О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 09.09.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова оспорване по административно дело № 837 от 2022 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Частната касационна жалба от Д.Т.Н. до Върховния административен съд на РБ срещу Определение № 1950 от 29.06.2022 г. на АдмС – Варна по адм. дело № 837/2022 г. съдържа оспорване на присъдените на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Изтъква се, че на Н. не са предоставени доказателства (документ) за направени разноски, а отделно от това се сочи, че в Община Варна съществува Дирекция „Правно-нормативно обслужване“, в която работят 6 главни юрисконсулта, 2 старши и 5 юрисконсулта, чието месечно трудово възнаграждение е от общинския бюджет. Според Н. не става ясно и липсва документ, въз основа на който се налага консултация, изискваща допълнително заплащане, извън това, което се разходва от общинския бюджет.
По своята същност процесното така формулираното оспорване представлява молба за изменение на Определение № 1950 от 29.06.2022 г. на АдмС – Варна по адм. дело № 837/2022 г. в частта за разноските, като се иска отмяна на присъденото в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение.
В едноседмичния срок от получаване на преписа от частната касационна жалба Секретарят на Община Варна – ответник по адм. дело № 837/2022 г. на АдмС – Варна, въпреки изрично указаната му възможност за представяне на писмен отговор по искането за изменение на Определение № 1950 от 29.06.2022 г. в частта за разноските, не излага становище по процесното искане.
Съдът, като взе предвид изложените доводи от Н., съобрази и следното:
Молбата за изменение на решението на съда в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – участник в производството по делото и в 7-дневния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК за обжалване на съдебния акт. Съобщението за постановяването на Определение № 1950 от 29.06.2022 г. по адм. д. № 837/2022 г. на АдмС - Варна е получено от Д.Т.Н. на 04.08.2022 г. (л. 59 от делото), като на 10.08.2022 г. е подадена молбата за изменението му в частта за разноските, обективирана в частната касационна жалба срещу определението.
С Определение № 1950 от 29.06.2022 г. по адм. д. № 837/2022 г. на АдмС - Варна е оставена без разглеждане жалбата от Д.Т.Н. ***/05.04.2022 г. срещу отговор с рег. № ДОИ22000033ВН_0053ВН/28.03.2022 г., в частта, в която отговорът е „непълен, неточен и завоалиран“ и е прекратено производството по адм. дело № 837/2022 г. на АдмС - Варна. С оглед изхода на спора, Д.Т.Н. *** 12, е осъдена да заплати на Община Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да остави без разглеждане жалбата на Н. съдът е приел, че въпреки многократно предоставената възможност на оспорващата същата не е отстранила нередовността на оспорването. Съдът е посочил, че волята на оспорващата при частично оспорване следва да е ясно заявена, т.к. предопределя както преценката за допустимостта на оспорването, така и пределите на произнасянето на съда, а в случая не е ясно какъв е точно предметът на оспорване. От друга страна, искането на оспорващия също не е ясно и еднозначно посочено. Изтъкнал е съдът, че както оспорваният акт, така и искането до съда са задължителни реквизити на жалбата и следва да са недвусмислено посочени от оспорващия, тъй като определят параметрите на спора.
С оглед прекратяването на производството, своевременно направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е приел, че следва да се уважи, като се присъди в полза на Община Варна сумата в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на конкретния казус.
Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Тоест изрично законодателят предвижда възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нещо повече, още с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., докладчик съдията Д. Добрева е приета дължимостта на юрисконсултското възнаграждение.
В чл. 32, т. 3 ГПК е посочено, че представител по пълномощие се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Същественото изискване относно процесуалния представител е да се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания, респективно учреждението, където е ситуиран административният орган, издател на оспорения административен акт, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. Правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Поради това без значение е дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение, като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета.
Отговорността за разноски в административния процес е материално правоотношение между страните по делото. Тя е уредена в закона като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото.
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за юрисконсулт, в случай, че ответникът в административния съдебен процес е представляван от юрисконсулт. В производството по адм. дело № 837/2022 г. на АдмС – Варна ответникът – Секретаря на Община Варна, е представляван по пълномощие от юрисконсулт Деница Сърбова, като по делото е приложено писмено становище по жалбата на Н. – л. 32 от делото, както и са представени писмени доказателства.
Законодателят не поставя изискване за представяне на доказателства за реално направени (заплатени) разноски за юрисконсултско възнаграждение, извън пълномощното. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът е обвързан единствено от нормативно регламентирания такъв в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и фактическата и правна сложност на конкретния казус.
Предвид изложеното не е
налице основание за изменение на определението на съда в частта в разноските по
отношение присъденото в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 3 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Т.Н. за изменение на Определение № 1950 от 29.06.2022 г. на АдмС – Варна по адм. дело № 837/2022 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от дата на съобщаването му пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: