О П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………/…...11.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч. търг. дело №1813 по
описа за 2019г.,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК от „Вратцата“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул.
„Професор Стоянов“ №5 срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №6710/08.11.2016г., постановена по ч.гр.
дело №13692/2016г. по описа на ВРС, с която е разпоредено
на длъжника „Вратцата“ ЕООД да заплати на кредитор „Авто – Транс-В.И.“ ЕООД
сумата от 277397.04лв., представляваща главница по запис на заповед,
издаден на 28.07.2016г. и с падеж на 01.08.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2016г.
до окончателното изплащане на задълженото, както и сумата от 5547.94лв.,
съдебно деловодни разноски.
Във възражението се излага, че на 22.07.2019г. молителят чрез
новия си управител Мириана Динева е узнал, че срещу него
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК №6710/08.11.2016г., постановена по ч.гр. дело №13692/2016г. по
описа на ВРС в полза на „Авто – Транс-В.И.“ ЕООД за процесните суми.
Сочи се, че длъжникът е бил лишен от възможността да участва в производството и
да оспори претенциите на кредитора. Позовава се, че заповедта не е била връчена
надлежно на молителя. Макар и адресът на дружеството да е посетен четири пъти и
да е залепено уведомление, в него не са посочени, какви документи се връчват.
Не е използван също правилния образец за връчване на заповед за изпълнение,
като е изпратена призовка за доброволно изпълнение. Заповедният съд също не е
уведомен за връчване на заповедта на длъжника от ЧСИ.
Изразено е и становище за неоснователност на претенциите
по записа на заповед, тъй като той е подписан от А. С. К., който е бил без представителна власт. С решение от
16.07.2019г., постановено по т. дело №37/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора са прогласени за нищожни решения по протокол №1040131/31.01.2014г., в
това число и това, с което едноличният собственик на капитала на „Вратцата“ ЕООД – „Петрол Холдинг“ АД избира А. К. за
управител. След като същият не е бил надлежно избран, то не е могъл да
задължава дружеството с процесния запис на заповед. Навеждат
се твърдения, че процесното вземане, представлява
главница и договорна лихва по договор за заем с заемодател „Петрол Холдинг“ АД
в несъстоятелност, което е цедирано на поемателя по записа на заповед без съгласието на някои от
синдиците на дружеството. Това според длъжника обуславя липсата на кредиторово качество у „Авто –
Транс-В.И.“ ЕООД.
По изложените
съображения моли съдът да постанови
определение, с което да приеме възражението и да бъде отменена заповедта
за изпълнение.
Съдът е сезиран и с частна жалба вх. №61688/23.08.2019г.
от „Вратцата“ ЕООД срещу разпореждане №44517/08.11.2016г.,
постановено по ч.гр. дело №13692/2016г. по описа на ВРС, в частта, в която е
допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №6710/08.11.2016г. по съображения
идентични във възражението по чл.423 от ГПК.
Ответната страна по възражението и частната жалба „Авто – Транс-В.И.“ ЕООД не е депозирала отговор на така
подаденото възражение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
Възражението е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК - едномесечен от узнаването, от надлежна страна, длъжникът по издадената заповед за
изпълнение,
поради което е процесуално допустимо,
а разгледано по същество искането за приемането му се явява неоснователно, поради
следните съображения:
Производството по ч.гр. дело №13692/2016г. по описа на
ВРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, по което са издадени изпълнителен
лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №6710/08.11.2016г., с която е разпоредено
на длъжника „Вратцата“ ЕООД да заплати на кредитор „Авто – Транс-В.И.“ ЕООД
за сумата от 277397.04лв., представляваща главница по запис на заповед,
издаден на 28.07.2016г. и с падеж на 01.08.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.11.2016г. до окончателното изплащане на задълженото, както и сумата от
5547.94лв., съдебно деловодни разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за
изпълнение е образувано изпълнително дело №20167180400598 на ЧСИ Станимира
Костова.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение изх. №22773/15.11.2016г.
за връчване на заповед за изпълнение, посочена
като приложение и индивидуализирана по номер и дело. Поканата е адресирана до седалището
на длъжника, което съгласно справка в ТР към тази дата до неговата промяна на
17.07.2018г. е било на адрес – гр. Варна, район Приморски, к.к. „Ален Мак“, бл.1.
