ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ -260372 16.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: шестнадесети септември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1943 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“№ 146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Ива Шаламанова, подадена чрез пълномощник ю.к.Весислав Генов, против Разпореждане № 8382/ 27.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 2374/2020 г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Б.Г., ЕГН ********** от гр.***, за парични задължения по договор за предоставяне на поръчителство по договор за кредит от 29.01.2018 г.
В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че кредитополучателят сам е избрал при кандидатстването си за кредит да обезпечи задължението си по договора, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитора юридическо лице, като в тази връзка са оспорени изводите на съда, че след като едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът по договора за кредит, на длъжника не е предоставено право на избор и възможност на индивидуално договаряне, за което в жалбата са изложени съображения. Оспорени са и изводите на БРС, че договорът, на който се основава искането, е неравноправен, като се сочи, че този извод е бланкетен и необоснован, тъй като липсват мотиви на съда коя клауза от договора счита за неравноправна. В тази връзка се счита, че в случая не е налице неравноправност, тъй като клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени. За неправилен се счита и извода на районния съд, че договорите не са подписани от длъжника, като се сочи, че същите са сключени във формата на електронни документи, чрез размяна на електронни изявления по реда на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на БРС и да уважи изцяло подаденото заявление. Претендира се присъждане на направените на делото разноски за държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалба е частично основателна.
Производството по ч.гр.д.№ 2374/2020 г. по описа на БРС е образувано по подадено от „Ай тръст“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против М.Б.Г. за заплащане следните суми: 1753.05 лв. – главница, 67.84 лв. – административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, 377.05 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 626.73 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2018 г. до 31.07.2019 г.; 581.91 лв. – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 26.05.2020 г. по окончателното плащане.
В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: Неизпълнено парично задължение по договор за кредит № 1018944/29.01.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М.Б.Г. за сумата от 1753.05 лв., който е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 29.01.2018 г., сключен между заявителя „Ай тръст“ ЕООД и длъжника, като на същата дата е сключен и договор за поръчителство между заемодателя „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, като последната погасителна вноска е падежирала на 31.07.2018 г. Предвид неизпълнението, на 04.03.2020 г. заемодателят е изпратил искане до поръчителя за плащане на задължението, който на 09.03.2020 г. е изплатил на кредитора всички дължими суми, уведомил е длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора, както и за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Към заявлението е приложен договорът за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с приложение № 1 към него и Общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, договорът за поръчителство между кредитора и заявителя и договорът за предоставяне на поръчителство между длъжника и заявителя.
С обжалваното разпореждане № 8382/27.05.2020 г. районният съд е приел, че при сключването на акцесорния договор за поръчителство като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, като е установено, че юридическото лице-поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице – едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит. Това сочи на значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, както и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, поради което е прието, че договорът, на който се основава искането е неравноправен по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, следователно и недействителен на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Прието е също, че приложените към заявлението документи не установяват надлежно валидно възникнали договорни правоотношения, тъй като не са подписани от длъжника. По тези мотиви съдът е отхвърлил подаденото заявление на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.
Бургаският окръжен съд не споделя тези изводи на първата инстанция, като намира същите за частично неправилни. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 ит.2 ГПК – да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата изискуемост. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019 г.), когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договора за кредит, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.
В случая, към заявлението са приложени
необходимите и изискуеми доказателства съобразно нормата на чл.410, ал.3 ГПК.
Видно от представения договор за потребителски кредит № 1018944/29.01.2018 г. и
приложение № 1 към него, кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал потребителски
кредит в размер на 1753.05 лв., със срок за връщане на кредита от 18 месеца,
брой на погасителни вноски – 18, размер на погасителна вноска – 132.21 лв.,
лихвен процент по кредита – 41,24 %, ГПР – 50 % и общ размер на задължението –
2379.78 лв. Приложен е и погасителен план и общите условия към договора за
кредит. При преценката на договора за потребителски кредит настоящият съд
намира, че в него няма неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и ЗПК.
Валиден е и сключеният договор за
поръчителство между заявителя и кредитора, по силата който заявителят е приел
да поръчителства по сключения договор за потребителски кредит между „Кредисимо“
ЕАД и длъжника. Договорът за поръчителство няма характер на потребителски
договор, тъй като е сключен между две търговски дружества, като поръчителят „Ай
тръст“ ЕООД е с предмет на дейност гаранционни сделки и придобиване на вземания
по кредити и друга форма на финансиране.
Следва да се отбележи обаче, че както договорът за поръчителство между заявителя и заемодателя, така и договорът за предоставяне на поръчителство между заявителя и длъжника, имат акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство има пряка връзка с договора за потребителски кредит, тъй като е сключен, за да се поеме задължение да се поръчителства по договора за потребителски кредит между физическото лице-длъжник по договора за потребителски кредит и търговско дружество “Ай тръст“ ЕООД, сключило договора с длъжника като част от своята търговска дейност в частния сектор. Ето защо, длъжникът има качество потребител по договора и приложение намират нормите на ЗЗП.
При преценката по чл.143 ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер от 2072.16 лв. (на вноски от по 115.12 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, т.е за срок от за 18 месеца, съобразно приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство) срещу задължението на „Ай тръст“ ЕООД да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗПП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като изводите на БРС в този смисъл са правилни. В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не, като размерът на възнаграждението – 2072.16 лв. е почти равен на общия размер на задължението, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски кредит – 2379.78 лв. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна. Ето защо, заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 377.05 лв., представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърли на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно в тази част.
Що се отнася до изводите на районния съд
относно липсата на подпис от страна на длъжника върху приложените към
заявлението договори, БОС намира следното:
Заповедното производство по чл.410 ГПК предоставя облекчен ред за внасяне на безспорност в правните отношения между страните – кредитор и длъжник, поради което това производство е строго формално. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. Действително, с нормата на чл.410, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019 г.) е въведено изискване, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване обаче е въведено единствено с оглед задължението на съда по чл.411, ал.2, т.3 ГПК служебно да извърши проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Горната проверка изключва възможността в производството по чл.410 ГПК заповедният съд да следи и за редовността на приложените документи от външна страна, в т.ч. и за подписите на страните, каквото задължение съдът има само в производството по чл.417 ГПК. В случая, БРС е извършил проверка за наличие на съгласие при сключване на договора за кредит, която излиза извън обхвата на правомощията му по чл.411, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 ГПК, само в които хипотези може да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Следва да се има предвид, че длъжникът има възможност да направи възражения за липса на подпис, респ. – форма на договора, ако депозира възражение по чл.414 ГПК, като съгласието на страните за сключване на процесните договори следва да бъде установено в образуваното исково производство (чл.18, ал.1 и ал.2 ЗПФУР).
Предвид горните съображения и като взе предвид, че в заявлението са изложени обстоятелствата, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл.143, ал.1 ЗЗД, въззивната инстанция намира, че не са налице пречките по чл.411, ал.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми от 1753.05 лв. – главница, 626.73 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2018 г. до 31.07.2019 г., 581.91 лв. – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 04.03.2020 г., 67.84 лв. – административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно в тази част.
С оглед изхода на делото, искането
на жалбоподателя за разноски по настоящото дело за платена държавна такса е
основателно, поради което на същия следва да се присъди и сумата от 15 лв.,
представляваща държавна такса за обжалването.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8382/ 27.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 2374/2020 г. на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Б.Г. за заплащане на главница от 1753.05 лв., договорна лихва от 626.73 лв., наказателна лихва от 581.91 лв. и административни разходи от 67.84 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, дължими по договор за кредит № 1018944/29.01.2018 г., обезпечен с договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център България, срещу М.Б.Г. ***, ЕГН **********, за заплащане на следните суми, дължими по договор за кредит № 1018944/29.01.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М.Б.Г., обезпечен с договор за поръчителство от 29.01.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, които са погасени от поръчителя; 1753.05 лв. – главница по договора за кредит; 67.84 лв. – административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането; 626.73 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2018 г. до 31.07.2019 г.; 581.91 лв. – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 04.03.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 26.05.2020 г. до изплащане на вземането; както и сумата от 75 лв. – направени разноски по ч.гр.д.№ 2374/2020 г. по описа на БРС (25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение) и 15 лв. – платена държавна такса за въззивното производство по ч.гр.д.№ 1943/2020 г. по описа на БОС.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8382/ 27.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 2374/2020 г. на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.