Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2019 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на пети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№
541 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.439 във връзка с
чл.124 ГПК- отрицателен установетелен иск.
Твърдения на ищеца „И.Т.- 11“ ЕООД, ЕИК*********–
в ликвидация в исковата молба: че
ответникът АПСК твърди, че има вземане спрямо ищеца, за което са издадени 4
изп. листа; твърди, че ищцовото дружество е започнало процедура по ликвидация с
назначен ликвидатор С.И.и след приключване на процедурата по ликвидация е вписано
заличаване на този търговец.Ищецът твърди, че с решение по т.д.№79/2015 година
на ОС – София е прогласено, че заличаването на търговеца е вписване на
несъществуващо обстоятелства, поради което това вписването на заличаването е
заличено от ТР.В исковата молба ищецът описва какви вземания има ответникът към
него, че в тази връзка ответникът е образувал изпълнителни дела под №№
11736/2006г. по описа на СИС – София, 10208/2007г. и 10100/2008г., последните
присъединени към първото; че в хода на индивидуалното изпълнение е наложена
възбрана по искане от 07.12.2006 година върху недвижимости, собственост на
ищеца; че с постановление от 09.01.2014 година изп.д.№11736/2006г. е прекратено
поради перемпция и с решение на състав на СГС, постановено по
ч.гр.д.№5726/2014г., че действието на СИ за прекратяване на изп.производство е
правилно и законосъобразно, а наложената възбрана – заличена на 06.06.2014
година.
Ищецът твърди, че вземането на ответника е
погасено по давност, излагайки доводи, основаващи се на нормите на закона.
Ищецът твърди, че ответникът - кредитор е предявил
конститутивни искове по чл.135 ЗЗД, позовавайки се на това си качество, а в
производството по конститутивните искове ответниците не могат да се бранят с
възражения за вземането, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.Моли съда, след като
съобрази фактите по делото и отправеното искане към него, да признание за
установено по отношение на ответника, че няма качество на кредитор, тъй като
вземанията му са погасени по давност.Претендира разноските по това дело.
В срока за отговор ответникът А. ЗА П.И С.К.,
гр.София, ул.врабча“№****излага твърдения касателно правопораждащия вземанията
на А.та ЮФ.Сочи изпълнителните основания- съдебни актове, издадени въз основа
на постановените от СГС решения, по посочените дела.Не оспорва фактите, които
ищецът е изложил относно образуваните индивидуални принудителни изпълнения,
като уточнява, че освен чрез възбрана е обезпечен кредитор и с вписана ипотека-
законно тежаща върху активи на „ВКСК.ЗММ“ ЕООД.Твърди, че понастоящем е
образувано изп.дело № 20148490400818 по описа на ЧСИ А.П.., препратено по
местоизпълнение е на доклад на ЧСИ Л.Д.с район на действие- ОС – Пазарджик, под
№1095/2017г., което е спряно на основание издадена обезпечителна заповед.
Ответникът оспорва правилността на доводите на
ищеца относно приложение на института на погасителната давност в настоящия
случай.В тази връзка твърди, че е налице прекъсване на погасителната давност –
с посочените правни действия- чрез налагане на запор / на 11.12.2006г., чрез
искане за преструктуриране на дълга / на 06.06.2008г./ в периода 2011 -2012 –
чрез изготвяне на проекти за споразумения за разсрочване на дълга и плащанията
на основание чл.226 ЗПСК; чрез извършено плащане на сума, което е 5% от размера
на дълга – действия, представляващи признание от страна на длъжника.Моли съда
да отхвърли предявения отрицателен установителен иск.Претендира разноски по
делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото страните не спорят по фактите, а по
отношение на правните последици от тези факти.
Фактите по делото са следните:
Към исковата молба ищецът е представил заверено
копие от изп.лист от 02.03.2007 година,
издаден въз основа на решение, постановено по гр.д.№291/2006г. по описа на САС,
за осъждане на ВСК „К.“ ЕООД да заплати на АПСК сумата от 488 160лв,
представляваща неустойка за неизпълнение на програма по трудова заетост за 2001
г. по приватизационен договор от 11.05.1998г., ведно със законната лихва върху
нея, начиная от 28.12.2004г. до окончателното и заплащане, както и сумата от
579 562, 50лв дължима неустойка поради неизпълнение на програма за трудова
заетост за 2002 година, по същия приватизационен договор, ведно със законната
лихва върху нея, начиная от 28.12.2004г.
