На 09.04.2016 г. лек автомобил „М.” ***, управляван от С.Т.М. *** в посока
към ул. „***”. При достигане на кръстовището,
поради слаба квалификация и липса на умения за правилно и безопасно управление,
(ответникът не притежава свидетелство за управление на МПС), като водач на
лекия автомобил „М.” с преден ляв ъгъл на предната броня преден ляв фар, преден
ляв калник, се удря в задна лява гума, заден ляв калник (калобран) и заден ляв
стоп на спрелия за товаро-разтоварни дейности товарен автомобил „М.” *** с регистрационен
№ ***.
Вещото лице приема, че описани в исковата молба щети на застрахования
автомобил са в причинна връзка, както с механизма на ПТП, така и с отразените в
протокол за ПТП данни за нанесени щети. Същите отговарят и на показанията от
разпитите на свидетели.
Според приетото заключение на товарен автомобил „М.” *** с регистрационен
*** са нанесени следните щети:
Разкъсани,
счупени, за подмяна: Заден ляв калобран и Заден ляв стоп / габарит
к-т. На възстановяване подлежи задна броня.
Средствата (по пазарни цени към месец април
· 54,70 лв. – части,
· 26,4 лв. – бояджийски материали и
· 36 лв. – вложен труд.
Според в.л. асистиращата
компания - Заплащане на експертни оценки по техническото състояние и нанесени
щети по ППС обикновено е в границите между от 50 лв. до 100 лв., поради това
заплатените за експертно становище от 66,50 лв. са приемливи. В тази връзка
инж. Н. е категоричен, че извършените от ищеца ликвидационни разноски са
обичайни и не надхвърлят общоприетия размер.
По делото са събрани и гласни
доказателства, като е разпитан и свидетеля на ищеца П. Д.П. ***. Свидетелят в
качеството му на водач на товарен
автомобил „М.” *** с регистрационен *** разказва за процесното ПТП, при което
водач, управлявайки лек автомобил марка „М.”, модел ***, нанесъл щети на
товарния автомобил. Според свидетеля водачът на посочения автомобил не спрял на
местопроизшествието, поради което П. записал регистрационния номер на
автомобила. На мястото на инцидента пристигнал и патрул на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Д., служителите на който съставели и Протокол за
ПТП (описан по-горе).
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 500, ал. 2 от КЗ Застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество, при
което е сключена застраховка „***“ на МПС, управлявано от лице, което не е
притежавало свидетелство за управление. За разлика от общата норма, уреждаща
правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото
лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното
право по чл.
500, ал. 2 от КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона
при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане
- застраховката срещу ***. В този случай регресното право е средство за
наказание на виновния причинител и той понася реално своята ***, когато щетите
са причинени от него, каот водач на МПС, който не е притежавал свидетелство за
управление. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото
лице е законът, а не застрахователният договор.
Материално-правната разпоредба
уреждаща вземането на ищеца е разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ уреждаща
правото на регрес срещу виновния срещу платеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение включително и разноски в ликвидационното
производство. С посочената норма се урежда регресното и суброгационното право
на застрахователя, който е възстановил вредите на увредения до размера на
застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума, да има
право да иска от причинителят им, това което е платил. За да възникне
регресното право на застрахователя срещу деликвента е различно от регресните
права, уредени в ЗЗД при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не
изпълнява чуждо, а свое задължение, произтичащо от застрахователния договор. За
да възникне регресното право на ищеца срещу ответника – деликвент, следва да са
налице следните предпоставки: наличие на сключен договор за застраховка;
настъпване на застрахователно събитие,
от което са причинени и вреди на трето лице. Отговорността на деликвента въз
основа на правилата на деликтната или договорна отговорност; застрахователят
следва да е изплатил на застрахования дължимото застрахователно обезщетение по
силата на сключения договор за застраховка ***. За да е налице фактическият
състав на посочената по-горе норма следва да са налице и следните кумулативни
предпоставки: деяние /действие или бездействие/, вредоносен резултат от това
деяние, противоправност на деянието и причина връзка между него, които елементи
следва да бъдат кумулативно проявени. Деянието, като конкретна външна проява на
дадено лице не е необходимо да е виновно /по смисъла на чл. 11 от НК/
извършено, но същото трябва да е противоправно – да противоречи на установения
правопорядък – да нарушава задължения, скрепени от правните норми, т.е.
отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна и безвиновна.
В обсъжданата хипотеза
установяването на ПТП е станало с цитирания по-горе протокол за ПТП. Същият е
съставен от длъжностно лице на министерство на вътрешните работи в кръга на
службата му и по установените форма и ред. По смисъла на разпоредбите на чл.
179, ал.1 от ГПК той е официален документ и съставлява доказателство за
изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него
действия. Като официален свидетелстващ
документ той има както формална, така и материална доказателствена сила.
По делото във вид на официално заверен препис
от юрисконсулт /пълномощник на ответника/ са представени и приета като
доказателство застрахователна полица, валидна към за задължителна застраховка „***”
и застрахователна полица по застраховка „***”, и двете валидни датата на
процесния пътен инцидент,
Застраховането срещу *** е вид застраховане,
при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на
трето лице по силата на своята ***. Задължението на застрахователя в рамките на
застраховката за *** е функционално обусловено от вторичното, охранително
задължение на застрахования да обезщети вредите на третото лице. И обратно,
застрахователната защита отпада тогава,
когато застрахованият е освободен от отговорност. Застрахователят дължи в
рамките на договорената сума стойността на обезщетението на вредите, които
застрахованият е заплатил или трябва да заплати на третото лице. Тъй като,
законодателят е предоставил на увреденото трето лице възможността да избира от
кого да претендира обезщетението – направо от деликвента или пряко от
застрахователя, застраховал гражданската му отговорност, в случай, че
застрахователят плати, той има правото по силата на регресната отговорност да
претендира от извършителя възстановяване на платеното в границите на
застрахователната сума.
Установено е
по делото, че ответникът е причинил вреди, вследствие на неспазване на
правилата за движение по пътищата – нарушил е правилата за движение по пътищата: чл. 150 от ЗДвП, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, в резултат, на което са издадени
Наказателни постановления. Посочените данни са от представената от ОД на МВР –
гр. Добрич, сектор „Пътна полиция”, Справка за нарушител/водач С.Т.М..
Деликтната отговорност по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента
/отговорния субект/ и пострадалия, по силата на което деликвентът трябва да
поправи причинените от деликта вреди, последица от правонарушението. От гледна
точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът е противоправно и виновно поведение /действие
или бездействие/, причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да
бъдат поправени. Деликтната, в това число и договорната, отговорност имат така
наречената “репарационна цел”, т.е. имат за цел да поправят вредите, които са
причинени противоправно, т.е. деликвентът е длъжен да поправи вредите, които са
произлезли от неговото поведение. Фактът на управление на автомобила, който е
причинил процесните вреди, възстановени от ищцовото дружество чрез изплащане на
застрахователно обезщетение на третото лице, не се опроверга от ответника, в
чиято тежест беше да докаже това обстоятелство. Това обосновава пасивната
материално правно легитимация в лицето на ответника по предявения иск.
Вредата, изразяваща се във външна
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека
/имущество, права и законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност,
здраве, душевност и психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е в
причина връзка с виновното и противоправно поведение на деликвента. Съобразно
общите правила за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ всяка от страните следва да докаже онези факти и
обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При искът
за обезщетение за непозволено увреждане в тежест на ищеца е да проведе пълното
и пряко доказване на всички обективни елементи от фактическия състав на
деликта. Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя иск,
т.е. установи причината връзка между поведението на причинителя на вредата и
настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния, с това се
изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Посочената
норма урежда регресното и суброгационното право на застрахователя. Тъй като в
конкретния случай, застрахователят е възстановил вредите на увредения до
размера на застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума
има право да иска от причинителят им, това което е платил. Регресното право на
застрахователя срещу деликвента е различно от регресните права, уредени в ЗЗД
при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не изпълнява чуждо, а свое
задължение, произтичащо от застрахователния договор, тъй като със сключването
от ищцовото застрахователно дружество договор за задължителна застраховка „***”,
то се е задължило да покрие в границата на определената в договора сума
отговорността на ответника за причинените от него имуществени вреди на третото
лице.
Застрахователят
има право на регрес срещу деликвента за заплатеното обезщетение в полза на
третото лице като обезщетение за причинените му от ответника вреди. За да
възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „***”,
е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: договор за застраховка „***”; осъществен деликт от застрахованото
лице; виновно поведение от последното – управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /чл. 274, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
В обсъжданата хипотеза събраните
по делото доказателства могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод
относно фактите, касаещи претърпените от третото лице имуществени вреди,
репарирани по силата на сключен с ищеца договор за имуществена застраховка, в
резултат на причинени от ответника имуществени вреди при управление на МПС. Установено
е също така по делото, че именно ответникът е причинил тези вреди, като същият
е управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство.
Деликвентът съобразно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД, е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на застрахования.
В случая тези вреди възлизат на
сумата от 195,24 лв., представляваща размера на изплатено в полза на
собственика на увредения от процесното ПТП автомобил застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „***”. В случая
предявеният иск за установяване дължимостта на посочената сума е основателен.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК имат характера на правоизключващи такива, които могат
успешно да се противопоставят на вземането на кредитора, поради което исковата
претенция е неоснователна и недоказана. Изложените съображения мотивират
настоящият състав да приеме, че предявеният иск за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца срещу ответника
за сумата 195,24 лева, представляваща възстановяване на заплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 630
лв. /шестстотин и тридесет лева/. По отношение на съдебно-деловодните разноски,
дължими по заповедното производство, същите възлизат на 75 лв. /седемдесет и
пет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че длъжникът С.Т.М. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ по издадената от
Добричкия районен съд заповед № 934 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 27.05.2019 г. по ч. гр. дело № 1736/2019 г. в полза на кредитора
„Групама Застраховане” ЕАД, ***, сумата от 195,24
лв. /сто деветдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
възстановяване по чл. 500, ал. 2 от КЗ на заплатено застрахователно обезщетение
по щета № ***, нанесена на автомобил
марка „М***, в резултат на ПТП, причинено виновно от длъжника на
09.04.2016 г. в гр. Д. при управление на лек автомобил марка „М.“, ***, ведно със законната лихва от
15.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Т.М. ЕГН **********,***
да заплати на „Групама Застраховане” ЕАД, ***, сумите от: 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/, представляваща сторените по
гр. дело № 4202/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски; 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 1736/2019 г. по описа на Добричкия районен съд
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: