Мотиви
РєСЉРј РџСЂРёСЃСЉРґР° РїРѕ РќРћРҐР” 4498/2020 Рі.РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° СГС,РќРћ,22-СЂРё състав       В
СГП е внесла обвинителен акт/ОА/ срещу подсъдимите,както
следва :
1.Срещу подс. А.Д.У. за това ,че на 23.08.2013
г. като длъжностно лице приела дар- сумата от 1000 лв
от О.Ч.Н./друг подсъдим по делото/, която не й се следва ,загдето е извършила действия по служба/приела на лечение в
СБАЛЛС,Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода/лишения
от свобода В.Н.Д.,преведен от Затвора Белене/, загдето не е извършила действие по служба , а именно на 24.07.2013
г. вместо да диагностицира Д. като клинично здрав му
поставила диагноза „дископатия“ Л5 Ес1,без да е било
налице такова заболяване и за да извърши
действие по служба/да го насочи към медицински преглед при неврохирург в
МДЛ/Медико-диагностична лаборатория/ по ЯМР/ядрено-магнитен резононс/
Р.“ ЕООД ,София с цел диагностициране на „дископатия“и в перспектива за да се сформира ЛКК/лекарска
консултативна комисия/ ,която от своя страна да изрази становище пред СБАЛЛС за
прекъсване изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ но В. Д.по
здравословни причини, като горното е квалифицирано като престъпление по чл.301,ал.1
РѕС‚ РќРљ.
2.Срещу подс.О.Ч.Н.
за това че на 23.08.2013г./без посочен час /в с.Арчар ,Видинска област, като
извършител в съучастие с подс.Ч.Ц./помагач/ приел дар , какъвто не му се следва –
сумата от 3000 лв от Д.Ц., която била преведена от С.Ш.
по сметката на Ц. и изтеглена в брой от последната, като Н. задържал за себе си
2000 лв/за да упражни влияние при вземане на решение
от подс. У./в описаните в горния абзацз три хипотези на твърдяни
нейни неправомерни действия и бездействия/, като това деяние на Н. е
квалифицирано като престъпление по чл.304Б,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК.Този подсъдим е обвинен и за това ,че
на същата дата 23.08.2013 г./без посочен/,но вече в гр.София,жк.Люлин,в кафене на „Мосю Бриколаж“ дал дар –
сумата от 1000 лв на длъжностно лице д-р А.Д.У. –
лекар ординатор/невролог/ към СБАЛЛС София ,така че да повляе
на решение на последната в горните описани в първия абзац три хипотези на твърдяни неправомерни действия или бездействия на подс.У..Това деяние е квалифицирано като престъпление по чл.304,ал.1
РѕС‚ РќРљ.
3.Срещу РїРѕРґСЃ.Р§.Р.Р¦.,
за това че на 23.08.2013 г. в Затвора ,гр.Враца , в съучастие като помагач
/чрез съвети и разяснения в телефонни разговори с подс.О.Н.,
св.К.Д. и Д.Ц., извършени в периода от 14.08.2023 г. до 23.08.2023 г. умишлено улеснил подс.О.Ч.Н./извършител/
надзирател в Затвора , София,да приеме
дар, какъвто не му се следва – сумата от 3000 лв
от Д.Ц.,получена от извършителя О.Н. на 23.08.2023 г. в с.Арчар,Видинска
област, така че да повлияе при вземане на решение от дл.
лице ,с-р У./в описаните в първи абзац три хипотези на твърдяни
нейни неправомерни действия или бездействия/.Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл.304Б,ал.1,вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1 от НК.
4.Срещу РїРѕРґСЃ.Р‘.Р.Рњ.
, за това че на 19.08.2013 г. в гр.София, в стая до лекарския кабинет в МДЛ Р.“
ЕООД /намираща се на територията на УМБАЛ „Св.Анна“/в качеството си на
лекар-ординатор/по длъжностна характеристика/и като изпълняващ работа за
юридическо лице МДЛ Р.“ ЕООД , поискал и
приел дар – сума от 300 лв от С.С.Ш., която не му се следва ,за да извърши действия в нарушение на задълженията си/произтичащи
от длъжностната си характеристика и по трудовия си договор/- изготвил поротокол в , който отразил невярно тълкуване/разчитане/ на
резултат от ЯМР- изследване на лишения от свобода В.Н.Д. за наличие на
„дискова херния“, като самото изследване било извършено на 12.08.2013 г. от
д-р В.Н./работещ в същата лаборатория/,
така че същото невярно тълкуване/разчитане/ да бъде използвано пред лекарска
комисия за прекъсване изпълнението на наказанието на В.Н..Горното било
квалифицирано като престъпление по чл.225В,ал.1 от НК.
           Досъдебното производство е
приключило с мнение за предаване на съд на подсъдимите за престъпленията ,за
които са повдигнати горните обвинения.
           Горепосоченият обв.акт
е трети поред внесен от прокуратурата в хода на настоящото наказателно
производство.
Първият обв.акт е бил внесен
на 13.09.2016 г. от СГП срещу същите подсъдими и при същата правна
квалификация.Въз основа на него е било образувано НОХД№ С-30/2016г.по описа на СГС,НО,19-ти състав,което е било
разгледано за времето от 03.11.2016 г. до 26.06.2018 г. , като на последната
дата този предишен състав на СГС е постановил Присъда , с която на основание чл.304
от НПК е оправдал изцяло всички подсъдими по всички повдигнати им
обвинения, така също е постановено веществените доказателства/описани в
Присъдата/ да се върнат на правоимащите лица и на
основание чл.307а от НК и чл.225В,ал.1 от НК е оставено без уважение
искането на прокурора за отнемане в полза на държавата /респ.присъждане на
равностойността/на сумите ,предмет на престъпленията за които са били внесени
обвиненията срещу четиримата подсъдими.Срещу така постановената Присъда е
постъпил Протест от СГП, като с Решение от 18.04.2018 г. по ВНОХД№ 046/2018 г.
САС,НО,4-ти състав отменил Присъдата на СГС,НО,19-ти състав на основание чл.335,ал.2,вр.чл.348,ал.3,т.1,вр.чл.334,т.1
от НПК и върнал делото на първоинстанционния СГС за ново разглеждане от друг състав.
           Вторият обв.акт
е бил внесен на 19.04.2019 г. , като по този повод е образувано НОХД№ С-77/2019 г. като делото е
разпределено чрез системата за случайно разпределение на СГС,НО, 22-ри състав.В хода на провеждане
на насроченото открито разпоредително заседание съдът прекрати съдебното
производство и на основание чл.249,вр.чл.248,ал.5,т.1
от НПК върна делото на прокурора
,тъй като се констатира неизпълнение в цялост на указанията на въззивния САС/от цитираното по-горе въззивно
решение/.
           Третият обв.акт
е внесен на 09.06.2020 г.,по повод на който е образувано НОХД№ 1954/2020г. по
описа на СГС,НО,22-ри състав.Бе насрочено открито РЗ на 16.07.2020 г.,но това
заседание се отложи.Разпоредителното заседание се проведе на 30.09.2020г. ,
като в хода на последното съдът на основание чл.248,ал.1,т.3 от НПК/поради
отстраними съществени проц.
нарушения/прекрати съдебното производство и върна делото на СГП за тяхното
отстраняване.По този повод всички защитници /с изключение на адв.Зл.С./ релевираха твърдения
за допуснати отстраними съществени проц. нарушения.
           Четвъртият  и последен обв. акт бе
внесен в съда на 14.12.2020 г. , по повод на който е образувано НОХД№ 4498/2020
г./разпределено на СГС,НО,22-ри състав/като с Разпореждане на председателя му от
23.12.2020 г. е насрочено провеждането на трето открито разпоредително
заседание/РЗ/.На първите две дати за провеждането на РЗ бяха налице проц. пречки за даване ход на това заседание и последното
се отлагаше.Разпоредителното заседание по НОХД№ 4498/2020 г. се проведе на 28.05.2020
г. , като съдът остави без уважение исканията за ново прекратяване на съд.
производство/приемайки липса на отстраними съществени
проц.нарушения/ , като насрочи делото за разглеждане
по общия ред на провеждане на съдебното следствие по НПК.По този начин ,с оглед разпоредбата на чл.248,ал.3 от НПК занапред и завинаги отпадна възможността да се правят възражения за
допуснати отстраними съществени проц.нарушения
по чл.248,ал.1,т.3 от НПК в бъдещи
съдебни заседания пред първоинстанционен,въззивен и касационен съд, които не са били поставени за
обсъждане в разпоредителното заседание ,вкл. по почин на съдията-докладчик ,
или СЃР° счетени Р·Р° несъществени. В
           Съдът в хода на проведеното съдебно
следствие изслуша показанията на свидетелите , заключенията на вещите лица,прие
и прочете писмените доказателства,вкл. събраните чрез спец.разузнавателни
средства ,като в края на съд.следствие изслуша по тяхно искане и обясненията на
подсъдимите лица/които в началото на съдебното дирене отказаха да дават
обяснения/.След всичко гореизложено , като бе счетено ,че фактическата
обстановка е изяснена ,бе обявено за приключено съд. следствие и бе даден ход
на съд.прения.
В В В В В В В В В В В РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂСЉС‚
по същество в съдебните прения заявява ,че пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на престъпленията,за
които са обвинени с така внесения обв.акт.Представителят
на СГП поддържа обвиненията ,като ги приема за доказани по безспорен и
категоричен начин Р’ подкрепа РЅР° този РёР·РІРѕРґВ
той се базира на доказателствените материали ,а
именно писмените и гласни доказателства,приобщените показания на свидетели от
ДП,заключенията на СМЕ, ВДС чрез СРС и др.Доказано е ,че подс.
У. е имала качество на длъжностно лице в рамките на СБАЛЛС към СЦЗ и именно в
това си качество е приела дар сумата от 1000 лв от подс.О.Н. , която не й се следвала.Същата подсъдима е
приела ,без да е необходимо св.В.Д., диагностицирала
го е, дала му е разяснения,поставила му инжекция/която завишила прага на
болките в кръста и врата/, казала му е какви симптоми да симулира.По същия
начин били разясненията й спрямо Д. във връзка с ЯМРи прегледа при доц.П.
,където следвало свидетелят „да пищи от болка“.Заключението на СМЕ ,на последна
страница пише изрично ,че при извършен консултативен преглед от неврохирург не
е отчетена редикулярна симптоматика, което поставя
под съмнение реалното съществуване на тези болестни изменения.Касателно подс.О.Н. прокурорът
счита за безспорно доказано ,че е като охранител към СЦЗ е приел дар- сумата от
3000 лв от лицето Д.Ц. , която й била преведена от С.Ш.,
за да упражни влияние спрямо подс.У. ,последната да
извърши горепосочените действия, като от тях взел 2000 лв
за себе си, като 1000 лв дал , ползвайки и подс.Ч.Ц. като помагач.Разговорите на Ц. , Ш. и У. ,по
повод това , придобити със СРС установявяват
уговорките и срещите им.Прокурорът намира за доказано обвинението и срещу подс.Ч.Ц., тъй като последният като помагач е улеснил
подсъдимия Н. със съвети Ц. и Д. , тъй като посочил по коя сметка да се
превеждат парите.Това той правил въз основа на контактите си с лишени от
свобода, като от другите доказателства не е оборена обвинителната теза.На
последно място , представителят на СГП намира за доказано по безспорен начин и
обвинението срещу подс.Б.М. , който като
лекар-ординатор в лборатория за ЯМРе приел дар
сумата от 300 лв от св.Ш., за да даде невярно
разчитане/тълкуване/на резултатите от изследване направено от друг лекар преди
това.
           Прокурорът на следващо място намира
,че доколкото от позицията на защитниците по делото , може да се изведе
вероятно тяхно твърдение за „провокация към подкуп“,то следва да се обърне
внимание позицията на държавното обвинение по този въпрос.Активната страна не е
бил въпросния полицейски служител Т.. Св.Ш. сама посочва ,че тъй като не била
съгласно близкия й св.В. Д./бидейки лишен от свобода/да „дава пари“ ,за да му
се прекъсне изпълнението на това наказание ,след като е имал проблеми със
зъбите и според Ш. това е  било „достатъчно основание“ за прекъсване.На
въпросите на защитата дали някой от полицията й е казвал какво да говори и
какви отговори да цели да получи,свидетелката отговаря отрицателно.Ш. казва още,че
не си е уговаряла срещите , а е получавала инструкции кога как ще се действа,
било й е дадено подслушвателно устройство.По повод
срещата с подс.О.Н. да не го притиска ,но да може да
сподели това , което е нужно на полицията.Просто да проведе разговор , който ще
бъде записан.Следователно никой не е мотивирал свидетелката да провокира
записваните лица да направят или да не направят нещо нелегитимно, а да им даде
възможност да говорят и казаното да се запише.По делото е ясно ,че св.Ш. е получавала
указания от св.Д. какво да извърши, как и кога да го направи, като това се
потвърждава и от разпита на другите свидетели , а не е сценарий на
полицията.Други хора са търсели как да постигнат прекъсване на изпълнението на
наказанието , а полицията е сезирана след това и е действала съгласно
правомощията си.Накратко ,не може да се направи извод,че подсъдимите не биха
извършили това , което са извършили , ако не беше вследствие „провокация от
полицията“ чрез св.Ш..Обясненията на самите подсъдими са една защитна версия и
прокурорът предлага на съда да не ги кредитира.Въз основа на гореизложеното
представителят на държавното обвинение предлага подс.А.У.
да бъде призната за виновна , като й се наложи наказание „ЛОС“ в размер около 1
г. и 6 месеца „Лишаване от свобода“, с отложено изпълнение по реда на чл.66
от НК за срок от 3 години, както и да бъде лишена от право да упражнява
професия и дейност и да заема длъжност по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК за 2
години.Подс.О.Н. прокурорът предлага /по пункт първи
от обвиненията срещу него/да бъде признат за виновен и осъден около 2 години
„ЛОС“, с отложено изпълнение по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години
и 4000 лв „Глоба“, а по втория пункт от обвинението
срещу него да бъде осъден на 2 години „ЛОС“ , което също да се отложи за 3
години.Да се определи по чл.23 от НК общо наказание на този
подсъдим 2 години „ЛОС“ с отлагане по чл.66 от НК за срок от 3 години,
като се присъедини към това и наказанието „Глоба“ в размер на 4000 лв.Спрямо подс.Ч.Ц. се предлага на съда да осъди този подсъдим на
наказание 2 г. и 6 месеца „ЛОС“ и „Глоба“ в размер на 4000 лв.По отношение на подс.Б.М. прокурорът предлага да се определи само наказание
„Глоба“ в размер на 5000лв/като законова алтернатива на по-тежкото наказание
„Лишаване от свобода“/,тъй като така могат да се постигнат целите по чл.36
от НК спрямо това подсъдимо лице.На основание чл.307а от НК и предвид
тълкувателно решение № 2/2011 г.и чл.225В,ал.4 от НК ,предметът на
престъплението прокурорът моли да се върне на СГП , тъй като е предоставен от
бюджета на прокуратурата.
Защитникът на
подс.У. по същество намира
че следва подзащитната й да бъде призната за невиновна
по повдигнатото й обвинение.У. е обвинена ,че е приела на лечение лишено от
свобода лице/св.Д./, както и че не го е диагностицирала
като клинично здрав,поставила му диагноза /без такава да е налице/ , както и му
приложила лечение ,без да е нужно и с цел да симулира оплаквания, като получила
за това сумата от 1000 лв от подс.О.Н..Действията
по приемането на пациент ,са наистина действия по служба ,като те са не само
право , но и задължение на подсъдимата.Поставянето на диагноза също е нейно
задължение,РїРѕ длъжностна характеристика.Рзпращането Р·Р° изследвания също Рµ част
от длъжностната й характеристика.При преценка действията на подс.У.
защитата моли съда да вземе предвид ,че за св.Д. е налице медиц.
справка ,подписана от медицинския фелдшер Г.,където пише че този пациент се
изпраща с диагноза „дископатия лумбалис“/т.3
,л.156 от делото/ , като това писмено доказателство се предяви на страните по
делото.РќР° следващо място, С‚.3,Р».155 РѕС‚ делото РёРјР° Заповед РЅР° Директора РЅР° ГДРРќ
за превеждане на лишения от свобода Д.в Болницата към СЦЗ/тоест
СБАЛЛС/.Свидетелите М. и П. сочат ,че всичкши
действия на подс.У. като лекар са правилни и тя е
била задължена както да приеме , така и да лекува пациента Д..Всички вещи лица
от СМЕ потвърдиха ,че поставената диагноза от подс.У.
е правилна и никой от тях не твърди противното.Обвинението срещу тази подсъдима
се гради единствено на показанията на св.Д. , но следва съда да има предвид ,че
няма медикаменти , които да предизвикват болка/без да конкретизира
същите/.Вещото лице Р. също сочи ,че РЅСЏРјР° такива медикаменти, Р° лечението Рµ РїРѕ
алгоритъм в съответствие с добрите медиц.практики.Разпитан
в ОСЗ св.Д. заявява ,че е симулирал оплаквания от болки в кръста още в Затвора
в гр.Белене и после е продължил със
симулациите и в СЦЗ/в рамките на СБАЛЛС/.Как да куца обаче са му казвали св.Д.
и С.Ш., а подс.У. не е имала по-специално отношение
към него, както сам Д. посочва в СЗ.Няма разминавания между диагнозата и
изследванията на Д..Всичко което е правила св.Ш. е по указание на полицията.По
делото има банково извлечение от 23.09.2013 г. , от което е видно че на тази
дата подс.У. е изтеглила 1000 лв
и ги е предала на разследващ полицай Захариева, като в присъствие на полицай Т.Т. от ГД „НП“ е била накарана да подпише ,че това е сумата
, която й е предадена от подс.О.Н..Това е период от
време , през който тя е била задържана, но е изведена от ареста и заведена в
банка,където да изтегли сумата.По неясна причина на тези действия е присъствал
и оперативния работник Т.Т., като неговите действия
надхвърлят изискванията за конспиративност,водил е У.
и Ш. до банкови институции и всъщност обвинението срещу подс.У.
се базира на симулирани доказателства/по аналогия на термина „симулирана
диагноза“, която се използва от държобвинение в обв.акт/.Защитата моли съда да съобрази практиката на
ЕСПЧ,че не е допустимо осъждането на лице при провокация от страна на правоохранителните органи.Защитата сочи и Решение на САС по
Р’РќРћРҐР”в„– 502/2014 Рі.,където СЃРµ казва ,чеВ
провокация към подкуп е налице при всички случаи , когато правоохранителните органи не са се ограничили в пасивно
разследване на престъпленията , а са упражнили влияние върху разследваните лица
, така че да ги подтикнат да извършат престъпление , което иначе не биха
извършили.Практически Т.Т. се е престарал по това
производство , тъй като е „присъствал практически навсякъде“-осигурявал е пари
, водил е Ш. в банка,казал й е кога да ходи при М., водил е У. като задържано
лице в банка,присъствал е на предаването на пари от У. на разследващите,дори е
подписал разписката за това и накрая е разпитвал и свидетели.Всъщност подсъдимата
У. си е свършила работата и е била длъжна да извърши действията , за които
прокуратурата я обвинява.Тя няма общо със симулираните болки от св.Д. в Затвора
Белене, а също така и не е причастна на това ,че фелдшепката
Г.го насочва с работна диагноза към СБАЛЛС.У. не е могла да не изпълни
Заповедта РЅР° Директора РЅР° ГДРРќ Р·Р° превеждане РЅР° СЃРІ.Р”. като лишен РѕС‚ СЃРІРѕР±РѕРґР° РІ
София, в СБАЛЛС.Защо по указания на св.Д. и Ш. св.Д. се е правил на болен , не
е проблем на подс.У..Св.П. заявява ,че не е забелязал
по-специално отношение на подс.У. към който и да е от
лишените от свобода, който се е нуждаел от медиц.
помощ.Според същия свидетел е налице съответствие между историята на
заболяването и дадената диагноза.Самата подс.У. не
може да си избира кой да лекува и кой-не.Защитата изрично акцентира върху
прочетените показания на св.Ш./от 2017г./където свид.заявява
РЅР° РІСЉРїСЂРѕСЃ РЅР° РґСЂСѓРі защитник ,че Р№ Рµ казано следното „Отиваш , даваш парите.Рскам
когато даваш парите да ги броиш ,за да се чува добре на записа и накрая да
кажеш – да ,така ли е ..и да се чува неговия глас, че ги е взел парите да каже
,така е...Бяха ми предадени 300 лв и се знаеше ,че ще
поиска 300 лв и аз ги имах точно тези 300 лв.С оглед
горното ,след като се прецени ,че е налице провокация към подкуп , както и въз
основа на всичко гореизложено подс.А.У. да се признае
за невиновна.
Първият защитник на подс.О.Н./адв.Б./  изразява съгласие с доводите на защитата на подс.У.
, доколкото обвиненията на тези двама подсъдими са свързани.Отделно от това ,
заявява че пледира подс.Н. да се признае за невиновен
и по двете обвинения , тъй като последните не са доказани категорично и
безспорно.При преглед на показанията на св.Ш. става ясно ,че тя разбрала от
своя приятел В.,който тогава бил затворник , че разбрал от слухове в затвора че
може „да си плати“ и да излезе в прекъсване по здравословни причини.Ядосана от
горното , тя отива в полицията и прави всичко , което полицията й каже.След
това тя започва комуникация с различни лица , които полицията й посочва ,
участва в организирани от полицията срещи, оборудвана е с технически срещи и
получава указания как да се държи.Ш. провежда по указание на полицията една
–единствена среща с подс.О.Н. ,като на въпрос дали
той й е поискал пари ,тя отговаря ,че не помни да са говорили за пари, а само е
казал че е помагал на много хора и ще помогне.Всъщност няма доказателства подс.Н. изобщо да е искал пари за нещо или да е обещавал
нещо , ако получи дадена парична сума.Защитникът намира също ,че е налице
провокация към подкуп, тъй като по указание и със съдействието на полицията св.Ш.
*** превежда сума в сметката на Д.Ц..Под влияние на полиц.
Служители Ш. остава с убеждението ,че парите се превеждат по сметка на подс.У..Освен това , няма доказателства тези пари да са
получени от подс.О.Н. , който от своя страна да е дал
част от тях на подс.У., за да извърши приписаните й
действия и бездействия в обв.акт.По второто
обвинение, отново няма гласни или писмени доказателства в негова подкрепа,тъй
като разписката с която подс.У. връща по делото 1000 лв е написана под натиск/видно от обясненията на подс.У. в СЗ и съгласно казаното от адв.П.
, неин защитник/.Тази разписка не е годно доказателствено
средство,тъй като сумата е изтеглена от банковата й сметка , а няма
доказателства да й е дадена от подс.О.Н., а още
по-малко ,за да извърши или да не извърши определени действия по служба.Една
Присъда не може да почива на предположения съгласно чл.303 от НПК.За да имаме съставомерно
деяние по този текст е нужно не само да се установи някакво разпоредително
действие/приемане или даване на дар от подс./,но и да
се установи ,че това е станало ,за да се мотивира длъжностното лице да извърши
неправомерно действие или да не извърши правомерно действие по служба.липсват
такива доказателства по делото.Това обвинение е градено на хипотези , а не на
доказателства.Поради това и тъй като обвиненията срещу подс.Н.
не са безспорно доказани ,следва последният да се оправдае изцяло.
Вторият защитник на подс. О.Н./адв.Б./ също предлага на съда да постанови
оправдателна Присъда по отношение на подс.Н..Маркирайки
предмета на доказване и тежестта на доказване по наказателните дела, този
защитник намира че не е доказано участието на подс.Н.
в повдигнатите му обвинения , а държавното обвинение не е доказало по безспорен
и категоричен начин повдигнатите спрямо първия обвинения.От всички разпитани
свидетели по делото/при това пред два съдебни състава от СГС/ само четирима от
тях споменават подзащитния му и то само по малко
име.Св.С.М.,директор на болницата на затвора познава О. като надзирател и нищо
повече.При разпит уточнява ,че по време на твърдяните
деяния той дори вече не е работел в Затвора.Вторият свидетел- В.Д./в разпит
пред предишен съдебен състав, на 11.04.2017 г./ казва „името О. май съм го
чувал,не съм сигурен, не мога да си
спомня да съм го виждал лично...“ Третият свидетел К.Д. в СЗ от 20.01.2022 г.
след като погледнал подсъдимите , не си спомнил никой от тях.От прочетените му
показания /СЗ от 01.03.2017 г. пред предишен съд.състав/ е казал „...не
познавам О., с О. не съм говорил, не познавам такъв човек...“.На последно място
, но с особено внимание трябва да се преценяват показанията на св.Ш. , която е
разпитана на 24.11.2022 г.От една страна , тя е несигурна и предвид изминалото
време заявява липса на спомени,но пък помни че имала уговорена среща с подзащитния му , в която „уговорили как да станат
нещата“,но какви са тези неща не уточнява.В прочетените показания пред
предишния състав от 21.09.2017 г.тя си спомня името О.,но няма и една дума
,която да послужи като доказателство дори за част от описаната фактология в обв.акт на СГП.Става
ясно че Ш. е имала една среща с лице на име О. и е провела множество телефонни
разговори с лице с такова име.При срещата лицето О. е обещало да помогне ,
както е правил и преди.В показанията си Ш. изразява предположение ,че за да се
„реши проблема“ трябва да се плати нещо на някой.Не стана ясно обаче
важното-дали е получило пари лицето О., от кого и колко и дал ли е на някого
тези пари или част от тях , на кого , кога ,колко и за какво.Според защитника
какво е вътрешното убеждение на свидетелката за вероятните условия и
предпоставки да се отстрани някакъв проблем , няма особено значение,тъй като са
важни възприятията за това.Не може да се говори за постановяване на осъдителна
присъда само на база предположения.Съвсем правилно чл.303,ал.1 от НПК забранява да се постановява присъда на база
предположения.В крайна сметка ,от показанията на тази свидетелка не става ясно
най-важното , дали тя говори за неговия подзащитен
или за друго лице от популацията със същото собствено име.Трябва да се отчете
,че името на подс.Н. фигурира и в други писмени
актове като справки , докладни записки и т.н , които ако са доказателства ,то
това означава ,че той е собственик на един мобилен телефонен номер.Тъй като има
разлика в гражданскоправен аспект между собственост и
ползване, то ако държавното обвинение е доказало кой е собственика ,това не
означава автоматично и кой е ползувателя към даден
момент/особено в наказателното право/.В тежест на прокурора беше да докаже ,че
той е провел записаните разговори, освен че е собственик на даден мобилен
телефонен номер.Дори да игнорираме забраната на чл.177,ал.1 от НПК присъдата да почивна само на доказателства
събрани със СРС ,то дори той да е провел тези разговори,те сами по себе си пак
не доказват обвинението.В тях не се говори за пари или за други
престъпления.Прокуратурата също така в рамките на задължението си по чл.103 от НПК не представи безспорни
доказателства ,че подс.Н. на 23.08.2013г. е бил в
с.Арчар, Видинска област , за да може като съизвършител
да приеме дар сумата 3000 лв от Д.Ц., а така също и в
същия ден да е бил в София , където да е дал в дар сумата от 1000 лв на длъжностно лице.Предвид горното и подкрепяйки
казаното от първия защитник и този защитник пледира за пълно оправдаване на
този подсъдим по възведенитему с обв.акт
обвинения.
Защитникът на подс.Ч.Ц.       като се
присъединява към казаното от другите защитници също предлага на съда да се
произнесе с една оправдателна Присъда по отношение на неговия подзащитен.Два съдебни състава разпитват свидетели за
обстоятелства отпреди 10 години и много от тях не помнят какво е
станало.Напр.св.Д. сочи ,че не би сезирал полицията , ако посочената му сума е
била под 5000 лв.Установи се ,че „историята със зъбите“ е несъстоятелна , тъй
като му е била извършена операция.Стана ясно ,че няма здравословни причини този
свидетел В.Д. като затворник да иска прекъсване на изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода“ , а всъщност просто е искал да излезе на свобода,тъй като
не е искал да стои повече в затвора.Защитникът добавя и че този лишен от
свобода е имал и вътрешна присъда за бягство от затвора, като едно допълнение
към явния му стремеж към свобода.Адв.Д.
сочи ,че суми предназначени за подкуп ,не се превеждат по банков път,а и сумата
е била 4400 лв преведена по сметката на Ц..Стана ясно
по делото ,че осъдените лица не са здравно осигурени лица и за всяка
манипулация „по желание“ следва да я заплащат.Това потвърждава и подс.Ц.,че е искал да помогне на затворника Д..Защитникът
не счита ,че е възможно при тази доказателствена
съвкупност да се постанови различен съдебен акт от онзи , който е произнесъл и
предишния съд.състав на СГС , а именно оправдателна Присъда,тъй като се касае
за провокация или подбудителство към подкуп.
Защитникът на подс.Б.М.   също пледира
за постановяване на една оправдателна Присъда спрямо подзащитния
й.Адв.С. припомня ,че обвинението спрямо подс.М. е несъществено коригирано след отмяната на първата
оправдателна Присъда от САС , като в новия обв.акт към термина „разчитане“ резултатите на ЯМРе
добавен и израза „тълкуване“, което не визира някаква съществена разлика в
обвинителния диспозитив.Друго
важно /относимо само за този подсъдим/ е
обстоятелството ,че ползваните СРС чрез „подслушване“ ако са обслужвали
предишното обвинение спрямо подс.М./за престъпление
по чл.301 от НК, тежко
умишлено престъпление/, не би следвало да може да се ползват при актуалното
обвинение срещу него , което е по чл.225В,ал.1
от НК , което не е тежко обвинение и поради това важи ограничението на чл.172,ал.2 от НПК.Ето защо следва
това доказателство е негодно при това обвинение и би трябвало да се изключи от доказателствената маса по делото.Подс.М.
е работил на своето работно място ,където преди посещението от св.Ш. не е
познавал , нито е говорил по телефон или на живо с който и да е от другите
подсъдими или със свидетелите по делото.Ш. е отишла първоночално
с техническата оборудваност да записва разговори ,за
да се извърши ЯМРизследване на пациента и такова е извършиено,но
този ден подс.Б.М. се оказало ,че не е на
работа.Самото изследване обаче е извършено, а е разчетено по-късно от подс.М. по интернет , без дори да вижда кой е
пациента.Седмица по късно обаче , на инкриминираната дата , Ш. е изпратена отново с техническото оборудване и
пари,за да търси д-р М..Дори само това обстоятелство сочи ,че подс.М. не е имал никаква подготовка за да извърши
твърдяното в обв.акт „неввярно
разчитгане“ РЅР° резултатите РѕС‚ РЇРњР
изследване.Подсъдими и свидетели по делото намесват името на д-р Б.М. ,без той
изобщо да знае това, като коментират запазвнане на
часове,прегледи и т.н.Всъщност часовете се запазват на регистратурата според
показанията на св.М. и при запазен час лицето се конвоира за преглед и
изследване.Св.Д. сочи ,че подс.Ц. е дал имената на
д-р М. и първият е говорил с него на 19.08.2013 г.,за да се срещне със св.С.Ш..Такива
разговори няма удостоверени със СРС, а твърденията на подс.Ц.
са голословни ,че М. щял да се сети от името на кои хора идва С..Подс.М. нито е знаел ,нито е очаквал някакви хора , а
разчитането не им е свършило работа.Отделен въпрос е ,че според показанията на
св.П. разчитането на изследването от подс.М. е вярно
, правилно и съответства и на неговата преценка.Свид.Ш.
е била инструктирана от полицията с писмен документ да провокира д-р М. да
приеме като подкуп пари за нещо , което вече е бил свършил още с предаването на
диска от изследването.Св.Ш. е настоявала подс.М. да
запише изрично ,че пациента е за операция/като е знаела ,че това е нередно/.Ш.
също така твърди ,че подс.М. бил казал ,че е говорил
с У. ,за което няма никакви доказателства по делото,вкл.събрани чрез СРС.Не е
вярно ,че св.П. отказал да потвърди диагнозата „дископатия“,тъй
като има разлика в компетенциите на лекарите с оглед тяхната специалност.Подс.М. е обвинен ,че поискал подкуп от 300 лв , но всъщност такава е цената на това платено
изследване.В доказателствата по делото има ценоразпис на МДЛ Р.“ ,от който е
видно ,че ЯМРструва 300 лв.Подс.М. попитал дали е
платено изследването ,когато е правил разчитането ,още повече след като не е
било извършено в същия ден.Така са й казали в полицията ,че доктор М. ще поиска
300 лв, защото това е цената на това изследване.В
частната лаборатория Р.“ плащанията на изследванията се извършвали преди или
след самото изследване.Чисто субективно подс.М. ,
знаейки ,че това изследване струва 300 лв, няма как да е считал тази сума за подкуп.По самото обвинение
,подс.М. не е извършил действия в нарушение на
медицинския стандарт „Образна диагностика“ .В обв.акт
са му вменени нарушения на стандарта , но всъщност той е спазил същия ,тъй като
е разчел изследването.Ако беше отказал разчитане,това би бил друг въпрос.Самото
изследване е извършето от рентгенов лаборант , а
пациентът се е ползвал от правото за избор на лекар при разчитането.Твърдението
,че разчитането е невярно е абсурдно, тъй като винаги разчитането е субективна
преценка на лекаря въз основа на знания,житейски и професионален опит.Сходно е
в правото и в правораздаването,все едно някой да заяви че един съдебен състав
РІСЏСЂРЅРѕ Рµ преценил доказателствата , Р° РґСЂСѓРі РіРё преценил невярно.РР·РІСЉРЅ всичко
горепосочено самото разчитане е вярно,тъй като подс.М.
е работил при разчитане на резултатите само на база резултат от образна
диагностика ,без личен преглед на пациента ,без снета анамнеза и съобщени
конкретни оплаквания от последния.Разчитането е вярно , защото е разчетено по същия начин и от св.П./към когото
няма претенции от прокуратурата/.Касателно
Заключението РЅР° РЎРњР•,РІ.Р». Р. счита ,че РІСЏСЂРЅРѕ СЃР° описани находките РѕС‚
изследването , уточнява че понякога се откриват патологии , с които човек
свиква и не водят до определени оплаквания.Прокуратурата счита още ,че това
разчитане е било дадено от подс.М. , за да може
лишения от свобода да излезе в прекъсване изпълнението на наказание „Лишаване
от свобода“.По делото стана ясно ,че разчитанвето на
това изследване няма задължителен характер за ЛКК, а самият д-р М. не е
препоръчал операция.Следователно , субективно подс.М.
не е имал намерение да наруши дадени норми и не е нарушил такива.Не е искал да
даде невярно разчитане на изследване и не е дал такова.Не са изземвани никакви
пари,нито белязани , нито описани по делото като веществени доказателства ,
РёР·РІСЉРЅ сумата РѕС‚ 300 лв като стойност РЅР° РЇРњР
изследване съгласно ценоразписа на частната лаборатория Р.“ ЕООД.Провокацията
към престъпление,когато е организирана от държавата , не следва да води до наказване
на провокираното лице.В тази посока е Решение № 189/2015г . на ВКС по НОХД№ 515/2014
г. ,2-ро н.о.Защитата цитира част от прочетените показания на св.Ш. пред
предишен състав на СГС,където свидетелката казва ,че не искала св.Д. да излезе
в прекъсване ,а да се разкрие цялата престъпна схема и да се хванат хората , които искат подкупи.Ш.
уточнява и че тя не е решавала кое как ще се прави , а била викана от полицията
, идвала в София и правела каквото трябвало.От полицията й казали и кога да
отиде при д-р М. , тъй като той ще бъде на работа тогава.Тъй като става въпрос
за провокация към подкуп, защитникът предлага да се постанови оправдателна присъда.
Подсъдимите /поотделно/  не взимат отношение по същество , а при
последната си дума всички искат от съда постановяването на една оправдателна
РџСЂРёСЃСЉРґР°.
           От фактическа страна съдът намери за
установена следната обстановка :
В В В В В В В В В В В РџРѕРґСЃ.Рђ.Р”.РЈ.
е била родена на *********г. в гр.София,българка , българска гражданка,с висше
медицинско образование/лекар/,пенсионер, неосъждана , разведена, жив гр.София,жк.“*********, ЕГН-**********.Към инкриминария
период от време била на длъжност лекар-ординатор/невролог/ в Неврологичното
отделение на СБАЛЛСкъм СЦЗ.Там тя била назначена с
трудов договор № 1-8961/05.12.2008г. и Заповед № ЛС—03-810/30.08.2006 г.и
Заповед № ЛС-03-27/26.01.2007 г. на Министъра на правосъдието ,преназначена с
трудов договор № 1-6109/07.07.2011г. и Заповеди №
ЧР-05-173/28.07.2010 г. и №4Р-Q5-174/28.07.2010
г. на Министъра на правосъдието и Допълнително Споразумение № 1-279/07.01.2013
г. към трудов договор № JI-8961/05.12.2008
Рі.
В В В В В В В В В В В РџРѕРґСЃ.Рћ.Р§.Рќ.
е бил роден на *** ***,българин , български гражданин, средно образование,
работи в „БГ Стил“, неженен , неосъждан, ЕГН-**********.По време на посочения в
обв.акт период от време е бил на длъжност охранител в
ГДРРќ,РЅРѕ РґРѕ 2012 Рі. Р±РёР» надзирател/охранител/ РІ СЦЗ Рё познавал РїРѕ РїРѕРІРѕРґ това РїРѕРґСЃ.РЈ., така също Рё РїРѕРґСЃ.Р§.Р¦. ,
който като затворник бил настаняван на лечение в СБАЛЛС.
В В В В В В В В В В В РџРѕРґСЃ.Р§.Р.Р¦.
е бил роден на *** ***,българин , български гражданин, със средно
образование,пенсионер по болест , женен , осъждан , ЕГН-**********.Преди и по
време на инкриминирания период от време Ц. изтърпявал ефективно наказание
„Лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Враца.
В В В В В В В В В В В РџРѕРґСЃ.Р‘.Р.Рњ.
Рµ Р±РёР» роден РЅР° *** Рі. РІ РіСЂ.Стара Загора ,жив. Гр.София,жк.“Рзгрев“
,ул.“*********,българин , български гражданин,с висше медицинско
образование/лекар/,работи в УМБАЛ „Александровска“,
катедра „Образна диагностика“,неженен , неосъждан, ЕГН-**********.М. бил
назначен с трудов договор № 21/15.04.2004 г. в МДЛ Р.“ ЕООД за образна
ядрено-магнитно резонансна диагностика, като изпълнявал работа за споменатото
юридическо лице.
           Свидетелят В.Н.Д. през периода
април-май 2013 г. изтърпявал ефективно наказание „Лишаване от свобода“ в
Затвора,гр.Белене,Плевенска област.Бил настанен в една килия с друг лишен от
свобода – св.К.Д..Преди да постъпи в местата за лишаване от свобода Д.
поддържал близки лични отношения със свид.С.Ш..Началото
на изпълнение на ефективното наказание „Лишаване от свобода“ обаче наложило
преустановяване на техните отношения, като имало неудовлетворение и в двамата
от това обстоятелство.Затова св.Д. вместо да се концентрира върху корекционната дейност в местата за лишаване от свобода с
оглед по-ранното постигане целите на наказанието/така че да търси законови
способи да излезе по-рано на свобода/ търсел всякакъв друг начин да излезе от
Затвора дори за известен период от време.Следвайки тези си нелегитимни
намерения осъществил бягство от Затвора в гр.Враца/потвърдено и с писмени
документи от пенитенциарното заведение/.Тъй като след
бягството си бил върнат в Затвора не останали реални законови възможности за
съкращаване на наказанието му ,св.Д. потърсил други нелегитимни способи за
излизане на свобода, в частност  като
симулира заболяване , което да доведе евентуално до прекъсване на изпълнение на
наказанието му.
Той споделил намерението си със своя съкилийник св.К.Д./изтърпяващ дълга присъда/.Д. имал и
известни действителни здравословни проблеми – зъбобол ,главоболие,температура и
оток по повод стоматологичен проблем.Д. от своя страна потърсил за съдействие/по
някакъв начин/ друг лишен от свобода,при това намиращ се в Затвора в Враца-подс.Ч.Ц..Последният заявил ,че има позиции в трети
затвор – СЦЗ,но „преценил“,че за прекъсване нямало да е достатъчно да се
представят само болките със зъбите , но и трябвало да има болки в кръста.Всичко
това обаче нямало да е безплатно , а щяло да струва 5000 лв
на св.Д.,като няма никакви данни по делото тримата останали подсъдими да са
били наясно с тези уговорки и тази цена.Тъй като тази информация била
представена на св.Д. чрез св.Д. ,като идваща от подс.Ч.Ц./друг
затворник във врачанския затвор тогава/, по обратния ред на комуникация чрез
нерегламентирано държане на забранени движими вещи/мобилни телефони/ от
лишените от свобода ,св.Д. се „възмутил“ само от високата цена и поискал
намаляването й на 2000 лв , но чрез Д. „получил
отговор“ от подс.Ц. ,че това не е възможно и цената е
твърда.Св.Д. уведомил своята приятелка св.Ш. за това колко би струвала
„услугата“ той да получи прекъсване на изпълнението на наказанието поради
здравословни причини.Двамата били възмутени единствено от високата цена на
„услугата“ и без да намират нещо нередно в своите действия ,решили да уведомят
за случая ГД“НП“,макар че към този момент нямали контакт с  другите подсъдими по делото , така че някой от
тях да може да им поиска каквато и да е сума ,за да съдейства за прекъсване на
изпълнение на наказанието на св.Д..Всички дотогавашни комуникации по повод
здравния статус на осъденият Д. се водели между трима затворници , изтърпяващи
наказанията си в различни затвори,без по делото да са налични данни останалите
трима подсъдими/У.,Н. и М./ да са били информирани по какъвто и да е начин.
           Макар и неудовлетворен , от високата
цена на „услугата“, св.Д. потвърдил готовността си да заплати 5000 лв , а същевременно двамата със св.Ш. решили да се подаде
сигнал в ГД“НП“ , какъвто тя наистина подала на 08.05.2013 г.Тази свидетелка
дала съгласие и да сътрудничи на полицейските органи.Били получени разрешения
за прилагане на СРС и такива били реализирани със съдействието на свидетелката.
           На 11.05.2013 г. св.В.Д. се обадил
на Ш. и й казал да позвъни на лице с имена О.Н. на посочен тел.номер.След три
дни свидетелката се обадила ,но Н. й казал да не му звъни на този номер , а й
дал друг.Двамата си уговорили среща на следващия ден,15.05.2013 г. в района на
Централни хали в София, като за целта специално свидетелката пътувала до
столицата.Срещата била под негласен контрол от полиц.органи
и на нея дошъл подс.Н. ,който казал че нещата зависят
от болницата на затвора и за целта св.Д. трябва да симулира заболяването „дископатия“ чрез симулиране на двигателни проблеми,да
накуцва и да се преструва че много го боли.В изпълнение на препоръката св.Д.
започнал да симулира болки в кръста в Затвора в гр.Белене, като липсват данни
по делото как това се е отразило на участието му при провежданата спрямо
лишените от свобода корекционно-възпитателна
дейност.Независимо от театралните прояви на симулация за болки в кръста ,този
свидетел започнал да изпитва в един момент сериозни и действителни болки в
областта на зъбите и челюстта ,което наложило превеждането му за преглед и
лечение в болница Плевен, отделение „Лицево-челюстна хирургия“.После бил
настанен там за лечение и било проведено оперативно лечение за периода от
26.06. до 28.06.2013 г.По този повод не било прекъснато изпълнението на
наказанието и той бил върнат в Затвора да продължи изтърпяване на наказанието
съгласно плана за изпълнение на присъдата му.Там той продължил със симулациите
на болки в кръста и накуцване.
           В крайна сметка в Затвора Белене от медиц.фелдшер Г.била издадена медицинска справка от
03.07.2013 г./т.3 ,л.156 от ДП/,на която пишело че затворника В.Д. е с диагноза
„дископатия лумбалис“/за
която диагноза държавното обвинение няма претенции към автора на документа/, а
лечението е без особен ефект , поради което бил предложен за лечение в СБАЛЛС ,
София-Неврологично отделение.Въз основа на това,на 11.07.2013 г. Зам.Директора
РЅР° ГДРРќ/комисар Рџ.Рљ./ издал Заповед 6583
за преместване на св.Д. за лечение в СБАЛЛС,Неврологично отделение.Контролът за
изпълнение на заповедта е бил възложен на началниците на затворите в Белене и
София.На 23.07.2013 г. Д. подписал декларация за информирано съгласие и бил
преведен за лечение и медикаментозна терапия в болницата към СЦЗ.Било
предвидено да се извърши изследване на св.Д. чрез магнитно-резонансна
томография/скенер/,като междувременно св.Д./***/ установил по някакъв начин контакт
с Д./намиращ се в СБАЛЛС-София/,че трябва да се направи изследване и да се
разчете от д-р Б.М. в УМБАЛ „Св.Анна“.Д. уведомил Ш. , а тя полиц.
органи и последните я оборудвали с технически средства за контрол и записване
на разговорите.На 12.08.2013 г. Д. бил преведен за извършване на изследването
,но на тази дата д-р М. не бил на работа.Ш. заради това не успяла да запише
никакви разговори с този лекар, макар да била инструктирана предварително
писмено в тази посока.Преди това тя не била виждала никога д-р Б.М. , нито била
разговаряла с него.Същевременно друг лекар , д-р В.Н. извършил изследването на Д..Ш.
заплатила на касата на МДЛ Р.“ ЕООД сумата от 300 лв.Тъй като обаче Ш. не
успяла нито да види д-р М. ,нито да запише разговор с него, Ш. отишла отново на
19.08.2013 г. когато го открила и поискала точно той да извърши разчитане на
резултатите ,като го помолила да се запише в тях ,че лицето е за
операция,защото положението му в затвора било „тежко“.Посочила още ,че идва от
името на Б.Ц. и Е.Я..Подс.Б.М. след дълги увещания от
Ш. написал разчитането ,без да посочва че лицето е за операция.В друга стая Ш.
заплатила за това разчитане сумата от 300 лв на Б.М.
, тъй като последният не бил сигурен дали самото изследване е било
платено,предвид разнопосочната практика на тази частна лаборатория да се
заплащат изследванията преди или след самото изследване.Разчитането от подс.М. свидетелката предала същия ден на СБАЛЛС заедно с
диск на резултата.В текста от разчитането подс.М.
посочил че находката отговаря на дегенеративна ставна и дискова болест на
гръбначния стълб от остеохондрозен и спондилоартрозен тип.По сходен начин е интерпретирана
находката като дегенеративни ставни изменения при млад индивид, което е
възможно при болестни изменения или в резултат на тежки физически натоварвания.Както
стойността на изследването от 300 лв , така и
повторно платената сума от 300 лв от св.Ш. й били
предварително дадени от инсп.Т. при ГД „НП“ с
уточненията ,че първата от тези суми е за заплащане на изследването на В.Д. , а
втората е за предаване на д-р Б.М. „при поискване от негова страна“.
           На същата дата В.Д. бил уведомен от св.Д.,че „хората си
искат парите“ , като за целта вторият издиктувал
дадена му банкова сметка *** Д.Ц..Всъщност  подсъдимият Ч.Ц. дал банкова сметка *** Д.Ц.
,в която да се преведе определената от св.Д. сума ,под предлог че така сумата
от 5000 лв ще достигне до СБАЛЛС и до „точните“ хора.На
следващия ден св.С.Ш. *** отишла в клон на „Уникредит
Булбанк“ в гр.Костенец и с писмено платежно нареждане с посочено основание
„захранване на сметка“ наредила банков превод в размер от  4400 лв по сметката
на Д.Ц. в ОББ/сметка № BG08**********/,като
тази сума й била дадена предварително от разследващите органи и полиц.служител Т.Т..
           След няколко дни св.Д. бил уведомен
РѕС‚ Рґ-СЂ РЈ. ,че трябва РґР° отиде РЅР° консултация СЃ неврохирург РІ РРЎРЈР› , където РґР°
покаже ,че РіРѕ боли.Рзвършена била консултация СЃ РґРѕС†.Рџ.,като след нея РЅР°
27.08.2013 г. последният и д-р У. коментирали резултатите от ЯМРи не намерили
нещо „дори минимално , за което да се хванат“.Доц.П. отказал да потвърди
диагнозата „дископатия“.При това положение подс.У. изписала св.Д.,бил подаден за конвой на 30.08.2013
г. и му насрочила контролен преглед и втори курс физиотерапия след месец в
СБАЛЛС. В В В
В В В В В В В В В В В РћС‚В
установените като проведени между определени телефонни номера разговори
е видно ,че на 05.08 и 06.08.2013 г. между телефоните на „А.“ и „мъж“  разговаряли помежду си лице от женски и лице
от мъжки пол , които уточнявали къде да се извърши изследването на св.Д. , като
второто лице настояло това да стане в Окръжна болница /УМБАЛ „Св.Анна“/,където
била МДЛ Р.“ ЕООД.В разговор от 07.08.2013 г. проведени от телефоните на „О.“ и
„мъж“ две лица от мъжки пол коментирали че датата на ЯМРизследването следва да
е 12.08.2013 г., както и че резултата трябва да се разчете не от някой друг , а
от д-р Б.М..В разговор на 19.08.2013 г. между същите два тел.номера две лица от
мъжки пол говорят как да стане получаването на парите.На същата дата е
установена телефонна връзка между абонатните номера на „А.“ и „мъж“ , в който
разговор лица от женски и мъжки пол обсъждат евентуално забавяне на прегледа на
св.Д. при неврохирург.
           На инкриминираната дата в обв.акт 23.08.2013 г. не е установено от доказателствената съвкупност по делото/вкл. от ВДС чрез
СРС/ да се е осъществила среща за предаване на инкриминирани или каквито и да е
суми от Д.Ц. на подс.О.Н., както и от страна на
последния на подс.У..
           Тази фактическа обстановка се
потвърждава от следните събрани на досъдебната фаза доказателствени
материали : показанията на свидетелите - Р.В.П./от СЗ изцяло/,К.П.Д./от
СЗ частично, както и на ДП т.3,л.59-62 и пред предишен състав на СГС//,С.М.М./от СЗ изцяло/,Д.П.Г./от СЗ изцяло/,М.П. Г./от СЗ
изцяло/,С.С.Ш./от СЗ,частично и пред предишен състав
на съда,прочетени по чл.281 ,ал.1 от НПК,също частично/ ,В.Н.Д./от СЗ-частично,
както и на ДП от два разпита и пред предишен състав на съда,също частично/,от
обясненията на подсъдимите У., Н. и М. /в СЗ изцяло/, както и от обясненията на
подс.Ц. в СЗ/частично/,както и от Заключенията на КСМЕ
както и от Протоколите за процесуално-следствени действия/съгласно описите на
томовете в ДП/ ,ВДС чрез експлоатация
на СРС и от другите писмени и веществени доказателства.
           Показанията
на св.Р.П. съдът кредитира изцяло като добросъвестно и правдиво дадени.П.
е независим свидетел на станалото, като неговите положителни възприятия от
дейността на подс.У. като лекар в СБАЛЛС се базират
на професионалната му дейност като консултант в тази болница към СЦЗ.Той не
познава св.В.Д. лично като пациент, а само документално.П. уточнява важното
обстоятелство ,че за да се вземе решение дали да се оперира пациент ,то трябва
да има съвпадение между резултат от изследване от образна диагностика/скенер
или ЯМР/ и външно изявена симптоматика.В този смисъл мнението на един рентгенолог
или специалист по образна диагностика не задължава лекуващите лекари/т.нар. клиницисти/, а има само насочващ характер.След предявяване
РІ РЎР— РЅР° историята РЅР° заболяването/РР—/ РЅР° пациента Р’.Р”. ,СЃРІ. Потвърждава ,че
дегенеративните промени не са с тежка изява и симптоматика ,че да се налага
оперативно лечение.Сочи още ,че няма разминаване между епикриза
Рё РР—.РќР° последно място , СЃРІ.Рџ. настоява ,че РІСЉРІ фармацията не съществуват медикаменти , които РґР°
предизвикват болка или определена симптоматика.
           Показанията на свидетелката С.М.
съдът кредитира изцяло,като макар тази свидетелка да познава подс.У. не е тенденциозна във впечатленията си от
професионалната дейност ан последната , тъй като тя
се покрива с мнението и на други лекари по делото.М. потвърждава категорично
,че дали даден пациент да се приеме или не в СБАЛЛС не може да е резултат от
субективно решение на даден лекар/вкл.подсъдимата У./ , а е в резултат на
индивидуален адм.акт , Заповед РЅР° директора РЅР° ГДРРќ
или по решение на орган на съд.власт /напр.постановление на
прокурор/.Лекарската консултативна комисия/ЛКК/ разглежда отделни случаи и може
само да излезе с предложение за прекъсване на наказанието ,но няма право да
постанови последното.Свидетелката е с впечатления,че подс.
У. нито е можела да откаже да лекува пациент, нито е забелязала да има особено
или специално отношение към даден пациент или да ходатайства за такъв.М.
познава подс.У. като изключителен професионалист ,
отдаден на работата си.Същевременно отчита ,че болничните заведения не са имали
особено желание да приемат или лекуват затворници, но от друга страна това ,че
някой е извършил престъпление не значи ,че следва да бъде оставен на произвола
на съдбата.Записване час за образна диагностика е ставало след неистово звънене
по телефоните,за да се съгласят да приемат на изследване пациент-затворник.През
2013 г. ЯМРне е можело да се извърши безплатно и обикновено адвокатите са
заплащали предварително това изследване на лишени от свобода.По отношение на
пациента В.Д. лечението му е минало без някакви забележки , епикризата
носи и нейния подпис, направено е най-доброто за него ,след което е изписан и върнат в съответния затвор.От прегледа на
документация е виден дисков пролапс ,но доц.П. е
преценил ,че не е за оперативна интервенция.В крайна сметка дали е за операция
следва да каже един неврохирург.
           Показанията на св.Д.П. съдът
кредитира изцяло добросъвестно дадени.Тази свидетелка е работела в частната
лаборатория Р.“ ЕООД с работно място Пловдив.Тя сочи ,че обикновено лекарят,
който прави изследването с ЯМР, прави и разчитането на резултата ,но не е
невъзможно и това да стане от различен специалист,при упражняване правото на
избор на лекар от страна на пациента.Свидетелката заявява ,че има понятие „диференциална
диагноза“ , която подлежи на уточняване/потвърждаване или
отхвърляне/.Заплащането на изследването следва да стане на регистрацията в
лабораторията , а не на лекаря ,но това е принцип в Пловдив , а за София
свидетелката не може да каже.
           Показанията на св.М. Г.съдът
кредитира напълно.Въпреки ограничените спомени поради изминалото време св.Г.заявява
,че като медиц. фелдшер в Затвора Белене е имала
случай с пациент , който имал симптоми и оплаквания , насочващи към дискове
херния.Уточнява също така ,че поради липсата на каквато и да е медицинска
апаратура/камо ли скенери/ в Затвора в Белене, тя е извършвала преглед на
моментното състояние на пациента чрез елементарни методи – визуално наблюдение
,мерене на температура, евентуално опипване/палпация/
и проверка на кръвно налягане.След това се изготвяла медиц.
справка и лицето е попълвало декларация за информирано съгласие.След
предявяване в СЗ на издадената от нея медиц. справка
,св.потвърждава че я е издала като е съобразила прегледа на моментното му
състояние и на база съобщените й субективни оплаквания.Отразено е още в
документа ,че медикаментозното лечение не е дало ефект/като са давани на Д. спазламгон и пироксикам, което
обикновено се дава при проблеми в кръста/.Свидетелката е категорична ,че без
медицинска техника с която да се направят изследвания, се цитират оплакванията
на пациента.
           Показанията на св.К.Д. съдът
кредитира частично,поради редица причини.На първо място този свидетел е от
категорията участници в това наказ. производство/свидетели
или подсъдими/, който е лишен от свобода по време на инкриминирания период от
време.Само това обстоятелство е достатъчно да се преценяват с голяма доза
недоверие показанията му.Самият той ,макар да заявява че през последните над 15
години е по затворите, няма притеснението с безразличие да заяви ,че по време
на изтърпяване на наказанието си в затвора е продавал наркотици ,телефони и
всякакви незаконни неща , както и че в затвора „телефоните са повече от
хората“/заявено пред предишен състав на СГС в прочетените му показания/е
достатъчна индиция,че няма как да е надежден и
достоверен източник на релевантна доказателствена
информация.Това означава само по себе си ,че вместо да се включи активно в корекционно-възпитателната дейност с лишените от свобода,за
да се поправи и превъзпита, Д. е продължил да се занимава с незаконни дейности
и в затвора,очевидно улеснен от занижения контрол на надзорно-охранителния
персонал.Няма как от подобно лице да се очаква като свидетел да прояви
добросъвестност,обективност ,последователност и хронологичност в изразните
средства като свидетел.Същият променя често показанията си,те не са достатъчно
конкретни относно време и съдържание на възприятията,първо предвид ниското
интелектуално равнище и правосъзнание, а после и
предвид изминалото значително време.От показанията му все пак става ясно ,че в
неговата килия в Затвора Белене е бил настанен св.В.Н.Д. , когато е бил заловен и върнат след бягството му от
затвора.Проблемът с Д. бил ,че той имал и здравословни проблеми ,но бягството
му се явявало сериозен проблем да бъде
прекъснато изпълнението на наказанието.Наблюдавайки страданието на своя съкилийник Д. решил да „помогне“ като споделил информацията
си ,че друг затворник ,в друг затвор – гр.Враца/подс.Ч.Ц./
вече бил прекъсвал два пъти наказанието си по здравословни причини.Д. имал
познати по редица затвори в страната поради дългия си престой в местата за
лишаване от свобода на територията на цяла България.За целта обаче преценил,че Д.
трябва да симулира друг вид заболяване,тъй като само заради зъбите „нямало да
стане“ поради бягството му от затвора.Д. очевидно считал ,че при проблем с
болки в кръста/макар и симулиран/, предишното бягство на Д. вече няма да има
значението ,което би имало само при един зъбобол.Поради това с някой от
притежаваните телефони Д. потърсил подс.Ц. ***,
където явно и този лишен от свобода имал телефон и започнали да водят
кореспонденция как да се помогне на Д. и колко ще му струва услугата.За да може
и Д. да чува телефонните разговори понякога Д. озвучавал с включен микрофон
цялата килия, така че да се чува и от него /независимо ,че в килията били 6
души, а вероятно отвън имало и надзиратели, които по длъжностна характеристика
би следвало да следят за притежавани от затворниците незаконни вещи като
мобилни телефони/.Може да се приеме ,че чрез телефонен разговор с подс.Ц. ,св.Д. е предал на св.Д. телефонния номер на подс.О.Н., така че  Д.
да го предаде на приятелката си св.Ш..Всички гореизложени обстоятелства съдът
намира ,че следва да ги кредитира ,доколкото същите илюстрират частичните
спомени на човек с достатъчно ниско правосъзнание,за
да може да създаде у св.Д. илюзията ,че би могъл да измами медицинските лица в
СБАЛЛС чрез симулацията на заболяване.Разбира се ниския интелект и правосъзнание не са давали на този свидетел възможността да
направи една обективна и трезва преценка ,че дори да се заблудят лекарите ,това
далеч не е достатъчно условие за прекъсване изпълнението на наказание „Лишаване
от свобода“ , за което си има правнорегламентирана
процедура по НПК.
           Показанията на св.В.Д. съдът
кредитира също частично,предвид сходните обстоятелства казани в горния абзац за
св.Д..Д. е бил осъществил бягство от затвора и
предвид това си поведение сам е усложнил правното си положение като
затворник.По отношение на действителния му медиц.
проблем от стоматологично естество ,той е бил лекуван оперативно и качествено.Това
не е довело до прекъсване на наказанието , тъй като не е имало основания за
това.Касателно „симулирания“ му здравен „проблем“ и
театралната изява на болкова симптоматика чрез куцане
при движение с наведено тяло/в продължение на цял месец/ ,съдът кредитира
показанията в тази им част , но това ако е заблудило медиц.
лица в Затвора Белене/където поради липсата на матер.база
не е имало как да се направят изследвания/ ,не е имало как да заблуди медиц.апаратура по
образна диагностика в МДЛ Р.“ ЕООД.За последното, поради ограничения си
интелект и склонност към незаконосъобразни действия Д. очевидно не си е давал
сметка.Съдът кредитира казаното от този свидетел ,че получавайки
информацията/действителна или фиктивна/ че за 5000 лв
може да получи прекъсване на наказанието е споделил това с приятелката си св.Ш.
, която е била на свобода.Поради ниското правосъзнание
и на двамата, те решили че няма нищо нередно в това да се симулира
несъществуващо заболяване пред медицинските лица от СБАЛЛС/за да се измамят
последните и прокуратурата/, а всъщност само не били съгласни с предложената им
РѕС‚ СЃРІ.Р”. СЃСѓРјР° Р·Р° тази услуга РѕС‚ 5000лв.В В В В В В В В В В
           Заключението на вещите лица , изготвили
КСМЕ са обективно и компетентно дадени, като вещите лица дават отговорите на
поставените им въпроси в рамките на своята компетентност добросъвестно.Основните
изводи на експертното Заключение са
интерпретирани при основните фактическите положения, които съдът приема за
установени поради което съдът няма отново да коментира същите.Достатъчно е да
се отбележи ,че вещите лица не намират да има разлика между медиц.справка
от Затвора в Белене и тази от СБАЛЛС,като е започнато класическо медикаментозно
лечение. Лечението се провежда по определен алгоритъм , който в случая е спазен
без да са констатирани отклонения.Вещите лица не приемат в описанието на
разчитането на ЯМРизследването да е налице сублигаментарна
дискова херния на ниво Л1 към Л2 и че има стеноза на
латералния рецесус на същото ниво Л1-Л2.Вероятно се
касае за диференциялна диагноза , която подлежи на
уточнение или доказване.Тези вещи лица също не приемат да има медикаменти ,
които РґР° предизвикват болка.Рзвестни СЃР° случаи Р·Р° нежелани странични ефекти РѕС‚
дадено лечение,но това е различно.Болката се възприема различно от индивидите
според типа нервна система,когато е действителна.Когано
е симулирана една болка , то тогава просто няма болка.
В В В В В В В В В В В РћС‚
правна страна ,
           Държавното обвинение е повдигнало на
първите трима подсъдими лица /А.У.,О.Н. и Ч.Ц./ обвинения за различни
престъпления, които систематически са включени в Глава 8 на Особената част на
НК „Престъпления против дейността на държавни органи,обществени
организации и лица,изпълняващи публични функции“, раздел 4 „Подкуп“.
           Не се доказа по безспорен и
категоричен начин подс.А.Д.У. да е извършила
престъпление по чл.301,ал.1 от НК,за което й е било повдигнато обвинение с
внесения срещу нея обв.акт, поради което съдът я
оправда изцяло на основание чл.304 от НПК.
           За да е налице законов състав на
това престъпление следва да са налице определени действия и бездействия на наказателноотговорно лице , което е и длъжностно лице по
смисъла на чл.93 от НК.Единственото доказано обстоятелство от тези включени
в състава на престъплението от обективна страна е ,че подс.
У. е имала качеството длъжностно лице , тъй като според описаните във
фактическите изводи писмени доказателства тя е била назначена към датата на
твърдяното инкриминирано деяние като лекар- ординатор/невролог/ в СБАЛЛС към
СЦЗ.При това свое трудовоправно положение  тя покривала изискванията на чл.93ал.1,б.“А“
от НК ,тъй като й е било възложено да изпълнява със заплата служба в
държавно учреждение.Другите изисквания обаче не са
доказани,тъй като не е установено по безспорен и категоричен начин тя да е приела дар сумата от 1000 лв
от подс.О.Н., както и това да е станало на датата
23.08.2013 Рі. РІ кафене РЅР° магазин „Мосю Бриколаж“ РІ РіСЂ.София,жк.“Люлин“.РР·РІСЉРЅ
обясненията в СЗ на двамата подсъдими /У. и Н./,че не са се виждали и не са
приемали/предавали/ такава сума и на посоченото в обв.акт
място/ в които обяснения те принципно не са длъжни да казват истината/ , по
делото липсват други доказателствени източници,
представени от страната носеща тежестта на доказване, от които да се приеме за
безспорно че подс.У. и подс.О.Н.
са се виждали на тази дата,на това място и са си предали тази сума.Къде е бил подс.Н. тогава, ще се коментира по-долу.Освен това ,дори да
се допусне предаването на тази сума и то на това място/въпреки очевидната липса
на безспорни доказателства/ не се доказа подс.У. да е
сторила това ,загдето е извършила
действия по служба/а именно да приеме на 23.07.2013 г. лишения от свобода В.Д.
в СБАЛЛС/, загдето не е извършила
действия по служба/а именно вместо на 24.07.2013 г. вместо да диагностицира Д. като клинично здрав ,му поставила диагноза
„Дископатия“ Л5 Ес1 ,без такова заболяване да е
налице и с прилагане на медикаменти, които да симулират симптомите на дископатия/ , както и за
да извърши действие по служба/а именно да го насочи за медиц.
преглед при неврохирург при МДЛ Р.“ ЕООД с цел диагностициране
на заболяването дископатия и сформиране на ЛКК за
издаване на становище от Директора на СБАЛЛС за прекъсване на изпълнението на В.Д.
по здравословни причини/.Затворникът Д. е бил приет в СБАЛЛС въз основа на
Заповед РЅР° Директора РЅР° ГДРРќ , индивидуален административен акт , като ако РїРѕРґСЃ.РЈ. РЅРµ СЏ беше изпълнила вероятно Р±Рё понесла
дисциплинарна отговорност за това.Тоест,приемането на Д. като пациент е било
абсолютно задължително за подсъдимата и за който и да е друг от СБАЛЛС.На
следващо място, Д. е дошъл с медиц.справка от Затвора
Белене, издадена от медиц.фелдшер М. Г., на която е
посочена същата диагноза „Дископатия“.По отношение на
Г.прокуратурата няма претенции ,макар че такива биха могли да се формулират на
плоскостта на чл.312,ал.1 от НК/, ако наистина това беше невярна диагноза.В
медицината и фармацията има понятието „диференциална диагноза“, а именно такава
която е неокончателна и подлежи на проверка и потвърждаване /респ.отхвърляне/.Според
СГП е следвало подс.У. да диагностицира
пациента като клинично здрав, което е нереалистично и на практика много трудно
може да се намери такъв човек ,който след пълни медицински изследвания, да може
да се определи като клинично здрав.Д. не е бил клинично здрав и това се доказва
от редица медиц.документи по делото ,Заключението на
КСМЕ,резултатите от образдната диагностика и
т.Следователно и подсъдимата не е имала задължение да го диагностицира
като такъв.Следва да се посочи още ,че при стандартната житейска ситуация даден
пациент съобщава на лекуващ го лекар действителни , а не симулирани оплаквания,
за да може да се очаква правилна диагноза и ефективно лечение. Обвинението че
са прилагани медикаменти за да се симулира заболяване дископатия
е несериозно както от правна , така и от медицинска гледна точка.Единствено в обст. част на обв.акт се сочи
подсъдимата да е поставяла на Д. инжекции и да му е давала хапчета, но дори и
там прокуратурата не визира какви са инжекциите и какви са хапчетата.Редните и
другите , ако СЃР° били регистрирани Рё клинично тествани РІ РРђР›/Рзпълнителната
агенция към лекарствата/ следваше да имат търговски наименования, а държавното
обвинение следваше да ги конкретизира ,за да се види от историята на
заболяването  дали са били давани
наистина такива на този пациент.След като това не е сторено , това е едно
абстрактно обвинение в тази му част, освен че не е доказано.На последно място,за да извърши действия по служба се
твърди ,че подс.У. е приела горепосочения дар , за да
изпрати пациента на консултация при неврохирург в МДЛ Р.“ ЕООД.но по делото
стана ясно че това е частна лаборатория за образна диагностика , където няма
неврохирурзи, а рентгенолози и специалисти по образна диагностика.На следващо
място , да се допусне че това би довело до ЛКК и становише
на последната за прекъксване изпълнението на даден
затворник е твърде амбициозна перспектива и това зависи от преценката на редица
други хора.Накрая, ако на 23.08.2013 г. У. е приела дар ,за да извърши нещо,то
би следвало това нещо да е в бъдещето,тоест консултацията с неврохирурга да е
на някоя следваща дата, а по делото е видно че Д. е ходил на образна
диагностика на 12.08.2013г. ,тоест няма как подсъдимата да приема на процесната дата дар за някакво действие в миналото , тъй
като действието по служба следва да е в бъдещото/така е граматически/.Така че в
тази си част ,това обвинение не може да съществува не само в правния мир , но и
в обективната действителност по понятни причини.Касателно
намиращата се по делото Разписка ,с която подс.У.
предава на разследващия полицай сумата от 1000 лв в
момент ,когато е била задържана по Закона за МВРи след като е била заведена до
банков клон предварително да я изтегли, съдът намира че съдържанието на тази
разписка не може да послужи за доказателство в полза на обвинението, тъй като
не удостоверява обективно вярно съдържащите се в текста й изявления.Не е
възможно подсъдимата да изтегли същите пари , дори да допуснем че е получила от
подс.Н. горната сума/за което както стана ясно няма безспорни
доказателства/.За горния извод е ирелевантно е какви
изявления е обективирала подсъдимата в текста на тази
разписка.
           Касателно
субективната страна няма смисъл да се излагат доводи , тъй като не се доказва
категорично подс.У. да е осъществила вмененото й
престъпление от обективна страна.
           До голяма степен изводите за
недоказаност на обвинението срещу подс.У. касаят и
обвиненията срещу следващите двама подсъдими О.Н. и Ч.Ц.,поради тяхната
обективна свързаност.Същевременно ,макар в обвинението срещу Н. и Ц. да се
твърди ,че деянието им по чл.304Б,ал.1 от НК те са го
извършили ,за да упражнят влияние върху подс.У. като
длъжностно лице тя да вземе решение във връзка със службата си, в обвинението
срещу подсъдимата У. никъде не се твърди тя да е извършила деянието,за което е
обвинена въз основа на упражнено й влияние от тези двама подсъдими,извън
твърдението че подс.Н. е лицето , което й е предало сумата от 1000
лв.
           Не се доказа по безспорен начин ,подсъдимите
Рћ.Р§.Рќ. Рё Р§.Р.Р¦. РІ съучастие помежду СЃРё като извършител Рё помагач, РґР° СЃР°
осъществили престъпление по чл.304Б,ал.1,вр.чл.20,ал.2/за
Н./ и ал.4/за Ц./ от НК, поради което съдът ги оправда на основание чл.304
от НПК. Не се доказа по изискуемия начин и самостоятелно подс.О.Ч.Н. да е осъществи престъпление по чл.304,ал.1
РѕС‚ РќРљ.
           Законовият състав на деянието по чл.304,ал.1от
НК изисква от някое наказателноотговорно лице
да предложи , обещае или даде дар или каквато и да е облага на дл.лице,за да извърши или за да не извърши или загдето е
извършило или не е извършило действие по служба.По конкретното обвинение подс.Н. бе оправдан , тъй като не се доказа по категоричен
начин на 23.08.2013 г. да се е намирал в гр.София ,в кафене до магазин „Мосю Бриколаж“ в кв.Люлин.Липсват
безспорни доказателства в тази посока, в обясненията си двамата подсъдими
отричат такава среща и да са си предавали пари, а държавното обвинение не
опровергава това СЃ някакви категорични Рё безспорни доказателства.РР·РІСЉРЅ горното
, самият обв.акт засилва съмнението ,тъй като в друго
обвинение срещу същия подсъдим , прокурорът твърди ,че подс.Н.
се е намирал в с.Арчар,Видинска област.
Престъплението по чл.304Б,ал.1 от НК изисква
наказателноотговорно лице да поиска ,приеме дар или
каквато и да е облага,която не му се следва, или приеме предложение или
обещание за дар или облага ,за да упражни влияние върху длъжностно лице във
връзка със службата му.
           Касателно
конкретния фактически състав на обвиненията срещу двамата подсъдими не се
доказва на първо място подс.О.Н. на 23.08.2013 г. да
се е намирал в с.Арчар,Видинска област ,където бидейки подпомогнат по някакъв
неясен начин от намиращия се в Затвора ,гр.Враца подс.Ч.Ц.
да е приел дар какъвто не му се следва – сумата от 3000 лв
от Д.Ц..Не се събрахи доказателства на тази дата и в
неуточнен час от денонощието подс.Н. да се е намирал
в с.Арчар и да се е срещал с Д.Ц.,която да му е предала горната сума.Няма нито
гласни ,нито писмени доказателства в тази посока.Освен това, според следващия
пункт на обвинението срещу същия подсъдим/Н./ на същата дата той следва да се е
намирал в гр.София,в кафене до магазин „Мосю Бриколаж“.Липсата на конкретизация от страна на държавното
обвинение не дава възможност да се установи кога и къде се е намирал подс.Н. на датата 23.08.2013 г., а това още повече
усложнява възможността да се доказва какво е правил на едното място и какво е
правил на другото място.Най-малкото следваше да се установи как и през какъв
период от време се е придвижил от едното до другото населено място.Каквито и
телефонни разговори да са водени от подс.Н./и то ако
се приеме за безспорно установено ,че именно той е провеждал разтговорите от тел.номер ,на който е бил абонат/,без
безспорни доказателства за самото изпълнително деяние да е приел дар,не може да
СЃРµ приеме Р·Р° доказано това деяние.В
           От субективна страна също не се
установи двамата подсъдими Н. и Ц. да са имали общ умисъл,като последното
следва да се съобрази от една страна с
нетипичното обстоятелство ,че при двама съучастници
само единият е на свобода , а друг да
излежава ефективно наказание „Лишаване от свобода“, което само по себе си
затруднява неимоверно комуникацията и тяхната задружна дейност.На следващо
място, съдът не може да приеме ,че в
обхвата на умисъла на помагача/подс.Ч.Ц./ е могло да
се обхванат и трите хипотези на действия по служба от страна на подс.У. , за които той е следвало да дава „съвети и разяснения“
на извършителя на деянието, тъй личния му интелектуален капацитет не е
позволявал такива разсъждения и заключения.
           Обвинението по внесения обв.акт срещу последния подсъдим /Б.М./ е за престъпление
,чието систематическо място е в Глава 6 „Престъпления
против стопанството“, раздел 1 „Общи стопански престъпления“.
           Не се доказа по категоричен и
безспорен начин ,РїРѕРґСЃ.Р‘.В Р.Рњ. РґР° Рµ извършил престъпление РїРѕ чл.225Р’,ал.1
от НК, поради което съдът го оправда на основание чл.304 от НПК по това
обвинение.
           От обективна страна, на 19.08.2013
г. в гр.София, в МДЛ Р.“ ЕООД ,на територията на УМБАЛ „Св.Анна“ като лекар
ординатор извършил тълкуване/разчитане на изследване от ЯМРна пациента В.Д./направено
на 12.08.2013 г. от д-р В.Н. от същата лаборатория/, в което отразил диагноза
„дискова херния“.По повод желание на св.С.Ш. получил от нея сумата от 300 лв.
           Престъплението по чл.225В,ал.1
от НК защитава една обща категория обществени отношения в
икономическата сфера, без конкретен профил.За да е осъществено деянието е нужно
деецът да изпълнява работа за юридическо лице и в това си качество да поиска
или приеме дар или каквато и да е облага , която не му се следва , или приеме
предложение или обещание за дар или облага ,за да извърши или да не извърши
действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговската
дейност.В конкретния случай са налице част от елементите на състава от
обективна страна , но не всичките.Подс.Б.М.е изпълнявал
работа за юридическо лице Р.“ ЕООД, като в тази посока са писмените
доказателства/описани в самия диспозитив на обвинението/.На следващо място той е приел
сумата от 300 лв по субективното желание на св.Ш..Приемането
на сумата не е било в нарушение на задълженията му при осъществяване на
търговската дейност на ЕООД Р.“,тъй като не се представиха никакви
доказателства за наложени дисциплинарни наказания на подс.М.
като работник или служител на това
юридическо лице от работодателя му.Това е съществено предвид кръга обществени
отношения ,защитавани от наказателното право в Глава 6 ,раздел 1 от Особената
Част на НК.Вмененото от прокурора като нарушено служебно задължение за подс.М., не е налице,тъй като самия термин
тълкуване/разчитане предполага един вид творческа дейност, в хода на която
критериите вярно/невярно не намират директно приложение за разлика от
удостоверителните документи.Тълкувателна дейност осъществява и ВКС на РБ,като
никой не изразява становище ,че едно или друго тяхно тълкуване е невярно.Налага
се да се излагат тези съображения ,след като този подсъдим е обвинен не за
документно престъпление или за някаква съпричастност с обвиненията срещу
първите подсъдими , а по текст от НК , който защитава съвсем различна категория
обществени отношения.Дали е редно той да вземе сума пари от близък на пациент ,
дали това плащане е осчетоводено,дали доходът е деклариран пред данъчната
администрация са други въпроси , но това не прпоченя
извода ,че от обективна страна не е осъществен състава на престъпление по чл.225В,ал.1
РѕС‚ РќРљ.
           При горните доводи за обективна несъставомерност на извършеното ,не е нужно да се изследва
субективната страна.
           Съдът намира за необходимо да
посочи,във връзка с Писмо от Прокурор при СГП до ГД „НП“ от 17.07.2013 г./с
изтекъл СЃСЂРѕРє РЅР° защита РїРѕ Р—Р—РљР/,където СЃРµ сочи че става РІСЉРїСЂРѕСЃ Р·Р° „предстоящо
извършване на престъпление“, в случай че предотвратяването му е бил някакъв
приоритет, доколкото СЃР° били поставени РїРѕРґ контрол телефонните разговориВ
на редица абонати на мобилни тел. номера, то предвид обстоятелството че
една част от абонатите са били затворници , изтърпяващи ефективно наказание
„Лишаване от свобода“/напр.подс.Ч.Ц., св.К.Д. ,св.В.Д./,то воденето на близо 10 години наказателно
производство би се избегнало по един лесен,ефективен,възпитателен и най-вече -
законосъобразен начин чрез просто изземване РЅР°В
незаконно държаните телефонни апарати от лишените от свобода,като
забранени предмети Р·Р° притежаване РІ местата Р·Р° лишаване РѕС‚ СЃРІРѕР±РѕРґР°.В
           По въпроса за сторените разноски и
за веществените доказателства съдът ще се произнесе допълнително по реда на чл.306
РѕС‚ РќРџРљ.
           Въз основа на горните си мотиви
съдът произнесе Присъдата си.
                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В
В