Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 29.06.2020г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и девети май две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №131/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на П.М.К., в която се излагат твърдения, че с
ответника се намират в лоши отношения ****** *. Изтъква се, че на * последният
подал жалба до *, в която изложил неистински твърдения, че на * в ********** е
обиждан и заплашван от ищеца. Навеждат се доводи, че в хода на образуваната
преписка с *, е установено че ищецът не е извършил горепосочените действия като
същата е прекратена с постановление от *. Ищецът твърди, че от неоснователно
подадената жалба е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
честта и доброто му име, стрес, безпокойство, нарушение на психоемоционалното
му състояние и периодични прояви на хипертония. С оглед гореизложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявения иск. Изтъква, че
жалбата е била основателна като оспорва настъпването на твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Навежда доводи, че ищецът не се ползва с добро име сред
обществото поради *******. С оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне
на исковата претенция и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 45 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните по делото от години живеят в *, където ответникът
осъществява дейност **********. На * последният подал жалба до *, в която
изложил твърдения, че на ********. По случая е образувана преписка *, в хода на
която са снети обяснения от страните по делото и от трети лица, във връзка с
местонахождението на ищеца на *, като на последния е съставен протокол по чл. 65
от ЗМВР. С постановление от *. наблюдаващият прокурор установил, че при
проверката не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер, поради което отказал да образува досъдебно производство и прекратил
преписката. По делото са събрани гласни доказателства, като свидетелите които са
в близки и приятелски отношения с ищеца изтъкват, че през периода от 2018г. до
2019г. той е имал нарушения в психоемоционалното си състояние, изразяващи се в
страх и безпокойство. В показанията си водените от ответника свидетели, *********и
познават ищеца, изтъкват че за горепосочения период не са констатирали промяна
в състоянието му. В края на 2019г. и в началото на 2020г. на ищеца са извършени
медицински прегледи, при които е установено *********, в резултат на което му е
предписано медикаментозно лечение.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правото на гражданите да отправят искане за защита до държавни органи,
когато са нарушени техни права и законни интереси е регламентирано в чл. 45 и
чл. 56 от Конституцията на Република България като добросъвестното му
упражняване не може да доведе до неблагоприятни последици за неговия носител дори
и когато посочените обстоятелства не бъдат установени. Това, обаче не изключва
възможността за злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, когато жалбоподателят недобросъвестно отправя
искане за защита със знанието, че посочените от него твърдения са неверни и
цели единствено да увреди друг правен субект. Такова поведение е противоправно
като при наличие на вреди представлява основание за реализиране на деликтна
отговорност.
Съгласно
разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване недобросъвестното упражняване на горепосоченото
право от ответника и че в резултат на това са му причинени вреди. В
разглеждания случай за наличието на противоправно поведение на ответника,
ищецът е ангажирал само писмени доказателства, съдържащи се в образуваната
прокурорска преписка по подадената срещу него жалба. Постановлението на
прокуратурата за отказ за образуване на досъдебно производство, обаче не се
ползва със сила на пресъдено нещо и е извън приложното поле на чл. 300 от ГПК,
а в съдържащите се в преписката обяснения на ответника няма извънсъдебно
признание за неизгодни факти, обосноваващи извод за наличие на противоправно
поведение при подаване на процесната жалба. Недоказването на твърдяното от
ищеца противоправно поведение на ответника води до отпадане и на необходимостта
от анализ за наличие на останалите елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност. От гореизложеното се достига до извода, че предпоставките
обосноваващи отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД не са установени по
безспорен начин, поради което предявеният срещу него иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 580 лв., представляващи направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователен предявения от П.М.К. с ЕГН:
********** ***, срещу Д.Л.И. с
ЕГН: ********** ***, иск по чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от недобросъвестно
подадена жалба на * до *, във връзка с която е образувана преписка *,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от * до окончателното изплащане на
задължението.
Осъжда П.М.К. с
ЕГН: ********** ***, да заплати на Д.Л.И. с ЕГН: ********** ***, сумата от 580 лв. /петстотин
и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: