Решение по дело №2376/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 978
Дата: 26 юли 2022 г. (в сила от 17 август 2022 г.)
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20217040702376
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   978                               26.07.2022 г.                                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети  състав, на шести юли две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й.Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2376 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.Д.М., с ЕГН **********, чрез адв. С.Г., с адрес ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по  мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2016г. с изх.№02-020-6500/3655 от 15.02.2021г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е отказано подпомагане и не е оторизирана и изплатена сума в размер на 6 160,77 лв. В жалбата са изложени  възражения, че уведомителното писмо не съдържа ясни и разбираеми мотиви. Счита, че акта, в обжалваната му част, е издаден в нарушение на материално-правните норми, административнопроцесуалните правила, при липса на мотиви и при неспазване на предписаната от закона форма. Иска прогласяване на недействителност или отмяна на уведомителното писмо в оспорената му част. Претендира разноски. В молба-становище с вх.№ 12825/15.02.2021г. (л.604), уточнява, че иска обявяване на нищожност или отмяна на оспорения акт, само в частта, в която е отказано подпомагане със сумата от 6 160,77 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. и от адв.Д., които искат от съда да уважи жалбата на посочените в нея основания. Адвокат Г. претендира и присъждане на разноски, като представя списък на разноските (л.704).

Ответната страна – Заместник директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно и призован, се представлява от процесуален представител – юрисконсулт Б., който пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

По делото не се спори, че жалбоподателят е земеделски производител (ЗП), регистриран в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 512280. В качеството си на земеделски производител М. е подал общо заявление за кандидатстване до Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция с УИН 02/040716/14573 с вх.№ 18245138 от 20.04.2016г. (л.45 и сл. от делото), с което е заявил за подпомагане за кампания 2016г. схемите и мерките за директни плащания, сред които е и Мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., със заявени площи по направлението с код на дейност АК6 в общ размер на 118,74 ха. Към заявлението са приложени Таблица на използваните парцели 2015г. (л.46-61), съдържаща данни за идентификация на парцелите, Таблица за отглежданите животни 2015г. (л.62), Таблица на използваните парцели 2016г. (л.98-104), Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2016 (л.105) и др. документи и декларации. Представени са и карта на блоковете на земеделското стопанство – Директни плащания (2016) (л.115-201). Не е спорно и че 2016г. е втора година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по това направление

При подаване на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, с резултатите от които жалбоподателят е запознат (л. 63-65). Видно от приложените Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016г. са констатирани грешки. Във връзка с констатираните грешки, жалбоподателят е депозирал обяснителна записка (л.67), в която е разяснил, че посочените грешки в общото заявление за подпомагане за 2016г., относно АЕП (мярка 10) се дължат на отпаднало правно основание за парцелите. Към заявлението за кампания 2016г. е приложен и План-коригиран за 2016 за управление на земеделските площи по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, агроекологична дейност Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (чл. 36, ал. 1, т. 1), код АК6 на ЗП Д.Д.М.,***, ЕКАТТЕ 06553, УНР 512280 (л.68-90).

От представената по делото преписка се установява, че към заявлението с УИН: 02/040716/14573 е приложен и Договор за контрол от 15.12.2015г., сключен между ЗП Д.Д.М., като възложител и „Аустрия Био Гаранти ГмбХ“, представлявано в България от ТП „Австрия Био Гаранти“, по силата на който възложителя възлага на АБГ контрола и/или сертифицирането на дейността на ЗП и по-конкретно – Био-контрол съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 год. във валидната му редакция (л.92 гръб-93). Към договора е приложено и Потвърждение на договор (л.94-95), което е издадено в уверение на това, че ЗП Д.Д.М. стопанисва животни с описани ушни марки, които отглежда в система на контрол. Животните се отглеждат в животновъден обект с рег. № 8282-0030, находящ се в с. Бродилово, УПИ ІІ-156 в кв. 20 по плана на с. Бродилово, общ. Царево.

С уведомително писмо вх.№ 02-020-6500/9199 от 30.12.2016г. (л.202), жалбоподателят М. е уведомил директора на Държавен фонд „Земеделие“ - ОД Бургас, че във връзка с отстраняване на технически грешки от сертифициращия орган „Австрия Био Гаранти“ клон България е попълнено и подадено Заявление за редакция на въведени данни в „система за въвеждане на данни от външни институции“, което заявление е приложено към уведомителното писмо (л.202 гръб – 204).

Във връзка с подаденото от М. заявление с УИН 02/040716/14573 са извършени няколко проверки, за които има издадени следните заповеди за извършване на проверки на място, с местоположение на проверката – заявените от ЗП парцели и изготвени съответните за тях доклади: Заповед № 321619/11.11.2016г. за извършване на проверка на място (л.261-262), Заповед №321619/08.11.2016г. за извършване на проверка на място (л.263-264, резултатите от която са обективирани в доклад за проверка на площи (л.265-407); Заповед № 323228/28.11.2018г. за извършване на проверка на място (л.409 гръб-410), резултатите от която са обективирани в доклад за проверка (л.411-502); Заповед № 323479/28.11.2016г. за извършване на проверка на място (л.205 гръб-206), резултатите която са обективирани в доклад за проверка (л.207-258).

По делото е наличен констативен протокол № 0000969/07.12.20216г. (л.503), относно извършена проверка по мярка 10 и мярка 11 за спазване правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, където е посочено, че ЗП (Д.М.) не прилага ПРЗ и торове. Представен е и доклад от същата дата за извършената проверка (л.504).

Към приложената по делото преписка е представено и подадено от жалбоподателя общо заявление за подпомагане за кампания 2014г., ведно с приложените към него документи (л.536 и сл. от делото). Налични са и докладна записка вх.№ 03-0416/2578/16.11.2017г. (л.534-535) и докладна записка вх.№ 03-0416/2578/22.06.2018г. (л.627-641) на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Въз основа на така установеното, от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по  мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2016г. с изх.№02-020-6500/3655 от 15.02.2021г., с което на жалбоподателя, в качеството му на земеделски производител след извършено намаление със сумата от 6 450,32 лв. (289,55 лв. + 6 160,77 лв.) е оторизирана сума в размер на 66 702,66 лв.

За изясняване на спорните по делото факти, в хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), вещото лице по която е дало заключение (л.621-624), че след извършване на всички административни проверки и проверката на място са установени недопустими за подпомагане площи, за дейност с код АК6 и е налице наддекларирана площ в размер на 0.47 ха, която представлява 0.40 % спрямо установената допустима за подпомагане площ (118.27 ха). Посочено е, че в случая е приложена разпоредбата на чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., гласяща, че при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 3% и до 2 ха - санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ). По отношение на площите, цитирани в колона № 12 от ПРИЛОЖЕНИЕ 1 от СТЕ /колона 10 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо/, а именно парцели с № 06553-130- 1, № 06553-130-3, № 06553-157-2, № 06553-157-3, № 06553-157-4, № 06553-157-5, № 06553-157-6, № 06553-157-7, № 06553-52-28, № 06553-52-29, № 06553-52-80, 06553-57- 2 и № 06553-57-3, заявени с код АК6 и съгласно Докладна записка на зам.изпълнителния директор до Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с вх. № 03-0416/2578 от 29.06.2017 г., вещото лице заявява, че са предприети действия относно констатации в доклад на Дирекция „Вътрешен одит“ по отношение на дейност „Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (АК6)“, в резултат от които, горецитираните площи се считат за недопустими за подпомагане, без да се наддекларират, поради установяване на култури от групата на ПЗП /постоянно затревени площи/ преди кампанията на поемане на ангажимента, което не отговаря на дейността „Превръщане на обработваеми площи в постоянно затревени площи“, като площите в първата година от ангажимента следва да са обработваеми. Според вещото лице причината за недопустимостта на площите е изложена и в колона 10 от таблицата на стр.2 от обжалваното уведомително писмо. От извършените административни проверки е установено, че тези парцели са заявявани в предходни години като „постоянно затревени площи“ и за тях не е извършвана дейност по превръщането им от обработваема земя в постоянно затревени площи, което е неспазване на едно от базовите изисквания „за превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи“, като тяхната площ от общо 10 ха се счита за неизбираема и не се наддекларира. Според заключението установените недопустими за подпомагане площи за дейност с код АК6 са в размер на 0.47 ха, която представлява 0.40 % спрямо установената допустима за подпомагане площ (118.27 ха), като санкцията е само за площта при 616,077лв/ха или 289,55лв. Установената допустима за подпомагане площ е 118.27 ха., а тази установена след проверка за базови изисквания и други изисквания – 108,27 ха, т.е санкционираната площ след проверка на базови изисквания и други изисквания е 10 ха, като санкционираната сума е 6 160,77 лв. (същата е предмет на оспорване в настоящото производство). В съдено заседание на 13.04.2022г. вещото лице уточнява, че проблемът в това санкциониране е, че тези площи са заявени по една програма, по която трябва обработваема земя да се превърне в необработваема – пасища, мери, с цел да се предпази  почвата от  ерозия.  Според експерта това е смисъла на програмата.

На допуснат в съдебното заседание допълнителен въпрос  към СТЕ, вещото лице дава заключение (л.659-660), че за проверката на място е била издадена Заповед №321.619 от 08.11.2016г. и  от 11.11.2016г. за извършване на проверка на място на началник отдел на Регионален технически инспекторат, като в заповедта е фиксирана начална дата на проверката 08.11.2016г. и крайна дата за извършване на проверката 15.11.2016г. / в заповедта от 08.11.2016г./ и 15.12.2016г. /в заповедта от 11.11.2016г./. За извършената проверка е съставен доклад за проверка на площи съдържащ 286 страници. Според експертът, от таблицата, представена в основното заключение с изцяло недопустима площ са следните 13 парцела (посочени в таблица на стр.2 от допълнителното СТЕ – л.659 гръб), за които в колона 7 е записано точно на коя страница от доклада се намират резултатите от проверката на място. Този доклад е подписан от кандидата й му е бил връчен с уведомително писмо изх.№01-172-6500/22 от 09.01.2017г. Вещото лице заявява, че в заключението на този доклад има констатации, че парцелите, измерени на място, съответстват на декларираните площи и момента на проверката са с установена култура с код 31400 Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша) (постоянни пасища). Според заключението, в докладна записка от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с изх.№03- 0416/2578 от 22.06.2018г. до изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и във връзка с одитен доклад 15DR-RD02 на дирекция „Вътрешен одит“ и за всички парцели от Приложение 2, за които се установи, че се пресичат с деклариран парцел през кампания 2016г. и следващите от същите бенефициенти (без значение на размера на пресичането) следва срещу всеки деклариран парцел от кампания 2016г. и за всяка следваща кампания да установи статус на парцела „Заявен несъответстващ АЕП код“ със следната забележка “Установени култури от групата на ПЗП преди кампанията на поемане на ангажимента“, като това ще доведе до намаляване на избираемата за подпомагане площ, без тя да се счита за наддекларирана, с площта на дадения парцел за съответната година. Вещото лице посочва, че в приложенията към докладната записката процесните парцели са коментирани на страници 4, 5, 13, 14 и 30, където са посочени част от установените несъответствия между декларирания код „култура“ и установената култура и са посочени за сравнение 2014г. и 2015г. Твърди, че в таблицата е установено за процесиите парцели, не само как са заявявани, но и какво е било тяхното състояние.

В съдено заседание на 06.07.2022г. вещото лице уточнява, че при извършването на проверката на място е установено, че  площите съответстват на заявените. Твърди, че недопустимите площи следват от докладната записка (л.627 и сл.), където на процесните парцели на стр. 4, 5, 13, 14 и 30 от приложенията към тази записка, срещу процесните парцели е обяснено защо те са включени в недопустима площ с целия си размер. Заявява, че в тази докладна записка и тези приложения площите са установени като недопустими, защото има разминаване между кръстосаните проверки в декларирания код култура и установената култура на място.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която вещото лице посочва, че установеният от експертизата размер на редукцията - 6 450,32 лв., съвпада с този, посочен в Уведомителното писмо от административния орган. Заявява, че сумата е получена като сбор от стойността в размер на 289,55 лв., представляваща намаление и санкция за наддеклариране и стойността в размер на 6 160,77 лв., представляваща неспазване на базови и други изисквания.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от представения по делото известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л.43).

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Със Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. (л.35), изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, е делегирал на заместник-изпълнителния директор – Петя Димитрова Славчева, правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Съобразно това, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Уведомителното писмо, е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви (водещи до пълна липса на такива), при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Т. е., в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

В конкретния случай, фактическите и правни основания за издаване на акта, съставляващи  мотиви на административния орган, се съдържат в табличен вид в самия акт. Методът, трайно използван от ДФ „Земеделие“ за мотивиране на уведомителните писма, е чрез таблично обобщаване на резултатите. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган за всяка колона от Таблицата на стр.2 от същото, относно отказа за финансово подпомагане, както и от Таблицата на стр.6, в която е изчислено финансовото подпомагане, включително и от Таблица на стр.5 от уведомителното писмо, където са отразени площите с неспазени базови и други изисквания (процесните площи от общо 10ха за парцели с идентификатори 06553-130-1-4, № 06553-130-3-3, № 06553-157-2-2, № 06553-157-3-2, № 06553-157-4-2, № 06553-157-5-3, № 06553-157-6-3, № 06553-157-7-3, № 06553-52-28-2, № 06553-52-29-1, № 06553-52-80-3, 06553-57-2-2 и № 06553-57-3-3).

В оспорения административен акт, като фактическо основание за издаването му е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Д.М. заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г." Това според съда обаче, не е достатъчно да мотивира акта, като дори не е цитирано или препратено към конкретен документ, обективиращ извършена проверка по реда на чл.37 от ЗПЗП.

Освен това, в писмото не се съдържат конкретни фактически и правни основания, които да сочат на неспазени базови или други изисквания, които според органа са основание за приемане на конкретните 10ха като недопустими за подпомагане. В пояснителен текст относно колона 10, на таблицата на стр.2 от писмото, е посочено, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат към РА, назначена със заповед № 321619  и заповед № 323479 (без изрично посочва на датата на тези заповеди), като в контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови изисквания, за който кандидатът е бил уведомен с уведомително писмо. Посочено е, че за неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност се налагат намаления, съгласно раздел VI "Намаления при неспазване на базовите изисквания за направленията от мярка 10 "Агроекология и климат от ПРСП 2014 - 2020" от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 10, утвърдена със заповед № РД 09-143 от 23.02.2017г. на министъра на земеделието и храните, изготвена на основание чл.16 от Наредба №7 от 24.02.2015г., т.2 „Специфични условия“. Цитирани са т.2.3, т.2.4 и т.2.5 от Методиката.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът установи, че в административната преписка и в приетите по делото доказателства не се съдържа уведомително писмо със съдържание, посочено в пояснението към колона 10. Органът не е посочил, конкретен номер или друг отличаващ белег на това уведомително писмо. За такова съдът не приема наличното по преписката уведомително писмо с изх.№ 01-172-6500/22 от 09.01.2017г. (л.408), доколкото в съдържанието му липсват констатации относно конкретни неспазени от ЗП базови или други изисквания. Що се отнася до извършените със заповед № 321619/11.11.2016г.  и заповед № 323479/28.11.2016г. проверки на място на парцелите, заявени за подпомагане от жалбоподателя и издадените съответно за тях доклади, съдът не установява в тях да се съдържат каквито и да е било констатации за установени при проверката неспазени от жалбоподателя, в качеството му на ЗП, базови или други изисквания. Единствено в доклада, обективиращ извършената въз основа на заповед №321619 от 11.11.2016г. проверка на място, се установяват констатирани от проверяващия експерт несъответствия в декларираните от М. площи (за 8 от парцелите) и реално установените на място такива, които са в размер на 0,47 ха, за които обаче жалбоподателят няма никакви претенции и в тази част не е оспорил уведомителното писмо. Други констатации, от който да се направи обосновано предположение, че при извършената проверка са установени неспазени базови или други изисквания, няма. Това заключение на съда следва и от направеното на стр.284 от доклада изготвен по заповед №321619 от 11.11.2016г. обобщение на резултатите (л.406), където по отношение на мярка 10 (АК6) установената от проверката площ е 118,28ха (с 0,47ха, по-малко от декларираната). Така установената с доклада площ не съответства на посочената за оторизиране площ от 108,27 ха в уведомителното писмо. Също така, от наличния по делото констативен протокол № 0000969/07.12.20216г., относно извършена проверка по мярка 10 и мярка 11 за спазване правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и представения доклад от същата дата за извършената проверка, не се установява, констатирано нарушение на базовите изисквания.

