РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на десети март две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1382 по описа за
2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.208, ал.1 КЗ/отм./, вр.§22 ПЗР на Кодекса за застраховане, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
28328,40 лв., представляваща обезщетение по имуществена застраховка, сключена с
договора за възлагане на обществена поръчка с рег.№160229 от 30.09.2014 г., за
вредите, настъпили на 13.10.2016 г. върху мобилна рентгенова система *****
сер.№30388, разположена на временна площадка на ГКПП „Капитан Петко войвода“
поради поведение на водач на преминаващ за сканиране товарен автомобил с рег.№ *****,
с полуремарке №Р13100. Претендира се уговорената в договора неустойка за
забавено плащане на дължимото обезщетение
за периода 08.08.2017 г. – 27.08.2017 г. в размер на 5665,68 лв.,
законна лихва за забавеното плащане на застрахователното обезщетение в размер
на 5421,74 лв. за период на забава от 28.08.2017 г-.17.07.2019 г-, законна
лихва за забавеното плащане на неустойката за забава в размер на 1084,34 лв. за
период на забава 28.08.2017 г-.17.07.2019 г
Ищецът твърди по силата на сключен
след процедура по обществена поръчка договор за застраховка ответникът да е
застраховал МПС, електронно оборудване инсталирано в МПС, плавателни съдове и
недвижими имоти –публична държавна собственост, предоставени на Агенция
Митници. Въз основа на договора е сключена застрахователна полица №
00008054/98011610002325 от 26.09.2016 г.
за застраховка на електронно оборудване, инсталирано в МПС съгласно опис
в приложение № 2б и за срок от 24 месеца, считано от 00.00 часа на 01.10.2016
г. В срока на действие на застраховката били нанесени щети върху част от
застрахованото оборудване – описано под № 8 в приложението към полицата -
мобилна рентгенова система ***** сер.№30388, разположена на временна площадка
на ГКПП „Капитан Петко войвода“, като при преминаване през нея за сканиране,
товарен автомобил удря моста на детекторната линия, в резултат на което е
наранен капа на вертикалното рамо на моста на детекторната линия, който заедно
със стрелата се измества от работната си позиция по посока на движението и
системата аварира. Системата е ремонтирана, като са подменени капак на
детекторната линия, осигуряващ херметичност, хидравличен цилиндър, осигуряващ
задвижването на едното рамо, респективно е долято хидравлично масло, като са направени разходи в общ размер на 28328,40
лв. въз основа на фактури, издадени от Д.ЕООД. Ответникът бил уведомен за
щетата, но нито в уговорения еднодневен срок, нито до подаване на исковата
молба изплатил дължимото обезщетение, поради което и ищецът претендира
направените разходи за ремонт на застрахованото съоръжение, уговорената
неустойка в максимален размер, твърди че вредите надвишават същата неустойка с
размера на законната лихва за период на забава след 20 –я ден, поради което е
претендира законнна лихва, както върху застрахователното обезщетение, така и
върху неустойката.
Ответникът е депозирал в срок
отговор, в който оспорва исковете, като не оспорва сключването на договор с
ищеца и настъпването на вреди по застрахованото имущество, но счита, че при
определяне на застрахователното обезщетение следва да съобрази овехтяването на
системата, като оспорва и за ремонта да са били необходими направените от ищеца
разходи.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик/държавен орган, комуто е възложено управлението и стопанисването на
застрахованото имущество, сключването на договор за имуществено застраховане по
отношение на същото, че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, покрит риск по договора, които обстоятелства не се
оспорват, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени вреди,
чиято стойност е в размер на
претендираната сума. Ищецът следва да докаже твърденията си за наличие на
валидна уговорка за заплащане на неустойка, че е поканил ответника да му
заплати уговорената неустойка, че претърпените от забавата вреди са в конкретен
размер, който надвишава уговорената неустойка именно с размера на законната
лихва.
Ответникът следва да докаже
твърденията си, че е налице вътрешен пазар на резервни части за съответната
рентгенова система.
Не е спорно между страните, а се
установява и от представената заповед № ЗАМ -889/1608.2016 г., както и от
приложението към сключената помежду им полица, както и представените документи
по заведена щета, че Агенция Митници е собственик на мобилна рентгенова система
***** сер.№30388, която е е била разположена на временна площадка на ГКПП
„Капитан Петко войвода“.
Не е спорно и че същото оборудване е
застраховано от ответника по силата на сключен между страните след проведена
процедура по обществена поръчка договор за обществена поръчка от 30.09.2014 г.
съгласно чл.1, т.4 и застрахователна полица № 00008054/98011610002325 от
26.09.2016 г. за срок от 01.01.2016 г. до 30.09.2017 г., като договорът е породил
действие с изплащане на първата вноска от застрахователната премия на датата на
сключване на полицата, което плащане се установява от издадената от ответника
сметка № А002957709.
Признава се от ответника, а се
утановява и от представените писчени доказателства – протокол за ПТП №1624513
от 13.10.2016 г., констативен протокол съставен от ответника на 17.1.2016 г.,
че в срока на действие на застрахователното покритие върху застрахованото
имущество мобилна рентгенова система ***** сер.№30388, разположена на временна
площадка на ГКПП „Капитан Петко войвода“, на 13.10.2016 г. са нанесени вреди
при преминаване на товарен автомобил, които вреди се изразяват в повреда на
капака на детекторната линия и цилиндъра.
Установява се от представените
документи – заявка за ремонт, доклад №181125 от 14.10.2016 г. и доклад от
21.03.2017 г., както и представените фактура № 17.10.2016 г., платежно
нареждане от 14.11.2016 г., фактура № 22.03.2017 г. и платежно нареждане от
19.04.2017 г., че повредите са отстранени чрез замяната на повредените части –
капка на детекторната линия и хидравличен цилиндър на рамо, като на системата е
долято и 20 л хидравлично масло. Ремонтът е извършен от Д.ЕООД, с което ищецът
има слючен договор за обществена поръчка за абонаментна поддръжка, диагностика
и ремонт на мобилни и преместваеми рентгенови системи от вида на увредената,
като за диагностиката, доставката на необходимите части трудът за подмяната им
ищецът е заплатил цена в общ размер на 28328,40 лв., платени на два пъти,
съответно 1736, 40 лв. на 15.11.2016 г. и 26592 лв. – платени на 20.04.2017 г
Следователно по делото се
установяват предпоставките, пораждащи отговорността на ответника за заплащане
на застрахователно обезщетение, като спорът между страните се концентрира върху
размера на обезщетението, тъй като ответникът счита, че при определяне на
обезщетението следва да се приложи коефициент на овехтяване, като не всички
дейности са били необходими за отстраняване на повредите.
От представените документи по
преписката, образувана по ответника, се установява, че той е бил уведомен за
настъпилите щети, извършил е оглед чрез свои експерти и оценка на щетите, като
съгласно изгответното от негов служител експертно заключение от 08.08.2017 г. и
доклад по щета от 11.08.2017 г., следва да се признаят всички разходи за труд
по диагностика и ремонт, разходите за доставка на частите от чужбина, както и
стойноста на хидравличното масло, но експертите на ответника считат, че по
отношение стойността на вложените части следва да приложи коефициент на
оветхяване от 74 %.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника относно определянето на обезщетението чрез прилагане
на коефициент на овехтяване, тъй като съгласно съгласно чл.
208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
В създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика ,
решение №167/11.05.2016 г. по т.д.№ 1869/2014 г., решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209
от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г.
на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка
се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва
от разпоредбите на чл.
208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал.
2 КЗ (отм.) във връзка с, ал. 4, уреждащи, че когато между
страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество/, ал. 2/, т. е. по пазарната му стойност, в случая на частично увреждане
на имуществото това е съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото от същия вид, включително всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/.
В случая се
установява, че ищецът е направил разходи за възстановяване на повредите по
застрахованото от ответника имущество в размер на 28328,40 лв. Същите не
надвишават уговорената застрахователна сума, като с оглед обстоятелството, че
ищецът е държавно учреждение, което разходва публични средства по установения
ред чрез избор на изпълнителите на услуги по реда на Закона за обществените
поръчки, то и същият е обвързан от сключените договори по този ред, респективно
не е допустимо да разходва средства, включително за ремонта на застрахованата
мобилна рентгенова система, освен при уговорените условия и цени с избрания
изпълнител на услуги от съответние вид, в случая Д.ЕООД, нито може да търси
извършването им на друг принцип, освен предвидения от ЗОП.
Следователно,
като е възложил и заплатил на Д.ЕООД извършването на ремонта на рентгеновата
система, ищецът е спазил закона, респективно заплатената цена е именно
стойността за възможното законосъобразно възстановяване на повредите по
застрахованото имущество.
Неоснователни са
и възраженията на ответника, че не всички разходи са били необходими. Повредата
на капака и цилиндъра е установена от служители и на самия ответник, като също
служители на ответника са приели за необходими всички разноски за труд,
доставка и части. Каква е цената им е установено по делото, като по вече
изложените съображени не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй
като същото е ирелевантно за определяне на обезщетението, а нито ответникът е
доказал пазар на отговорящи по качество и предназначение употребявани или нови
резервни части с по-ниска стойност, нито ищецът има възможност да участва
свободно на пазара извън параметрите на обявената и приключила обществена
поръчка за доставка на услуги.
По изложените
съображения предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение е
изцяло основателен и следва да се уважи в предявения размер.
С договора за
обществена поръчка в рамките, на който е сключена полицата между страните, е
уговорено, че застрахователното обезщетние се заплаща в срок от 1 работен ден,
считано от датата на представяне на всички необходими доументи /чл.14 от
Договора/. В чл.18 от Договора е предвидено, че при забава от страна на
изпълнителя – застраховател за заплащане в определение в чл.14 от Договора срок
на дължимото обезщетение, същият дължи неустойка в размер на 1 % за всеки ден заава върху неиздължената сума,
но не повече от 20 % от нея.
В случая се
установява, че ищецът е представил с писмо вх.№ на ответника L-2750/04.08.2017 г. всички документи, установяващи направените разходи във
връзка със застрахователното събитие от 13.10.2016 г. Следователно срокът за
доброволно изпълнение е изтекъл на 07.08.2017 г., като считано от 08.08.2017 г.
ответникът е изпаднал в забава на плащането и дължи уговорената неустойка, като
доколкото периодът на забава надвишава 20 дни, то се дължи максималния уговорен
размер на неустойката от 20 % върху дължимото обезщетение или сумата от 5665,68
лв., поради което и искът за заплащането й е основателен изцяло.
Неоснователен е
обаче искът по чл.86,ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи
вреди. Следователно страните разполагат с договорна свобода да определят
отнапред размера на обезщетението за неизпълнение с клауза за неустойка, като
присъждане на нещо повече от уговорената неустойка е обусловено от доказване на
конкретни вреди в по-голям размер.
В
случая с неизпълнението на парични задължения, по становище на настоящия
съдебен състав, уговорката за неустойка за забавено плащане изключва изобщо
приложението на чл.86, ал.1 ЗЗД, която норма е обща и следва да се прилага единствено
при липса на уговорка, тъй като също предвижда хипотеза на обезщетение без
необходимост от доказване на вреди. Следователно при уговорена неустойка за
забавено плащане на парични задължения кредиторът може да получи по-голямо
обезщетение от уговорената неустойка, само ако докаже действително настъпили
конкретни по вид, изражение и размер вреди, като по отношение на последните не
може да се позовава на общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която не доказва
каквито и да било вреди.
Дори
и в случай, че се приеме друга теза, а именно, че няма пречка кредиторът да
претендира и неустойка, и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, то съдебната
практика, която е известна на настоящия съдебен състав, макар и да не се
споделя от него, приема, че кредиторът не би могъл да получи и неустойка и
законна лихва за едно и също неизпълнение, а само по-голямата от двете суми. В
случая законната лихва за периода от 08.08.2017 г. до датата на исковата молба 17.07.2019 г. е
5579,57 лв. и съответно е по-малка от неустойката.
Право
на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги
претендирали. На ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да се
присъди сумата от 1544,57 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, а на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете –
сумата от 16,06 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., въз основа на което са извършени
изчисленията.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
„ЗК Л.И.АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Агенция „Митници“, гр.София, ул.*****на основание
чл.208, ал.1 КЗ/отм./, вр.§22 ПЗР на Кодекса за застраховане и чл.92 ЗЗД сумата
от 28328,40 лв., представляваща обезщетение по имуществена застраховка,
сключена с договора за възлагане на обществена поръчка с рег.№160229 от
30.09.2014 г., за вредите, настъпили на 13.10.2016 г. върху мобилна рентгенова
система ***** сер.№30388, разположена на временна площадка на ГКПП „Капитан
Петко войвода“ поради поведение на водач на преминаващ за сканиране товарен
автомобил с рег.№ *****, с полуремарке №Р13100, неустойка за забавено плащане на дължимото обезщетение в уговорения максимален размер от 5665,68 лв., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
от 1544,57 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва в размер на 6506,08 лв. за
забавеното плащане на застрахователно обезщетение за период на забава
28.08.2017 г. – 17.07.2019 г.
ОСЪЖДА „Агенция „Митници“, гр.София, ул.*****да
заплати на ЗК Л.И.АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** Д на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,06 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: