О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.....
гр.
Враца, 22.11.2019 г.
ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл. с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от
мл. съдия Никифорски ВЧГД № 608 /2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение №
3547 от 12.09.2019 г., постановено по гр. д. № 4870 /2019 г. на Районен съд -
гр. Враца, е прекратено производството по делото на основание чл. 118, ал. 2,
вр. чл. 113 от ГПК и същото е изпратено
по подсъдност на надлежния съд – Районен съд – гр. Бяла Слатина.
Подадена е
частна жалба вх.№ 16345 / 20.09.2019 година от адвокат Л., в качеството му на
особен представител на ответницата по цитираното гражданско дело Т.Т.И., с
която се навеждат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното определение и се иска същото да се отмени, като се върне делото
на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Депозиран е отговор на частната жалба от "ИЗИ
ФИНАНСИ" ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт А. Г., в който се твърди, че
подадената частна жалба е основателна, като се излагат съображения в тази
насока.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите,
изложени в частната жалба, подадения отговор и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и против
обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е подадена искова молба
от "ИЗИ ФИНАНСИ" ЕООД, ЕИК ********* против Т.Т.И. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Първостепенният съд е приел с атакуваното определение,
че делото не му е подсъдно и следва да се изпрати на компетентния съд – РС –
гр. Бяла Слатина. Посочено е, че ответницата се явява потребител по договор за
кредит, като исковата молба е подадена след измененията в ГПК, ДВ, бр. 65 от
2018 г., в сила от 7.08.2018 г. Според приложимата редакция на разпоредбата
на чл. 113 във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като за спазване на посочената местна подсъдност съдът следи
служебно до приключване на първото по делото заседание.
Направена е служебна справка относно постоянния/настоящия
адрес на ответницата и след като е установено, че същата има регистриран
настоящ адрес ***, е прието, че делото е подсъдно на РС – гр. Бяла Слатина.
Доводите за неправилност на определението, изложени в
частната жалба са, че е нарушена разпоредбата на чл.120 ГПК,тъй като съдът се е
произнесъл по подсъдността, след като вече е образувал производството по
делото.Твърди се, че определението не е съобразено с обвързващата компетентност
и подсъдността между издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
предявеният иск по реда на чл.422 ГПК.Посочва се и че няма възражение за местна
неподсъдност на спора.В подадения отговор се твърди, че в конкретната хипотеза
не е налице потребителски спор, поради което нормата на чл.113 ГПК е
неприложима.
Изложените доводи настоящата инстанция намира за
неоснователни.
Видно от приложената на л. 51 от първоинстанционното
производство служебна справка относно постоянния/настоящия адрес на ищцата,
същата има регистриран настоящ адрес ***.
Уредбата на ГПК
предвижда принципно, че относно родовата подсъдност съдът следи служебно, а
относно местната подсъдност – само по направено възражение от ответника.
Законодателят обаче е въвел изключения от този принцип и те са посочени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и 3 от ГПК.
Съгласно чл.
119, ал. 3 от ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.
113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор
на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание. Доколкото предявеният от "ИЗИ ФИНАНСИ" ЕООД иск
попада в приложното поле на изключенията, посочени в чл. 119, ал. 3 от ГПК
касателно служебното повдигане от съда на въпроса за местната подсъдност и в
определения за това срок – преди приключването на първото по делото заседание,
то правилно районният съд е преценил служебно, че делото не му е подсъдно, без да
е налице направено възражение за местна подсъдност от ответника.Неоснователно е
и възражението в подадения писмен отговор, че в конкретната хипотеза не е
налице потребителски спор.
Българският
законодател е преценил, че по този начин се обезпечава на потребителя възможно
най-лесен и бърз достъп до правосъдие и в интерес на по-слабата страна по
потребителските договори е създал специални правила за компетентност, които е
приел, че са по-благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила. Именно
тези правила е приложил Врачанският районен съд.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че частната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и
съобразено със закона следва да се потвърди.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 3547 от 12.09.2019 г., постановено по гр. д. № 4870 /2019 г. на Районен съд -
гр. Враца, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 118, ал.
2, вр. чл. 113 от ГПК и същото е
изпратено по подсъдност на надлежния съд – Районен съд – гр. Бяла Слатина.
Определението
е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.