На следващо място, съдът намира за недопустимо едва в хода на съдебното производство вещото лице да установява какви са причините, поради които с уведомителното писмо административния орган да намали исканата от ЗП сума и да откаже нейното оторизиране. Следва да се посочи, че в заключението си експертът се позовава на докладна записка с вх.№ 03-0416/2578 от 22.06.2018г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и приложенията към нея (л.627-641), от която извлича основанието за неоторизиране на спорната по делото сума от 6 116,77 лв. Процесното уведомително писмо обаче, не препраща към докладната записка, каквото е изискването на ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС., а в съдържанието й съдът не установи наличието на констатации и изричното посочване на конкретно установено неспазено от ЗП изискване за кампания 2016г. За процесните парцели на страници 4, 5, 13, 14 и 30 от Приложение № 1 и №2 към докладна записка с вх.№ 03-0416/2578 от 22.06.2018г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ липсва установено по съответния ред отбелязване на статус на парцела „Заявен несъответстващ АЕП код“ със забележка „Установени култури от групата на ПЗП преди кампанията на поемане на ангажимента“, което да доведе до намаляване на избираемата за подпомагане площ, без тя да се счита за наддекларирана, с площта на дадения парцел за съответната година, както изисква т.2 от докладната записка. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им в други документи, към които няма изрично препращане в акта или едва в съдебно заседание, е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. С оглед изложеното, съдът не кредитира представеното от вещото лице по допусната СТЕ заключение.

В процесното уведомителното писмо  изрично е посочено, че 2016 година е втора година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по това направление. Въпреки, че липсва позоваване на конкретните за това разпоредби от Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., според чл.36, ал.3 от Наредбата през втората и следващите години от поетия агроекологичен ангажимент по ал.1, т.1(превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи) одобрените парцели се заявяват в заявлението за плащане и поддържат като "постоянно затревена площ", каквото несъмнено е сторено от ЗП при подаване на заявление с УИН 02/040716/14573 и  План-коригиран за 2016г. Освен това, за всеки един от парцелите, чиято обща площ от 10ха, е определена от ответния орган като недопустима за подпомагане, като според представения във връзка със заповед № 323479/28.11.2016г. доклад е установено, че е спазено изискването за превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи. Дори акта да съдържаше мотиви и позоваване на цитираната разпоредба, то съдът не установява твърдяното от експерта нарушение за неспазено базово изискване в процеса по превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че административният акт е немотивиран и не съответства на изискванията на закона. Липсата на относими мотиви за издаване на оспореното уведомително писмо не позволява да се провери правилно ли са посочени в същото като нарушени норми от националналното и правото на ЕС или същите са посочени бланкетно. От данните от таблиците в уведомителното писмо може да се извлече извод за твърдение за неспазени изисквания, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложените към преписката доказателства, се посочва кои точно изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа на утвърдената със заповед № РД 09-143/23.02.2015г. от министъра на земеделието и храните Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“, само по себе си също не може да се приеме за надлежно мотивиране на акта, доколкото в него не се съдържат никакви фактически обстоятелства сочещи неспазени базови изисквания, като такива не се установиха и от документите, приложените по делото.

 На следващо място, настоящият състав приема,че предвидената възможност за намаление при неспазени базови изисквания и изисквания по управление е предоставено при условията на оперативна самостоятелност на органа, тъй като изрично е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ - РА може да намали размера на финансовата помощ. След като на преценката на органа е предоставена тази възможност да намали или да не намали размера на финансовата помощ, то изискването за мотивираност на административният акт включва излагането на изрични мотиви, поради които органът е постановил акт в хипотезата на една от предоставените му възможности. В случая такива мотиви липсват (Решение № 15704 от 17.12.2020г. постановено по адм. дело № 7466/2020г. на ВАС).

Възприетата форма на уведомително писмо не сочи конкретните за всеки случай относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби и подвеждането им към съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на административния орган и съображенията при прилагане на закона за всеки конкретен случай. Това несъмнено затруднява жалбоподателя да разбере какви са причините за отказа или респ. за намалението на оторизираните суми, като така значително затруднява и съда при проверка за законосъобразността на акта. В разясненията към колоните от таблицата за всяка колона са посочени заглавия на подзаконови нормативни актове, регламенти, съответно правни норми от различни нормативни актове и от делегирани регламенти, относими към различни хипотези. Бланкетно е възпроизведено съдържанието на тези норми, цитирани са заповеди на министъра на земеделието и храните, посочени са конкретно само ставките в лв. /ха за всяка схема или мярка, като е пояснено, как се получават някои от посочените площи/когато става дума за събиране или изваждане на такива/, но така или иначе, липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да се разбира, защо е намалено финансовото подпомагане и защо то е намалено именно в тези размери. В повечето от изброените правни норми, от една страна се съдържат няколко различни хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер, същите уреждат множество житейски случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е приложим. Независимо от факта, че оспореното уведомително писмо в някаква степен представлява автоматично генериран административен акт, в случая и от данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по преписката, не могат да се извлекат конкретните фактически и правни основания, които са мотивирали акта и постановения с него краен резултат, като в подкрепа на това следва да се посочи, че тези фактически, а и правни основания, не са конкретизирани и впоследствие. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо в оспорената му част.

Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на уведомителното писмо в обжалваната му част по смисъла на чл. 146, т.2 и т.3 от АПК, като издадено в нарушение на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за неговата отмяна. (Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г.; Решение № 5443 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2022 г.; Решение № 4455 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2022 г. Решение № 1487 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2021 г. Решение № 6333 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2022 г.,; Решение № 4860 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 440/2022 г., V и др.).

 Не се констатираха нарушения, водещи до прогласяване нищожността на уведомителното писмо в оспорената му част. На основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, уведомителното писмо следва да бъде отменено в обжалваната му част, а преписката да бъде върната за ново произнасяне на административния орган в отменената част по заявените от жалбоподателя суми по мярка 10 „Агроекология и климат“ при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя, съобразно представения по делото списък за разноски, следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1538,30 лева, от които 48,30 лева - платена държавна такса за образуване на съдебното производство, 850 лева - платен депозит по СТЕ и ССЕ и 640 лева - платено по договор за правна защита и съдействие (л.24) адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.8, ал.1, т.3 от  Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Следва да се посочи, че съгласно чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото, минималното адвокатско възнаграждение се определя в размер на 638,04 лева. В случая, жалбоподателя е заплатил сумата от 750 лева, който размер е над минималния, предвиден в наредбата, поради което съдът намира, че са налице основания за неговото намаление до размера от 640 лева, предвид своевременно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 Съдът намира претендираното на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 300 лева по договор за правна защита  и съдействие на л.705 от делото, за неоснователно. Разпоредбата на чл.7, ал.9 от цитираната по-горе наредба  се отнася до процесуално представителство по граждански дела, каквото настоящото не е. Аналогична разпоредба не е предвидена за представителство по административни дела.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по  мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2016г. с изх.№02-020-6500/3655 от 15.02.2021г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която по подадено от Д.Д.М. заявление с УИН 02/040716/14573 с вх.№ 18245138 от 20.04.2016г. е отказано подпомагане и не е оторизирана и изплатена сума в размер на 6 160,77 лв. по мярка 10 „Агроекология и климат“  от ПРСП 2014 – 2020г., за кампания 2016г.

ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от Д.Д.М. заявление с УИН 02/040716/14573 с вх.№ 18245138 от 20.04.2016г, в отменената част.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза на Д.Д.М. с адрес: ***, разноски по делото в размер на 1538,30 лева (хиляда петстотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки). 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.    

                           

 

                                                               СЪДИЯ: