Р Е Ш Е Н И Е
№ 147 03.12.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на трети ноември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Драгомир Сяров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 116 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Т.Т.Г., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат А.С. с посочен по делото
съдебен адрес:***,офис 8, против Решение
№ 260058/27.08.2020г. на Районен
съд гр.Търговище, постановено по НАХД № 463/2020 год., с което е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3588235, издаден от ОД на МВР –
Търговище, с който за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП на Т.Т.Г. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лв.
В касационната
жалба като основание се навежда необоснованост на съдебния акт. Излага се становище
за липса на мотиви в оспореното решение относно спазването на 1г. срок от
установяване на нарушението като се излага твърдение, че в решението се описва само фактическата обстановка,
без да са изложени мотиви относно спазването на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Навежда се, че от датата на извършване на нарушението - 19.02.2019г. до
датата на първото получаване на ЕФ-04.05.2020г. е изминал период над 1г. С това
срокът съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН,
приложим и в производствата по издаване и на ЕФ е неспазен, с което ЕФ се явява
издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се оспореното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание
касаторът се явява лично и с а.. А.С. и поддържа
касационната жалба на изложените в нея основания. Представя писмена защита, в
която се излагат подробни доводи за неспазване при издаване на процесния ЕФ на
1-годишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага се становище за спазване на процедурата
по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са налице нарушения на процесуалния и
материалния закон. Дава заключение, че оспореното решение не страда от пороци,
водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в сила, като
законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел
следната фактическа обстановка:
На
19.02.2019 година в 17.36 часа в общ.Търговище, бул. „Цар Освободител“ до фирма
Флора, с посока на движение към ПП 1-4, водачът Т.Г.,***, управлявал МПС л.а. Опел Астра с рег.
№ …… със скорост 84 км/ч, при максимално допустима скорост от 50 км/ч. за
населено место. Скоростта била засечена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол -ТЕК1-М 573 и заснет видеоклип. За
констатираното е издаден процесния
електронен фиш от ОД на МВР гр. Търговище, с който на основание чл. 182, ал.
1,т. 4 от ЗДвП е наложено адм. наказание „, глоба” в размер на 400.00 лева.
Първоначално ЕФ е бил издаден срещу собственика
на процесното МПС – И. П. А., съгласно данните за регистрация на същото в
информационните масиви на МВР- АИС КАТ-Регистрации. ЕФ е връчен на И. А. на
дата 04.05.2020 г. На 07.05.2020 г. И. А. е подала декларация по реда на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочила, че на датата, отразена в ЕФ - 19.02.2019
г., 17.36 ч. , автомобилът и Опел Астра е бил управляван от Т.Т.Г. ***. Към декларацията
е приложено и копие от СУМПС на Г.. Предвид изложеното и разпоредбата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП издаденият срещу И. А. ЕФ е бил анулиран, като е издаден ЕФ
срещу посоченото от нея лице, управлявало автомобила на процесната дата, а
именно Т.Т.Г.. ЕФ е издаден на дата 12.05.2020 г. и връчен на дата 19.05.2020
г.
При
така приетото за установено Районният
съд е приел от правна страна, че от така
събраните писмени доказателства по делото, по несъмнен начин се доказват
елементите на описаното в ЕФ административно нарушение, както и че давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН са спазени.
Съдът е
приел, че материалният закон е приложен правилно и че при издаване на ЕФ не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на законовите изисквания за
форма като са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно изискуемите
реквизити. Съдът е приел, че към деня на извършване на нарушението нарушенията
по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо да бъдат установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително
обозначени, съгласно чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, при условие че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.констатирано е от съда че към
деня на извършване на нарушението разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.15
е отменена /ДВ бр.6/2018г. в сила от 16.01.2018г./ Районният съд е приел, че в конкретния случай е спазен чл.10, ал.3 от Наредба
№ 8121з532/12.05.15 г., тъй като по административната преписка е налице
надлежно попълнен протокол по образец. Съдът е извел извод и за правилно
ангажиране на административно-наказателната отговорност на Т.Т.Г. при липса на
подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ
като законосъобразен.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
С тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са
давностни. Съгласно чл.81, ал.1 и ал.2 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН давностните срокове подлежат на спиране и
прекъсване. Съгласно приложената по
делото официална справка /стр.18 от преписката/ по делото са налице данни, че
по отношение на собственика на процесното МПС – И. А. са били предприемани действия по връчване на
издадения ЕФ на 17.04.2019г., 23.07.2019г -налични обратни разписки от пощенски
оператор, като на 03.09.2019г. лицето е търсено и на адрес. При тези
данни настоящият съд приема, че по отношение на И. А. са били предприети действия от
надлежния орган за преследване преди изтичането на 1г. срок по чл.34 от ЗАНН,
които на основание чл.81, ал.2 от НК са довели до прекъсване на срока. По
изложените съображения съдът приема, че към датата на връчване на ЕФ -
04.05.2020г. давностния 1г срок от
извършване на нарушението по чл.34 ал.1 от ЗАНН не се явява изтекъл.
И. П. А. е попълнила декларация, съгласно процедурата по чл.189,
ал.5 от ЗДвП на 07.05.2020г. ЕФ по отношение на нея е анулиран на 12.05.2020г.
Електронният фиш на Т.Т.Г. е издаден на
12.05.2020г. и връчен на същия на 19.05.2020г., с което 3-месечния срок от откриване на нарушителя
също се явява спазен.
Съгласно новата
редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП /ДВ бр.54/2017г. в сила от 09.07.2017г./
електронни фишове се издават не само от стационарно позиционирани АГСС, но и от
мобилни такива, които са преносими, но са в стационарен режим на измерване и
снимане на нарушенията. Към деня на извършване на
нарушението-19.02.2019г. разпоредбите на чл.165, ал.2,т.8 от ЗДвП/отм. с ДВ
бр.54/2017/ и на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.15 г. /отм.ДВ бр.6/2018г. в
сила от 16.01.2018г./ се явяват отменени. В конкретния случай е спазен чл.10,
ал.3 от Наредба № 81213-532/12.05.15 г., тъй като по административната преписка
е налице надлежно попълнен протокол по образец, съставен от полицейски служител, в който точно са
посочени място за контрол и посоката, в която е осъществен, въведения за
контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на
служебния автомобил, в който монтирано техн. средство, начало и край на смяна и
номера на първия и последния запис. Данните от протокола приобщени към
снимковия материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че
нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч. По преписката е представено техн. описание и
инструкция за експлоатация на Мобилната система за видеоконтрол използвана в процесния
случай. Установено е, че към момента на извършване на нарушението, автомобилът
управляван от Г. е единственото МПС, движещо се в посоката срещу радарния лъч, поради
което по делото се явява доказано, че измерената скорост на движение принадлежи
именно на този автомобил.
При така събраните
доказателства, изводите на въззивния съд за доказаност на елементите на
описаното в ЕФ административно нарушение и за спазване на всички кумулативни
изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се
споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира, че същите не следва
да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Деянието, така
както е описано от обективна страна в ЕФ е правилно правно квалифицирано и
подведено под нормата на. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Наложеното наказание
е във фиксирания от закона размер. Нарушението е типично за вида си, не са
налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност и не са налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Т.Т.Г. при наличие на подадена от собственика
на автомобила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
На основание
гореизложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно
приложение на закона.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното
производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По делото не се претендират
разноски от страна на ответника по касация, предвид на което съдът намира, че
не следва да се произнася по въпроса за разноските
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260058/27.08.2020г. на Районен
съд гр.Търговище, постановено по НАХД № 463/2020 год. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.