ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр. гр. София , 29.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.6
НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 17.03.2021г.,
постановено по НОХД № 322/21г. по описа на СпНС, 11-ти състав, с което
определение по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК в разпоредително заседание е
потвърдена търпяната от подс.М. А. А. МНО „Задържане под стража“.
Срещу определението е постъпила частна въззивна жалба от адв. И. Н.,
защитник на подс.А., с отправено искане за отмяна на първоинстанционното
определение и изменение на търпяната МНО в по-лека.В подадената въззивна
жалба не се излагат никакви доводи относно обоснованото предположение за
авторство на процесното престъпление, а в обосновката на горното искане
защитата акцентира основно на времевата продължителност на изтърпяване
на мярката за неотклонение от страна на подсъдимото лице, която
продължителност се оценява за прекомерна такава и поради това се изразява
становище, че срокът се явява неразумен такъв.В тази вр. и с оглед конкретно
установените обстоятелства относно личността на подс.А., който е неосъждан
и с трайно установени връзки на територията на страната, произтичащи от
наличието на постоянна адресна регистрация и семейна обвързаност, се
1
застъпва мнението, че целите на мерките за неотклонение, регламентирани от
законодателя в нормата на чл.57 НПК, биха се постигнали и с по-леки по
тежест мерки.
Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, в срока по чл.342 ал.1 НПК и
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Съобразявайки конкретиката по случая и релевираните от защитата
доводи, въззивната инстанция намира за правилен и законосъобразен акта на
първостепенния съд, с който е оставена в сила търпяната от подсъдимия
МНО, като изложените в тази насока мотиви са ясни и недвусмислени, макар
и изключително лаконични.
На първо място от фактическа страна се отбелязва, че наказателното
производство се намира в своята съдебна фаза – на 19.02.21г. в СпНС е внесен
ОА срещу подс.А. с повдигнато му обвинение за престъпление по чл.108а ал.6
вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за което престъпление законодателят е предвидил
наказание ЛСВ.
На второ място от фактическа страна съдът отбелязва и
обстоятелството, че по настоящем все още не е отпочнато съдебното
следствие, поради което и при преценката за наличие на евентуално
подозрение за авторство на инкриминираното деяние, въззивният съд
съобразява събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателства. Същите
се явяват достатъчни такива за целите на настоящото производство и
инкорпорират доказателствена информация, позволяваща изграждане на
извод за наличие на евентуална съпричастност на подсъдимия в процесното
престъпление, претендирано от държавното обвинение.
По отношение на рисковете по см. на чл.63 ал.1 НПК въззивният съд
при самостоятелна служебна проверка на доказателствените материали
формира заключение за наличие и на двете визирани в нормата на чл.63 ал.1
2
НПК опасности.
Касателно риска от укриване се отчитат данните за подсъдимия,
удостоверяващи многократното му напускане на страната в посока Реп.
Турция, което в съчетание с данните за местонахождение на негови роднини
на територията на Северна Сирия и фактът, че неговият баща работи на
граничните пунктове на Реп.Турция предоставя реалната възможност за
преминаване на подсъдимия на територията на Сирия.В допълнение
опасността от укриване се обуславя и съвкупно от събраните доказателства за
наличие на двойно гражданство на подсъдимото лице и наличие на
притежавани документи за самоличност на арабски и турски език.
Апелативният съд намира, че към настоящия процесуален момент
рискът от вероятно извършване на престъпление също е реален.В тази насока
се отчита конкретиката по делото – касае за тежко престъпление по см. на
чл.93 т.7 НК и за престъпление против републиката, като обект на престъпно
посегателство.Тук следва да се посочи, че съдебната практика е категорична
при формиране на тезата, че при престъпления, свързани с тероризъм,
критериите за преценка на опасностите по чл.63 ал.1 НПК са по-широки, тъй
като се касае за престъпления, застрашаващи живота и здравето на много
хора.На последно място в контекста на риска от извършване на престъпление
въззивният съд подчертава и факта, че в случая се касае за продължавана
престъпна деятелност по см. на чл.26 ал.1 НК, а продължаваното
престъпление, като усложнена престъпна дейност се ползва с по-висока
степен на обществена опасност, в сравнение с престъпленията на еднократно
извършване и това действително представлява обстоятелство, обуславящо
изтърпяване на по-тежка мярка за неотклонение.Белезите на конкретната
престъпна деятелност рефлектират и значително завишават и личната
опасност на дееца.
Всички горепосочени обстоятелства мотивират въззивният съд да
приеме за законосъобразно атакуваното определение.
Атакувайки постановеното от СпНС определение и в контекстта на
риска от извършване на престъпление, защитата в депозираната частна
въззивна жалба развива тезата за намаляване интензитета на опасността от
извършване на престъпление, поради продължителното задържане на
3
подсъдимия по настоящото дело.
В контекста на защитните доводи следва да се подчертае, че
действително подс.А. търпи най-тежката по българското законодателство
МНО от 01.07.20г., но този период не се преценява за неразумен такъв, тъй
като при горните доводи относно изключително високата степен на
обществена опасност на престъпното деяние и на самия деец се заключава за
невъзможност за преодоляване на риска от извършване на престъпление с по-
лека мярка за неотклонение.
Мотивиран от горното и на осн.чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановено на основание чл.248 ал.1 т.6 НПК
протоколно Определение от 17.03.2021г. по НОХД № 322/21г. по описа на
СпНС, 11-ти състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4