В поканата е отбелязано, че длъжностното лице е посетило
на 18.11.2016г., 21.11.2016г., 08.12.2016г. и 19.12.2016г. адреса, като е
установило, че няма данни за такова дружество на адреса, поради което е
залепило уведомление на 19.12.2016г. на външна желязна врата /портал/, без да е
пускан екземпляр в пощенската кутия поради липса на такава.
При така установените факти и след анализ на
доказателствата съдът приема, че заповедта за изпълнение е връчена редовно по
реда на чл.50, ал.4 от ГПК, поради което длъжникът не е бил лишен от възможност
да оспори вземането, като подаде възражение по чл.414 от ГПК.
В нормата на чл.50 от ГПК е уреден начина на връчване на
съобщенията до търговци, като ал.1 и ал.3 определят мястото на това действие и
лицата, които могат да го получат. Правилото предвижда, че мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
Хипотезите на чл.50, ал.2 от ГПК и чл.50, ал.4 от ГПК
касаят фикции, които се прилагат при наличие и удостоверяване на фактите,
визирани в посочените разпоредби.
Съгласно ал.2 на чл.50 от ГПК ако лицето/търговец/ е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно
връчени. Прилагането на тази
фикция изисква длъжностното лице по призоваването да посети адреса и да събере
сведения дали търговеца се е помещавал там и е напуснал адреса, като тези си
свои действия отрази в съобщението.
В настоящия случай, обаче длъжностното лице не е
удостоверявало факти, които да се субсумират в хипотезиса на тази фикция, а факти относими
към фикцията по чл.50, ал.4 от ГПК, която гласи, че когато връчителят не намери
достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението,
той залепва уведомление по чл. 47, ал.
1. Длъжностното лице не е събрало сведения за наличие на
канцелария на дружеството като е залепило уведомление. Доказателства оборващи
това удостоверяване в хода на съдебното дирене не се събраха. Залепянето на
уведомлението е извършено в съответствие с процесуалния закон, а именно на
входната врата /портал/ при липса на достъп до вътрешността на сградата и
конкретен обект в нея, без поставяне в пощенска кутия поради неналичието на
такава. Няма и спор, че а и длъжникът изрично признава, че до изтичане на срока
по 47, ал.2 от ГПК не се е явил в канцеларията на съдебния изпълнител да получи
книжата.
Неоснователно е възражението, че връчването на заповедта е
нередовно, тъй като е използвана призовка за доброволно изпълнение, а не
нарочно съобщение, съгласно образците. Съгласно чл.3, т.2 от Наредба № 7 от 22.02.2008г. за
утвърждаване на образците на книжа,
свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс заповедта за изпълнение се връчва с призовка за доброволно изпълнение,
образец №21. Т.е образецът съответства напълно. От своя страна, непредставянето
от страна на ЧСИ на доказателства за връчване на съобщението до длъжника не се
отразява на законосъобразност на процедурата по връчване.
Останалите възражения по каузалното правоотношение и по
въпроса, кой действително е задължен по менителничния
ефект, при подписването му от лице без
представителна власт са неотносими към производството
по чл.423 от ГПК и принципно подлежат на разглеждане в един исков процес.
Предвид формираните мотиви, възражението по чл.423 от ГПК
не следва да бъде прието, тъй като не са налице предпоставките на особените
хипотези на цитираната норма, изчерпателно изброени в четири точки на алинея
първа.
С оглед неприемането на възражението съдът не пристъпва
към разглеждане на депозираната частна жалба по реда на чл.419 от ГПК.
По изложените правни съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение с правно
основание чл.423 от ГПК от „Вратцата“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Професор
Стоянов“ №5 срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №6710/08.11.2016г., постановена по ч.гр. дело
№13692/2016г. по описа на ВРС, с която е разпоредено
на длъжника „Вратцата“ ЕООД да заплати на кредитор „Авто – Транс-В.И.“ ЕООД
сумата от 277397.04лв., представляваща главница по запис на заповед,
издаден на 28.07.2016г. и с падеж на 01.08.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.11.2016г. до окончателното изплащане на задълженото, както и сумата от
5547.94лв., съдебно деловодни разноски.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.