Решение по дело №252/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1998                           07.08.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                          ХХ граждански състав

На единадесети юли                                   две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар Ани Стоянова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 252/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано от Ж.П.С. и М.М.М. – Д., против “Сладко и солено“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Б., представлявано от М.Г.Д., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 229.99 лева, представляваща стойността на доставена ел.енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 27.11.2016г. до 18.12.2017г., сумата от 29.77 лева лихва за периода от 12.01.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Твърди се в исковата молба, че ищецът в качеството му на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По силата на общите условия дружеството е било длъжно да снабдява с енергия обекта на ответника. От своя страна ответникът е бил длъжен да заплаща консумираната електрическа енергия в определените срокове. Потребители, присъединени към мрежата, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, съгласно чл.28, ал.1 от Правила за търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. В този смисъл е и чл.42 от ОУ на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, които обвързват потребителите, без да е нужно изричното им писмено съгласие. Цената за достъп до мрежата не е нова цена, тя съществува като елемент от мрежовата услуга и се заплаща от потребителите. С решение № Ц-22 от 29.06.2011г. на ДКЕВР цената за достъп на стопанските клиенти  /небитови клиенти по §1, т.33а от ДР на закона/, считано от 01.07.2011г. се калкулира по начин, при който тази цена не зависи от ползваното количество ел.енергия, а от договорената предоставена за обекта на клиента активна мощност. Това предпоставя задължение за всеки клиент, дори и за известно време да не е ползвал ел.енергия в обекта си, да заплаща цена за достъп съобразно заемания капацитет. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът има качеството на небитов клиент, тъй като е търговец и поради това купуваната за обекта енергия е за небитови нужди. За периода от 27.11.2016г. до 18.12.2017г. ищецът е предоставил ел.енергия и мрежови услуги на обща стойност 229.99 лева, които не са заплатени. Поради забавата на плащанията се дължи и законна лихва от 29.77 лева за периода от 12.01.2017г. до 17.10.2018г. С тези мотиви ищецът моли исковете да се уважат.

               В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, редовно уведомен по чл.50, ал.4 ГПК. В хода на делото е подадена молба от ответника, в която искът се оспорва. Заявява, че дружеството е ползвало търговски обект на адрес гр.Б. преди около 10 години и тогава е имало открита партида за доставка на ел.енергия.  Срокът на договора отдавна изтекъл и обектът бил заличен от регистъра на обектите за производство и търговия с храни. Дружеството отдавна не ползва имота и няма контакт с наемодателя.

               Първоначално ищецът се е снабдил за търсените вземания със заповед за изпълнение № 3776/19.10.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 7458/2018г. по реда на чл.410 ГПК. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е подал възражение против заповедта, поради което ищецът е завел иск за установяване на вземането си по общия ред.

               Съдът, като съобрази доказателствата по делото и закона, намери следното:

               Искът е неоснователен. Не се доказва от представените данни, че ответното дружество е в облигационна връзка с ищеца по повод доставката на електрическа енергия за периода от 27.11.2016г. до 18.12.2017г. Няма доказателства, че ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право върху обекта на адрес гр.Б.. Представеният от ищеца препис-извлечение от сметка не доказва противното. В този документ са отразени главниците и лихвите за различните периоди, но той не установява вещни права на ответника върху обекта на търговия. Не се доказва и че за процесния период ответникът е бил наемател на обекта. Представеният от ответника договор за наем за имота е от 16.06.2010г., влязъл е в сила на 01.07.2010г. и е със срок една година. Следователно наемното правоотношение е изтекло на 01.07.2011г. и след тази дата ответникът не е наемател на търговския обект. Представена е и заповед от 31.07.2013г. на директора на ОДБХ, с която е заличен от регистъра за производство и търговия с храни процесният обект в гр.Б., представляващ фурна за тестени закуски. Тези доказателства установяват, че ответникът не разработва обекта след 2011г. Той не е негов собственик, нито е ползвател или наемател. Следователно за процесния период Сладко и солено  ООД няма никаква правна връзка с търговския обект.

               След като ответникът не е собственик или наемател на търговския обект в гр.Б., той не следва да е пасивно легитимиран да отговаря за плащане на потребената ел.енергия. Ако такава действително е консумирана, тя трябва да бъде платена от собственика или от сегашния наемател на обекта. Налага се извод, че предявената претенция е неоснователна.

               Следва решение, с което исковете бъдат отхвърлени, включително и искането за присъждане на разноските в заповедното дело.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано от Ж.П.С. и М.М.М. – Д. против “Сладко и солено“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Б., представлявано от М.Г.Д. за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 229.99 лева /двеста двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на доставена ел.енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 27.11.2016г. до 18.12.2017г., сумата от 29.77 лева /двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ лихва за забава за периода от 12.01.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 3776/19.10.2018г. по ч. гр. дело № 7458/2018г. по описа на БРС.

               ОТХВЪРЛЯ искането на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на разноските в заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

   ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

   А.С.