Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 08.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 674 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2019–0048618 от 20.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложено на *****, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от управителя Н.С.П., административно наказание на основание чл.214 от Закона за туризма – имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителя Р.М. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. В жалбата се изтъква, че нарушението не е било описано ясно и пълно. Твърди, че обекта е бил категоризиран с категория „една звезда” и капацитет 30 места и удостоверението за това е било валидно към датата на проверката от органите на КЗП. Сочи, че нито в АУАН, нито в съставения в деня на проверката констативен протокол е отразено, че на стената над рафта с алкохолни напитки е имало поставена метална табела, като част от категорийната символика. Счита това за съществено обстоятелство с оглед доказване тезата за маловажност на извършеното нарушение. Подробно в жалбата са развити доводи за маловажност на нарушението и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат А.М.от ЛАК, която поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Счита, че изложените в жалбата обстоятелства са се потвърдили и от показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и на тези посочени от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище на представляващия ги по пълномощие юрисконсулт Борисова /л.35-36/, в което се навеждат подробни доводи по законосъобразността и обосноваността на издаденото НП. Пледират жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди постановлението. Оспорват доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушението, като изтъкват, че липсват доказателства за наличието на обстоятелства обуславящи наличието на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с други подобни случаи.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.С.И., Т.П.П. и А.М.М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
***** било със седалище и адрес на управление ********и се представлявало от управителя Н.С.П.. Въз основа на договор за наем /л.16/, считано от 01.04.2019 г. дружеството стопанисвало търговски обект – кафене ******, намиращо се в ******. Обектът бил категоризиран съгласно удостоверение за категоризация № 0074/02.02.2016 г., издадено от кмета на Община Ловеч /л.20 на гърба,/ с категория „една звезда”. Разполагал с 30 места за сядане и предлагал за консумация топли и безалкохолни напитки, алкохолни напитки, вина, бира, салати.
На 11.04.2019 г. в обекта на дружеството била извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките К.И. и Т.П.. По време на проверката присъствал и свидетелят А.М., в качеството му на управител на кафенето.Преди началото на проверката свидетелките И. и П. извършили контролна покупка на стойност 2 лева, за която им бил издаден касов бон. По време на проверката свидетелките констатирали, че няма поставено на видно място в обекта удостоверение за категоризация. Свидетелят М. им заявил, че все още не са подали заявление в Община Ловеч за промяна в обстоятелствата относно фирмата, която стопанисва имота и че удостоверението за категоризация се намира в колата му. Той им го представил, което обстоятелство било отразено в протокола за проверка. Според свидетеля М., на датата на проверката – 11.04.2019 г. бил първият ден, когато отваряли заведението и тогава ходил до общината, за да подаде заявление за промяна на обстоятелствата вписани в удостоверението за категоризация, но служителят който отговарял за това бил в отпуск и му казали да отиде в понеделник. Твърди, че металната табела била поставена в обекта. В обекта имало поставен и работещ ЕКПФП, видно от приложения към констативния протокол фискален бон /л.22/.
За резултатите от проверката свидетелката К.И. съставила констативен протокол 2019 № К – 2676403 от 11.04.2019 г. /л.21-22/, в присъствието на свидетелите Т.П. и А.М., който също подписал протокола.
В съставения констативен протокол бил поканен управителя или упълномощено от него лице да предоставят в офиса на комисията копие от удостоверението за категоризация и регистър за предявените рекламации.
На 15.04.2019 г. в комисията се явил управителя на кафенето А.М., упълномощен от управителя на ***** /пълномощно л.14/, който представил на свидетелката К.И. регистър на предявените рекламации /л.18/, започнат на 01.04.2019 г., ценоразпис на английски език /л.19/, табели с информацията, която следва да е на входа на обекта на български и английски език /л.20/ и копие от удостоверението за категоризация /л.20 на гърба/. Съставен бил протокол за проверка на документи № К-0123622/15.04.2019 г. /л.17/, като приложение към по-горе цитирания протокол и който бил подписан от пълномощника на управителя на дружеството. В задължителните предписания на този протокол било отразено, че на 18.04.2019 г. следва да се яви управителя или упълномощено от него лице за съставяне на АУАН.
В резултат на проверката, свидетелката К.И. приела, че при проверката на 11.04.2019 г. в обекта търговецът не е поставил на видно място удостоверението за категоризация и металната табела, като част от категорийната символика. Квалифицирала това като нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1 от Закона за туризма, поради което съставила на дружеството АУАН № К-0048618/18.04.2019 г. /л.11-12/, в присъствието на пълномощника А.М.. Като свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала Т.П.. Актът бил подписан от пълномощника М., като в графата „възражения по акта” той вписал, че ще представи такива.
Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е било подавано писмено възражение от ***** срещу така съставения АУАН.
Въз основа на акта за нарушение, на 20.06.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като приетата в АУАН фактическата обстановка изцяло била възприета и от наказващия орган, който също квалифицирал установеното като нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ и наложил на дружеството предвидената за това нарушение имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.214 от ЗТ.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от информацията от публичния търговски регистър, от 07.06.2019 г. едноличен собственик на капитала и управител на ***** е Р.П.М., която е подала и жалбата срещу наказателното постановление, поради което съдът приема, че същата е подадена от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган видно от заповед № 290/22.04.2015 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.29/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 356 ЛС/22.04.2015 година /л.28/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Следва да се посочи, че правилно, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като дата на извършване на нарушението е посочена 11.04.2019 г., т.е. датата на проверката, когато същото е било установено. В случая се касае за осъществено т.нар. „продължено административно нарушение”. При него нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона.
От събраните по делото доказателства и от анализа им, се установява по безспорен и категоричен начин, че от дружеството жалбоподател, стопанисвайки обекта – кафене в гр.Ловеч, са осъществили състава на вмененото им в АУАН и обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ задължава търговците да поставят на видно място в обекта удостоверението за категоризация и метална табела. В разглеждания казус актосъставителят и наказващия орган са приели, че в момента на проверката – 11.04.2019 г., търговецът не е поставил удостоверението за категоризация на видно място в обекта. Това обстоятелство се потвърждава, както от показанията на свидетелките И. и П., така и от присъствалия на проверката управител на кафенето - свидетелят А.М.. Безспорно, такова удостоверение обекта е имал, като същото е било със срок на валидност до 02.02.2021 г., но същото се е намирало в автомобила на М., а не поставено на видно място в обекта. Имало е поставена само метална табела с обозначение на категоризацията на заведението, който факт свидетелките И. и П. също потвърждават.
Изложеното по-горе обосновава извод за осъществено от обективна страна на признаците на състава на нарушението по чл.132, ал.1 от ЗТ и правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са го квалифицирали по този текст от закона. *****, извършвайки търговска дейност в стопанисвания от него обект в гр.Ловеч, е следвало да действа с необходимата грижа и да е поставило на видно място удостоверението за категоризация (каквото е притежавало), като съществена част от защитата правата на потребителите. Вмененото му с разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ задължение не е било изпълнено относно удостоверението за категоризация. Ето защо, обосновано, в съответствие с материалния закон е била ангажирана отговорността на дружеството по чл.214 от ЗТ.
Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана в минималния предвиден от закона размер, като явно е отчетен фактът, че нарушението е било извършено за първи път.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на съдебните прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин от събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол. В настоящият случай, въпреки, че няма данни в тази насока (освен посочването на това обстоятелство в съставения АУАН), съдът прие, че нарушението е извършено за първи път, тъй като и наказващия орган е наложил минималния размер на предвидената в закона санкция. Но не е съобразил обстоятелството, че все пак търговецът е имал валидно удостоверение за категоризация на обекта и че на практика това е бил първият ден, от който е започнал да експлоатира обекта. В тази връзка свидетелят М. твърди, че удостоверението се е намирало в автомобила му, тъй като е ходил до Община Ловеч да подаде заявление за промяна на вписаните в него обстоятелства, т.е. намерението му е било да е изряден по отношение на вменените му от закона задължения. Това е заявил и пред служителите на КЗП, които в показанията си потвърждават тези му твърдения. Освен това, следва да се има предвид, че проверката в обекта на търговеца е била комплексна и други нарушения по ЗТ и Закона за защита на потребителя не са били констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на потребителите.
Няма данни наказващият орган да е съобразил също така и имотното състояние на нарушителя, съгласно изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По делото няма ангажирани доказателства в тази насока, но от характера на предлаганите стоки, себестойността им, големината на търговския обект и местонахождението му може да се направи до голяма степен обосновано предположение, че оборотите в обекта на търговеца не са били големи, респективно и печалбите. А и деня на проверката, както се посочи по-горе, е бил напрактика първият от който търговецът е започнал да го експлоатира. На този фон, не без значение е и обстоятелството, че с бездействието си жалбоподателят не е имал за цел да укрие информация или пък да увреди по какъвто и да било начин правата на потребителите, напротив, както се посочи по-горе, при проверката не е имало констатирани други нарушения, а и металната табела с категоризацията е била в обекта. Нарушението е формално, от него не произтичат преки вредни последици за потребителите, тъй като липсата на удостоверението за категоризация е установена в следствие на рутинна проверка от органите на КЗП, е не по сигнал на потребител, на когото по някакъв начин са били нарушени правата. Затова и една такава санкция, макар и в минимален размер, би била необосновано тежка и несъразмерна на извършеното.
Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав стигна до извода, че констатираното нарушение е по-скоро в резултат на инцидентен пропуск на търговеца, а не на целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи по някакъв начин установения от ЗТ ред и с това да увреди правата на потребителите. Не бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението както се посочи по-горе е извършено за първи път.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, която макар и в минимален размер е достатъчно висока за търговец като жалбоподателя, който явно не реализира големи обороти.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2019 - 0048618 от 20.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на потребителите – София, с което е наложено на *****, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от управителя Н.С.П., административно наказание на основание чл.214 от Закона за туризма – имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :