№ 99
гр. Русе, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно частно търговско
дело № 20234501000062 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 и сл., вр.чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД гр.София, ЕИК175074752, подадена чрез пълномощник юрисконсулт
Р. И., срещу разпореждане №1380 от 13.02.2023г., постановено по ч.гр.д. №
652/2023г. по описа на РРС, в частта, с която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. А. И., за сумата
37.19лв.-договорно възнаграждение за периода от 01.05.2022г. до 01.01.2023г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, подробно посочени.
Иска се то да бъде отменено в обжалваната част да бъде постановено
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за това вземане.
Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд, след
служебна проверка по реда на чл.7, ал.3 ГПК е приел, че договорът за
потребителски кредит, сключен между длъжника и „ПРОФИ КРЕДИТ
1
България“ ЕООД, не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК,
чл.10, ал.1 ЗПК, а посоченият ГПР е неверен, поради това, че в него не е
включено възнаграждението по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Допълнителните услуги представляват втора, възнаградителна лихва, която в
нарушение на чл.19, ал.1 ЗПК не е включена в ГПР. Ако тя беше включена,
ГПР би надхвърлил размера по чл.19, ал.4 ЗПК. Съдът е приел, че
потребителския договор е недействителен, поради което е издал заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за заявената главница и е отхвърлил за останалите
заявени вземания.
Настоящия състав споделя извода на районния съд, поради
което разпореждането се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт от 03.02.2022г. /ДПК/, със следните параметри: Сума
на кредита – 250 лв.; Срок на кредита -11 месеца; Размер на вноската по
кредита –27.36лв.; ГПР 47.89 %, ГЛП –40.90 %; лихвен процент на ден –
0.11%; дължима сума по кредита – 300.94лв. Извън това кредитополучателят
се е задължил да заплаща в рамките на ДПК и месечна вноска от 22.72лв. –
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ /87.50лв./ и „Флекси“
/162.50лв./. Общото задължение по кредита и по допълнителните услуги е
550.94лв., съответно – общия размер на месечната вноска-50.08лв.
Посочената допълнителна услуга „Фаст“ включва: приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит
преди кредитоискателите, без закупена такава услуга и в рамките на 1 час от
постъпване на искането, за отпускане на кредит. Допълнителната услуга
„Флекси“ включва правото на клиента да променя едностранно погасителния
план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл.15.2.1,
чл.15.2.2 и чл.15.2.3.
За да постанови обжалваното разпореждане, съдът се е позовал на
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10, чл. 10, ал.1, вр.
чл. 23 ЗПК.
При така установеното, Окръжният съд намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля
когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това". Разпоредбата на чл. 143, ал. 1
2
ЗЗП /изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./ дефинира неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя".
След изменението на ГПК /ред. ДВ. бр. 100/2019 г./ в чл. 7, ал. 3 и чл.
411, ал. 2, т. 3, съдът е задължен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят
претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда
произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се
осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и
искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице
обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и
представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.
410, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5
ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
се считат за нищожни. При договорените параметри, задължението по
изплащане на кредита /за сумата 250 лв./, заедно със стойността на
допълнителните услуги /250лв./, възлиза общо на 550.94лв. Очевидно е, че по
този начин ГПР реално не е 47.89%, а много повече, като във всички случаи
надхвърля 50%.
Извън това, следва да се отбележи и следното:
От справка в публичния регистър на КЗП, се установява, че КЗП се е
произнесла по практиката на настоящия заявител относно допълнителните
3
услуги /ДУ/, като със Заповед № 1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП
се забранява на заявителя да прилага агресивна нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68в във вр. с чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68з от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, изразяваща се в това, че при сключването на
договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да
закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Потребителите,
които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за кредит, не
могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с още
четири други услуги. Заповедта е влязла в сила, считано от 08.07.2019 г.,
когато с Решение № 10606 от 08.07.2019 г. на ВАС по адм. дело №
13144/2018 г. касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна.
ВАС е приел, че с въпросните пакети за ДУ заявителят осъществява агресивна
нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. В случаи, като този,
търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените
ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ,
осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено
е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправността на тази клауза води до недействителност на целия
договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на
договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
минимум от 50%, т. е. процесния ДПК е сключен в противоречие на закона,
обуславящо приложимостта на предвидената в чл. 23 ЗПК специална
недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане
на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна
лихва и други.
Изцяло са неоснователни оплакванията в частната жалба, че не е
в правомощията на заповедния съд да се произнася за валидността на
договора, от която заявител черпи права. Настоящият състав с оглед
характера на производството счита, че след като в закона-чл.411, ал.2, т.3
4
ГПК е предвидено, че не се издава заповед за изпълнение когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това, на още по-голямо основание, когато е
очевидно и явно, че потребителския договор е недействителен, то тази
недействителност следва да бъде зачетена от заповедния съд, което е сторено
в случая.
Ето защо и предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК правилно е
издадена заповед само за заявената главница и е отхвърлено искането за
вземанията, включително и това, предмет на обжалваното разпореждане, тъй
като с оглед тази разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Като е достигнал
до същия извод в обжалваното разпореждане, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран така, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1380/13.02.2023 г., постановено по
ч.гр.д.№652/2023г. по описа на РРС, I-ви граждански състав в
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
В останалите части, като необжалвано, разпореждането е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5