О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 2
гр. Пловдив, 06.01.2020 г.
Пловдивският апелативен съд,
първи търговски състав, в закрито заседание на 06 януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР
СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Стойчев в.ч.т.д. №
798 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 1
т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Л.А.К.
с ЕГН ********** със съд. адрес *** против определение № 454 от 12.07.2019г.
постановено по т.д.№5/2019г. по описа на ОС Пазарджик, с което е прекратено
производството по делото, като недопустимо, като се моли същото да бъде
отменено и се върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на
предявения иск. В частната жалба се обосновава становище, че атакуваният
съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен, а предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД е допустим.
Постъпила е и втора частна жалба
от Л.А.К. с ЕГН ********** със съд. адрес *** против определение № 589 от 18.09.2019г.
постановено по същото, с което е допълнено първото определение и е осъдена
жалбоподателката да заплати на ответника разноски по делото в размер на 2015
лв., като се моли и този съдебен акт да бъде отменен.
Постъпил е отговор на подадените
частни жалби от страна на И.Л.К. с ЕГН ********** ***. В същите се мотивира
становище, че определенията са правилни и законосъобразни. Отново се мотивира
теза, че синдикът не би могъл да отговаря по общия ред въз основа на предявена
претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, а само въз основа на специално
предвидената отговорност по чл.663 от ТЗ.
Пловдивски Апелативен Съд, като
се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото и провери
законосъобразността на обжалваното определение, прие следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
В постановения съдебен акт определение
№ 454 от 12.07.2019г. постановено по т.д.№5/2019г. по описа на ОС Пазарджик са изложени мотиви, че инициираното съдебно
производство по иск с правно основание чл.45 от ЗЗДС е недопустимо. Ищцата не
се позовава на качеството си на кредитор в конкретното производство по
несъстотелност, а и естеството на твърдяните обстоятелства е такова, че няма
логика да се счита увредена в качеството на кредитор. Синдикът очевидно е целял
да осъщестеви действия в полза на кредиторите – да опише имущество, което е
считал, че принаделжи на масата на несъстоятелността, за да може да пристъпи към неговото осребряване. Отделно от това самата отговорност по чл.
663, ал.3 от ТЗ е предвидена по-скоро за имуществени вреди, а ищцата претендира
обезщетение за неимуществени. Ответникът е действал като представител на
несъстоятелния длъжник и в едно особено служебно качество – като назначен от
съда синдик. Следователно между този търговец /длъжника/ и кредиторите от една
страна и синдика има отношение, сходно с мандатното. И това поставя въпроса
дали е допустим иск по чл. 45 от ЗЗД пряко срещу лицето, действащо като синдик за
вреди, които се твърди, че е причинил при изпълнение на възложената му работа в
това негово качество? Деликтната
отговорност на синдика е уредена в специалната разпоредба на чл. 663, ал.3 ЗЗД,
чието действие се разпростира по отношение на определен ограничен кръг от лица
и се поражда в предвидените в тази специална правна норма хипотези. За
действия, извършени след като се е легитимирал като синдик и които са били
насочени към изпълнение на предоставените по закон правомощия, ответникът е
недопустимо да отговаря по общия ред на
осн. чл. 45 ЗЗД.
Настоящата
инстанция не споделя крайния извод на първоинстанционния съд относно
допустимостта на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против синдика на един
несъстоятелен длъжник, когато съдебната отговорност е потърсена от трето лице,
което няма качеството на кредитор или длъжник.
От
съдържанието на исковата молба и допълнителната искова молба, както и от
другите изявления на ищеца, включително обективираните и в подадената частна
жалба, може да се направи категоричния извод, че се касае за иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, при който ищцата, в лично качество, е предявила против И.К.,
също в лично качество, претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди нанесени на Л. К. от ответника при извършвани действия в качеството му на
синдик на Б. М. –С. АД /Н/. Тази отговорност не е в колизия със специалната
отговорност по чл.663 от ТЗ, за която са предвидени определени модалитети,
включително и относно подсъдността /чл.621а от ТЗ/. Съобразно ал.3 на цитирания
член синдикът дължи на
длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при
осъществяване на правомощията си. Предвидената в ТЗ отговорност на синдика се
разпростира в рамките на производството по несъстоятелност и относно
лимитативно изброени лица- кредиторите и длъжника. Това обаче не може да се
приеме, като аргумент за обосноваване на извод, че синдикът е отговорен единствено и само относно тези лица
и въз основа на действия и бездействия осъществени в тесните рамки на
производството по несъстоятелност. Да се отрече приложение на общата норма на
чл.45 от ЗЗД при инициирани производства от трети лица, въз основа на
твърдения, че са били увредени от синдика в лично качество при извършване на
определени действия, дори и в качеството му на синдик, би обосновало статут на
недосегаемост относно лице изпълняващо функция на синдик. Принципно последният
би следвало да отговаря относно вредите нанесени на длъжника и кредиторите в
несъстоятелността по реда на чл.663 от ТЗ, а относно всички останали лица на
основание чл.45 от ЗЗД. Няма разумна причина да се изключи възможността на едно
лице, което твърди да е било увредено от синдика на един несъстоятелен длъжник
при твърдени извършени незаконосъобразни и противоправни действия, да потърси
репарация на претърпените вреди. В духа на настоящото изложение са и
постановени от ВКС съдебни актове, в които се приема за допустимо от закона
производство по чл.45 от ЗЗД от страна на трети лице против синдика на едно
дружество в несъстоятелност- Определение № 628 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 428/2011 г., III г. о., ГК, Определение
№ 461 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2015 г., III г. о., ГК.
Съобразно
така изложените мотиви очевидно производството пред ОС Пазарджик е допустимо и
следва да се отмени обжалваното прекратително определение. С оглед на това
следва да бъде отменено и определението относно разноските присъдени на
ответника поради прекратяването на делото.
Ето защо и ПАС
О
П Р Е
Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение
№ 454 от 12.07.2019г. постановено по т.д.№5/2019г. по описа на ОС Пазарджик, с
което е прекратено производството по делото, като недопустимо и определение №
589 от 18.09.2019г. постановено по същото, с което е допълнено определение 454
от 12.07.2019г. и е осъдена жалбоподателката, ищец в първоинстанционното
производство, да заплати на ответника разноски по делото в размер на 2015 лв.
ВРЪЩА делото
на ОС Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: