РЕШЕНИЕ
№ 750
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20205330205029 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-005220 издадено от
** Група в Сектор ПП - Пловдив, с което на И. Т. Х., с ЕГН ********** от **
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 750 /
седемстотин и петдесет / лв. и Лишаване от право на уппавление на МПС за
срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят Х. чрез своя повереник моли Съда да отмени
наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно
заседание.
Въззиваемата страна- ПП – Пловдив, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 12.02.2020г. около 09.03ч жалб.Х. управлявал в гр.Пловдив чуждо
МПС, а именно лек автомобил Пежо с рег. № **. Движел се по
бул.Асеновградско шосе в посока гр.Асеновград. Срещу №1 на посочения
булевард скоростта му на движение била 104 км/ч при ограничение за
движение в населено място до 50 км/ч. Горното било заснето с мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 монтирана в служебен автомобил.
След като скоростта на МПС надвишава пределната за движение в населено
място с повече от 50км/ч над пределната, то законодателят е предвидил и
кумулативна санкция Лишаване от право на управление на МПС. Това влече
след себе си необходимост от съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като
с електронен фиш не може да се налага друго наказание освен Глоба. Ето
защо и случаят бил разпределен на свид.С.В., който след направена справка за
регистрация на автомобила установил, че автомобилът Пежо е собственост на
лицето Х.Г.К.. Последната на 20.05.2020г. попълнила декларация по чл.188 от
ЗДвП, според която на 12.02.20г. около 09.03ч. автомобила е бил управляван
именно от жалб.Х.. Ето защо срещу последния на 26.05.2020г. бил съставен
АУАН бланка № АА 510741 за нарушение нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Въз
основа на този акт било издадено и процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетеля Ст. Г. В., както и писмените доказателства
по делото, които Съдът възприема и кредитира като обективни и
непротиворечиви. На първо място приложени са надлежни доказателства за
годността на техническото средство, както и протокол за използването му,
включително снимка на разположението на уреда, макар в полицейския
автомобил. Ето защо за настоящата инстанция няма съмнение досежно
съставомерността на нарушението за скорост. Посочения протокол изрично
сочи, че участъка е в населено място, а координатите в снимковия материал
сочат местоположението на техническото средство. При това положение не е
основателно възражението на жалбоподателя, че не било посочено в НП къде
бил поставен знака В-26, както и липсвала снимка на същия. В процесния
казус изобщо липсва такъв знак и никой не обвинява жалбоподателя, че не е
спазил ограничение въведено с пътен знак, а е вменено нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП, където според вида на МПС и мястото на нарушението важи обща
2
забрана за движение в населено място със скорост по – висока от 50 км/ч.
Като не е изпълнил горното жалб.Х. с действията си по управление на МПС
със скорост от 104 км/ч е извършил вмененото нарушение.
По отношение авторството на деянието същото се доказва от
декларацията, която е депозирала собственичката на автомобила. След като тя
е декларирала включително при предупреждаване отговорност по чл.313 НК,
че на процесното време и място Пежото е управлявано от жалбоподателя,
същия на свой ред е следвало да обори тази декларация. Това по делото не бе
сторено. АУАН е съставен в негово присъствие, ето защо според настоящата
инстанция е неоснователно и възражението му, че не разбрал какво точно се
твърди да е извършил. Липсва такова отбелязване в самия акт от една страна,
а от друга достатъчно ясно са посочени времето, мястото и начина на
извършване на нарушението. Приложения по делото акт е достаъчно четлив,
поради което и това възражение е неоснователно. Не е основателно и
възражението за издаден констативен акт извън сроковете по чл.34 ЗАНН.
Действително нарушението за скорост е извършено на 12.02.20г., но едва след
депозирането на декларацията от собственика на автомобила, което в
процесния казус е станало на 20.05.20г., вече е имало данни за самоличността
на нарушителя. Следователно от последната дата следва да тече и
тримесечния срок за съставяне на АУАН. В случая този срок е бил спазен.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подвенено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.6 от
ЗДвП и е определена глоба от 750 лева, както и 3 месеца Лишаване от право
на управление на МПС. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от
нарушението скоростта е била по-висока – 108 км/ч, но това с нищо не
нарушава правата на жалб.Х., а е отчетен толеранс от 3%, което е в негов
интерес. Санкциите са абсолютно определени от законодателя, поради което
тяхната индивидуализация не е възможно съгласно личността на нарушите,
каквото възражение се прави от жалбоподателя. От друга страна случая не
може да бъде определен като „маловажен“, тъй като се касае до драстично
нарушение правилата за скорост на движение в населено място.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-005220 издадено
от ** Група в Сектор ПП - Пловдив, с което на И. Т. Х., с ЕГН ********** от
** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 750 /
седемстотин и петдесет / лв. и Лишаване от право на управление на МПС за
срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4