Към исковата молба ищецът е представил изп.лист от
20.10.2006 година, издаден от СГС,
въз основа на решение по гр.д.№ 345/2006г. по описа на СГС, за осъждане на ВСК
„К.“ ЕООД да заплати на АПСК сумата 383 895 лв, представляваща неустойка
по чл.15.2 от приватизационен договор от 11.05.1998г. и сумата от 151 141,
60лв, представляваща лихва по чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от 383 895лв, начиная от 17.12.2003г. до окончателното и
плащане и разноски по делото в размер на 1 782лв.
Към исковата молба ищецът е представил изп.лист от
22.04.2008 година, издаден въз
основа на решение от 20.02.2008г. по т.д.№168/2007г. по описа на ВКС за
осъждане на ВСК „К.“ ЕООД да заплати на АСК разноски по делото- възнаграждение
за юрисконсулт – в размер на 5 000 лв.
Към исковата молба ищецът е представил и изп. лист от 28.05.2007 година, издаден въз основа на решение на ВКС №17 от
25.04.2007г. за осъждане на „ВСК К.“ ЕООД да заплати на А.та за
следприватизационен контрол сумата от 50 000 щатски долара- неустойка за
неизпълнение на инвестиционна програма по договор от 11.05.1998 година, ведно
със законната лихва върху нея, начиная от 20.06.2002 година до окончателното и заплащане;
сумата от 4 740,41 щатски долара, представляваща закъснителна лихва върху
посочената главница за времето от 29.07.2001г. до 19.06.2002 година; сумата от
180 000лв, представляваща неустойка за неизпълнение на програма за трудова
заетост за 1999г. по същия приватизационен договор, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 20.06.2002г. до окончателното и заплащане; сумата
от 20 713,80 лв, представляваща закъснителни лихви върху тази главница за
времето от 29.07.2001г. до 19.06.2002 година и сумата от 6 210лв- разноски
по делото.
Към исковата молба е представено заверено копие от
удостоверение от 22.07.2014г., издадено от ЧСИ А.П.., рег.№849, по изп.дело №
20148490400818, което свидетелствува, че към момента на издаване на това удостоверение
е висящо изп.дело и в удостоверението са посочени вид и размер на задълженията
на настоящия ищец, както и страните по делото: взискател А. за П.И С.К. и „И.Т.-11
„ЕООД.
Към исковата молба са представени заверени копия
от искова молба на А.та за П.И С.К.- гр.София, обективираща искове с правно
основание чл.135 ЗЗД, насочени срещу настоящия ищец и „ВСК К.- ИЗ Д.“ ЕООД, ЕИК
*******
Тези изпълнителни титули сочат ответникът А. ЗА П.И
С.К., като кредитор на ищеца, чиито вземания от парично естество няма данни по
делото да са удовлетворени.
По делото са представени заверени копия от
следните изпълнителни дела:
Изпълнително дело №11736/2006 година, образувано въз основа на молба на АСПК от
07.11.2006 година въз основа на приложени изпълнителен
лист от 20.10.2006г., издаден от СГС, въз основа на решение по гр.д.№
345/2006г. по описа на СГС, за осъждане на ВСК „К.“ ЕООД да заплати на АПСК
сумата 383 895 лв, представляваща неустойка по чл.15.2 от приватизационен
договор от 11.05.1998г. и сумата от 151 141, 60лв, представляваща лихва по
чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 383 895лв, начиная
от 17.12.2003г. до окончателното и плащане и разноски по делото в размер на
1 782лв.
В молбата за образуване на изпълнително дело срещу
настоящият ответник с предходно фирмено наименование „ВСК К.“ ЕООД, се съдържа
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и вписване на
възбрана върху описаните недвижими имоти.Поискано е извършване на опис и
налагане на запор върху мотокари.
На 07.12.2006
година съдебният изпълнител налага запор върху банковите сметки на длъжника
и възбрана върху описаните имоти.По делото са приложени 26 броя запорни
съобщения, изпратени до лицензирани банки, съобразно списък на последните.В
отговор на тези запорни съобщения единствено „Б.П.Б.“АД дава информация, че
длъжникът има разкрита(и) сметка (и) при нея.Двадесет и една от останалите
банки дават отрицателен отговор на държавния съдебен изпълнител (ДСИ). ДСИ
постановява, на 02.02.2007 година, да се извърши превод на наличната по
банковата сметка сума.
На
същата дата ДСИ налага въбрана върху недвижими имоти на длъжника.
На 09.02.2007 година е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, върната в цялост, като на нея е удостоверено
от длъжностното лице, че по сведения на Лидия Величкова-служител във фирмата –
главният офис е на друг,осочен адрес, а на този фирмата няма представител.Липсва
разпореждане на ДСИ на този документ.На 13.02.2007 година по делото постъпва
удостоверение от служба вписвания – гр.София, че по персоналната партида на
длъжника е налично вписване на договорни ипотеки и възбрани, касателно периода
от 12.09.1999 година до 31.01.2007 година.
На 22.04.2008 година ДСИ съставя протокол, в който
обективира искането на взискателя АСПК да се извърши опис на недвижим имот на
14.05.2008 година, поради което ДСИ назначава вещо лице и постановява за описа
да се призове длъжникът.На 23.04.2008 година е изпратена призовка за
принудително изпълнение до длъжника, с която го уведомява, че на 14.05.2008
година ще се извърши опис на недвижим имот.Призовката е връчена на страната на
09.05.2008 година
На 09.05.2008 година ДСИ постановява да се изиска
от АВ справка за тежестите върху възбранения недвижим имот и копия от
вписванията, както и да се уведоми взискателя да внесе депозит за вещо лице.
Поради молба на длъжника ДСИ, с постановление от
14.05.2008 година отсрочва описа на имота за 10.06.2008 година.Този опис отново
е отложен от ДСИ, с протокол от 10.06.2008 година, поради липса на надлежно
връчена призовка до длъжника за описа.Отлагането е до поискване от взискателя, който
с молба от 09.06.2008 година моли ДСИ да отсрочи описа за друга дата, като
причина за това е, че длъжникът е направил искане чрез Министерство на
икономиката до Министерство на финансите за преструктуриране на дълга.На
10.06.2008 година отново е изпратена ПДИ до длъжника, която е достигнала до
него на 18.06.2008 година, при отказ от страна на служителите да я получат.
На 30.07.2009 година по делото постъпва молба от
взискателя за насрочване на дата за опис и публична продан на възбранените
имоти.Произнасяне по това искане не е налице.Разпореждането на ДСИ е за
връчване на ПДИ до длъжника.На 26.04.2010 година по делото постъпва молба от
взискателя,с която страната отново отправя същото искане.На тази молба се
съдържа резолюция на ДСИ за конституиране на А.та като взискател, с указание да
представи скици на недвижимите имоти.С молба от 15.06.2010 година, постъпила в
СИС на СРС на 17.06.2010 година взискателя уведомява ДСИ, че нот. акт на тези
активи не може да представи, защото те са предмет на приватизационна сделка,
вписана в АВ, с тази молба представя скица на имотите от 15.05.2010 година.
На 27.09.2010 година взискателят представя
документ за внесена такса и отново прави искане за опис на възбранените имоти и
осъществяване на публична продан по отношение на тях.
На 06.07.2011 година взискателят и настоящ ищец по
делото уведомява ДСИ, че длъжникът е направил искане до А.та за сключване на
спогодба за разсрочване на дълга и моли ДСИ да спре делото.ДСИ постановява
отлагане на описа на имота до ново поискване от взискателя – разпореждане от същата
дата.
На 09.01.2014 година ДСИ издава постановление, с
което прекратява производството на основание чл.433, т.8 ГПК.
Взискателят е уведомен за този акт на 17.01.2014
година и в срока по чл.436, ал.1 ГПК го атакува с жалба, която е оставена без
уважение от състав на СГС с решение №3750/28.05.2014 година, постановено по
ч.гр.д.№5726/2014г. по описа на СГС.
На 09.05.2007 година, по молба на АСК от
03.05.2007 година, е образувано изп.дело № 10208/2007г. за принудително
удовлетворяване на вземания на взискателя, за които е издаден изп.лист от
02.03.2007 година по гр.д.№291/2006г. по описа на САС, за сума от
1 067 722,50лв общо, формирана от 488 160лв – неустойка за
неизпълнение на програма за трудова заетост за 2001 година, ведно със законната
лихва, начиная от 28.12.2004 година до окончателното изплащане на сумата и
579 562,50лв, представляваща неустойка
за неизпълнение на програма за трудова заетост за 2002 година, ведно с лихвата
от 28.12.2004 година до окончателното
изплащане на сумата, като и двете вземания имат за произход приватизационен
договор от 11.05.1998 година.На 09.05.2017 година ДСИ разпорежда да се изпрати ПДИ до длъжника и
настоящ ответник и съобщение до АДВ- НАП за образуваното дело.
На
30.05.2008 година е образувано изп.дело№ 10100/2008 година, по молба на
АСК от 28.05.2008 година за принудително събиране на вземание на взискателя в
размер на 5 000лв въз основа на изп.лист от22.04.2008 година, издаден по
т.д.№168/2007г. по описа на ВКС.На 30.05.2008 година ДСИ се разпорежда да се
изпрати ПДИ до длъжника и настоящ ответник и съобщение до АДВ- НАП за
образуваното дело.
Изпълнителните дела № 10208/2007г. и № 10100/2008
година е удостоверено, че са прекратени с постановлението на ДСИ от 09.01.2014
година, влязло в сила на 28.05.2014 година с постановеното от СГС решение по
ч.гр.д.№5726/2014г. по описа на СГС.
На 23.06.2014 година в кантората на ЧСИ А.П..,
рег.№849 на КЧСИ и район на действие – СГС, постъпва молба от настоящия ищец за
образуване на изпълнително дело за принудително удовлеутворяване на вземанията
на взискателя, за които са издадени
описаните по- горе изп.листа.В молбата се прави искане за налагане на запори
върху вземания и движими вещи и налагане на възбрани върху недвижими вещи на
длъжника, описани в молбата.Образувано е изп.дело №20148490400818 по описа на
ЧСИ А.П...
На 03.07.2014 година е изпратена ПДИ до длъжника,
за която няма данни да е връчена; наложени са запори върху банковите сметки на
длъжника.
На 18.05.2014 година по делото постъпва молба от
взискателя за налаге на запори върху дяловете на длъжника, а на 29.06.2015
година по делото постъпва молба за налагане на възбрана върху имуществото,
което е ипотекирано в полза на АПСК.На 06.07.2015 година ЧСИ изпраща писмо до
АВ за вписване на възбрана върху описания недвижим имот.
На 02.06.2017 година взискателя моли ЧСИ П. да
препрати изпълнителното дело на ЧСИ Д.Д., рег.№882 с район на действие – ОС –
Пазарджик, по правилата на местната подсъдност за реализация на възбраната.
С писмо от 13.06.2017 година делото е изпратена на
ЧСИ Д., който с разпореждане от16.06.2017 година, на основание чл.426 и чл.427 ГПК образува изп. производство под № 20178870401095 по неговия опис.
На 17.07.2017 година е извършен опис на имот,
индивидуализиран в протокол за опис и
оценка от същата дата.
На 27.07.2017 година по делото е постъпва молба от
длъжника, с която представя обезпечителна заповед от 24.07.2017 година по
ч.т.д.№124/2017г. по описа на ОС – Пазарджик, с която се спира производството
по изпълнителното дело.Последица от това е временно преустановяване на действия
на СИ и страни по това дело.
На 12.06.2018 година ЧСИ прекратява производството
по изп.д.№20178870401095 по описа на ЧСИ, продължено на основание чл.427 ГПК на
изп.дело №20148490400818 по описа на ЧСИ А.П...Това прекратяване е по молба на
взискателя, постъпила в кантората на ЧСИ Д. на 05.06.2018 година, основание по
чл.433, т.2 ГПК.На09.07.2018 година ЧСИ Д. съставя протокол, с който
удостоверяна връщане на изп.лист от 20.10.2006г., от 02.03.2007 година и от
22.04.2008 година.
По делото е представено удостоверение от ЧСИ А.П..,
изх.№3257/22.07.2014 година относно размера на дълга на настоящия ответник по
това изпълнително дело – лист 51 от делото.
Самият ищец е представил неоспорена от ответника
справка (лист 52 от делото) относно размера на задълженията, произтичащи от постановените
и влезли в сила решения по следните дела:т.д.№1674/2003г.(изп.лист от
20.10.2006 година); т.д.№713/2002г.(изп.лист от 28.05.2007година),
т.д.№1844/2004г.(изп. лист 01.08.2007г.) и т.д.№713/2002г.(изп. лист от
28.05.2007г.)Последният изпълнителен лист не е представян от настоящия ищец за
образуване на изпълнително дело, поради което няма основание да се приеме, че
по отношение на вземанията на ищеца, установени с влязлото в сила решение, с
което са му присъдени 50 000 щатски долага, а законната лихва за периода
до 05.08.2014 година е в размер на 56 580, 37 щатски долара, не са били
обект на принудително изпълнение по реда на ГПК.Тази справка има характера на
справка и по чл.366 ГПК, с която се уточняват размерите на претенциити и
периодите на забава касателно законната лихва.
За установяване на възраженията си за прекъсване
на погасителната давност ответникът е представил пред съда писма, изходящи от
неговия длъжник, а именно: предложение от настоящия ответник от 06.06.2008
година, получено от настоящия ищец на същата дата, с което длъжникът на АСК за
прескруктуриране на дълга; предложение от длъжника до кредитора за разсрочване
на дълга от 14.07.2011 година, получено от настоящия ищец на 15.07.2011 година,
придлужено с погасителен план на задължения в лева и задължения в щатски
долари и справка на задълженията,
изготвена от длъжника( листове 93 – 99 от делото).
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните изводи:
Тезата на ищеца се основава на т.10 от ТР№2 от
26.06.2015 година по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433
ал.1 т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Давността, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В т.д. № 2/
2013г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Ето защо, твърди ищецът, след като е налице
прекратяване на изпълнителното прозиводство на основание чл.433,т.8 ГПК, то не
са налице никакви изпълнителни действия и погасителната давност не е прекъсвана
никога.
Тази теза не може да бъде споделена и това е така, тъй като ТР
няма обратно действие.В тази смисъл е решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което касационната
инстанция приема, че прилагането на
даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало
за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС.С даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не
тече.Поради даденото с отмененото
тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение
и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като
новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата (26.06.2015 година) и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това.
Ето защо, основавайки се на това тълкуване на действието на ТР,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, както и отчитайки, че към момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС изп.дело №011736/2006
година и присъединените към него, ведно с изп.листа изп.дела №10208/2007г. и
изп.д.№10100/08 – всички, прекратени на 09.01.2014 година с постановление на
ДСИ, влязло в сила на 25.05.2014 година, то е налице неприложимост на
постановките по т.10 на ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС.Следователна за периода от постановяване
на съдебните актове, въз основа на които са издадени трите изпълнителни листа
от 20.10.2006г. от 02.03.2007г. и от 22.04.2008 година с образуване на
цитираните изпълнителни дела давността е била прекъсната, а съгласно ППВС № 3/18.11.1980 година до прекратяване на изпълнително дело №11736/2006г. и присъединените към
него други две изпълнителни дела, погасителната давност е спряла да тече за
периода на висящността на изпълнителното производство.Ето защо претенцията на
ищеца, в частта, касаеща твърдението, че вземането на ответника АПСК е погасено
по давност (предявено като частично, както следва: че вземането за главница от
50 000лв, от общ размер от 1 633 517,50лв и за лихва от
30 000лв от общ размер от 2 008,003лв за периода от подаване на
исковата молба по трите цитирани по- горе дела до 13.03.2018 година) се явява
неоснователна.
По отношение на твърдението, че вземането на
ответника в общ размер от 50 000 щатски долага, предявено като частично в
размер на 5 000 щатски долара и вземането за лихва върху главницата в общ
размер от 74 612,20 щатски долара, предявено за размер от 3 000
щатски долара, фактите са различни.
Тези вземания на ответника са установени с
влязло в сила съдебно решение ( съгласно това решение настоящият ищец е осъден
да заплати на настоящия ответник сумата от 50 000 щатски долара- неустойка
за неизпълнение на инвестиционна програма за 1999 година по договор от
11.05.1998 година за продажба на акции от „ЗММ-Велинград“ ЕАД ведно със
законната лихва върху тази сума, считяно от 20.06.2002 година до окончателното и
плащане; сумата от 4 740,41 щатски долара закъснителна лихва върху
главницата за времето от 29.07.2001 година до 19.06.2002 година; сумата от
180 900 лв- неустойка за неизпълнение на програма по трудова заетост за
1999 година по същия приватизационен договор, ведно със законната лихва,
считано от 20.06.2002 година до окончателното заплащане на сумата и сумата от
20 713,80лв закъснителна лихва върху тази главница за периода от
29.07.2001г. до 19.06.2002 година), относно който факт страните не спорят и въз
основа на това настоящият ответник се е легитимирал като кредитор с изискуемо
парично вземане решение №17/25.04.2007г., постановено по т.д.№713/02г. по описа
на СГС и за тях е издаден изп лист от 28.05.2007година.
В събраните по делото доказателства не са налични
такива, които да удостоверяват, че ответникът е предприел стъпки за образуване
на изпълнително дело за принудително събиране на тези вземания.Ето защо
постановките на ППВС № 3/18.11.1980
година съгласно, което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, са
неприложими.
В тази връзка
следва да бъде разгледано възражението на ответника, че давността по отношение
на това вземане е прекъсната, поради признание на вземането, обективирано в
молба за пресруктуриране на дълга и искане за разсрочване на плащането на
задълженията на настоящия ищеца към настоящия ответник, описани по- горе.
Съдържанието на писмото, съдържащо искане за разсрочване на плащането ( от 14.07.2011
година) обуславя
извод, че то съдържа признание на задължението от страна на длъжника и поради това съгласно чл.
116, б. „а“ ЗЗД
прекъсва давността.Фактът, че това писмо е
подписано от лице, което не представлява длъжника е ирелевантно и това е така,
тъй като на това изявление не е направено противопоставяне от страна на
управителя на дружеството (аргумент от нормата на чл.301 ТЗ). Приложението на
тази норма се обосновава с това, че признанието на задължението, което по своя
характер предсставлява правна постъпка и за нея са приложими нормите за
сделките.Като последица от прекъсване на давността от 14.07.2011 година е
започване теченето на нова 5-годишна давност.Независимо от започването на нов
давностен срок, към датата на исковата молба 20.03.2018 година погасителната давността
за тези вземания е изтекла.
Ето защо към
датата на подаване на настоящата искова молба следва да се приеме, че
започналият да тече погасителен срок от постановяване на решението на ВКС по
това дело на 25.04.2007 година, прекъснат с признанието на длъжника от
14.07.2011 година, вземанията на ответника е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба в съда и произтичащите от цитираното по- горе решение на ВКС са
погасени по давност.Поради това отрицателният установителен иск на ищеца, че
вземането на ответника, представляващо главница в размер на 50 000 щатски
долара, предявен като частичен за 5 000 щатски долара и вземане за законна
лихва в общ размер на 74 612,20 щатски долара, считано от 20.06.2002 до 13.03.2018 година, предявен като частичен за 3 000 щатски долара, се явява основателно
предявен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Същите следва да се
разпределят на база нормата на чл.78 ГПК, като на ищеца се присъдят разноски,
съобразно уважената част на иска, а на ответника – съобразно отхвърлената част
от претенцията.
Списък с разноските
страните не са представили.съдът следва да определи сторените от тях разноски
съобразно представените доказателства по делото.
Ищецът е внесъл по
сметка на СГС държавна такса в размер на 3 709лв.
Доказателства за
внесени от ответника разноски по делото не са представени.
Ответникът е
представляван от юрисконсулт.
Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), действаща към датата на
приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че за исковото
производство следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството
на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал.
2 на чл. 25 от Наредбата предвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението
по дела с материален интерес над 10 000 лева или по дела с материален
интерес, продължили повече от три съдебни заседания.
Като
взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по
делото, надвишаващ 10 000 лева и броя на проведените съдебни заседания,
настоящият състав намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва
да бъде прието юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от
450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Следователно, на основание чл.78, ал.1 ГПК, дължимите от ответника на ищеца разноски са в размер на 645,16лв, а
дължимите от ищеца на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, са в размер на 94,76лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.
ЗА П.И С.К., гр.София, ул.“********по предявен от „И.Т.-11“ ЕООД- в ликвидация,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв.Е.П. ***, иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124 ГПК, че
вземането на ответника, представляващо
главница в размер на 50 000 щатски долара, предявен иск като частичен за 5 000 щатски долара и
вземане за законна лихва в общ размер на 74 612,20 щатски долара, считано
от 20.06.2002 до 13.03.2018 година, предявен като частичен иск за 3 000 щатски долара,са погасени по
давност, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която ищецът иска от съда да признание
за установено по отношение на ответника, че вземане на последния в общ размер
от 1 633 517лв, предявен като частичен иск за 50 000лв- главница
и вземане на ответника за лихва в общ размер от 2 008 003лв за
периода от подавене на съответните искови молби до 13.03.2018 година, предявен
като частичен иск за сумата от 30 000лв, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. ЗА П.И С.К., гр.София, ул.“********да
заплати на „И.Т.- 11“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.П. ***, разноски по водене
на делото в размер на 645,16лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „И.Т.-
11“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.П. ***, да заплати на А. ЗА П.И С.К., гр.София,
ул. “********, разноски по водене на делото в размер на 94,76лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: