РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. Варна, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203231 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
„МАРТО 2004“ ЕООД, ЕИК203192636, представлявано от Й.М.Д., депозирана чрез
адв. И.Г., против Наказателно постановление № 23-0000309 от 12.05.2021г.,
издадено от директора на РД „АА" - Варна, с което на основание чл. 93г, ал.2 от ЗАвП
на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3
от 07.04.2009г. на МТ.
В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно поради
неправилно приложение на материалния закон. Сочат се подробни аргументи, с които
се иска отмяната на НП и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на
посочените в жалбата основание, като навежда и нови основания, а именно че
неправилно е определана датата на нарушението. Претендира за присъждане на
сторените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На дружеството – жалбоподател „МАРТО 2004“ ЕООД, ЕИК203192636,
представлявано от Й.М.Д., била извършена комплексна проверка от длъжностни лица
към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и Й. Р. Й.- инспектор в
РД „АА“-Варна. Комплексната проверка касаела проверка на документи за периода от
01.06.2020г. до 31.08.2020г., относно транспортната дейност на дружеството-
превозвач, притежаващо лиценз на Общността за международен автомобилен превоз
на товари № 13077.
В хода на проверката било установено, че на 01.06.2020г. е извършен
международен обществен автомобилен превоз на товари на основание CMR от
01.06.2020г. от водач М.В. с МПС "Ман", KaT.N3, с рег.№ В6330НН, в който имало
монтиран дигитален тахограф "Continental Automotive", модел 1381.205100, сер.№
**********, одобрен тип е1-84. Констатирано било, че превозвачът не извлича данните
от паметта на дигитален тахограф "Continental Automotive", модел 1381.205100, сер.№
**********, одобрен тип е1-84, монтиран в МПС "Ман", KaT.N3, с рег.№ В6330НН, в
установения срок изтичащ на 30.08.2020г., като е следвало най-малко един път на 90
дни да се извлекат данните. Било констатирано още, че данните са извлечени на
28.09.2020г., като се е получила загуба на данни, включваща периода на проверката от
01.06.2020г. до 20.06.2020г., видно от направената разпечатка с програма TDCS на
предоставената на магнитен носител информация от паметта на тахографа.
При горните констатации на 06.01.2021 год. срещу въззивното дружество бил
съставен АУАН от проверяващия инспектор Й., в който било посочено, че същото е
нарушило разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ,
като нарушението било извършено в гр.Варна на 31.08.2020г. в обл.Варна, общ.Долни
Чифлик, с.Горен Чифлик, ул."Орлов Камък" № 16, която дата се явява денят следващ
датата, на която е изтекъл срокът- 30.08.20г.. Актът бил предявен и връчен още същия
ден на упълномощено от представляващия въззивното дружество лице, което го
подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени
възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
2
актосъставителя, като на основание чл. 93г, ал.2 от ЗАвП наложил на въззивото
дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева
за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено на упълномощено лице на 18.06.2021г..
В законоустановения 7-дневен срок, на 25.06.2021г. /видно от входящия номер на
жалбата/, пред РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- АУАН
заповед, пълномощно, разпечатки от дигитален тахограф и от карта на водача и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на
пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя Й.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на
тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
3
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД"АА" да
издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от П.Ц. в качеството му на
директор на РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво
е обвинен. Съдът не споделя изложеното в жалбата, че било неясно административното
нарушение, както и че в него се сочели две изпълнителни деяния. Безспорно от
предявеното с АУАН и НП обвинение става ясно, че възз. дружество не е извлякло
данните от тахографа в предвидения за това 90-дневен срок.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е П.Й.
присъствал при съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Даденото описание на извършеното нарушение в НП е, че превозвачът не е
извлякъл данните от паметта на дигитален тахограф "Continental Automotive", модел
1381.205100, сер.№ **********, одобрен тип е1-84, монтиран в МПС "Ман", KaT.N3, с
4
рег.№ В6330НН, в 90-дневния срок от 01.06.2020г., когато е извършен международен
обществен автомобилен превоз на товари на основание CMR от 01.06.2020г., като е
следвало най-малко един път на 90 дни да се извлекат данните. Извличане на данните
от дигиталния тахограф е станало на 28.09.2020 г.
Легално определение на понятието "извличане" се съдържа в чл. 2, т. 2, б. "н" от
Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014 г. / и
означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от
файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в
паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или
изтриват записани данни.
Обжалваното по съдебен ред НП съдържа правна квалификация на деянието по чл.
38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. Съгласно цитираната разпоредба
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от
паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните
данни за скоростта най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф.
Установените от съда факти недвусмислено сочат, че в периода 01.06.2020 г. –
28.09.2020 г. превозвачът не е извлякъл данните от дигиталния тахограф.
Описаните в НП юридически факти кореспондират със състава на административно
нарушение по чл. 93г, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно цитираната норма на превозвач или на
лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили
извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага
имуществена санкция 3000 лв.
В случая, съдът намира, че неправилно АНО и актосъставитлят са определили датата
на нарушението. Дата до която е следвало да се извлекат данните е 30.08.2020г., когато
изтича 90-дневния срок визиран в нормата на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009г. на МТ. Този ден обаче е неприсъствен, тъй като съгласно календара за
2020г. 30.08.2020г. е неделя. Съобразно чл.183, ал.2 от НПК, приложим на основание
чл.84 от ЗАНН „Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и
изтича в края на последния ден“. Съгласно ал.4 на същия член, когото последният ден е
неприсъствен , срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Т.е. в случая крайният
5
срок, до който е следвало да бъдат извлечени данните е в неприсъствен ден- неделя,
поради което и срокът за извличане на данните изтича в първия следващ присъствен
ден- понеделник -31.08.2020г., и едва на следващия ден 01.09.2020. нарушението е
реализирано. В тази връзка неправилно в НП е посочено, че нарушението е извършено
на 31.08.2020г. Поради това и издаденото НП се явява незаконосъобразно, доколкото
на посочената в него дата въззивникът не е бил осъществил нарушението, тъй като
същото е извършено/довършено на 01.09.2020г.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед изложеното до тук, съдът не намира за нужно да излага аргументи за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и за наличието или липсата на основания
за изменение на НП.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, а на второ място са налице основания за
цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното
на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
6
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения на л. 6-гръб договор за правна защита и съдействие от
21.06.2021 г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат И.Г. от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 440 лева,
като е заплатен авансово и данъкът и е заплатено в брой при подписване на договора
сумата от 484 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От
друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда. Затова съдът следва да
отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г.,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. - ДВ,
бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014
г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ,
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв.
- 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; В случая е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 440лв, като е удържан
авансово и данък в размер на 44 лв. Предвид цитираното по-горе възражението за
прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание,
възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 484,00 /четиристотин осемдесет и четири/ лева.
7
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000309 от 12.05.2021г.,
издадено от директора на РД „АА" - Варна, с което на „МАРТО 2004“ ЕООД,
ЕИК203192636, представлявано от Й.М.Д., на основание чл. 93г, ал.2 от ЗАвП на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009г. на МТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да
заплати на МАРТО 2004“ ЕООД, ЕИК203192636, представлявано от Й.М.Д. сумата
от 484,00 /четиристотин осемдесет и четири/ лева, представляваща съдебни
разноски по АНД №3231/2021г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8