Р Е Ш Е Н И Е
№ 755/28.4.2022г.
Град Пловдив, 28.04.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесет и
първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Петър Касабов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 534 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И. В. Н. *** срещу решение № 27 от 06.01.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 5213 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4673134 на ОДМВР Пловдив, с който на
И. В. Н., ЕГН **********, законен представител на „Ауто бокс 2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Освобождение“
№ 106, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се
отмяна на решението и на електронния фиш или евентуално връщане на делото за
ново разглеждане, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата и да се
остави в сила първоинстанционното
решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че нарушението е
заснето с
автоматизирано техническо средство съгласно § 6, т.65, б.“б“ ДР ЗДвП, което
съгласно протокол за използване на АТСС от 26.10.2020 г. е било разположено в
град Пловдив на бул. „Цариграско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, южно
платно на надлеза на път І-8, било е годно за употреба и е по одобрен тип, като
при отчитане на измерената скорост са взети предвид максимално предвидените
грешки от 3 % и в електронния фиш е направено намаление в полза на водача, като
действително установената скорост от 98 км/ч е намалена на 95 км/ч. При тези
безспорно доказани факти районният съд е приел, че е осъществен съставът на
административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП от жалбоподателя, правилно е
определен субектът на административно-наказателната отговорност съгласно
чл.188, ал.2 ЗДвП и електронният фиш е издаден на законния представител на
юридическото лице, собственик на МПС съгласно справката от информационната
система на ОДМВР Пловдив. Тъй като жалбоподателят не се е възползвал от
процедурата по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно според районния съд е приложена
процедурата по чл.189, ал.4 ЗДвП. Според районния съд в електронния фиш са
описани всички съставомерни признаци на нарушението, включително мястото на
нарушението, ясно посочено и удовлетворяващо изискванията на чл.42, т.3 ЗАНН, а
самото нарушение е безспорно установено
с приложения снимков материал. Като неоснователно са преценени възраженията на
жалбоподателя за неспазването на чл.34 ЗАНН и на изискването за съдържание
съгласно ЗАНН, тъй като чл.189, ал.4 ЗДвП е специална норма и в нея са посочени
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а нормата на чл.34 ЗАНН
е неприложима към електронния фиш. Според районния съд размерът на глобата е
определен в абсолютен размер в нормата на чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, не може да
бъде индивидуализирана и следва да наложи в посочения размер.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни
мотиви. Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното
решение, не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, а
изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни.
Неоснователни и
несъответни на вписваните в търговския регистър обстоятелства са възраженията
на касатора относно ангажирането на неговата административнонаказателна
отговорност. Доколкото ЕИК представлява уникален код за идентификация на
юридическите лица, следва да се приеме, че съгласно справката от МВР за собствеността
на МПС, с което е извършено процесното нарушение, и вписаните обстоятелства в
търговския регистър за „Ауто бокс 2“ ЕООД в електронния фиш правилно като
нарушител е посочен управителят на това търговско дружество, а изводите на
районния съд в тази насока са напълно обосновани и правилни.
Обстоятелството, че
МПС е съсобствено между юридическо и физическо лице, няма пряко влияние върху
законосъобразността на издадения електронен фиш, тъй като, както правилно е
отбелязал това и районният съд, касаторът не се е възползвал от предоставената
от закона възможност да подаде писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП,
съответно при негова доказателствена тежест той не е оборил законова
презумпция, че в качеството на законен представител на юридическото лице –
собственик на МПС, с което е извършено нарушение на ЗДвП, е бил водач в момента
на нарушението.
Всички възражения
относно формата на електронния фиш са коментирани от районния съд. Следва да
бъде отбелязано, че възраженията на касатора в тази насока почиват на една
остаряла съдебна практика, с отпаднало значение предвид извършените в закона
промени през 2015 година.
Неоснователно е
възражението на касатора за наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Напротив, представлява типичен случай на нарушение на правилото на чл.21,
ал.1 ЗДвП, забраняващо на водача на пътно превозно средство да превишава
скоростта от 50 км/ч в населено място.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не
се дължат разноски. Затова и на основание
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 27
от 06.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 5213 по описа на Районен съд Пловдив
за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.