Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 25.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на девети
февруари
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 1702 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Н.З., действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител С.Н.З. срещу „Д.З.” АД, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.12.2015
г. около 6,30 часа в Турция по главен път с посока от Ялова-Бурса, в участък на
територията на село/местност Киразлъ, се движел л.а.м. „БМВ“ с рег. № ******,
управляван от водача Н.З.З., който нарушил правилата за движение по пътищата
като загубил контрол над управлението на превозното средство, в резултат на
което последното се удря с предната си част в отводнителен бетонен канал, намиращ
се в страни на пътното платно, вследствие на което настъпва ПТП. Твърди се, че
по случая е образувана наказателна преписка № 11073/2015 г. на Районна
прокуратура гр.Ялова, Турция, производството по която е прекратено.
Поддържа се, че водачът на л.а.м.
„БМВ“ с рег. № ****** попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
1150022340507/15.09.2015 г., валидна към датата на събитието, срок на валидност
от 30.10.2015 г. до 29.10.2016 г.
Твърди се, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: абразия в носа
фронтално, абразия в дясно бедро, чувствителност в ляво бедро и дясна китка,
пълно счупване на дистален край на десния радиус. Поддържа се, че ищецът търпи
силни болки и страдания, като възстановяването му продължава и към настоящия
момент. Твърди се, че ищецът бил лишен от обичайния си начин на живот и е
трябвало да спазва предписания му режим на покой, като за този период е бил принуден да разчита на близките си за
задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Преживял
силен емоционален стрес.
Ищецът твърди, че не е предявявал
претенция за неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП пред Националното
застрахователно бюро на Република Турция и НББАЗ.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., частичен иск от
сумата от 60 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в причинно-следствена връзка от ПТП, осъществено на 27.12.2015 г. в
Турция, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при „Д.З.” АД със
застрахователна полица № 1150022340507/15.09.2015 г., срок на валидност от
30.10.2015 г. до 29.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-27.12.2015 г. до окончателното издължаване.
Претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Ройдев надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва валидността на
застрахователна полица № 1150022340507/15.09.2015 г. за територията на
Република Турция към датата на ПТП-27.12.2015 г. Твърди, че гражданската
отговорност на водача на увреждащото МПС би могла да бъде покрита с издаването
на сертификат „Зелена карта“ и доплащане на допълнителна премия за осигуряване
на това допълнително териториално покритие, но ищецът нито твърди, нито
представя такъв сертификат.
Твърди, че ответникът не
притежава пасивна материално-правна легитимация да отговоря по предявените
срещу него искове.
Твърди, че в случая е приложимо
материалното право на Република Турция, където е настъпило увреждането.
Заявява възражение за изтекла
погасителна давност за предявяване на претенцията, която е 2 години, съобразно
турския закон. Твърди, че ищецът няма право на претенция към ответното
дружество за твърдените вреди от ПТП, тъй като същите вече са репарирани.
Твърди се, че ищецът е могъл да предяви претенция и да получи застрахователно
обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди от Националното
застрахователно бюро на Република Турция.
При условията на евентуалност
счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования
водач.
При условията на евентуалност
твърди съпричиняване от ищеца, поради неизползване от негова страна на
обезопасителен колан/система за обезопасяване на деца.
Оспорва иска като силно завишен и
неотговарящ на реално претърпените от ищеца душевни болки и страдания.
Оспорва иска за присъждане на
законна лихва.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражениа на
ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Поддържа се, че
сертификатът „Зелена карта“ е признат от властите на всички държави, членуващи
в системата „Зелена карта“ като документ, който удостоверява, че носителят му
притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща минималните
задължителни лимити на отговорност към трети лица, изискани от закона в
посетената страна.
Ответникът не депозира
допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски по списък.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител, изразява становище в писмен вид.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол от
пътно-транспортно произшествие с ранени и материални щети от 27.12.2015 г.,
изготвен от Регионална дирекция „КАТ“-Ялова, Република Турция, от Постановление
за отказ за образуване на досъдебно производство № 2016/1 по пр.пр. №
2015/11073 на РП гр.Ялова, Република Турция, Протокол за извършено полицейско
разследване, както и със заключението на неоспорената от страните комплексна
СМЕ и САТЕ /основно и допълнително заключение/ се установява, че на 27.12.2015
г. около 06,30 часа, при управлението на л.а.м. „БМВ“ с рег. № ******, идващ от
Република България и движещ се в посока от област Ялова към област Бурса по
главен път Ялова-Бурса, в участъка на територията на село Киразлъ, водачът губи
контрол над управлението на автомобила и го отклонява в дясно, в резултат на
това същият се удря с предната си част в отводнителен бетонен канал, намиращ се
в страни на пътното платно, следствие на това настъпва пътно-транспортно
произшествие. Установява се, че причина за настъпването му са субективните
действия на водача на лекия автомобил, който при управлението му не е
упражнявал непрекъснат контрол над автомобила.
В самокатастрофиралия автомобил,
на задна седалка, е пътувал и ищеца. В пряка причинна връзка от процесното ПТП
е получил следните травматични увреждания: охлузване на носа, охлузване на
дясното бедро и счупване на долния край на дясната лъчева кост. Вещите лица
дават заключение, че тези травми не съответства на получаваните при използван
предпазен колан/система за обезопасяване на деца.
По делото няма данни за поставено
обезопасително детско столче и детето е можело да ползва предпазен колан. При
местоположението на пострадалото дете и описания механизъм на ПТП, при
непоставен предпазен колан, тялото, включително и ръцете, ще влязат в допир със
задната част на предната седалка с набраната си кинетична енергия. При поставен
предпазен колан, тялото ще се задържи към седалката, като е възможно с рефлекторно
предпазно движение, детето с ръка да се подпре до задната част на предната
седалка, респ. да получи травма в значително по-слаба степен. При разпита си в
съдебно заседание, вещото лице д-р Н. установява, че така като са описани
травмите, локализацията на травмите показва, че колани не са използвали, защото
ако беше използвано детско столче или колан, тези травми няма да ги е имало.
Коланът задържа инерционното движение на тялото напред и по този начин се
намалява силата на натиск върху костите и не би могло да се получи счупване на
ръцете, както не биха се получили и охлузванията на носа и на дясното бедро.
От заключението на приетата по
делото СМЕ, се установява, че получените от ищеца травми са му причинили болки
и страдания и са довели до затруднение на движенията на десния горен крайник за
около 1-1,5 месеца.
За лечение на травмите ищецът е
провел болнично лечение, непосредствено след ПТП в болница в Република Турция и
домашно-амбулаторно лечение. По спешност е поставена гипсова шина на десния
горен крайник за 30 дни и е извършен тоалет на охлузните наранявания.
Ищецът е претърпял болки с голям
интензитет до 10-тия ден от травмата, болки с умерен интензитет до 30-тия ден
от травмата. След сваляне на гипсовата шина е претърпял болки с по-голям
интензитет за около 7-10 дни. Впоследствие болките са намалявали до пълното им
изчезване до края на втория-третия месец. В период около два месеца ищецът не е
могъл да изпълнява ежедневните си занимания. Към момента е настъпило пълно
възстановяване на здравословното състояние на ищеца.
Ответникът не отрича, че към
датата на произшествието л.а.м. „БМВ“ с рег. № ******, е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в
полица № BG/08/115002340507. Твърди обаче, че
тя не е била валидна за територията на Република Турция.
С представената и приета по
делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, се
установява, че към 27.12.2015 г. за л.а.м. „БМВ“ с рег. № ****** при ответното дружество е
бил налице издаден валиден сертификат „Зелена карта“,
обективиран в полица № BG/08/115002340507/01, с начало на покрите 30.10.2015 г.
и край 29.10.2016 г.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетелят Р.П.П., който установява, че познава Д. и цялото му
семейство от 25 години. Свидетелят установява, че при катастрофата в Турция, Д.
бил със счупена ръка и се оплаквал от болки по цялото тяло. Имал натъртвания. Д.
бил приет в болница в Турция и престоял там около три седмици. Свидетелят
контактувал със семейството на ищеца по телефона и по вайбър, като за този
период около два пъти се видели и чрез видеовръзка. Д. бил уплашен, с гипсирана
ръка. Свидетелят прибрал ищеца и семейството му от Турция и тогава видял Д..
Това било около 14-15 януари 2016 г. Д. изглеждал сериозен, малко стресиран,
още под уплаха. Оплаквал се, че го боли ръката. Казал, че има болки в гърдите
от натъртеното. Като се прибрали вкъщи, свидетелят им помагал всеки ден, носел
каквото им е необходимо. Ищецът бил 30-40 дни с гипс. Оплаквал се, че го боли,
докато бил с гипс. Два-три месеца след като му свалили гипса също се оплаквал
от болки. Имал нужда от чужда помощ, защото с една ръка не можел да върши някои
неща. Д. е спокойно дете, тихо, спортист, футболист. В началото много се
притеснявал дали ще се възстанови, защото тренирал футбол. След катастрофата станал по-затворен. Към
настоящия момент ищецът се оплаква, че понякога го боли ръката от нищо, без да
е натоварена.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че приложимото материално право на
основание чл.105, ал.2 от КМЧП е българското. Съобразно посочената норма,
когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване
на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща
държава, прилага се правото на тази държава. Както ищеца, така и причинителят
на вредата-негов баща /удостоверение за раждане от *** г./ имат постоянно и
обичайно местопребиваване в Република България, увреждащият автомобил е с
българска регистрация, поради което следва да се приложи българското материално
право.
Първият
спорен факт между страните е, наличието на валидно териториално покритие за
територията на Република Турция на сключената за л.а.м. „БМВ“ с рег. № ****** с
ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в полица №
BG/08/115002340507, с начало на покритие 30.10.2015 г. и край 29.10.2016 г.
С представената и приета по
делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, се
установява, че към 27.12.2015 г. за л.а.м. „БМВ“ с рег. № ****** при ответното дружество е
бил налице издаден валиден сертификат „Зелена карта“,
обективиран в полица № BG/08/115002340507/01, с начало на покритие 30.10.2015
г. и край 29.10.2016 г.
На основание чл.295, ал.7 от КЗ
/отм./ документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния
център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната
дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното
превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика
на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за
обществен превоз. Доколкото ответникът не е оборил тази презумпция на закона,
настоящият съдебен състав намира, че водачът е имал качеството на застраховано
лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
ответното дружество и е разполагал с валиден сертификат „Зелена карта“.
По силата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 74/2006 г.) справката по ал. 1, която съдържа
информацията по чл. 36, ал. 1, т. 3 и 7 и която всеки застраховател предоставя
на Информационния център, се подава по начин и във формат, определен от Управителния
съвет на Фонда във връзка с изискванията на системата за автоматизирана
обработка на информацията, с която се гарантират автентичността и сигурността
на подадените данни.
Съобразно чл. 36, ал.1, т.3 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд, Информационният център поддържа регистър на данни от
договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", от
сертификатите "Зелена карта".
Следователно предоставената информация от Информационния център към
Гаранционния фонд, която е публично достъпна, има официално оповестително
действие и издадената въз основа на нея справка от Фонда, притежава правната
характеристика на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с
материална доказателствена сила относно съществуването и прекратяването на
договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, до доказване на противното. Обстоятелството, че ответното
дружество-застраховател е обявил в създадения по реда на чл. 292 КЗ (отм.) Информационен
център към Гаранционния фонд процесен сертификат „Зелена карта“, като действащ
от 00.00 ч. на 30.10.2015 г. до 23.59 ч. на 29.10.2016 г., според настоящия
съдебен състав е достатъчно, за да се счете, че той не би могъл успешно да
противопостави на третото увредено лице твърдение за обратното - че
застрахователният договор не е породил териториално действие на територията на
Република Турция, поради липсата на издаден сертификат „Зелена карта“ и
доплащане на допълнителна премия за осигуряване на допълнително териториално
покритие.
С определение, редовно връчено на ответника на 06.08.2020 г. и на основание
чл.190 от ГПК, ответникът е задължен да представи по делото сертификат „Зелена
карта“ с полица № BG/08/115002340507/01, с начало на покритие
30.10.2015 г. и край 29.10.2016 г., като са му указани и последиците по чл.161
от ГПК. В проведеното на 09.02.2021 г. открито съдебно заседание представител
на ответника не се е явил в съдебно заседание и до приключване на съдебното
дирене, по делото не е представен изискания сертификат.
Следва да се отбележи, че за полици издадени до 31.12.2015 г., както е в
настоящия случай, зелената карта удостоверява наличие на валидна гражданска
отговорност, както и че покрива територията на съответната страна, ако тя не е
задраскана с „х“ в квадратчето с нейното съкращение. Сертификатът е валиден
само за всички страни от Споразумението зелена карта, между които е и Република
Турция, като териториална валидност на сертификата „Зелена карта“ не
допуска зачертаване на държави и е валиден за всички членки на международното
споразумение зелена карта.
С
оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
притежава материално-правна легитимация в качеството си на застраховател по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, с валиден сертификат „Зелена карта“, да
отговаря по предявения срещу него иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането освен да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Също
така се установява и виновно поведение от страна както на ищеца, така и на
водача на лекия автомобил.
С
писмените доказателства и заключението на комплексната СМЕ и САТЕ, се
установява, че водачът на превозното средство е нарушил изискването на чл.20,
ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно
средство, следствие на което загубил контрол над управлението на автомобила и
го отклонил в дясно, в резултат на което същият се удря с предната си част в
отводнителен бетонен канал, намиращ се в страни на пътното платно и настъпва
пътно-транспортно произшествие.
От своя
страна обаче и ищецът е допринесъл за увеличаване обема на претърпените вреди,
като пътувал в автомобила без поставен предпазен колан/обезопасителна система
за деца, съобразно заключенията както на основната, така и на допълнителната
комплексна СМЕ и САТЕ, в резултат на което получил по-тежки травматични увреди.
Съдът
като съобрази нарушенията както на водача на лекия автомобил, така и на ищеца, тяхната
тежест, както и че отговорността на водача е значително по-голяма, определя
процент на принос от страна на ищеца в размер на 15%.
Със заключението на комплексната СМЕ и САТЕ
безспорно се установява пряката причинна връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца травми, поради което последният ще следва да бъде обезщетен
за претърпените болки и страдания от тези травми.
По размер на иска за
неимуществени вреди.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди,
макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания
на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложим в настоящия случай са:
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение
№ 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че ищецът на 11
години към датата на произшествието, е получил травматични увреждания, за
лечението на които пролежал в болница в Турция около три седмици, поставена му
била гипсова шина на десния горен крайник за 30 дни. Бил уплашен и претърпял
болки с голям интензитет до 10-тия ден от травмата, болки с умерен интензитет
до 30-тия ден от травмата. След сваляне на гипсовата шина е претърпял болки с
по-голям интензитет за около 7-10 дни. Впоследствие болките са намалявали до
пълното им изчезване до края на втория-третия месец. В период около два месеца
ищецът не е могъл да изпълнява ежедневните си занимания. Към момента е настъпило
пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
С оглед приетия принос, така
определеното обезщетение ще следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ГПК съответно на 34 000 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът присъжда лихва
върху главницата за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането.
Основателно е обаче възражението
на ответника, че вземането за лихви е частично погасено по давност на основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичането на 3-годишен срок, поради което лихвата
следва да се присъди, считано от 05.02.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата и искането отхвърлено като погасено по давност за периода от 27.12.2015
г. до 04.02.2016 г.
Вземането за главница не е
погасено по давност, доколкото и съобразно приложимото българското право-чл.
197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна
давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при
застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А"
от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.
Към датата на подаване на исковата молба-05.02.2019 г. петгодишният срок не е
бил изтекъл.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, съответно не е правил разноски, поради което не се присъждат.
Адвокат К. претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
което искане е основателно. Видно от представения по делото договор за правна
помощ от 02.02.2019 г. адвокат К. осъществява безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
На основание чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Предявен е иск за сумата от 40 000
лв.-минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата възлиза на сумата от 1730 лв. Съобразно уважената част от иска /34000
лв./ се дължи сумата от 1470,50 лв., съответно 1764,60 лв. с ДДС, предвид
представените по делото доказателства, че адвокат К. е регистрирана по ЗДДС.
Ответникът и до приключване на
устните състезания по делото не е заявил искане за разноски, поради което
такива не му се присъждат. Такова искане не е заявено и с отговора на исковата
молба.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1360 лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата от 850 лв.-заплатено
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.Н.З., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител С.Н.З., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. Казанлък, бул. „******, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „******сумата
от 34 000 лв. /тридесет и четири хиляди лв./, частичен иск от сумата от 60 000 лв. представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в причинно-следствена връзка от ПТП, осъществено
на 27.12.2015 г. в Турция, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ“ с рег. №
******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при „Д.З.” АД със застрахователна полица № 1150022340507/15.09.2015
г., сертификат „Зелена карта“ с полица № BG/08/115002340507/01, с начало на
покритие 30.10.2015 г. и край 29.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2016 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос иска
за разликата над сумата от 34 000 лв. до частично претендирания размер от 40 000
лв. от общо претендираната сума от 60 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата от 34 000 лв. за периода от 27.12.2015 г. до 04.02.2016 г. като
погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П. Д.С.-К.,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 1 764,60 лв. с ДДС /хиляда седемстотин
шестдесет и четири и 0,60 лв./
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 1360 лв. /хиляда триста и шестдесет лв./ както и сумата от 850
лв./осемстотин и петдесет лв./-заплатено възнаграждение на вещи лица от бюджета
на съда, и двете изчислени, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: