Решение по дело №1445/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5268
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20181100101445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р Е Ш Е Н И Е

                                              гр.София,11.07.2019г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА  

                  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 състав, в публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                                 СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

              При участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1445  по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл. 2,ал.1 т.3 ЗОДОВ

В ИМ ищецът твърди, че на 07.04.2017 г. с Постановление на Специализираната Прокуратура му е било повдигнато обвинение за участие в ОПГ за извършване на престъпления по чл. 129, чл. 252 и чл. 214 НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 г.  При проведена полицейска операция, отразена в пресата, бил задържан за срок от 72 часа, а след това с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от съда е бил лишен от свобода за общо 7 дни - до 13.04.2017 г.  Твърди, че наказателното производство е било прекратено в частта по повдигнатото срещу него обвинение с постановление от 30.05.2017 г. Претърпял неимуществени и имуществени вреди,подробно описани в ИМ.  Претендира обезщетение в размер на 30 000 лв. неимуществени и 1 500 лв. имуществени вреди ведно със заокнната лихва от 07.04.2017 г. и разноските по делото. исковите претенции ведно със законната лихва 

     Ответникът в писмен отговор в законовия срок, оспорва предявените искове по основание и размер.Твърди, че производството е недопустимо, тъй като няма данни кога е съобщен прекратителният акт на ищеца и дали последният го е обжалвал. Твърди, че не следва да отговаря за евентуални вреди във връзка със задържането под стража, както и във връзка с извършваните претърсвания и изземвания. Счита за недоказани посочените вреди от повдигнатото обвинение. Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Възразява и срещу началния момента на претенцията за лихва за забава.

     Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С постановление от 07.04.2017 г.по пр.пр. 211/2017 г. по описа на СДО СП-София,ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.  321,ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 НК.

Видно от приложените: протокол от 09.04.2017г. на СпНС по НОХД 850/2017 г. и протокол от 13.04.2017 г. на АСпНС, на 09.04.2017 г. на ищеца е  взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която на 13.04.2017 г. е отменена и съдът е определил ищецът да бъде освободен от следствения арест.

      С постановление от 30.05.2017 г. по пр. пр. № 211/2017 г.по описа на Сп.П, наказателното производство спрямо ищеца е прекратено поради липса данни за връзки между него и останалите участници в ОПГ-то и предвид, че същият не е съпричастен към престъпната дейност на групата.

         Свидетелят РАДНЕВ  установи,че ищецът е бил много притеснен  след като е бил привлечен като обвиняем, тъй като нямал нищо общо с ОПГ както и с оглед състоянието на съпругата му, която е била бременна. Новината за задържането станала известна в града, ищецът се затворил в къщи, не излизал по заведения както преди и се е променил. Също така   ищецът прекратил и дейността си  и освободил заемания пункт за „Еврофутбол“ видно и  от  извършената  деинсталация на терминалите и освобождаването  на помещението.

             От приложеното  свидетелство за съдимост се установява, че ищецът  не е осъждан.Също така видно от приложените публикации в регионалната и национална преса  е дадена гласност за участието поименно на ищеца в ОПГ за лихварство, рекет и нанасяне телесни повреди в региона  на Сливен с „тартор на групата- приятел на Йоско“.

    Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

              По допустимостта.

     Съгласно ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004 г.на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице (чл. 7  ЗОДОВ). С оглед  изложеното исковете са  предявени срещу надлежна страна и са допустими.

     По основателността

     В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: че е повдигнато от органите на прокуратурата наказателно производство,че наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; че ищецът е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди от действията на органите на прокуратурата по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и  че тези вреди са в причинно - следствена връзка с незаконните действия на длъжностни лица на ответника.

      В случая ангажирането на отговорността на ответника е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Прекратяването на наказателното производство, следва да бъде в хипотезата на недоказаност на обвинението и недоказаност на участието на обвиняемия в престъпление  за отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗОДОВ. С  прекратяването на наказателното производство поради незаконосъобразността на обвинението - основание за търсене на неимуществени вреди, обезщетението обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Ако са настъпили  имуществени вреди обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на конкретния случай - т.13 от ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г.ОСГК  на ВКС.

       По иска за обезщетение на неимуществени вреди:

       В хипотезата на чл. 2,ал.1,т.3, пр.1 ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното  и без да са налице други доказателства, освен такива за установяване  основанието за възникване на отговорността.В този смисъл е решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2012 г. по описа на ІV ГО, ГК на ВКС.  Това е така, защото обезщетението е за увреждане на неимуществени права, блага и правнозащитими интереси.

                  Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.  В случая от събраните по делото доказателства  се установи,че повдигнатото обвинение  е довело до негативни промени у ищеца,който е почувствал стрес, затворил се е в себе си, и се е  изолирал  социално. Публикациите в местен и национален ежедневник  са допринесли за изолацията и притесненията, както и са повлияли на търговската му дейност. Поради това съдът намира иска за доказан по основание.

                 По отношение  на размера съдът намира,че по делото не се установи извън горните вреди  ищецът да е претърпял други  такива свързани с воденото срещу него наказателно производство. Конкретно недоказани останаха твърденията за малтретирането му по време на  задържането в дома му, претърсванията и изземванията, материалните затруднения във връзка с липсата на доходи във връзка с раждането на детето му.  

                    Ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 07.04.2017 г. (23 часа)  и с мярка по ЗМВР със задържане за 72 ч. и приведен в Следствения арест на „Майор Векилски“. Впоследствие е взета мярка за неотклонение “Задържане  под стража“ с определение от 09.04.2017 г. по НОХД № 850/2017 г.по описа на Сп.НС и  отменена с определение от 13.04.2017 г. по ВНЧД №115/2017 г.по описа на АСп.НС. На 30.05.2017 г. продължилото близо 2 месеци наказателно производство спрямо ищеца е било прекратено. Съдът зачете тежестта на повдигнатото обвинение, общата продължителност на наказателното производство и взетите мерки на процесуална принуда, и отразяването им в местен и национален ежедневник.През периода  ищецът е търпял негативни  психически изживявания  с оглед тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото по НК наказание  лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години.

                     Комплексното зачитане на посочените по - горе обстоятелства

обосновава извода,че  претърпените неимуществени вреди  следва да бъдат възмездени в размер на 7 000 лева, която съдът намира за справедлив паричен еквивалент на обезщетението.Претенцията над 7 000 до пълния размер 30 000 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

                    По иска за обезщетение на имуществените вреди:                            

                    В наказателното производство не е предвидена възможност лицето срещу което е прекратено наказателното производство или признато за невинно и оправдано да претендира за направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Съгласно нормата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, включително и за платените възнаграждения за адвокат в хода на наказателното преследване. От представените 2 броя договори за правна защита и съдействие се установява, че е уговорено и заплатено възнаграждение общо в размер на 1 500 лева. Платеното адвокатско възнаграждение представлява вреда за ищеца, която следва да бъде възмездена от ответника.

                    Съдът намира още, че така заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с тежестта на повдигнатото обвинение на ищеца.

           Поради изложеното и основателността на главните претенции,  основателни се явяват и аксесорните  претенции относно законната лихва върху главниците за неимуществените вреди  считано от  30.05.2017 г.

          Предвид частичното уважаване на предявения иск и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска,  или 758,25 лева( 8 500/31 00 х 2 810).

           Водим от горното съдът

                                Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София, бул. „******да заплати на С.Л.С. ,ЕГН **********,***,ул. „ ******, офис 6 на основание чл. 2,ал.1,т.3 пр.1 ЗОДОВ   сумата 7 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно производство, за незаконно обвинение и прекратено с постановление от 30.05.2017 г. по пр.пр. № 211/2017 г.  по описа на Сп.П, ведно  със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2017 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в разликата му над 7 000 до 30 000 лв.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София, бул. „******да заплати на С.Л.С. ,ЕГН **********,***,ул. „ ******, офис 6 на основание чл. 2,ал.1,т.3 пр.1 ЗОДОВ   сумата 1 500 лева - обезщетение за имуществени вреди,представляващи заплатени адвокатски възнаграждения   по образувано наказателно производство за незаконно обвинение и прекратено с постановление от 30.05.2017 г. по пр.пр. № 211/2017 г.  по описа на Сп.П, ведно със законната лихва  върху сумата от   от 30.05.2017 до окончателното  й изплащане, които УВАЖАВА изцяло.

               ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София, бул. „******да заплати на С.Л.С. ,ЕГН **********,***,ул. „ ******, офис 6, на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата  758,25 лева разноски по делото.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС с въззивна жалба в 14 дневен срок от връчването му  на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: