Решение по дело №2294/2020 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 260427

 

гр. Пловдив, 25.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                        МИРЕЛА ЧИПОВА

 

при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 2294 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Т.Д., подадена чрез пълномощника му адв. И., против Решение № 2933 от 13.08.2020 г., постановено по гр. дело № 651 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ГОТМАР“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 2028/16.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от управителя на „ГОТМАР“ ЕООД, за възстановяване на предишната работа на длъжност „***“, и за заплащане на сумата в размер на 8094,64 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа на ищеца за периода 16.12.2019 г. – 16.06.2020 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати сторените от насрещната страна разноски по делото.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Навеждат се оплаквания, че в изложените към решението мотиви не са обсъдени и разгледани всички релевирани от ищеца доводи и възражения, както и че първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка по делото и неправилно е приложил материалния закон. Посочва се, че съдът неправилно е извършил преценка досежно законността на прекратяването на трудовото правоотношение не въз основа на посоченото в заповедта за уволнение основание, а на друго. Излагат се доводи, че несъответствието между посочените в предизвестието и в заповедта основания обуславят незаконността на уволнението, тъй като то създава неяснота за работника. Поддържа се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразна и немотивирана, че същата е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, без да се налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, с цел да се заобиколи закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, от която би се ползвал ищецът предвид заболяването, от което страда. Поддържа се, че действителните мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение се различават от посочените в заповедта и са свързани със злополука, приета за трудова, претърпяна от ищеца на 20.06.2019 г. вследствие на нанесен му побой. Посочва, че след побоя от страна на работодателя са били инициирани две дисциплинарни производства срещу ищеца, чийто резултат е останал неизвестен за последния. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалвания акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото дружество е подаден отговор на въззивната жалба, в който се взема становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че процесното трудово правоотношение е прекратено с изтичане на срока на предизвестието, връчено на ищеца на 13.11.2019 г. Отправя се молба за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и се установява от приложения трудов договор № 003922 от 17.03.2010 г., че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „***“, като въз основа на сключени допълнителни споразумения са изменяни част от елементите на трудовото отношение.

По делото са представени още длъжностна характеристика за длъжността „***“ и документи, удостоверяващи придобита от ищеца професионална подготовка, както и завършени курсове за поддържане и актуализиране на придобита правоспособност.

Представено е и писмо от директора на ТД на НОИ Пазарджик, адресирано до управителя на ответното дружество, от което се установява, че на ищеца е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО с начална дата 20.04.2018 г.

По делото е представено предизвестие № 46/14.10.2019 г., в което е посочено, че предвид придобитото от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, същият се предизвестява, че с изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието трудовото правоотношение между страните се прекратява на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ. Приложено е и известие за доставяне, от което се установява, че предизвестието е получено от ищеца на 13.11.2019 г., като това обстоятелство не се оспорва от ищеца.

Приложена е Заповед № 2028/16.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, считано от 16.12.2019 г., в която като причина за прекратяване на трудовото правоотношение се сочи връчено предизвестие съгласно чл. 326, ал. 2 КТ.

Видно е от приобщената по делото справката за предоставяне на данни за трудови договори на ищеца Д., че към датата на изготвянето ѝ – 03.06.2020 г., последното вписано трудово правоотношение на ищеца е при ответника, което е прекратено на 16.12.2019 г.

От приложените по делото множество констативни протоколи за установяване на извършено дисциплинарно нарушение, заповед от 17.09.2019 г. на управителя на ответното дружество, с която се изискват обяснения от ищеца за причините за неявяването му на работа в периода 25.08.2019 г. – 17.09.2019 г., както и от обясненията на ищеца, следва извод, че по отношение на последния е инициирано дисциплинарно производство.

По делото е представена медицинска документация, удостоверяваща настъпилите увреждания вследствие от претърпяната на 20.06.2019 г. от ищеца злополука, а именно: съдебномедицинско удостоверение № 154/2019 г., епикриза, издадена от МБАЛ УНИ ХОСПИТАЛ ООД, както и болничен лист от 25.06.2019 г. Представена е и епикриза, удостоверяваща, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето (ИБС).

По делото е изготвена съдебносчетоводна експертиза, съгласно която обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 16.12.2019 г. – 16.06.2020 г. е в размер на 8049,64 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация  чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Спорът във въззивното производство е съсредоточен върху законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС съдът при разглеждане на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обвързан от въведените от страните обстоятелства, като е длъжен да се произнесе по тях и каже кои приема за установени и кои не, при обсъждане на доказателствата по делото, заедно с възраженията и доводите на страните. В този смисъл съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба – така Решение № 26 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 234/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК.

В чл. 328 КТ са предвидени хипотези на едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя. Уволнението на всички основания, визирани в тази разпоредба, се извършва след отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. С оглед наведените от ищеца възражения срещу процесната заповед следва да се посочи, че в случаите, когато трудовият договор се прекратява от работодателя с предизвестие, конститутивното действие на волеизявлението за прекратяване на съществуващо трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. Това потестативно право на работодателя поражда действие с достигане на писменото изявление до своя адресат, като това е и правнорелевантният момент, към който се извършва преценката дали за работодателя е съществувало правото да прекрати трудовото правоотношение и надлежно ли е упражнено то. Съгласно практиката на ВКС, когато в предизвестието като основание за прекратяване е посочено едно основание, а в заповедта – друго, следва да се счете, че релевантното основание е това, което е посочено в предизвестието – така Решение № 53/16.03.2012 г. по гр. д. № 854/2011 г., III г.о. Противоречието в посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и в заповедта, само по себе си, не обуславя незаконосъобразност на уволнението. Предвид горното и с оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на посоченото в предизвестието основание и по реда на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ – с изтичане на срока на даденото предизвестие, а издадената заповед единствено констатира това прекратяване.

В предизвестието като правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязано чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Фактическият състав на предвиденото в тази разпоредба субективно право на работодателя за еднократно прекратяване с предизвестие на трудов договор включва придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на правото е уредено в чл. 68 и следващите КСО. В практиката си ВКС приема, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ, в действащата след 01.01.2016 г. редакция, е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. и в хипотезите на т.нар. „ранно пенсиониране“, а не само при придобиване на право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО – така Решение № 12/04.02.2020 г. по гр. д. № 1814/2019 г., IV г.о. В настоящия случай по делото се установи, че на 20.04.2018 г. ищецът е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. Следователно, към момента на получаване на предизвестието ищецът вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар и в намален размер, поради което са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.

Във връзка с наведените от ищеца доводи, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на посоченото в заповедта основание с цел да се заобиколи закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установи да е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя и оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. С оглед установената законова презумпция тежестта на доказване се носи от ищеца, като същият следва да ангажира доказателства, че работодателят е искал да прекрати процесното трудово правоотношение на друго основание и след като не е успял поради предварителната закрила при уволнение, от която ищецът се ползва, е прибягнал до прекратяване на правоотношението на процесното основание с цел заобикаляне на предварителната закрила. Действително по делото има данни за наличие на соченото от ищеца заболяване – исхемична болест на сърцето, което е сред изброените в чл. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Наличието на основание за ползване на закрила по чл. 333 КТ и прекратяването на трудовото правоотношение на основание, при което закрилата не намира приложение, не обосновават извод, че работодателят е искал да прекрати трудовото правоотношение на друго основание. Същото важи и за обстоятелството, че е инициирана процедура за ангажиране на  дисциплинарната отговорност на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установи да е налице връзка между претърпяната от ищеца злополука и инициираното дисциплинарно производство, доколкото видно от приложената по делото заповед от 17.09.2019 г. от ищеца са изискани обяснения относно причините за неявяването му на работа. В дискрецията на работодателя е да прецени, дори и да установи нарушения на трудовата дисциплина, дали да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или не и съответно по какъв начин, поради което в случая не може да се направи категоричен извод, че работодателят е искал да уволни дисциплинарно последния, но не го е сторил, а е прибягнал до друго основание за уволнение единствено с цел да заобиколи закрилата по чл. 333 КСО.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за признаване на незаконността на уволнението.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото незаконността на уволнението е една от предпоставките за уважаването им. По тази причина от неоснователността на обуславящия иск следва и неоснователност на обусловените искове за възстановяване на ищеца на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което същият е останал без работа поради уволнението.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената възззивна жалба се явява неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съгласно представения списък по чл. 80 ГПК разноски в производството пред въззивната инстанция в размер на 840 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. На жалбоподателя не се следват разноски.

         Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2933 от 13.08.2020 г., постановено по гр. дело № 651 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.

ОСЪЖДА Г.Т.Д., ЕГН: **********, да заплати на „ГОТМАР“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 840 лв., представляваща разноски в производството пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: