М
О Т И В И
към
присъда по НЧХД № 722 / 2015 год. по
описа на ВРС,
постановена на 12. 05. 2015 год.
Л.А., ЕГН : ********** е повдигнал обвинение на С.К.С.,
ЕГН : **********,***, български гражданин, средно образование, женен, работи,
неосъждан, затова, че на на 26. 08. 2014 год. в к. к. Камчия, публично казал -
„Мошеница, защо лъжеш хората? Лодките й са пробити, ще ви издави!“ и извършил –
„показал средни пръсти с двете си ръце“, неща унизителни за честта и
достойнството на Л.А., в нейно присъствие –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 от НК.
С определение от 31. 03. 2015 год. съдът е конституирал Л.А.
като граждански ищец, който претендира от подс. С.К.С. неимуществени вреди, претърпени
от престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, в размер на 2 000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието –
26. 08. 2014 год., до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание повереника на
частния тъжител и граждански ищец поддържа така възведеното
обвинение, както и граждански иск. Моли съда да признае подсъдимия
за виновен по така предявеното обвинение и му наложи справедливо наказание, същевременно
да уважи изцяло предявения иск, като присъди и направените по делото разноски.
Подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения по възведеното
срещу него обвинение, като поддържа становище, че е невинен. Защитата пледира за оправдателна присъда, като моли гражданския иск да бъде отхвърлен. Като доводи в
тази насока сочи неосъществен състав от обективна и субективна страна. В
условията на евентуалност моли съда да го освободи от наказание.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
На 26. 08. 2014 год. свид. В. Н. Р. и негови
познати, решили да се разходят с лодка по устието на р. Камчия. Паркирали
моторните превозни средства с които се придвижвали във вътрешността на
туристически обект, намиращ се в к. к. „Камчия“. Към тях едновременно се
приближили собственика на обекта – ч. тъж. Л.А. и подс. С.К.С., а в непосредствена
близост бил свид. Х. Т. Д. В този момент подсъдимият казал на частния тъжител :
„Мошеница, защо лъжеш хората? Лодките й са пробити,
ще ви издави!“ и му показал „средни пръсти с двете си ръце“, неща чути и видени от стоящите в непосредствена
близост свидетели.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена като
обсъди поотделно и в съвкупност обясненията на подс.
С.К.С., показанията на свид. В. Н. Р., свид. Х. Т. Д., свид. Н. Б. Н., свид. А.
С. А., справки.
Съдът кредитира обясненията на подс. С.К.С., че на 26.
08. 2014 год. е видял пристигането на туристи. В тази част изложеното е логично
и последователно, като се подкрепя от показанията на свид. В. Н. Р. свид. Х. Т.
Д.. Същевременно съдът не кредитира заявеното от същия, че не е казал на частния тъжител : „Мошеница,
защо лъжеш хората? Лодките й са пробити, ще ви издави!“ и му показал
„средни пръсти с двете си
ръце“, както и, че частния тъжител му е казал : „Махни се простак, ще ти дойде времето! Махай
се от тука дърт педераст!“. Това се оборва от показанията на свид. В. Н.
Р. и свид. Х. Т. Д., като следва да бъде акцентирано, че същите са били
установени в непосредствена близост до подсъдимия и частния тъжител, т. е. имали са пряка чуваемост и видимост. Не следва да се
игнорира и заинтересоваността на подсъдимия да формира удобна защитна версия,
което естествено е негово право, но по делото не са налице подкрепящи я доказателства,
а единствено оборващи я такива.
По делото се оформиха две групи свидетели, в чиито
показания общото е присъствието на подсъдимия, частния тъжител и туристи в един
и същ момент, като за казано от страните, има различни становища.
Съдът приема, че свид. В. Н. Р. и свид. Х. Т. Д. са били
установени в непосредствена близост до подсъдимия и частния тъжител, респективно
следва резонния извод, че същите са имали пряка
чуваемост и видимост. Наличието на
незначителни противоречия в техните
показания съдът отдава на факта, че споделеното е с характер на реално
преживяване и е наситено с емоционален пълнеж, предвид случилото се. Същевременно показанията им в
достатъчна степен дават отговор на относимите факти, т.
е. отклоненията и относителните разлики в подробностите не променят цялостния
смисъл на изложеното. В този смисъл съдът
кредитира показанията на свид. В. Н. Р. и свид. Х. Т. Д. като логични, последователни,
вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи с приетата от съда фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване в настоящето наказателно
производство.
Съдът приема, че съществуват
основателни съмнения, че свид. Н. Б. Н. и свид. А. С. А. са присъствали
лично на разглеждания случай. Това прозира от показанията им : свид. Н. Б. Н.
твърди, че ч. тъж. Л.А. е казала : „Дърти педерасти! Всички сте педерасти!“, а
свид. А. С. А. единствено „Дърти педерасти“, първият свидетел заявява, че
частната тъжителка е показала „среден пръст“ на подс. С.К.С., а вторият -
„средни пръсти с двете си ръце“. Освен тези вътрешни противоречия, тези
свидетелски показания не кореспондират със заявеното от подс. С.К.С., а и се
оборват по категоричен начин от твърдяното от свид. В. Н. Р.. В този смисъл съдът
не кредитира показанията на свид. Н. Б. Н. и свид. А. С. А.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към предмета на
доказване по делото. Същите дават данни относно съдимост, характеристични
данни, разноски.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Извършеният наказателно - правен анализ на така
установеното дава основание на съда да приеме, че подс. С.К.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 от НК.
Налице са и двете форми на изпълнителното деяние - казване
и извършване на нещо унизително за честта и достойнството на ч. тъж. Л.А., а
именно изреченото от подс. С.К.С. към него „Мошеница,
защо лъжеш хората? Лодките й са пробити, ще ви издави!“, както и показването от подсъдимия към частния тъжител
на „средни пръсти с двете си ръце“. Доколкото това дава отрицателна
оценка и характеризира също такива качества за индивид, като противоречи на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, безспорно са
унизителни за честта и достойнството. Не подлежи на съмнение и факта на личното
възприемане на това от частния тъжител, вкл. изричането на общодостъпно място и
в присъствието на други лица, което от своя страна обуславя и квалификацията
публично. Горното съдът прие въз основа на показанията на свидетели. Отчитайки интензитета, упоритостта, мястото, присъстващи, последици, съдът изключва
приемането на малозначителност на деянието.
От субективна страна деянието е извършено умишлено.
Подсъдимият е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици, като
е съзнавал, че казаното и показаното са унизителни за честта и достойнството на
частния тъжител, като е целял именно това - изреченото и показаното да бъде
възприето от него. Горното съдът прие въз основа на цялостното поведение на
подсъдимия, обективирано по делото, от вида и последователността на действията
му.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство.
По отношение вид
и размер на наложеното :
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78 А, ал. 1 от НК за освобождаване на подс.
С.К.С. от наказателна отговорност и налагане
на същия на административно наказание : 1. за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1
от НК, което е умишлено, се предвижда
наказание „Глоба” от три
хиляди до десет хиляди лева и „Обществено порицание”; 2. видно от приложената по делото справка съдимост, деецът не е осъждан и не се е ползвал от привилегията по чл. 78 А, ал. 1 от НК; 3. от деянието не са причинени имуществени вреди. Но за да бъде индивидуализирано наказанието следва да се отчетат обществената
опасност на деяние и деец, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, подбудите за извършване.
Съдът
отчете по отношение на дееца - чисто съдебно минало, доказващо формирано трайно
правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се
явява изолиран акт в неговото поведение, наличие на добри характеристични
данни, ползване с добро име в обществото, утвърдени трудови навици и
същевременно проявена от същия изключителна дързост, по отношение на деянието –
изключителна арогантност, като подбуди - незачитане неприкосновеността на
личното чувство за достойнство, слаби морално – волеви задръжки, неспазване на
установения в страната правов ред. Горното обуславя извода за сравнително ниска
обществена опасност на деец и относително невисока относно деяние, при
значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства. Предвид изложеното съдът счита,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл. 78 А, ал. 1 от НК в
размер към минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на хиляда
лева.
Съдът счита, че наложеното
е съответно на извършеното. Същото дава възможност на подсъдимия да се поправи
и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления. Съдът прецени, че наказание в този размер би се оказало
достатъчно за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед
особеностите на конкретните деяние и деец. Съдът намира, че същото ще принуди
подсъдимия да преосмисли отношението си към обществените отношения в областта
на неприкосновеността на личното чувство за достойнство, грубо нарушени в
конкретния случай.
По
отношение предявения граждански иск :
Съдът намира, че предявения
граждански иск е допустим, доколкото настъпилите за пострадалия неимуществени
вреди имат за източник деянието на подсъдимия, което е предмет на обвинението и
същото е извършено виновно. Същият се явява доказан по основание предвид обстоятелството, че съдът прие, че обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин. Размерът на неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че те нямат цена. При определянето им съдът отчете обстоятелствата
при които е извършено престъплението, начина на извършването и причинените
морални страдания. С оглед правомощието си, съдът счете за справедливо да определи обезщетение в размер на 400 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието – 26. 08. 2014 год., до окончателното изплащане на
сумата, което счита, че ще овъзмезди тъжителя за причиненото
му, като в останалата част, а именно разликата между уважената и предявената
сума, беше отхвърлена.
Подсъдимият беше осъден да заплати в полза на държавата
сумата от 50. 00 лв., представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения
иск, както и да заплати в полза на частния тъжител сумата от 512 лв., представляваща
направени по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :