НОХД № 1055/2012 год.

МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимите М.Р.А. и А.Р.А.,*** е за престъпление по чл.131 ал.1, т.12 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК за това, че на 30.04.2011г. в гр.Пазарджик на кръстовището между улиците „Луда Яна” и „Бузлуджа”, в съучастие като съизвършители, умишлено са причинили на Б.М.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, което представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителен съдебен акт с налагане на наказание лишаване от свобода и приложението на чл.66 ал.1 от НК.

          Подсъдимите се явяват лично и с упълномощени защитници. Признават се за виновни по обвинението, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Против подсъдимите е предявен граждански иск от Б.М.А. *** за сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението  неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в наказателният процес, като Б.А. бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2011г., около 07.30 часа сутринта, св.Б.А. заедно със своите колеги - свидетелите Ф.А., М.Ж. и Ф.А.,***, пътували с колата на първия за работа. Колегата им – св.А.А., с велосипеда си карал след тях. Когато  стигнали кръстовището на ул.”Марица” с ул.”Бузлуджа” в гр.Пазарджик един бял микробус им засякъл пътя. Св.Б.А. направил маневра назад с колата си и след това заобиколил отстрани микробуса, като продължил пътя си. Отишъл и спрял на улицата пред ПУ „Изток”, но тъй като било преди 08.00 часа сутринта, в участъка нямало никого.

Всички отново влезли в автомобила на св.А. и потеглили в посока кафе „А.”, намиращо се на около 150 метра от полицейския участък. Там слезли от колата, за да си купят кафе и банички. В момента, в който слезли от колата те били заобиколени от пет човека, които носели кабели и бухалки. Това били подс.М.Р.А., с прякор „З”, брат му - подс.А.Р.А. с прякор „Т.”,  св.И.С.Й., брат му Й. Й. и св.Я.С.Я., всички живущи в ромската махала гр.Пазарджик.  Същите тези лица, малко преди това, препречили пътя на пострадалия и неговите сподвижници с белия микробус.

След като ги наобиколили подс.М.А. се обърнал към  св.Б.А. с думите:  „..айде да видим сега кой ще ви избави”. Без да каже нищо друго подс.М.А., заедно с брат си – подс.А.А. се нахвърлили върху св.Б.А.. Подс. А. започнал да му нанася удари с бухалка по раменете и главата, а подс.А. го удрял с кабел навсякъде, но предимно по главата и раменете. В същото това време другите трима се биели с неговите колеги.

В  резултата  на  нанесените  удари  св.Б.А.  паднал  на  земята облян в кръв, а двамата подсъдими продължили да му нанасят удари. От ударите той изпаднал в безсъзнателно състояние за повече от 5-10 минути.

След като видели всичко това и някой от тълпата извикал, че св.А. е умрял, подсъдимите  избягали от местопрестъплението. Свидетелите Ф.А., И.А., М.Ж. и други лица, намиращи се на мястото, качили пребития Б.А. в колата на св.И.А. и го закарали в СПО при  МБАЛ гр.Пазарджик. През цялото време, докато бил в колата св.А. продължавал да е в безсъзнание.

В болничното заведение пострадалият Б.А. бил прегледан, изследван на рентген и приет за лечение по спешност в неврохирургично отделение с поставени диагнози: Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Разкъсно-контузни рани на главата. Хематом /кръвонасядане и травматичен оток/ на дясната околоочна област. Счупване на носните костици.

На 10.05.2011г. св.А.  посетил съдебен лекар в гр.Пазарджик, който му е издал СМУ № 69/2011г., в което били описани констатираните травматични увреждания: травматичен оток и кръвонасядане с жълтеникаво-зеленикав цвят по клепачите на двете очи; три разкъсно-контузни рани в стадий на епителизация в тилната област на главата с дължина около 6-7см; разкъсно-контузна рана с дължина около 3 см. по долния клепач на дясното око; рентгенови данни за счупени носни костици.

По повод развилия се инцидент в ПРС било образувано и на 01.05.2011г. било разгледано НАХД № 831/2011г. по описа на съда, във връзка със съставен акт по Указа за борба с дребното хулиганство. След произнасяне по съществото на това дело, съдията-докладчик отделил материали от същото и ги изпратил на РП-Пазарджик  по компетентност, с оглед наличие на данни за извършено престъпление от ОХ.

По повод на това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза № П-159/17.08.2011г., което съдът цени като обективно и компетентно, полученото в резултат на побоя сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома са причинили на пострадалия Б.М.А. разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 ал.1, във връзка с ал.2 от НК. Счупването на носните костици, неналагащо тяхното оперативно наместване е причинило на А. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за около 12-15 дни от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Разкъсно-контузните рани /три броя в тилната област на главата и една по долния клепач на дясното око/ са причинили, както заедно, така и поотделно на пострадалия  временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за около 7-9 дни от датата на травмата. Гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесен побой с бухалка или дебел кабел. Нанесени са били и няколко удара по главата и лицето на пострадалия, като той не е могъл да посочи тяхната последователност пред вещото лице. Същото обаче дава заключение, че тези останали травматични наранявания са му причинили болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за около 2-5 дни от датата на травмата.      

          Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  самопризнанията на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, както и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят направените самопризнания, а именно изцяло от показанията на свидетелите: Б.А., И.А., Ф.А., Ф.А., М.Ж., А.А., К.Я., Ф.А., частично от показанията на свидетелите И.Й. и Я.Я.. Изцяло от заключението на коментираната по-горе СМЕ, а също и от писмените доказателства, приети по  делото.

          Съдът  кредитира посочените по-горе гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите писмени доказателства по делото и заключението на СМЕ, като абсолютно достоверно  очертават гореописаната фактическа обстановка. Тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите Й. и Я. не допринасят много за разкриване на обективната истина по делото. Според тях инцидентът  бил започнал, като петима непознати им лица нанасяли побой над подс.А., а те като видели това се включили в побоя. Не били видели кой е удрял пострадалия, т.к. непознатите биячи нападнали и тях и те избягали от мястото. От така депозиратине показания на двамата може да се заключи единствено, че на инкримиинраната дата те и подсъдимите са участвали в побоя, но без подробности относно това как той е започнал и кой го е инициирал. Тези техни показания на първо място са в противоречие с направените от подсъдимите самопризнания, които пък се подкрепят от всички останали доказателства по делото и основно СМЕ и останалите осем свидетелски показания. Не може да не се държи сметка и относно факта, че свидетелите Я. и Й. са били осъдени по горепосоченото НАХД на ПРС за дребно хулиганство по повод инцидента, което напълно обяснява тяхната заинтересованост да не разкриват подробности за него.

При така установената фактическа обстановка  съдът намира, че с поведението си подсъдимите А. и А. са осъществили от обективна и субективна страна  състава на престъплението по чл.131 ал.1, т.12  във вр. с чл.129 ал.1, във връзка с ал.2 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на 30.04.2011г., в гр.Пазарджик, в съучастие като съизвършители и по хулигански подбуди са причинили на Б.М.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Подсъдимите са имали представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите. Съзнавали са, че извършват деянието по хулигански подбуди,  доколкото техният мотив се е изразил в стремежа им да проявят своето явно и грубо неуважение към обществото, като публично - на улицата, пред погледите на всички присъстващи, са проявили незачитане на личността на пострадалия посредством накърняване на телесния му интегритет чрез употреба на груба сила и по начин, че да покажат и изтъкнат  себе си и да унижат А..

Не може да бъде споделено възражението на защита всмисъл, че в конкретния казус не е налице квалификацията посочена от обвинението - телесна повреда причинена "по хулигански подбуди", т.к. от събраните по делото доказателства ставало ясно, че подсъдимите са извършили престъпното посегателство по религиозни причини. Те, като представители на ромски етнос в България, изповядвали ислямска религия, а пострадалия и неговите сподвижници, също представители на ромския етнос, изповядвали християнска. Именно на такава религиозна основа между тях съществувало социално напрежение и възникнал процесният конфликт.

Първо следва да се отбележи, че подбудите за извършване на едно престъпно посегателство могат да бъдат изяснени в най-пълна степен само ако деецът добросъвестно реши да ги разкрие и разкаже за тях. В случая това не е така, т.к. двамата подсъдими не дават обяснения в този смисъл. Те признават фактите по обвинителния акт, а в него не се съдържа фактическа констатация досежно това, че конфликтът се е развил именно поради религиозните различия.  Отделно от това, самите подсъдими в момента на нанасяне на телесните увреждания не са казали или извършили нещо, от което обективно би могло да се заключи, че са нападнали пострадалия именно заради изповядваната от него религия. Дори обаче безрезервно да се приемат предположенията на някои от свидетелите, че конфликтът се е развил на верска основа /св.Ф.А.-том ІІ,лист 55; св.А.А.-том ІІ,лист 56, св.К.Я.-том ІІ,лист 58 и св.М.Ж.-томІІ, лист 59/  то това пак не изключва наличието  на  хулигански подбуди при извършване на престъпното посегателство. 

Хулиганските подбуди, като елемент на осъществения престъпен състав, представляват факултативен признак към субективната страна на деянието. В този смисъл, дори желанието им да нанесат телесното увреждане да е провокирано от стремежа им да накажат лица от техния етнос, които изповядват друга религия, то пак проявата им по начина, мястото и средствата на нейното извършване, представлява една демонстрация на раздаване на собствено „правосъдие”. Всичко това е направено в разрез със социалните, морални и правни норми в българското общество и особен тези, установяващи религиозна търпимост и етнически мир. 

Съдебната практика и доктрина в Р България е имала повод да посочи, че дори да е установено, че един конкретен личен мотив  води дееца към извършване на конкретно престъпно посегателство, то това не означава, че в условията на реална съвкупност той не извършва  престъплението хулиганство или пък, че не го извършва по хулигански подбуди, когато  посегателството срещу телесната неприкосновеност, честта и достойнството на друг субект е съпроводено с грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.      

Подсъдимите са  предвиждали възможността от  настъпването на общественоопасните последици на деянието, като са се съгласили с това. Преследвайки пряката си цел-да нанесат побой над А., възможността от настъпването на съставомерни общественоопасин последици не е била достатъчен контрамотив да се откажат от постигането на пряката си цел. Казано с други думи,  действали са с евентуален умисъл,  причинявайки травматично увреждане, имащо характер  на  средна  телесна  повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК.

Деянието е извършено от тях в съучастие като съизвършители, т.к. и двамата са взели участие при осъществяването на изпълнителното деяние – нанасяли са удари и то при общност на умисъла, доколкото всеки е съзнавал своето участие в общата престъпна дейност и приноса на другия в нея.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на пострадалия, както и с оглед времето, мястото и начина за извършване на деянието.

Подсъдимите са  личности с относително завишена степен на обществена опасност. Действително те не са осъждани и криминално проявени. В представената характеристична справка за всеки от тях по делото е посочено, че имат криминалистическа регистрация по два заявителски материала – ЗМ-931/11г. и ЗМ-1038/11г. и двата за престъпление по чл.131 ал.1 от НК. Установява се обаче, че посочените два заявителски номера касаят настоящото наказателно производство в досъдебната му фаза, т.к. под тези номера са бил образувани две отделни ДП, като в последствие са били обединени. Отделно от това обаче, от представените характеристики за двамата става ясно, че те са негативно охарактеризирани по местоживеене, като лица с буен  и сприхав характер, извършващи противообществени прояви.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на извършителите и недостатъчната им способност за психофизически  самоконтрол.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и тежкото им семейно положение, материално и имотно състояние – доколкото и двамата са безработни, живеят на съпружески начала и имат деца: А.-две, а А.-три. Направените самопризнания не се отчетоха, т.к. те са предпоставка за разглеждане на производството по диференцираната процедура на Глава ХVІІ от НПК.

Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха негативните  характеристични данни по местоживеене, както и причинените множество леки телесни повреди на пострадалия, които са погълнати от по-тежкия резултат – съставомерната средна телесна повреда.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като определи наказанието на подсъдимите при условията на общата  част в НК – чл.54 и сл. от НК.

При това положение съдът определи наказание за всеки от подсъдимите в размер на по три години лишаване от свобода, което намери,  че  ще е съответно на извършеното и ще постигне цилите по чл.36 от НК. След това съдът намали това наказание с една трета и осъди подсъдимите М.А. и А.А. на по две години лишаване от свобода.

Преценявайки данните за личността на подсъдимите и преди всичко липсата на предишни техни осъждания, а и семейното им положение съдът счете, че  за постигане целите на наказанието и основно за настъпване на поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект не се налага  ефективно изтърпяване на така наложените им наказания лишаване от свобода. С оглед на  това съдът приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за всеки от подсъдимите за изпитателен срок от по три години.

Съобразявайки цялостната престъпна деятелност на  подсъдимите в конкретния казус, високата степен на обществена опасност на деянието им, а  и данните за тяхната личност  съдът намери, че за постигане на по-осезателен ефект по посока на формиране на нова ценностна система на дейците и привързването им към общественополезния начин на живот, ще следа да упражни правомощието си по чл.67 ал.3 от НК. По тези съображения съдът постанови в рамките на изпитателния срок подсъдимите да изтърпят пробационната мярка по чл.42а ал.2, т.2 от НК, а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

От престъплението св.Б.А. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,  за които подсъдимите дължат обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.

При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от  ЗЗД, като взе предвид заключението на СМЕ № П-159/11г,  възрастта на пострадалия, естеството на причиненото съставомерно конкретно телесно увреждане, продължителността на оздравителния период и свързаните с него физически болки и затруднения, а така също и причинените много други леки телесни повреди  и страдания за пострадалия в чисто личностов аспект, провокирани от унижаването му пред множество хора и непосредствено накърняване на изградения авторитет в семейна и професионална среда, съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание. По тези съображения съдът определи обезщетение  в размер на  10 000 /десет хиляди/ лева и осъди подсъдимите А. и А. солидарно да заплатят на пострадалия тази сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. За разликата до 15 000лв., предявеният граждански иск беше отхвърлен като неоснователен.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК  подсъдимите М.А. и А.А. бяха осъдени солидарно да заплатят на частния тъжител и граждански ищец Б.А. сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 1 200 лв. – платен адвокатски хонорар, а в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски за експертиза в размер на по 25 лв., а по сметка на Пазарджишки районен съд в размер на по 15 лв. за всеки от тях, както и държавна такса върху размер на уважения граждански иск в размер на по 240 лв. за всеки от тях, платими в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт.

По изложените съображения Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата  си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :