Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич 05.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на седми октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Диана
Йорданова, разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1737/2019 год. по
описа на Добрички районен съд и за да се
произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
с ЕИК ********* е предявило против Й.Т.Г. с ЕГН ********** по реда на чл. 415
от ГПК искове за установяване на вземания , за които е издадена заповед №
133/31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
31.01.2019 г. по ч. гр.д. №297/2019 г.
на Добрички районен съд за следните суми :
- 2 894.48 лева –главница по договор за
потребителски заем с номер PLUS -14961266 от 23.06.2017 г. , ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 28.01.2019 г. до окончателното изплащане ;
-1272.32 лева-договорна лихва за периода 05.02.2018г.
– 05.07.2020 г.;
-251.86 лева –
обезщетение за забава за периода 05.03.2018г. – 11.01.2019 г.
Претендират се разноските по настоящото дело и направените в заповедното производство .
Предявените искове са с правно основание
чл. 79, ал.1,предл.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.Приложение
намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Излагат се следните обстоятелства
:
С договор за потребителски заем №
PLUS -14961266 от 23.06.2017
г. ищцовото
дружество е предоставило на Й.Т.Г. кредит в размер на 3 000.00 лева .
Заемът е следвало да бъде
погасяван на 36 месечни вноски –всяка по 152.50 лева , съставляваща изплащане на главница по
заема , ведно с оскъпяването и съгласно
годишния процент на разходите 43.81 % и годишния лихвен процент -34.10 % .
Длъжникът е преустановил
плащането на вноските по кредита на
05.02.2018 г. , към която дата са били погасени 6 месечни вноски .
С отправена покана до длъжника , ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем предвид просрочване на дължими вноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от ответника.
Навежда възражение за недействителност на
договора за заем съгласно чл. 22 от
Закона за потребителския кредит поради нарушаване разпоредбите на чл.
11,ал.1,т.9,т.10 и т.11 от същия закон .
С оглед на недействителността на
договора на основание чл. 22 от Закона
за потребителския кредит следвало да се
приложат последиците на чл. 22 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит и
длъжникът да върне само чистата стойност на кредита в размер на 2 894.48 лева без
претендираните лихви за забава и възнаградителна лихва .
Възраженията на ответника се основават на
разпоредбите на чл. 134-146 от ЗЗП , чл. 22 от ЗПК .
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По заявление на ищеца за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПк
е образувано ч. гр.д. № 297/2019 г. по описа на Добрички районен съд .
Издадена е заповед №
133/31.01.2019 г. за претендираните суми .След възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение и в срока по чл. 422,ал.1 от ГПК са предявени исковете
в настоящото производство .
Не е спорно и се установява от
доказателствата по делото, че между страните е сключен договор за заем № PLUS -14961266 от 23.06.2017 г.Размерът на кредита е
3 000.00 лева ,платим на 36 погасителни вноски ,годишен процент на
разходите 43.81%,лихвен процент 34.10% .
Съгласно погасителния план
кредитът е следвало да бъде издължаван на 36 месечни вноски , всяка в размер на 152.50 лева,последна вноска на 05.07.2020 г.
Не е спорно получаване на сумата
по кредита от ответника,както и че към 05.02.2018 г. е погасил само 6 месечни вноски.
Й.Т.Г. излага следните
съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит поради нарушаване
разпоредбите на чл. 11,ал.1,т.9,т.10 и т. 11 от същия закон .
В процесния договор в раздел „Параметри и условия „ е посочен само годишен
процент на разходите -43.81 % без спазване изискването на чл. 11,ал.1,т.10 от
Закона за потребителския кредит-не било възможно само от посочениу ГПР да стане
ясно какви са съдържащите се в този процент разходи на кредитната институция ,
свързани с кредитното правотношение , в т.ч и на възнаградителната лихва .За да
се спази чл. 11,ал.1,т.10 от Закона за потребителския кредит е следвало да се
посочи в договора как е формиран годишния процент на разходите по кредита ,
тоест какви компоненти включва , така че информацията да е разбираема за
потребителя .
На следващо място се излага от
заемополучателя,че кредитъа се отпуска при лихвен процент 34.10 % с уточнение
във формуляра по приложение № 2 към чл. 5,ал.2 от Закона за потребителския
кредит,че този процент е фиксиран , период на олихвяване 36 месеца .В договора
не се сочел размер на възнаградителната лихва в лева .Горното поставяло
длъжника в положение на неяснота как определения в договора лихвен процент се
изразява стойностно в лева , върху каква основа се изчислява договорената лихва
при всяка от погасителните вноски.С оглед изложеното се твърди нарушаване
изискването на чл. 11,ал.1,т.9 от ЗПК.
Длъжникът навежда възражение за
нарушение разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК ,изразяваща се в следното : В
договора за кредит е инкорпориран изискуемия по закон погасителен план, който
съдържа единствено информация за размера,броя,периодичността , датата на
плащане на погасителните вноски и оставащата главница в лева .Липсвала разбивка
всяка вноска от какви пера е съставена , за да е ясно при изплащане на всяка
вноска каква част от ГПР , съответно от възнаградителната лихва се погасява
.След като погасителният план няма посоченото съдържание , то следвало да се
приеме ,че при сключването на договора е нарушено изискването на чл.
11,ал.1,т.11 от ЗПК .
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
т. 11 условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Съгласно чл.22 от Закона за
потребителския кредит когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за кредит е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК. В чл. 3, ал. 1, т. 6. от договора е
предвиден фиксиран годишен лихвен процент в размер на 34.10 %. Нито в договора,
нито в приложените към него общи условия обаче е предвиден редът, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, което съставлява нарушение на чл.
11.ал. 1, т. 9 ЗПК.
Основателен е и
доводът за недействителност на договора поради нарушаване на чл.11, т.10 от ЗПК, изискващ в договора изрично да бъде посочен годишният процент на
разходите. В чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочено е в договора само ГПР – 43.71% без да се
посочва как е формиран и какво точно
се включва в него, т.е какви компоненти
включва. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния
процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в Общите условия и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т.10 ЗПК, поради което
процесният договор следва да се счете за недействителен на това основание
съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
В разглеждания
казус процесният договор
за кредит съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, но в същия не е
посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно
договора за кредит
за кредитополучателя възниква
задължението да заплати
на кредитора предоставената главница
и определен годишен фиксиран
лихвен процент. При това положение,
за да е
изпълнено изискването на
закона, в договора
следва да бъде посочено
по ясен и разбираем
за потребителя начин разпределението на
съответната погасителна
вноска между различните
дължими суми, както
и последователността, в
която същите ще
се погасяват, което
в случая не е
сторено, тъй като подобна
информация в договора за
кредит изобщо липсва, нито потребителят
би могъл да я
извлече от съдържанието
му. Поради това съдържанието на
договора не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, то същият следва да се приеме
недействителен.
С оглед изложеното, съдът намира, че не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9,10,11,12 и т. 20 ЗПК, поради
което договорът за потребителски кредит е недействителен.
Имайки предвид последиците на
тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ищец
би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви
или други разходи.
Следователно по
процесния договор ответникът дължи единствено остатъка от неплатената главница,
която не се спори от страните ,че възлиза на 2 894.48 лева .
В полза на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 2 894.48 лева ,
начиная датата на подаване на заявлението 29.01.2019 г. до окончателното
изплащане .
Искане за
присъждане на разноски е направил ищеца като се претендират разноските в
заповедното производство и тези,извършени в производството по настоящото дело - 128.30 лева заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение .
При съобразяване на
разпоредбата на чл. 78 , ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25НЗПП съдът счита ,че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева .
С оглед частичното
уважаване на исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в исковото производство в размер на 84.04 лева държавна такса и 65.51 лева
юрисконсултско възнаграждение и разноски
в заповедното производство в размер на 57.89 лева държавна такса и 32.75 лева
юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК
********* и Й.Т.Г. с ЕГН ********** ,че Й.Т.Г.
с ЕГН **********
дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” с ЕИК ********* по заповед № 133/31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 31.01.2019 г. по ч. гр.д. №297/2019 г. на Добрички районен съд сумата от 2 894.48 лева –главница по договор за
потребителски заем с номер PLUS -14961266 от 23.06.2017 г. , ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 28.01.2019 г. до окончателното изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ЗА СУМИТЕ
от 1272.32 лева-договорна
лихва за периода 05.02.2018г. – 05.07.2020 г. и 251.86 лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2018г. –
11.01.2019 г.
ОСЪЖДА Й.Т.Г. с ЕГН ********** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК ********* разноски в производството по гр.д. № 1737/2019 г.
на Добрички районен съд в размер на 84.04 лева
държавна такса и 65.51 лева юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА Й.Т.Г. с ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК ********* разноски в производството по
ч.гр.д. № 297/2019 г. на Добрички районен съд в размер на 57.89 лева държавна такса и 32.75 лева юрисконсултско
възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :