РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. гр. Хасково, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101494 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „ИНОКС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, чрез
пълномощника му адв. В. Ч. от ХАК, срещу „СТИМЕКС" ЕООД.
Ищецът твърди, че ответникът поръчал и получил от него гайки, болтове, шайби,
шпилки, винтове, нитове и метчици, за което били издадени фактури № ********** от
11.01.2021 г. - за 25,32 лв; № ********** от 15.01.2021 г. - за 2496,16 лв.; № ********** от
21.01.2021 г. - за 151,95 лв.; № ********** от 22.01.2021 г. - за 497,24 лв.; № ********** от
29.01.2021 г. - за 77.95 лв.; № ********** от 19.02.2021 г. - за 61,34 лв. и № ********** от
08.03.2021 г. - за 66,05 лв. с ДДС. Тези фактури също били приети от ответника, но не били
заплатени от него. Сочи се още, че за дължимите суми ищецът подал заявление по чл. 410
ГПК и въз основа на него било образувано ч. гр. д. № 866/2021 г. по описа на ХРС. По
делото била издадена исканата заповед за изпълнение, но ответникът възразил срещу нея в
законоустановения срок, поради което бил налице правен интерес за предявяване на
настоящия иск. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо
3 349,00 лева, представляваща неизплатена цена на доставени стоки по гореописаните
фактури, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 866/2021 г. по описа на РС - Хасково до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в
1
настоящото и в заповедното производство.
Ответникът не изразява становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени описаните в исковата молба фактури и от тях е видно, че
имат посоченото по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново
текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
От преводно нареждане от 09.09.2021 г. се установява, че на посочената дата
ответникът е заплатил на ищеца по банков път претендираните главници по процесните
фактури.
Според справка за изчисляване на законна лихва върху сумата от 3349,00 лв. за
периода от 23.04.2021 г. до 09.09.2021 г., същата възлиза на 130,24 лв.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 866/2021 г. по описа на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. рег. № 1132/23.04.2021 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 73/27.04.2021 г. за
процесното вземане, законната лихва върху нея от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането,
както и за направените разноски в размер на 67,00 лв. за държавна такса и 360 лв. -
адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
ответника и с разпореждане от 28.05.2021 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение
срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните
съображения:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните, които несъмнено имат търговско качество, са съществували валидни
облигационни правоотношения с описаното в исковата молба съдържание. Те са се развили
на основата на договора за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ, като
конкретните им параметри - страни, предмет и цена, се установяват от приетите 7 бр.
фактури. Макар същите да не са подписани от ответника, той не е оспорил по надлежния
2
ред тяхната автентичност и/или вярност, поради което могат да бъдат годни доказателства
както за възникване на облигационна обвързаност между страните, така и за получаването
на уговорената стоки. Допълнителен аргумент в тази връзка e и заплащането на сумите по
тях в хода на настоящото производство, което представлява в крайна сметка извънсъдебно
признание от ответника, че е получил описаните стоки на посочената стойност. След като е
установено изпълнение на задълженията на ищеца по договорите, то се е породило и
неговото право да получи цената, респ. задължението на ответника да я плати. На следващо
място, установява се и че последният не го е изпълнил точно, като е платил дължимите
суми със закъснение, видно от приетото и неоспорено преводно нареждане от 09.09.2021 г.,
т.е. след датата на подаване на исковата молба. Така, в хода на процеса ответникът е
погасил всички главници по фактурите. При това положение и съобразявайки чл. 235, ал. 3
ГПК, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради извършеното
плащане.
Тук е уместно да се отбележи, че съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, каквато не е настоящата
хипотеза, доколкото в случая е извършено доброволно плащане директно на кредитора.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което ответникът дължи на ищеца поисканата от него законна лихва върху главницата в
общ размер от 3 349,00 лева за периода от 23.04.2021 г. (датата на депозиране на
заявлението по ч. гр. д. № 866/2021 г. по описа на РС-Хасково) до датата на погасяването й -
09.09.2021 г. Това е така, защото главното задължение е валидно възникнало и е погасено
със забава, за която по силата на закона ответникът дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От друга страна, изпълнението му не е погасило акцесорното задължение за горепосочения
период на закъснението. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за забава, чийто размер, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с
помощта на общодостъпна програма в интернет, за релевантен период възлиза на
претендирания такъв от 130,24 лв.
Съгласно т. 12 на горепосоченото тълкувателно решение съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с
осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
3
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент не е бил погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 866/2021 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени и възлизат общо на 427,00 лв., от които 67,00 лв. за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.
Въпреки този изход на делото ищецът има право на своевременно претендираните от
него разноски и по настоящото производство, тъй като с поведението си ответникът е дал
повод за завеждането му, погасявайки задължението си едва след подаването на исковата
молба, поради което и не може да бъде освободен от отговорността за тях. При това
положение единствено на ищеца следва да се присъдят такива в размер общо на 732,85 лв.,
от които 332,85 лв. – внесена държавна такса и 400,00 лв. - платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, по отношение на „СТИМЕКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. "Пловдивска" № 2, че дължи на „ИНОКС ИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Есперанто"
№ 3, съдебен адрес: гр. **************, адв. В. Ч., законна лихва за забава в размер на
130,24 лева върху сумата от 3 349,00 лева – неизплатена цена на доставени стоки по фактури
№ ********** от 11.01.2021 г.; № ********** от 15.01.2021 г.; № ********** от 21.01.2021
г.; № ********** от 22.01.2021 г.; № ********** от 29.01.2021 г.; № ********** от
19.02.2021 г. и № ********** от 08.03.2021 г., за периода от 23.04.2021 г. до 09.09.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИНОКС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД срещу „СТИМЕКС"
ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за установяване
съществуването на вземане в общ размер на 3 349,00 лева, представляваща неизплатена цена
на доставени стоки по фактури № ********** от 11.01.2021 г.; № ********** от 15.01.2021
г.; № ********** от 21.01.2021 г.; № ********** от 22.01.2021 г.; № ********** от
29.01.2021 г.; № ********** от 19.02.2021 г. и № ********** от 08.03.2021 г.
ОСЪЖДА „СТИМЕКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. "Пловдивска" № 2, да заплати на „ИНОКС ИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Есперанто"
№ 3, съдебен адрес: гр. **************, адв. В. Ч., сумата от 1 159,85 лева, от която 732,85
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 427,00 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 866/2021 г. по описа на РС – Хасково, за
4
която е издадена Заповед № 73/27.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
5